ПРОЯВИ НА
ЛЕКСИКАЛНА ИКОНОМИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
The statute of the
language economy is an universal statute. It is at work at the all of language
levels. At the lexical level the economy are the following displays:
composition (complex words like водоустойчив, топломер), abbreviation (letters and morphemes), univerbation (from syntax unit
to complex or simple word: свинско месо > свинско, телевизионен
предавател > телепредавател, from
complex word to simple word: видеоплеър > видео, супермаркет > супер), parcelation (a part of word: социализъм > соц, специалист > спец, вицепрезидент
> вице).
Законът за езиковата икономия представлява универсалия,
проявяваща се на всички езикови равнища.[1]
Той е израз на човешкия стремеж да се предаде максимум информация чрез минимум
езикови средства. В резултат от
действието на този закон възниква асиметрия между формата и съдържанието –
между тях не съществува изоморизъм, а количествено противоречие: единиците
информация са по-малко на брой от единиците материя, с които тази информация се
предава. Андре Мартине смята закона за езиковата икономия като основна движеща
сила в процесите на езикова динамика. В “Основи на общата лингвистика”,
проследявайки езиковата еволюция, той говори за синтагматична икономия, за
която е характерно спестяването на речев материал [цит. по Москов 2000:237] В тези случаи
вместо словосъчетание от няколко думи се употребява само една дума. Например: Моята
лека кола Мазда е червена – Моята Мазда е червена, Синът ми е завършил училище
“Христо Ботев”– Синът ми е завършил “Христо Ботев”. Говорещият прибягва до
икономия на изразни средства само когато е сигурен, че информираността на
адресата позволява изпускане на част от изказването. Ако адресатът не знае, че
в съответния град има училище “Христо Ботев” или че Мазда е марка лек
автомобил, ще се получи сериозно нарушение на комуникативния обмен. Като проява
на синтактична икономия може да се интерпретира и синтактичната елипса от типа:
Това ябълки ли са? Дай едно кило (ябълки)! Разгледах книгите ти и взех три
(книги).
Тук ще бъдат разгледани някои случаи, които
представляват проява на лексикална икономия в съвременния български език.
Лексикалната икономия се изразява в спестяване на лексикален материал (думи или
морфеми) при образуване на речникови единици. Извършва се компресия на
вербалния материал, при което се съхранява първоначалната семантика. Този тип
икономия има на първо място значение в лексикалната подсистема, но нейни прояви
могат да се открият и в речевия процес, при употреба на лексикалните единици.
Прояви на езикова икономия в лексикалната система. Към
езиковите прояви на закона за икономия се отнасят случаите, в които той се
прилага при образуването на нови лексикални единици в речника. Вербалната
икономия се интерпретира най-често като синхронно преобразуване на
мултивербална конструкция в универбална. .Описателната номинация се заменя с компактна. При това
преобразуването има само формално измерение и не засяга семантичната страна на
изказа. Чрез прилагане на специфични деривационни похвати се формират лексеми,
при което се осъществява спестяване на лексикален материал. Основните похвати,
опиращи се на принципа за икономия на лексикален материал, които се прилагат в
процеса на словообразуване, са композиция, абревиация, универбация, парцелация.
Композицията е словообразувателен похват, при който от двусъставна
синтагма се образува дума, определяна като сложна въз основа на двете коренни
морфеми, които включва. Например: устойчив на вода > водоустойчив, ниска тарифа > нискотарифен, Източна Европа > източноевропейски, сладък лед > сладолед, копаещ въглища >
въглекопач, производител на хляб > хлебопроизводител, валеж на сняг >
снеговалеж. Композицията е един от основните словообразувателни похвати
наред с афиксацията. В българския език той се прилага още от Кирило-Методиево
време, като особено активен стана през последните десетилетия.
Абревиацията представлява буквен или сричков запис на
словосъчетание. Икономията на лексикален материал е явна – вместо две или
повече думи, образуващи словосъчетанието, се използват само началните им букви
или срички. От средата на ХХ век до днес се наблюдава все по-активно прилагане
на този словообразувателен похват [Крумова, Чоролеева 1982]. Например: Съвет
за електронни медии – СЕМ, едноличен търговец – ЕТ, подвижна телевизионна
станция – ПТС, Акционерно дружество – АД, Национален осигурителен институт –
НОИ, контролно-пропускателен пункт – КПП. Налагането на този
словообразувателен модел става не без влиянието на руския език, в който
деривати от тип са често срещани. Както сричкови (колхоз, совхоз, комсомол,
компромат), така и буквени (БАМ – Байкало-амурска магистрала, государственный
универсальный магазин – ГУМ, районный универсальный магазин – РУМ). По този
образец в средата на ХХ век се нароиха множество деривати, в които бе застъпено
буквеното или сричковото словообразуване: ЦУМ (Централен универсален
магазин), ОФ – “Отечествен фронт”, АПК, ТКЗС, хоремаг (хотел –
ресторант – магазин), нармаг (народен магазин), детмаг (детски
магазин), винпром (винарска промишленост), рабфак (работнически
факултет), Спортпром (спортна промишленост), инжстрой (инженерно
строителство), Партиздат (партийно издателство). Чрез сричкова
абревиатура от френски бе образувано и името на външнотърговското предприятие КОРЕКОМ
– Comptoir
de presentation commerciale, което име шеговито се
“превеждаше” като абревиатура от словосъчетанието “корекция на комунизма”.
Семантиката на някои абревиатури не беше прозрачна за редовия носител на
българския език. Например в съществителното име “найлон” не се виждаше
абревиатурата New
York + London. В случая имаме
класически пример за субстантивация на абревиатура.
След известно успокоение на процесите на прилагане на
абревиацията, след 1989 г. в съвременния речник настъпи нов наплив от
абревиатури за означаване на политически и обществени организации, движения,
предприятия, фирми и институции –
ДПС, БСП, СДС, НЕК, ДАНС, НОИ, СЕМ, bTV, GTV. Употребата на абревиатури е
характерна повече за писмената публична реч, за публицистиката и
административните текстове, но причината за това не е структурна, а
номинативна. И в битово-разговорната практика хората без затруднение употребяват
абревиатури, ако означаемото на тези абревиатури присъства в ежедневието
(какъвто е случаят с имената на някои телевизии и обществени организации).
Някои от новопоявилите се абревиатури се намират в
конкурентни отношения с буквения си запис, функциониращ като субстантив.
Правописният речник на българския книжовен език приема за равнопоставени
формит: PR – пиар, GSM – джиесем, CD – сиди, CV – сиви, DVD – дивиди. В
този случаи има основание да говорим за
субстантивация на абревиатури. Субстантивираните абревиатури проявяват всички
граматични качества на съществително име – имат род (обикновено среден, което
е в съответствие с приетия в българската
морфология формален показател: думи, завършващи на –и да се причисляват към
среден род) и се членуват (сидито, сивито, дивидито). Членуват се и някои от
абревиатурите, макар и в некодифицирани изказвания – “битивито” (bTV), “оодето”
(ООД), “петееса”
(ПТС), “капепето” (КПП).
Универбацията представлява преминаване от по-сложен в структурно
отношение комплекс (словосъчетание, съставна дума, сложна дума) към по-прост
(проста дума). Проявата на лексикална икономия се състои в намаляване
количеството на знаците при запазване на семантиката. Универбацията е
класическо проявление на закона за лексикалната икономия.
В зависимост от изходното съчетание (дума) и получения
универбат можем да откроим няколко структурно-словообразувателни разновидности
на универбацията като похват.
1. От словосъчетание към сложна дума. Словосъчетанието обикновено
представлява атрибутивна синтагма. В резултат на универбацията логично се
запазва опорната част от синтагмата – съществителното име. Например: фотографско
ателие > фотоателие, телевизионен мост > телемост, информационен канал
> инфоканал, криминален сериал > кримисериал, европейски парламент >
европарламент, автомобилен сервиз > автосервиз специални части >
спецчасти, екологична система > екосистема. Получаването на универбата е
резултат от сложен словообразувателен процес, който минава през два етапа. На
първия етап се извършва парцелация на атрибутивната част на синтагмата: екологичен
> еко, криминален > крими, фотографско > фото,
телевизионен > теле, автомобилен > авто, европейски > евро, специални
> спец. На втория етап се осъществява композиция, свързваща
парцелираната част със съществителното име от първичната синтагма: фото +
ателие, крими + сериал, спец + части, евро + парламент, еко + система и
т.н.
Този тип универбация е много широко разпространен в
българската лексика. Реализацията му откриваме в сложни думи от средата на миналия
век като редколегия (редакционна колегия), агиттабло (агитационно
табло), физкултура, физзарядка (физическа култура), профсъюз,
профгрупа (професионален съюз). При тези думи –съдейки по семантиката им –
вероятно не е минало без влиянието на руски словообразувателни образци. Но като
похват този тип универбация се налага и голяма част от съвременните сложните
думи – както съществителни имена, така и прилагателни имена, са получени именно
по този начин: еко- (програма, кожа, система, министерство, инициатива),
авто- (монтьор, сервиз, мивка, части), евро- (атлантически, парламент, комисар,
фондове, облигации), електро-/ел- (инсталация, техник, табло, оборудване,
нагревател), теле- (комуникация, мост, предавател), мото- (писта, части, рали),
астро- (прогноза,
Интерес от теоретико-терминологично гледище представлява
първият компонент в състава композита. Въпросът засяга не само разгледаните
примери, но и словообразувателно активни елементи като архи-, анти-, супер-,
еко-, видео-, мега-, микро-, макро-, екстра- и подобни. От една страна, те
наподобяват афикси (префикси), от друга, имат доста прозрачна семантика,
произтичаща от пълнозначната дума, от която са мотивирани. Някои изследователи
ги наричат “съкратени основи” или “лексикоморфеми”, подчертавайки по този начин
междинното им положение между морфема и лексема [Крумова 1981, Радева 1991]. Други учени
ги наричат “афиксоиди”, разбирайки компоненти, заемащи междинно положение по
отношение на коренните и афиксалните морфеми. [Аврамова 2003:34]. Като
афиксоиди Цв. Аврамова интерпретира не само префиксални компоненти (като
квази-, мини-, псевдо-, пост-), но и суфиксални (като -гейт, -холик, -лог,
-ман), което обяснява избора на термина “афиксоиди”. По отношение на
парцелираната морфема, влизаща в състава на композирания универбат, сме
по-склонни да приемем именно термина на Цв. Аврамова[2],
тъй като той набляга в по-голяма степен на морфемния, а не на лексемния
характер на тези компоненти.
Когато се употребяват последователно две сложни думи с
аналогична структура отново се предпочита по-икономичният начин на означаване,
който се отразява не само в морфемната структура, но и в графиката. Става
въпрос за изпускане на втората част на сложната дума, ако тя съвпада: микро-
и макрочастици, теле- и радиопредавания, авто- и моточасти, ниско- и
високоволтажен, източно- и западноправославен. Тези случаи можем да
разглеждаме и като своеобразна елипса в словосъчетанието.
2. От словосъчетание към проста дума. Тези случаи доста време бяха
разглеждани като главна проява на универбацията в българския език. Процесът на
трансформация е известен още като “субстантивация”. Става въпрос за номинация,
при която от двусъставни атрибутивни синтагми остава само атрибутивната част,
която поема функционира като субстатив и поема номинативната функция на цялата
синтагма. Например: кръвно налягане > кръвно, свинско месо > свинско,
детска стая > детска, гостна стая > гостна, командировъчна заповед >
командировъчно, детски надбавки > детски, перална машина > перална, парно
отопление > парно, съдомиялна машина > съдомиялна, вътрешно отделение
> вътрешно.
3. От сложна дума към проста дума. Тази проява на лексикална
икономия също би могла да се разглежда като случай на универбация, въпреки че
не става въпрос за преход от няколко думи към една дума.[3]
Но като имаме предвид, че всяка сложна дума е продукт от структурно-семантична
трансформация на някакво словосъчетание, то можем да приемем, двете основи са
относително самостойни в лексикално отношение и се извършва редукция в посока
към преминаване от двуосновна лексема към едноосновна. Т. е. Отново се спестява
лексикален материал при запазване на номинативната семантика. Прави впечатление
обаче, че при тази универбация остава не субстантивната, а атрибутивната част
от сложната дума. Характерна стилистична особеност на получените по този начин
универбати е тяхната разговорна отсянка. Те не са кодифицирани в речниковата
система, но са обичайна практика в разговорната реч. Например: килограм >
кило, автобус, психодиспансер > психо, хомосексуалист > хомо, демозапис
> демо, механотехникум > механо, супермарект > супер, енергоснабдяване
> енерго, лесотехнически > лесо, хетеросексуален > хетеро. Своеобразно структурно
изключение е думата връзка (от вратовръзка), при която се е
запазила втората част на сложната дума, но в семантично отношение отново именно
тази част е главната.
4. Универбация плюс афиксация. В последните две-три десетилетия в
речника на българския език се появиха някои словосъчетания-неологизми като:
кабелна телевизия, офшорна фирма, компенсаторен бон и т.н. Разговорната реч ги
трансформира, прилагайки принципа на лексикалната икономия. В резултат се
родиха универбати, оформени морфемно с добавен суфикс, подчертаващ
субстантивния характер на думата: офшорна фирма > офшорка, панелна
квартира, панелен апартамент > панелка, маршрутно такси > маршрутка,
компенсаторен бон > компенсаторка, кабелна телевизия > кабеларка, визитна
картичка > визитка, патрулна кола > патрулка. За целта се използва
много продуктивният суфикс –ка за образуване на съществителни имена от женски
род. В структурно-семантично отношение и при тези универбати се запазва
атрибутивната лексема, тъй като именно с нея се назовава специфичната
характеристика на денотата.
Както беше отбелязано, лексикалната икономия е
характерна в по-голяма степен за разговорната реч и някои резултати от този
закон не са кодифицирани в речника на съвременния български език. Те се
употребяват главно в неизисканата разговорна реч, където се акцентира не
толкова на изрядната форма, колкото на удобството, лекотата и информацията. В разговорната реч присъства
по-широк кръг прояви на вербална икономия, тъй за този тип реч – освен
стремежът към икономия – са характерни също по-голямата небрежност в изговора,
повишената експресивност. В името на удобството можем да срещнем изрази като: Лека!
вм. Лека нощ!, кооп вм. кооперативен магазин (В кооп-а са докарали нова стока),
спец вм. специалист (Брат му е спец по моторите), соц вм. социализъм или
социалистически (соцреализъм, соцвеличие, соцпропаганда, По време на соца
частната собственост не съществуваше), вице вм. вицепрезидент (Вицето на
Първанов не уважи журналистите). С някои от тези форми се търси и известна
експресивност, произтичаща от контраста със стандартната фраза. Някои от
посочените по-горе примери могат да се разглеждат като случаи на лексикална
икономия, постигната чрез парцелация на думата. Т.е. от книжовната дума се
“отсича” една част. Например: социализъм > соц, вицепрезидент >
вице, специалист > спец, заместник > зам.. Прави впечатление, че
невинаги се запазва семантично значимата част. По-скоро тенденцията е да се
отсече краят и да се запази началото на думата. Експресивността на този похват
е причина той да се използва и в младежкия сленг. Например: Чат ли си?
(чаткам – разбирам), споко (спокойно), гот (готин, готино), магнет
(магнетофон).
Въпреки че икономията на лексикален материал е
характерна главно на разговорната реч, в последно време се забелязва
навлизането ú в по-широки сфери – като публицистика, медийни изяви,
кореспонденция, – което е следствие от действащата тенденция към демократизация
на общуването.
Проявите на лексикална икономия в българския език и в
някои форма на речева изява са сравнително разнообразни, но като цяло са сходни
с проявите на закона във всички славянски езици.[4]
Аврамова 2003: Аврамова, Цв. Словообразувателни
тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на ХХ
век. С. 2003.
Крумова 1981: Крумова, Л. Към въпроса за същността на лексикоморфемите в абревиатурното словообразуване на българския език. – Български език, 1981, кн.3.
Крумова, Чоролеева 1982: Крумова,
Л., Чоролеева М. Съкращаването и съкращенията в българския език. С. 1982.
Москов 2000: Москов, М. Език и езикознание. С. 2000.
Мурдаров 1983: Мурдаров, В. Съвременни
словообразувателни процеси. С. 1983.
Радева 1991: Радева, В. Словообразуването
в българския книжовен език. С. 1991.
Slowotworstvo. Nominacja 2003: Slowotworstwo.
Nominacja. Komparacja wspolczesnych jezykow slowianskich.
[1] Фонетична: к’во
вм. какво, наш’та вм. нашата; графична: д-р вм. доктор;
морфемна: що вм. защо; морфолого-синтактична: Ще дойдеш ли утре? – Няма (да
дойда); Той беше извикен и (беше) наказан за провинението.
[2] Тя, от своя страна, се позовава на
изследванията на Н. Савицки, О. Мартинцова (1987) и И. Газда (1990).
Разнообразните термини, използвани в словообразуването, включват още: унификси,
свързани основи, радиксоиди, адективни морфеми, полупрефикси, квазипрефикси и
т.н.
[3] В. Радева разглежда еднословните универбати
от този тип като израз на “парадигматична” деривация (1991).
[4] Различните прояви на вербална икономия са
разгледани на общославянски фон в сборника Slowotworstwo. Nominacja (2003).