ОСОБЕНОСТИ НА
ЛЕКСИКОГРАФСКОТО ОПИСАНИЕ В РЕЧНИКА НА НАЙДЕН ГЕРОВ
“Речник
на българския език с тълкуване на речите на български и на руски” (1895–1904
г.)[1] е
основополагащ за българската лексикография труд. В него на базата на оскъдния словоописателен
опит и почти неоформена граматична теория е обхваната значителна част (около 80 000 речникови единици) от словника
на живата народна реч. Описанието, както може да се очаква, невинаги е
задоволително и последователно направено, но като имаме предвид филологическия
контекст, в който Н. Геров създава речника си, можем да смятаме труда му за
основополагащ в редица насоки. В изложението по-нататък ще обърна внимание
върху някои характерни особености в лексикографската практика на Найден Геров. Наблюденията
са съсредоточени само в кръга на изменяемите части на речта.
1. Лексикален
корпус – почерпан от словника на българските диалекти и отразяващ
лексикалните изразни средства, характерни за народната реч от втората половина
на 19 век. В предисловието към речника Н. Геров уточнява, че “речите” са
записани “из устата на народа и от употребяваните от него изречения, пословици
и народни песни”.
2. Заглавна
дума – всеизвестна особеност на Найден-Геровия речник в това отношение е етимологичното изписване
на думите в съответствие с изповядвания от него правописен модел на езика.
Задължително е отбелязвано ударението като указание за изговора. Например: домъ,
камыкъ, п©ть, умный, жлътый, вторый,
азъ, тоя, дэл«, игра«, обличямь и т. н. Съществителните имена са представени в съответния род,
единствено число, без членна морфема. Прилагателните се дават в така наречената дълга форма,
която явно Найден Геров смята за основна. Глаголите са в първо лице, единствено
число, сегашно време. В някои случаи за заглавна дума е даден свършеният вид, а
в други – несвършеният, по-често несвършеният се взема за основен, а
допълнително се посочва и свършеният корелат (напр. купувамъ
[да куп©],
обличямь [да облэк©],
давам [да дамь, да дадн©] и т.н.).
В заглавната част на статията доста често Геров изброява повече от един вариант
на лексемата в зависимост от съществуващите и регистрирани диалектни
разновидности: дванадесэтъ и дванаесетъ; азъ и
язъ, азе, азека, азекана; този и тоя.
3. Граматична
информация – по отношение граматическите характеристики, които Н. Геров
дава в речниковите статии, се открива съществена непоследователност. Тя може да
бъде обяснена с липсата на утвърдена и единна граматична теория на българския
език по Герово време, както и с липсата на утвърден лексикографски модел,
отнасящ се до граматичната част на речниковата статия. Като общ и задължителен
елемент при всички единици може да се посочи отбелязването на принадлежността
към съответната част на речта – с. (съществително), пр. (прилагателно), мэст. (местоимение), гл. (глагол). Не са отбелязани
субстантивации. Бележката “числ.” Геров използва само по отношение на
числителните бройни, а числителните редни са класифицирани като прилагателни.
Това не е странно, като се има предвид, че класът на числителните е доста
разнороден и сравнително късно осъзнат и диференциран като семантика и
граматични особености. При не по-малко сложния клас на местоименията Н. Геров също показва колебания и
непоследователност – много рядко е посочен видът на местоимението ( азъ
– мэст.лич.; който
– мэст.относ.).
Явно диференциацията на видовете местоимения все още не е била избистрена към
момента на създаване на речника.
Парадигматична информация. Както и в
съвременните речници са посочени само някои от парадигматичните изменения на
заглавната дума. При съществителните имена винаги присъства родовата
характеристика. Рядко (когато се наблюдава граматическа особеност или
вариативност) се посочват форми за множествено число. Например: камыкъ
– камыци – камъни; п©ть – п©тища, п©теве. Никъде не е дадена членуваната форма на съществителното име. При
прилагателните имена Геров посочва пълната родова парадигма начело с
кратката форма на името. Обикновено не
са изписани целите форми, а само окончанията: голэмый,
-мъ, -ма, -мо; жлътый, -тъ, -та, -то. При кратките форми понякога
се представят и фонетични варианти, свързани с вокализацията: умный, -мьнъ и -менъ; духовный,
-вьнъ и -венъ. Наречията от прилагателни
(както Геров подчертава и в предисловието на речника) не се оформят в самостоятелна
речникова статия, а са приписани към съответното прилагателно в края на
статията. Числителните редни, класифицирани като прилагателни, както посочих, в
парадигматично отношение са описани аналогично на прилагателните имена – с
родовите окончания. Бройните нямат парадигма с изключение на два м. и двэ ж. и ср., един, една, едно, мн. едни, едны.
За
местоименията обикновено са дадени родът и числото, рядко падежни форми (кой, вин. кого, дат. кому; ж. коя,
която и т.н.;
), понякога диалектни варианти. Явно най-голямо затруднение са предизвикали
глаголните лексеми поради богатата си граматична парадигма. Много често
освен заглавната дума Н. Геров изброява и архаизирани форми (воинувам), синтетични условни форми (игравам, вдигвам), да-конструкции, при което не е много ясно дали
те са сметнати за лексикални
разновидности на основната дума, или за граматични форми. При
значителното разнообразие в речниковите статии за глаголите като последователно
прилагана схема може да се посочи, че след заглавната дума ( в 1л., ед. ч.)
следва окончанието за 2 л.,ед. ч. и еловото причастие: дэл«
– ишь, -лиль;
игра«, -ешь,
-раль. Това се отнася обаче само до
глаголите от 1во и 2ро спрежение. За глаголите от 3то
спрежение, които са по-нови, е представена само да – конструкция за свършен
вид ( купувамь,
да куп©; обличямь, да облэк©). Въобще Н. Геров твърде предпазливо се отнася
към видовите особености на глаголите, като много често в бележките личи
смесване на вид, начин на действие и др. лексикално-граматични разновидности. В
граматичните си бележки Н. Геров използва във връзка с вида понятия като "действителен";
"свършен"; "еднократен"; "учащателен".
Семантичният признак "преходност" (задължителен в съвременните
речници) у Геров не се посочва никъде. Бележките за признаци като "безличност";
"възвратност" са спорадични. Може би най-интересната особеност в
речниковите статии за глаголите са последователно подаваните страдателни форми
в края на речниковата статия, номерирани като отделни значения, и в тази връзка
изписването на страдателното причастие. Например: давам....даваны,
дэл©.......бывамь дэлень,
игра«.....играны.
Отсъствието
на единен подход в граматичното представяне на глаголите несъмнено се дължи на
сложната и неизбистрена по това време глаголна семантика и парадигматика,
диалектно разнообразие, конкуренция на архаични и нови форми.
4. Тълкувателна част – тълкуването на лексикалното
значение е най-съществената част в речник от типа на Найден-Геровия. То става
чрез дефиниции, обобщаващи най-характерните черти на денотативния клас.
Описанието на лексикалното значение става по принцип с помощта на няколко
основни типа дефиниции:
*
описателна – означаваното понятие се вербализира чрез система от денотативни признаци
в родово – видова последователност;
*
структурна – лексикалното значение се представя чрез отношението му към
словообразувателната основа;
*
структурно-описателна – съчетават
се двата подхода;
*
синонимна – не се тълкува значението, а се посочват един или повече синоними,
означаващи същото понятие;
*
граматическа – дават се граматическите функции на лексемата, текстуалната роля и предназначение.
В речника на Н. Геров
срещаме всички споменати разновидности, като често за едно значение се дават и
описателна, и структурна дефиниция, или структурна и синонимна, описателна и
синонимна. Много рядко се прибягва до антоним на думата или в отделни случаи
има скрита антонимия – чрез негация (който
не е …………). В тази част на речника особено ясно личи неопитността на
първите ни лексикографи, отсъствието на традиция, върху която да стъпят, както
и липсата на лексикографска теория и методология. Тълкуванията на Н. Геров
често звучат трогателно наивно от днешна гледна точка, формулировките са много
често неточни, неясни, наивни, очевидно интуитивни, твърде лаконични. При
многозначните думи невинаги е спазена деривационната йерархия на значенията.
Много характерен белег на лексикографското описание е голямото количество
привеждани синоними (диалектни, функционални, руски и турски еквиваленти). За
илюстрация ще отбележа някои типични случаи на тълкуване, отразяващи
най-характерното за Геровия подход.
1.Съчетаване на описателна и
синонимна дефиниция, присъщо за съществителните имена:
|
любов |
– |
сърдечно
влечение към нещо, обич, галене, любене, драгуване, севда. |
|
учител |
– |
който учи някого на нещо, даскал. |
|
градина |
– |
място, заградено за да се сади нещо на него; ворт,
врьть, бахча,бостан. |
|
игла |
– |
тънка пръчица от стомана от единия край изострена,
а на другия с дупка (ухо) да се вдява конец за да се шие с нея. |
2. При прилагателните много по-широко е използвана синонимната
дефиниция. Например за слаб са изброени
10 синонима само за едно от значенията и 12 синонима – за друго; за пуст – 8 синонима. Това се отнася за
качествените прилагателни.
Слабый
– който няма потребната сила; безсилен, неяк, слабомощен, кекав, клипав,
клисав, клякав, трошав, гевшек и др.
Здравъ – 1. Който има здраве, не е болен; 2. Як,
твърд, чевръст, траен.
При
описателните дефиниции езиковата структура е сходна със съвременната – думата интерпретант е който, что.
Например голэмъ – что захваща повече място надлъж, на шир и на
височина; който надминава другите по нещо.
3. При относителните прилагателни преобладава структурната дефиниция:
дворный – производна от дворъ
агнешкй – производна от агня
рэчный – производна от рэка
стъклэный- направен от стъкло
Като
структурна може да се определи и “математическата” дефиниция на числителните
имена. Чрез единица и десетица, като прилага математическите операции събиране
и умножаване, Н. Геров тълкува по любопитен начин числителните бройни:
2 (два) – един и още един стават два
3
– две и едно
12
– десет и още два правят дванадесет
20
– число, което се състои от две десетици
40
– четири пъти по десет
4. При местоименията
наблюдаваме голямо разнообразие в дефинициите, вероятно дължащо се на твърде
абстрактната им лексикална семантика. В
едни случаи прибягва само до синоними
(при този, аз, всеки), описателни (мой – който принадлежи на
мене, някой – не знам кой), функционално-граматични (кой – мест. за питане) или липсва тълкуване (който – мест. относ.).
5. При глагола описателната и
синонимната по тип дефиниция се съчетават.
|
правя |
– |
10 синонима |
|
гордея се |
– |
7 синонима (само синоними) |
|
живея |
– |
Описателна: има ме на света, жив съм, не съм
умрял |
|
раста |
– |
С растене ставам висок на ръст |
|
лежа |
– |
Стоя легнал |
|
стоя |
– |
1.
Намирам се изправен на краката си 2.
Не съм още легнал да спя |
|
играя |
– |
1.
Залисвам се с нещо 2.
Пристъпям и подскачам някак по някоя свирка или песен |
|
давам |
– |
Смесена 1. Предавам от ръка на ръка, връчвам (2,3,4,5,6,7 – допущам, раждам, плащам, пущам, обричам,
продавам и т.н.) |
ИЗВОДИ
1. Словникът обхваща основно
живата диалектна реч в нейното фонетично и лексикално разнообразие.
2. В типологично отношение е
речник от смесен тип – тълковен, синонимен, диалектен, преводен.
3. Графиката е етимологична. Наблюдава
се конкуренция на архаични и съвременни изговорни и граматични форми.
4. Непоследователни
граматични бележки, значително
присъствие на архаични форми.
5. Н. Геров използва и трите
типа дефиниции на лексикално значение- описателна, структурна и синонимна, като
често ги съчетава. Най-често използвана е синонимната. Описателно-синонимна при
съществителни, качествени прилагателни, глаголи; структурна при числителни
редни и бройни, относителни прилагателни.
6. Не прибягва до антонимни
отношения, тълкувайки значенията.
7. Отразява полисемията, макар
и невинаги сегментирането и йерархията на отделните семантични варианти да са
прецизни.
8. Няма стилови, функционални,
нормативни и други бележки към лексемите или към отделните значения.
Независимо от някои очевидни
несъвършенства, причините за които в повечето случаи са обективни и произтичат
от състоянието на езиковата наука у нас в края на 19 век, речникът на Найден
Геров доказа с времето своето голямо практическо значение. Той е свидетелство
за диалектното разнообразие и синонимното богатство на българския език през
този период. В него е фиксиран важен момент от развоя на книжовния ни език и на
лексикалната система в частност. В тази насока въпреки методологичното и
теоретично усъвършенстване на българската лексикографска практика, речникът на
Н. Геров днес има не само историко-познавателна, но и научна стойност.
[1] Примерите са ексцерпирани от фототипното издание на
Речника (С.,1978 г.), а езикът на дефинициите е осъвременен (бел. моя, В.З.).