Човекът и човешкият живот, представени от българските разговорни зоофразеологизми

с образна компонента “куче”, “псе”

 

 

1. Лингвистичният интерес към разговорната фразеология

Фразеологията на българския език е може би единствената от сис­темите му, в която народноразговорнато и книжовноразговор­но­то начало не само са съдбовно преплетени, но и взаимно се прели­ват, тъй като черпят образна енергия от едни и същи извори. Разго­ворните фразеологизми са се превърнали в толкова обичайно израз­но средство на речта ни, че ги приемаме като нещо естествено при­съ­­що й. Затова никак не е учудващо, че у изследвачите на разго­вор­ния език те обикновено не предизвикват специално внимание.

Закономерни образно-изказни образувания в речевата практика, ФЕ са най-ярките езикови свидетелства за духовно пресътворения свят на конкретното човешко общество. В тях е заключена ценна об­раз­но-понятийна информация за живота, културата, бита, интелекту­алните постижения на съответния народ, за това как човекът е въз­приемал света, в който живее, как е протичало познанието му, как се формирал познавателният му опит и прагматичният му подход не само за реалиите в този свят, но и как е опознавал самия себе си, как е осъзнавал ролята и мястото си в този свят. ФЕ в по-голяма степен отколкото останалите езикови единици съдържат ментална инфор­ма­ция от различни епохи, поднесена в образно-експресивна форма.

Човек подхожда към света прагматично, от гледна точка на ус­во­яването му, за да си осигури съществуването, развитието и утвър­ж­даването в него, т.е. самата природа на човека му е предопределила оце­нъчен подход към действи­телността. Езикът, дълбоко антропо­цен­три­чен в същността си, отразява све­та в неговата очовеченост, но в същото време той разполага с много богати средства за описание, характеристика и оценка на са­мия човек с неантропо­логичен под­ход. Важен дял сред тях се пада на езиковите средства, основаващи се на зо­оцен­тричността. Към езиковите универсалии може да се отнесе изпол­зва­нето на образи от обичайния животински свят за характери­зиране на човека и човешкия свят, като в зоометафорите преоблада­ва отрицателната оценъчната конотация[1].

 

2. Спецификата на зоофразеологизмите като изразни единици

Особено интересно е да се проследи оценъчно-квалифика­тив­ният подход на човека към самия себе си във ФЕ със зооморфна основа. По принцип зоофра­зеологизмите се основават на  метафо­рична образност, като за оценяване на чове­ка в неговата личностна, пове­денческа, действена и социална характе­рис­тика се привличат тради­ционно установилите се в културата на обществото асоциации за поведението на животните. Ето защо в тях се откриват много съще­ствени национални различия, обусловени от специфично сло­жи­лите се условия на живот на съответния народ в своеобразното живо­тинско обкръ­жение и исто­рически формиралата се култура на отно­шение към предста­вители­те на отдел­ните животински видове.

 

3. Разговорните зоофразеологизми с компонента куче, псе в българ­ския език откъм културна информативност и произход

 Тук ще направим опит да хвърлим светлина върху осъществе­ната оценъч­но-квалификативна характеристика на българина в раз­го­ворните зооморфни фразеологизми с компонета “куче”, “псе”, с ко­ито той е характе­ризирал себе си с личностните, социалните, пове­денческите, нравст­ве­ните, емоционалните, ес­те­­ти­­ческите, физи­чес­ките и другите си ка­чества, а също така и своя живот чрез срав­няването с предста­вители на животинския свят.

В българския език зооморфните ФЕ с компонента “куче”, “псе” са над 150 единици [2], които имат изцяло разговорен характер и част от тях са твърде често из­ползвано изразно средство в живото разго­вор­но общуване. Интересно е да се отбележи, че приблизително същото количество ФЕ с компонент куче има и във френски (Назарян, 284). С единични из­клю­чения обаче българските ФЕ с тези компоненти не са бивали обект на спе­циализиран лингвистичен инте­рес, макар че съдържат ценна мен­тал­на, мито­логемна и общокултурна информа­ция.

Към прабългарската митология например отвеждат образните корени на фразеологизма коля кучето, представен в двутомния Фра­зеологичен речник (ФРБЕ, т. І, с. 535–536) със значение ‘пълен, всевластен господар съм аз, за всичко се слуша и изпълнява моята воля, командвам аз; от мен зависи всичко.’ с примери от твор­чест­вото на А. Каралийчев, Ем. Станев, Й. Вълчев. П. Радева го открива и у  З. Стоянов в езика на “Записки по българските въстания (Радева, с.175, 178). З. Стоянов пише: “Седнал съм да питам с добро тоя царски душ­манин, да ме лъже и се подиграва, когато имам на ръка­та си ферман като вра­тата. Това каза той и се приближи до свещта, извади от джобовете си едно писмо, писано на турски език. Покани ме да го чета, но като отговорих, че съм неграмотен, подаде това писмо на ходжата, който прочете горе-долу след­ва­що­то: че командир-паша дава на бинбаши Хасан ага това писмо, който има право да коли всичките комити, които би се появили в околността на Балкана, без да е отговорен някому” (с.490) и по нататък “Казах, че Хасан ага колеше кучето в Троян.” (с.492). Този израз се съдържа и в пословицата “Той коли кучето” (БНТ, с. 441) в смисъл ‘заповядва, има по-голямо влияние’. Интересно свидетелство за употребата и значението на фразеологизма откриваме у Й. Вълчев в книгата му “Родихме се змейове”(1995), в разказа “Обряд”: “Баща ми и майка ми се скараха – не разбирам за какво. По едно време татко рече: - Аз коля кучето в тази къща, какво повече! А пък майка веднага му отговори: - Не давам да ми се покори косатника!” (с.12) … “Само се един път куче вдава кол да го колят, жертва да прави – кога го цар разповика, кога го цар разпомамва. И кога се куче заколи, в него е писмо гудено и по писмото се знае каква ще бъде войната, каква ще бъде съдбата. С куче се служба отслужва, само то вярно си казва.” (с.122).

Пра­българ­ската мито­ло­гична основа на фразеологизма е добре аргу­ментирана от Т. Бал­кан­ски, който отбелязва “Възможно е  днешният фразеологизъм коля кучето да е от първобългарски израз със значение ‘аз, ханът, имам право да заколя кучето’, което ще да е значело, че кучето се е колело от легитимна личност.” (Балкански, с. 412), но най-рано прабългарският произход на израза бива доло­вен от К. Иречек  (Иречек, с.93). За прабългарите кучето е било све­щено кул­тово животно, при важни обреди е имало обичай да се колят кучета чрез разси­ча­не, като жерт­во­­при­но­ше­нието се извършвало от хана или от жреца. Оче­видно е, че изображенията на куче в Мадарския релеф и в рисунките-графити от Плис­ка и Преслав никак не са случайни, а са отражение на една от важните мито­логеми на номадските тюрки, приемащи кучето и вълка за свои тотемни пра­деди (Стойнев, 103).[3]

Струва ми се обаче, че освен посоченият от Т. Балкански път за полу­чава­нето на варианта беся кучето – като следствие от смесването на фразе­оло­гиз­мите коля кучето и той коли, той беси ‘той заповядва, има по-голяма власт, може всичко да направи, от него зависи’ – може да се предположи и  друг, напр. след­ният: с течение на времето, когато култовата митологема е пре­ста­нала да бъде ясна за езиковото съзнание на бъл­гарите се е появил законо­мерно вариан­тът с беся, а от свързва­нето на двата варианта може да се предпо­ла­га, че се е породил фра­зе­ологизъм той коли, той беси <кучето>, от който е компреси­раният днешен израз той коли, той беси.

Друга древна група зоофразеологизми с компонета “куче”, “псе” имат ми­то­логемна образност, свързана с библейската христи­янска книжнина, през която минава тяхното утвърждаване в българския език. В библейските текстове куче­то носи прагматичната оце­нъч­ност на евреите, за които то е едно от най-нечис­тите животни, на което е отреждана единствено ролята на пазач на двора или стадото. В биб­лейските текстове кучето най-често е символ на нищоже­ство и пре­зрение. В книгата си “Библията в езика ни” съм извел 9 ФЕ, ко­ито имат първообрази в библейските текстове, като само 2 от тях са представени във фразеологичните ни речници: вия като псе; връ­щам се като куче (псе) на бълвоча си; давам светинята на псетата; <и куче> езика си няма да помръдне; като куче на верига (син­джир); пазете се от псетата; по-добре живо куче, отколкото мър­тъв лъв; псетата да ядат някого; хващам куче за опашката (Вътов, с.335–337).

Кучето е било винаги неотменен спътник на българина в труд­ния му жи­вот. На него е разчитал той като защитник на стопанство­то и имуществото си, то го е придружавало в тежката му полска работа, с него е делял хляба си, било му е най-добър помощник в лова, благославял го е когато е спасявало живота му в трудни ситуации, но е и изкарвал гнева си върху него, когато не е имало на кого друг да го стовари и т.н.

 

4. Разговорните зоофразеологизми с компонетна куче, псе в българ­ския език откъм прагматико-квалификационните им отнесености

Двата прагматични подхода към кучето – прабългарският и библейско-християнският – определят до голяма степен и оценъчния заряд на българските зоофразеологизми, чрез които се харак­тери­зира човекът и неговият свят. В тези ФЕ битово-философски е ос­мис­лен богатият житей­ски опит и познания, които българинът е натрупал през многовековното си съ­жи­телстване с кучето – за гене­тичната му връзка с вълка, за начи­на му на живот, за храненето му, за боледуванията му, за отно­ше­ни­ето му към другия домашен кон­ку­рент котката, за реакциите и по­ве­дението му, за привърза­ността му към стопанина, за привич­ките му и т.н. Чрез образа на кучето и на неговия живот българинът е по­стиг­нал ярки експресивно-образни характе­ристики на лошото и доброто у себе си и в своя живот, придал е видимост, нагледност, осезаемост и на най-от­вле­чените си житейски прозрения за себе си и за своя живот. Затова отрицател­ната и положителната оценъчност понякога съжителстват във ФЕ, макар че определено доминират отрицателните характеристики.

Чрез концепта куче, псе с ФЕ в българската разговорна реч човекът и чо­вешкият живот метафорично са характеризирани от всички социално значими аспекти. ФЕ, с които човекът оценъчно се характе­ризира откъм свойствени му ка­­чест­ва чрез изведена съпос­тавка с концепта куче, се основават на приписвани на кучето човешки качества от различно естество.

 

4.1. Физически характеристики. ФЕ, с които се правят оценъчни харак­те­ристики на човека или на нещата откъм техния външен вид чрез сравнение с кучето, се основават на сравнения с:

а) характерния начин, по който кучето напада или се храни – чрез ръфане, дърпане, накъсване, нахапване: не са ме дърпали кучетата ‘бива ме, хубав съм, привлекателен съм’;  сякаш го кучетата дърпали  ‘за човек – много  (е) сух, мършав’;

б) непретенциозността на кучето към храната: и кучетата не ме ядат ‘никак не ме бива, не струвам’; куче да биеш с него ‘обикновено за некачествен хранителен продукт – много твърд’

в) безразборността при размножаването на кучетата: куче марка (Пренебр.) ‘за изделие – с ниско качество или с неизвестен производител, про­изход’;

г) реакцията на кучето да лае по нещо или някой, който го плаши,  физическо проявление на умора, изтощеност, обезси­ле­ност и оздравяване: кучета да лаят по някого или нещо ‘за нещо много лошо, грозно’; кога излезе на пътя, кучетата ще тръгнат след него (Пренебр.) ‘за човек, който се капе, когато яде’; изплавих езика като бясно куче ‘много се изморих от бърз вър­веж’; ходя като недоубито куче; като пребито куче (псе) ‘едва, с последни сили, влача се, ходя’; като на куче (псе) ‘(обикн. за рана)  много лесно, много бързо’;

д) суровия начин на живот на кучето (за характеризиране на много студено време или лоши условия): кучета<та> ме дърпат ‘студено ми е’; куче и котка ще спят (ще пеят) заедно; псе и котка бяха там ‘много е студено, настъпил е голям студ, мраз’; и куче да вържеш някъде, ще пукне (няма да стои) ‘много лоши условия’;

 

4.2. Характеристики от социално естество:

а) Всевластност: коля кучето; беся кучето ‘пълен, всевластен господар съм аз, за всичко се слуша и изпълнява моята воля, командвам аз; от мен зависи всичко’.

б) Преданост, вярност: като куче ‘в съчетание с верен – много верен, пре­дан’; вярно куче на някого (Разг. Пренебр.) ‘човек, който е крайно предан на някого и му се подчинява за всичко, изпълнява всичките му заповеди’.

в) Опитност: старо куче съм ‘изпитан съм, обигран съм, много съм опи­тен’; кога се село засели, кога ли псета лавнаха (Подигр.) ‘за човек, който отско­ро е придобил нещо, а се големее, възгордял се е, като че ли го има много отдав­на, като че ли е много опитен, обиг­ран’.

г) Бедност, сиромашия, недоимък: нямам ни куче, ни котка ‘много съм беден’; няма за що куче да го хване ‘голям сиромах е, голтак е’; куче ме влачи ‘не ме бива никак, западнал съм, осиро­ма­шал съм’; и кучетата вар не лижат (ядат) някъде ‘голяма сирома­шия, бедност е някъде’; на три кучета един пачи крак ‘употребява се, когато за малко нещо мнозина претендират и трябва да се раздели на всички’; и на кучетата (псетата) съм заборчнял ‘потънал съм в дългове’; живея като куче под стряха ‘бездомен съм, нямам дом, семейство’.

д) В голяма наличност, в изобилие, в голямо разпростра­нение: имам пари като у куче червеи ‘много съм богат’; като в (у) <умряло> куче червеи (имам нещо) ‘много, в много голямо количество (имам)’; като кучета (псета) <на> умрял кон (на мърша) ‘в голямо количество и в надпревара, с голямо настървение, алчно’; като куче ‘с глагол  – означава много голяма, край­на степен на изява на действието или състоянието, изразено с глагола (страдах като куче, гладувах като куче, студувам като куче и т.н.’; като куче на Заго­вез­ни (Ирон.) ‘много, до насита’; като куче във фасул (коприва) (Ирон.) ‘много се надувам, гордея се’; на куче да замахнеш (хвърлиш) ще удариш някого ‘за подчертаване, че някой или нещо (изразено със следващото съществително) е в много голямо количество, много често се среща’; да хвърлиш камък, ще удариш куче ‘за подчерта­ване, че лошите хора са станали много и често се срещат’; и на кучето под опашката, има го (ще го видиш) (Неодобр.) ‘много често, непрекъснато, навсякъде (го има)’; не виждам бяло куче ‘мъртво пиян съм’; на кучето под опашката ‘на лошо, много затънтено място’.

е) Неблагодарност и безотговорност: храни куче да те лае ‘употребява се за човек, на който си вършил добрини, а той се отплаща с неблагодарност’; обули кучето в цървули, то си изяло краката ‘за човек, който има нещо хубаво, но се самозабравя, става нахален и разваля всичко, което има’; куче влачи, <диря няма> ‘за някакво провинение, за което не се търси отговорност, което остава ненаказано’; отърсвам се като куче от (роса) паздер (Неодобр.) ‘оправдавам се лесно’.

 

4.3. Характеристики от нравствено и психологическо естество:

а) Гузност, виновност, приспособимост: мигам (премигам) като куче във воденица (лапавица) ‘гледам виновно или смутено и не възразявам, когато ме корят за нещо или ме изобличават’; <кучето> скача според тоягата ‘нагаж­дам се според изискванията, които ми се предявяват’.

б) Нерешителност: мисля като куче на Великден ‘много умувам, нере­ши­телен съм’; и кучето <да е> сито, и питата <да е> цяла ‘употребява се, когато някой иска да задоволи едновременно противоречиви, взаимно изключ­ващи се интереси’.

в) Заядливост, лошавина, дразнене, ядосване, отплата за злина: като кучета <през плет> ‘много се заяждаме, ядем се’;  и куче (и псе) и човек ‘човек, който се проявява и като лош, заядлив и като добър, отзивчив, човечен’; с куче в чувал влизал ли си ‘употребява се за лош човек, с когото никой не може да се справи’; мукоапица куче ‘мълчалив, но зъл, проклет човек’; бягаме от кучета, налитаме на вълци (Ирон.) ‘сполетява ни по-голямо зло, от това, което очаквах­ме’; дърпам кучето за опашката ‘дразня, ядосвам, предизвиквам някого’; залаяли са ме кучетата ‘ядосвам се’; което куче ме е залаяло (ухапало) все е побесняло ‘употребява се като отговор на неправилно нападнат или засегнат от някого човек към онзи, който го е нападнал, засегнал, че ще си изпати за нападението или стореното’; да спи куче под камък ‘да не се разправя, да се премълчи нещо, което е лошо за някого’.

г) Уплаха, страх: забърквам се (сбърквам се, обърквам се, смайвам се) като куче в небрано лозе (в сливи, във воденица); гледам като куче на зрели сливи; сбърквам се (обърквам се) като куче на бръв (мост) ‘извънредно много се изплашвам и не мога да намеря изход от неблагоприятното положение, в което съм изпаднал по моя вина (употребява се обикновено, когато някой е заловен при извършването на нещо нередно)’; изплавих езика като бясно куче ‘уплаших се от нещо’.

д) Излишна предпазливост, придирчивост, мнителност: още не видял вълка, вика кучетата (Ирон.) ‘употребява се, когато някой проявява излишна предпазливост’; търся под куче копеле ‘проявя­вам преднамерено прекалена придирчивост към някого и с това искам да се заям с него’; на едно куче викат (казват Караман (Шаро) ‘употребява се, когато някой се обажда, чувайки името си, или мисли, че нещо се казва по негов адрес, без това да го засяга или да се отнася за него’.

е) Нетърпеливост: дърпали са ме гладни кучета ‘нетърпелив съм’.

ж) Грубост, безцеремонност, безмилостност: хвърлям като на куче ‘давам на някого оскъдна храна и по груб начин, с пренебрежение’; хвърлям някого на кучетата ‘безцеремонно изоставям някого, без да се интересувам какво ще стане с него’; навирам (натикам) в кучи гъз някого (Грубо); навирам някого на псетата в гъза (Грубо) ‘нахокам жестоко някого’; (изтребвам, избивам) като кучета ‘без жал, масово’.

 

4.4. Характеристики откъм поведенческо естество:

а) Неподатливост на промяна в навиците и поведението: зарекло се куче да не гложди кокал (Ирон); зарекло се куче да не яде кокали (Ирон) ‘употребява се като израз на съмнение, недоверие към някого, който казва, че ще се откаже от нещо (обикн. лошо), което е присъщо, характерно за него’; научило се куче да гложди кокали; научило се куче на бачия ‘за човек, който е свикнал да получава облаги отвсякъде’; когато вълкът стане куче (Ирон.);  когато бил вълка куче (Ирон.) ‘никога’.

б) Невъзприемчивост: кое куче <ти> лае (Ирон.) ‘употребява се, когато някой пита за нещо, за което до момента му е говорено, обяснявано, а той не е слушал’; когато тате и мама ме съдеха, аз гледах кучето, като се пощи ‘казва се за човек, когото мъмрят, а той не обръща внимание и върши каквото си знае’.

в) Мързеливост, безделничене, несполучливост: като (колко­то) куче­то (псето) на нивата ‘несполучливо, безуспешно, лошо, зле’; казали (рекли) на кучето, а то на опашката си; накарали куче­то на работа, а то опаш­ката си ‘употребява се когато хората карат някого да свърши някаква работа, а той я прехвърля другиму’; сър­це­то ми тръпне като на мъртво куче опашката  (Ирон.) ‘съвсем не се разтревожих, не се развълнувах (обикн. когато са ми се карали)’; мърдам като умряло куче опашка ‘извънредно бавен, муден или мър­зелив, ленив съм’; скопявам кучета (Пренебр.) ‘нищо не върша, ходя, скитам без работа; бездействам, безделнича’; хлътам като куче <по чуждите порти> (Неодобр.) ‘ходя без работа’.

г) Неуместност: обаждам се като куче в ръженица ‘говоря без да ме питат, а само за да кажа нещо’; що ще куче в черква ‘употре­бява се, за да се изрази учудване от нещо съвсем неуместно, нещо нередно’; що ти прай кучето ‘употребява се, когато някой, след като е направил малка услуга на някого, постоянно го безпокои или иска от него услуги ’; на умряло куче нож вадя (Ирон.) ‘проявявам смелост, когато всъщност вече няма никаква опасност от някого’; разлайвам кучетата ‘вдигам излишен шум около нещо’.

д) Натякване: дорде не са викнали на едно куче “ха, бре”; дорде не са казали на едно куче, че е бясно ‘употребява се, когато постоянно се обвинява някой, че е виновен само защото веднъж вече се е провинил (без винаги да е у него вината)’.

е) Нахалност, дързост: намерил съм село (стадо) без кучета <тръгнал съм без тояга>; нашел съм село без кучета  (псета), пошел съм без тояга ‘станал съм дързък, превишил съм си правата’.

ж) Станал съм много известен, станал съм за присмех: знаят ме и кучетата (псетата); запознали са ме и късните кучета (псета) ‘много съм известен’; и на кучетата маскара ‘за присмех на всич­ки’; смеят ми се и кучетата ‘станал съм за смях, за посмешище на всички, опозорил съм се’.

з) Пренебрежителност, презрителност: куче с куче (Грубо); кучето му с куче (Грубо); мръсно куче (Грубо); куча вяра  (Грубо); невярно куче (Грубо); куче краставо (Грубо) ‘употребяват се за усилване, за подчертаване на пренебрежение, пренебрежително, презрително и оскърбително отношение към някого’.

и) За изразяване на укор, недоволство: <мене> кучета (псета) ме яли ‘1. за себе си не се грижа, да става каквото ще с мене (понякога с отсянка на укор, възмущение към околните); 2. за изразяване на укор, недоволство от постъпките, поведението на някого’; да ми ядат кучета главата (Руг.) ‘1. във 2 и 3 л. – за изразяване на укор, недоволство от постъпките, поведението на някого; 2. със следв. изреч. и съюз ако – за подчертано укоряване в нещо, изразено със следв. изречение’.

 

5. Обобщение. В заключение може да се каже, че зоофразеологизмите с компонента куче, псе, използвани в разговорната реч, имат жива прагматично прозрачна метафорична образност и съдържат ярка експресивна оценъчност. Чрез тях се постига изразителна оценъчна характеристика на човека и неговия живот в най-важните проявления.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

 

Балкански:  Т. Балкански. За произхода на някои фразе­оло­гиз­ми в историята на българския език. – Бълг. език, 1983, кн.5.

БНТ: Българско народно творчество. Т. 12.

Вътов: В. Вътов. Библията в езика ни. Речник на фразеоло­гиз­мите с библейски произход. В. Търново, 2002.

Иречек: К. Иречек. История на българите. Поправки и добавки от самия автор. С., 1939.

Назарян: А. Г. Назарян. Фразеология современного французского языка. М., 1976.

Радева: П. Радева. Наблюдения върху лексиката на “Записки по българ­ските въстания”. – Трудове на ВТУ “Кирил и Методий”, В. Търново, 12, № 12, с. 147-194.

Стойнев: Ан. Стойнев. Светогледът на прабългарите. С., 1986.

ФРБЕ: К. Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова. Фра­зе­­оло­гичен речник на българския език. Т. 1. С., 1974.


[1] Преобладаващата отрицателна конотация в езиковите единици със зоометафора И. В. Миронова обяснява с три причини: първо, в съзнанието на човека животинският свят, като част от непокорената природа, се свързва с определена опасност за човека; второ, с човешкия “комплекс за свръхпълноценност” спрямо животните, намиращи се на по-ниско еволюционно стъпало; трето, с това, че в антропонимичната лексика положителната оценка се осъзнава като норма, а отклоненията от нормата в света на човека получават отрицателна оценка и се вербализират със специална номинация, включително и чрез зоолексика. (И. В. Миронова. Зо­ометафора в свете антропоцентричности языка (на материале английской лексики). – Методо­логические проблемы когнитивной лингвистики. Воронеж, 2001, с.150).

[2] Анализираният фразеологичен материал е взет от речниците: Фразеологичен речник на българския език (автори: К. Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова), т.- 1. С., 1974,, т.2.1975 и Нов фразеологичен речник на българския език (К. Ничева), С., 1993.

[3] Интересна посока на разсъждение се съдържа в посоченотото поверие от Денисов, че чувашите, наследниците на волжките българи, за да се предпазят от зли духове, са имали обичай да заравят куче пред дома си (Денисов, с.88-89). Дали руският фразеологизъм здесь зарыта собака, за който се сочи, че е заимстван от немски, няма всъщност връзка с тази древна практика?