ЗА НЯКОИ УПОТРЕБИ НА СЕГАШНО НЕАКТУАЛНО ВРЕМЕ

В БЪЛГАРСКИТЕ И АНГЛИЙСКИТЕ ПЕЧАТНИ МЕДИИ

 

 

Като се изхожда от системните различия между българския и английския език, свързани със статута на т. нар. сегашно неактуално време (за изразяване на минали и бъдещи действия), в статията се разглеждат някои характерни употреби на споменатите форми в българските и английските печатни издания. Както Матю Арнолд казва, журналистиката е литература, написана набързо, в движение (вж. McQuade). Дори и без задълбочен анализ е видно, че печатните медии са развили свой собствен стил, който използва различни похвати за въздействие върху читателя, като например силно стилистично маркирана лексика и специфични граматически конструкции. Тази тема е твърде обширна и настоящето изследване се спира на един от аспектите, допринасящ за по-голямата експресивност на този стил, като се прави опит за паралел между конструкциите, използвани в английската и българската преса и по-специално в заглавията на печатните медии.

Би могло да се очаква, че поради сериозните различия между двата аналитични езика по отношение изразяване на аспектуалност, ще се открият съществени отлики при използването на сегашно неактуално време. Става дума за това, че в английския език липсва граматикализиран вид*, докато в българския език приемаме, че българският глаголен вид е тричленна категория, формирала се в резултат на сложни взаимодействия между частните функционално-семантични полета в сферата на аспектуалността. Грамемата итеративност от своя страна трябва да се схваща като предпоставка за широкото разпространение на сегашно историческо време в съвременната речева практика (вж. Чакърова, 2003). От друга страна, сегашно историческо време в английския се среща много рядко. Наблюденията върху ексцерпирания материал обаче ни убедиха, че упоменатите вътрешносистемни различия не се проявяват в заглавната стратегия на печатните медии.

В българския периодичен печат употребата на сегашно неактуално време може да има референти, които са свързани с процеса неутрализация – срв.:

·     Минал референт
Тук се нареждат типичните проявления на сегашно неактуално време.
Съкращават ротата ни за Ирак
(в. 24 часа, 25 март, стр.4);
800 страници разказват за нещастната любов на дякона
(в. Марица, 11 април, стр.24);

·     Повторителен референт
Съдебната власт не защитава българите
(в. 24 часа, 11 април, стр.1);
Системата поражда корупция
(в. Марица, 16 май, стр.5);

·     Бъдещ референт

От друга страна, освен значенията, разгледани в горните точки, на български сегашно неактуално време понякога изразява бъдещи действия. В много случаи заглавията придобиват смисъл в контекст и се разчита на екстралингвистичните познания на читателя. Докато в заглавия като “800 страници разказват за нещастната любов на дякона“ очевидно става въпрос за минали събития, то в заглавия като следните е на практика невъзможно да се определи времевата ориентация преди прочитане на статията.

Започват улични ремонти

(в. Марица, 22 април, стр.1);

Вкарваме гардове в автобуси

(в. Марица, 22 април, стр.1);

Причината за това отново е свързана с факта, че на референтно ниво сегашно време включва момента на говорене, но не изключва останалите отправни точки във времето: едно настоящо действие или състояние може да се разпростира в миналото или бъдещето (вж. Куърк). Подобна е ситуацията в английски език, където неактуалното сегашно време се среща в употреби с различни референти – срв.:

·    Повторителен

      Fat babies cry less

·     Перфективен
China launches space satellite
(= has launched);

В заглавията често се прибягва до описание на минали събития със сегашни глаголни форми. Така нареченият исторически презенс, характерен за някои наративни стилове, представя събитията като случващи се в момента на говорене, което придава драматична непосредственост и премества описанието в плана на нагледността от гледната точка на очевидец на действието. Лингвистичният феномен – сегашно историческо време (fictional “historic present”) в английски език “битува” по-скоро като художествено-естетичен прийом в прозата и е маркиран стилистично дотолкова, доколкото да се разграничи от водещата повествователна тоналност, за да фиксира “имагенерност” (“въображаемост“ според Р. Куърк) на случка от миналото, която се представя, като че ли тече в настоящ момент. Подобни употреби според Дж. Лийч са характерни за популярния устен наратив. Лийч диференцира стриктно сегашно историческо и сегашно просто за разказване на фикционални случки. Според изследователя за новелистите и разказвачите е по-обичайно да използват минало време, за да опишат имагинерни случки без значение дали са минали, сегашни или бъдещи по отношение на реалното време. Затова използването на сегашно просто време в белетристиката (т.е. фикционалният наратив), с изключение на пряката реч, се възприема като отклонение от нормалната практика.

 

Настоящето изследване се занимава главно със случаи на сегашно неактуално време, и следователно нелични глаголни форми като сегашно причастие, не са от основен интерес. Неличните форми се разглеждат дотолкова, доколкото те се предават в съответния език със структури, включващи неактуално време. Когато английските заглавия прибягват до сегашно продължително време, най-често спомагателният глагол се изпуска и това води до самостоятелната употреба на сегашно причастие.

Britain heading for new crisis

(= is heading);

Trade figures improving

(= are improving);

Сегашно просто време може да се използва в горните заглавия със същия успех, което идва да покаже аспектуалната окраска на сегашното причастие. Българският еквивалент “Търговските показатели се подобряват” включва итеративна грамема, която носи едновременно маркери за продължителност и повторяемост на действието.

В английски език, за разлика от българския, инфинитивът е отделна глаголна форма, която в заглавията се използва за описание на бъдещи действия.

Queen to visit Baffinland

PM to visit Australia

Hospitals to take fewer patients

И тук, както при употребата на сегашно причастие, има случай на елипса. Обикновено думи и частици, които смислово не допринасят съществено към заглавието, като спомагателни глаголи, пълен и непълен член, се изпускат. В случая семантично наситената модална конструкция “be to” се използва без спомагателния глагол. Английските вестници и списания използват главно тази конструкция при предаване на бъдещи събития. Както бе споменато по-горе, при българската преса сегашно неактуално време описва и бъдещи събития – срв.:

Пловдивчанин оглавява Военна академия

(в. Марица, 22 април, стр.2);

Пишем декларации при задържане от полицията

(в. 24 часа, 11 април, стр.4);

Наши искат оставка на Садам

(в. 24 часа, 4 април, стр.4);

В случаи като този с езика на пресата, където специфичният стил на дадена област се е развил до степен, че са се оформили граматични различия, редица автори говорят за подезици и локални граматики.

Употребата на сегашно неактуално време и с минал, и с бъдещ референт е сериозен източник на двусмислие в българската преса. Като наред със сегашни времена се използва и просто бъдеще време.

Посланикът на Ирак у нас ще бяга в Мароко

(в. 24 часа, 11 април, стр.33);

Нов консорциум ще строи до летището в Крумово

(в. Марица, 5 април, стр.1);

Холдинг ще спасява коприната

(в. 24 часа, 4 април, стр.2);

Полицаи и гардове ще пазят дербито

(в. 24 часа, 22 март, стр.5);

Въпреки че подезикът на пресата се отличава съществено, това не означава, че не трябва да се следва стандартната граматика. В случаи като следния, наличието на обстоятелствено пояснение за време и imperfective tantum прави необходима употребата на бъдеще време.

Тази вечер в казино “Елдорадо” ще има много настроение и парични печалби

(в. Марица, 16 май, стр.1);

Във въпросителни изречения, ще-формите също са предпочитани.

Ще виреят ли трюфели на пловдивска почва?

(в. Марица, 25 март, стр.18)

Кой ще вземе подлезите в Пловдив?

(в. Марица, 18 март, стр.9)

 

Заглавията в пресата са изобилен източник на информация, който определя структурата на поднасяне на новините. От една страна, те стоят самостоятелно без обяснения и дефиниция, като при тълкуването им ние се уповаваме на контекстуални и екстралингвистични знания. От друга страна, ексцерпираните примери показват, че в английската преса има далеч по-стриктна употрeба на дадени глаголни форми с определени референти. Всичко това може да е оставило впечатлението, че заглавията в българските печатни медии са далеч по-податливи на двусмислие. Но не трябва да забравяме, че всеки един език има свойте източници на амфиболия и при английския в случая те са на различно равнище, по специално морфологични. Както е добре известно, при голям брой думи, особено тези с по-малка дължина, формите за различните части на речта съвпадат, като по този начин се срещат лексикални единици, които могат да функционират като глаголи, съществителни и прилагателни едновременно. Нещо повече, поради бедната флективност при много думи крайно –s може да бъде маркер за множествено число или за трето лице, единствено число, сегашно време. Тези морфологични особености, комбинирани със специфичната граматика на пресата – изпускане на пълен и непълен член, изпускане на спомагателни глаголи и специфичната система на времената, дискутирана по-горе – води до заглавия не по-малко двусмислени от българските, срв.:

US cuts aid to third world

(= The US reduces its help… cuts е глагол, aid е същ.);

Aid cuts row

(= There has been disagreement about the reduction in aid. Aid и cuts са същ.);

Cuts aid rebels

(= The reduction in aid is helping the revolutionaries. Cuts е същ., aid е глагол).

 

В заключение можем да кажем, че като основна причина за по-високата фреквентност и широкия диапазон от семантични нюанси на българския неактуален презенс се откроява наличието на специфичната за нашия език (а и за всички славянски езици) лексикално-граматична категория вид на глагола и по-точно – на грамемата, наречена итеративност. На преден план излиза идеята, че използването на неактуалното сегашно време в журналистическите жанрове е твърде успешна медийна стратегия, чрез която се постига по-голяма експресивност и образност на текста.

 

Използвана литература

1.     Fowler, R. Language in the News. London & New York, 1991.

2.     Leech, Geoffrey. Simple Present and Past Tenses. Progressive aspect. Reading in Theoretical Grammar: The English Verb; compiled by J. Molhova, Ch. Stamenov, A. Stoevskiy, Sofia, 1991.

3.     McQuade, Donald and Robert Atwan. Popular Writing in America: The Interaction of Style and Audience. New York: Oxford University Press, 1974.

4.     Quirk, Randolph et al. A Comprehensive Grammar of the English Language. London & New York: Longman, 1985.

5.     Spasov, Dimitar. The Verb in the Structure of English. Sofia, 1992.

6.     Swan, Michael. Practical English Usage. Oxford: Oxford University Press, 1995.

7.     Кабакчиев, Кр. Вида в английския език, 1992.

8.     Колева, Галина. Стилистични възможности на българското сегашно историческо време и неговите аналози в английски език. Дипломна работа, Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, Пловдив, 2001.

9.     Чакърова, Красимира. Аспектуалност и количество. В. Търново, 2003.

10.  Чакърова, Красимира. Наративните системи в съвременния български език. Помагало по българска морфология. Пловдив, 2000.

11.  Чакърова, Красимира, Петя Костова. Феноменът стилистична грешка. Пловдив, 1999.

12.  Сборник Медиите и езикът. София, 1999.

 

Периодичен печат

1.     Вестник Марица, 2003.

2.     Вестник 24 часа, 2003.

 

Електронни издания

1.     Daily Mail <http://www.dailyError! Reference source not found.mail.co.uk/>

2.     Financial Times <http://news.ft.com/home/europe>

3.     The Mirror <http://www.mirror.co.uk/>

4.     The Sun <http://www.telegraph.co.uk>

5.     The Telegraph <http://www.telegraph.co.uk>

6.     The Times <http://www.timesonline.co.uk/>


* Поради ограничения в обема на работата няма да се спираме специално върху схващанията на отделни автори, според които в английския език съществува вид (вж. Куърк и Кабакчиев).