МОНОАФИКСАЛНИ АНТОНИМИ В БЪЛГАРСКИЯ И ПОЛСКИЯ ЕЗИК – СЛОВООБРАЗУВАТЕЛЕН ПАРАЛЕЛ

Лексикално-семантичната категория “антонимия” е езикова проекция на едно от основните свойства на човешкото съзнание – да опознава обектите, като ги сравнява. В процеса на това сравнение може да се установи отношение на противоположност между два обекта. Израз на логическата категория “противоположност” е антонимията като лексикално отношение. За разлика от синонимията, омонимията и други лексикални отношения, които имат подчертано езиков характер, антонимите са екстралингвистично обусловени. Семантичното отношение “антонимия” е израз на обективно съществуващо и логически осъзнато отношение на “противоположност”. Това е и една от причините не всички лексеми да имат антоним. Например конкретна субстантивна лексика като маса, тетрадка, пръст, карта, числителни имена – едно, седем, сто, първи, десети, местоимения – аз, негов, всеки, никой, не могат да влизат в опозитивни парадигми поради семантични ограничения. Явлението “антономия” е присъщо само на тези лексикални единици, между чиито денотати има обективна взаимнопротивоположност и отношението на сходство и различие между тези денотати е субективно осъзнато.

Антонимията има езикова природа. Тя не зависи от контекста (както например синонимията), а съществува на речниково равнище. Речевата среда не е фактор при определянето на две думи като антоними, а е само поле за проява на семантичното отношение, присъщо на двете думи по силата на лексикалната им семантика. В антонимни отношения влизат различни категории думи – наречия, прилагателни имена, съществителни имена, глаголи, служебни думи. Но в най-голяма степен опозицията се реализира в рамките на лексеми с признакова семантика – прилагателни, глаголи, някои съществителни и наречия. Основна предпоставка за влизане в антонимно отношение е лексемите да означават съгласувани и съотносителни понятия за качество, време, пространство. Например: висок – нисък, здрав – болен, алкохолен – безалкохолен, щастие – нещастие, живот – смърт, апетит – безапетитие, вдигам – свалям, да отида – да дойда, давам – вземам, близо – далече, тук – там, горе – долу, под – над, пред – след, много – малко и т.н.

Говорейки за същността на антонимите, трябва да се отбележи, че те представят лексикално-семантично отношение с логико-познавателен характер. На речниково равнище антонимията се реализира под формата на опозитивни парадигми, включващи най-често два члена. Може, разбира се, да се открие антонимия и между цели синонимни редове, но минималното езиково пространство, което е достатъчно, за да се прояви отношението на противоположност, е двучленната лексикална парадигма. Много редки са случаите на дефективна структура, когато е реализиран само единият член на логическата опозиция. Например: невежа, небрежен, необходим и пр.

Семантиката на антонимната двойка най-добре може да се анализира чрез съпоставка на семантичните признаци, формиращи лексикалното значение на двата члена [Гочев 1989, Викторова 1981, Каспартова 1979, Георгиев 1993 и др.]. Традиционно се изтъква наличието на противопоставяне поне по един от семантичните признаци. Но не по-малко важно е да се изтъкне и необходимостта от сходни признаци, които са задължителна база за противопоставянето. Пресечната точка в антонимната двойка се нарича “общ семантичен коефициент” (по Х.Пос, 1937г.) и представлява семантичен признак, елемент от семантичната структура и на двете думи. Например:

красив грозен

който привлича който отблъсква

с външен вид с външен вид

нормален луд

човек, който е човек, който е

душевно здрав душевно болен

В първата антонимна двойка общият признак е външен вид, а противоположността се реализира по отношение на признаците привлича ~ отблъсква. Във втората обща е идеята за душевно състояние, а логическата опозиция е здрав ~ болен. В двойката “много – малко” общият признак е количество, а противопоставянето е по признаците голямо ~ малко количество. При глаголите “качвам се - слизам” общ признак е движение, а противоположността е в посоката на движение – нагоре и надолу. Необходимостта от обща идея, общ признак, от семантичен паралелизъм между елементите на лексикалната опозиция се изтъква като типична особеност на антонимното отношение от много изследователи. А противопоставянето по признак е основание някои от тях да говорят за “асиметрия” при антонимите, да разглеждат двата члена съответно като положителен и отрицателен член, като маркиран и немаркиран, като по-прост и по-сложен. Описанието и изучаването на лексикалната опозиция се свежда на логико-психологическо равнище [най-популярни в тази насока са изследванията на А. Вежбицка, която прилага компонентният анализ по отношение на лексикалната семантика на думите, виж още Апресян 1974, Lyons 1975, 1984, Zagrodzki 1986, Marczewska 1986 и др.]. В българската семантика този подход не е особено популярен. Субординацията в антонимната двойка е трудна за обективно установявяне, а и като отношение тя не се проявява при всички видове антоними. Поради тези съображения в българската семантика антонимите се приемат за равноправни лексеми [Гочев 1989, Речник....1997].

По въпроса за същността на антонимите може да се каже в заключение, че това са двучленни парадигматични единства, между които има постоянна асоциативна връзка. Семантиката на двойките лексеми е обективно детерминирана и включва както общи, така и противоположни семи.

В класификационно отношение антонимите се подлагат на различни деления по силата на различни критерии – логически, формални, комуникативни.

От семантично гледище антонимите се делят на същински и несъщински. Последните се наричат “контрадикти”. Между същинските антоними има логическо отношение “противоположност”, те са в отношение на пълно взаимно отрицание. Единият член на двойката отрича другия: жив – мъртъв, истина – лъжа, отключвам – заключвам. Т.е. който не е жив, е мъртъв; което не е истина, е лъжа. Между контрадиктите има логическо отношение на противоречие – отрицанието не е взаимно, а еднопосочно. Контрадикти съществуват като междинна сфера в полето на антонимна двойка.

висок – невисок (ненисък) – нисък

млад – немлад (нестар) – стар

богат – небогат (небеден) – беден

В тези полета лексемите с префикс не- отричат единия член на опозицията, но не представляват твърдение за другия: небогат не значи беден, невисок не значи нисък, нестар не значи млад. В случая висок:нисък, млад:стар и богат:беден са антоними. Висок~невисок, нисък~ненисък, млад~немлад, стар~нестар и т.н. са контрадикти. Лексиколозите се занимават главно със същинските антоними, но сред логици и психолози по-голям интерес представляват контрадиктите. Понякога именно лексемите в отношение на контрадикция се определят като “истински антоними” (Wiedza a język 1986). В българската семасиология въз основа на степента на противопоставяне между значенията и възможността или невъзможността да има средно състояние се говори за “контрарна” и “комплементарна” антонимия (Бояджиев 1986, Зидарова 1998). Авторите на антонимния речник [Речник....1997] различават четири разновидности при антонимите – контрарни (между тях може да има междинни степени), векторни (за насоченост на действия и признаци), взаимодопълващи се (без възможност за средно положение), конверсиви (обратимост на роли, места, признаци и действия).

От формално гледище антонимите се поделят на видове в зависимост от това дали логическото противопоставяне е изразено само на семантично равнище, или е маркирано в словообразувателната структура на думата. По тези показатели различаваме:

1. Семантични (разнокоренни) антоними

2. Афиксални (еднокоренни) антоними.

Афиксалните, от своя страна, в зависимост от броя на маркерите се делят на:

2.1. Моноафиксални (маркиран е само единият член на двойката)

2.2. Биафиксални (маркирани са и двата члена на двойката).

Семантични са напр. здрав – болен, дебел – слаб, живот – смърт, нападам – отбранявам се, доказвам – опорвергавам, горе – долу, тъга – радост, бързо – бавно, много – малко, със – без, отпред – отзад, под – над. Както се вижда, семантичната антонимия се проявява при различни части на речта. Но най-разпространена е сред прилагателните, на второ място – сред съществителните и глаголите.

Афиксалните антоними имат общ корен или основа: надарен – бездарен, събувам – обувам, щастлив – нещастен, доверие – недоверие, включвам – изключвам, надценявам – подценявам. Противопоставянето се експлицира от афикс – префикс, като маркиран може да е единият член на лексикалната опозиция или да се маркирани и двата. Именно по този показател разграничаваме “моноафиксални” и “биафиксални” антоними.

Моноафиксални са напр. доверие – недоверие, вкусен – безвкусен, морален – аморален, обикновен – необикновен, чест – безчестие, атака – контраатака.

Биафиксални са напр. отпушвам – запушвам, довеждам – отвеждам, влизам – излизам, пробългарски – антибългарски, предвоенен – следвоенен, обличам – събличам, привличам – отблъсквам.

Тук ще разгледам проявите на моноафиксална антонимия в българския и полския език. Целта е да се направи словообразувателен паралел, като се откроят приликите и разликите в двата езика при образуване на моноафиксални антоними.

По данни от “Речник на антонимите в българския език” (С., 1997г.) в българската лексикална система в антонимни отношения влизат около 5000 лексеми. Те се разпределят в 1800 парадигматични двойки, като в едно антонимно гнездо често покрай опорната двойка гравитира комплекс от лексеми, синоними на доминантните. Например: бос, необут, босоног, босокрак – обут, засмян, усмихнат – навъсен, свъсен, намусен, смръщен, намръщен, нацупен. Около 600 – или една трета – от антонимните двойки са моноафиксални, а останалите две трати – семантични или биафиксални. Това съотношение показва, че моноафиксалната антонимия е сравнително широко застъпена при образуването на антонимни противопоставяния. Префиксите, с които се образуват моноафиксалните антоними, са около 10, но с висока фреквентност и производителност. Това са афикси като: не-, без-, а-, анти-, контра-, де-, дез-, против-, раз-, извън-, ин-, дис-. Както личи, сред тях има както домашни, така и чужди по произход. Различна е и продуктивността на посочените префикси. Най-висока словообразувателна активност има префиксът не-, но второ място е префиксът без-, след което с почти равни участие са останалите морфеми.

Префиксът не- внася по силата на собствената си семантика елемент на отрицание. За антонимия приемаме само тези случаи, в които префиксът не- поражда полюсно отрицание, а не създава отношение на контрадикция. Например антоними са щастие и нещастие, обикновен и необикновен, възможно и невъзможно, но контрадикти са красив – некрасив (поради съществуване на лексема антоним “грозен”), здрав – нездрав, бързо – небързо и под. С най-висока словообразувателна активност морфемата не- е при прилагателните имена. Полученият антоним представлява семантично отрицание на позитивния член, т.е. означава “който не е Х” . Например: допустим – недопустим (който не е допустим), завършен – незавършен, заслужен – незаслужен, годен – негоден, вероятен – невероятен, грамитен – неграмотен, видим – невидим, лечим – нелечим и под. Обикновено словообразувателният принцип се спазва и при производни думи: търпим – нетърпим, търпимост – нетърпимост; задоволен – незадоволен, задоволство – незадоволство; доверие – недоверие, доверчив – недоверчив, доверчивост – недоверчивост; практичен – непрактичен, практичност – непрактичност. От посочените 600 моноафиксални антонимни двойки в българския език над 70% са образувани с префикс не-.

Префиксът без- е на второ място по словообразувателна активност. От 600 двойки около 100 са оформени с представката без-, което прави 10% от общото коричество антонимни двойки. Такива са например: жичен – безжичен, нравствен – безнравствен, имотен – безимотен, полов – безполов, смъртен – безсмъртен, пределн- безпределен, ядрен – безядрен, съвестен – безсъвестен. И този модел обхваща главно прилагателни имена, характерна за които обаче е субстантивната произвеждаща основа. Семантиката на афиксалния антоним може да се представи като “ който няма Х”. Например: безжичен – в който няма жици, безмозъчен – който няма мозък, безсъвестен – който няма съвест, безмоторен – който няма мотор, безимотен – който няма имот. По-рядко антоними с този префикс се срещат при други части на речта, но има и такива случаи: ред – безредие, безпорядък; апетит – безапетитие, чест – безчестие, действам – бездействам, дарба – бездарие, брак – безбрачие. При словообразувателния процес могат да настъпят морфемни промени спрямо изходния антоним, засягащи най-често ударението или наставките: солен – безсолен, работещ – безработен, целенасочен – безцелен, апетит – безапетитие, милостив – безмилостен.

В българската лексика има и немалко думи, които съдържат префикс без- и се осъзнават семантично като отрицание, липса на нещо, но при които няма съответен положителен корелат. Например: безбрежен, безобиден, безбожник, бездушие, безпощаден, безукорен.

Интерес представлява случаят, в който на пръв поглед имаме биафиксална антонимия, но всъщност морфемната съпоставка показва, че отново е маркиран само единият член. Става дума за сложната морфема обез-. Сравнението на антонимните довйки сочи, че в позитивния член е налице префикс о-, а в негативния – сложен префикс обез-. Така че видимо имаме двойно морфемно маркиране, но на практика морфемно лексемите се различават единствено по наличието или отсъствието на представката без-. Например: окуражавам – обезкуражавам, осолен – обезсолен, осмислям – обезсмислям, окосмен – обезкосмен, оцветявам – обезцветявам, оформям – обезформям. Смятам, че тези двойки също трябва да се отнесат към моноафиксалните антонимни противопоставяния.

Останалите 20% от моноафиксалните антоними се разпределят между думи, образувани с представките а-, и-, контра-, извън-, анти-, ин-, ди-, де-, дез-, раз-, против-. Например: а- (логичен – алогичен, социален – асоциален, типичен – атипичен, теизъм - атеизъм), ин- (директен - индиректен), де- (стабилизирам – дестабилизирам, монтирам – демонтирам, класирам – декласирам, мобилизирам – демобилизилам, композирам - декомпозирам), раз- (бинтовам – разбинтовам, убеждавам – разубеждавам, минирам – разминирам, формирам - разформирам).

Представките де- (дез-) и раз- са особено често срещани при глаголи и съществителни, означаващи действие. Производната семантика на антонима е “извършване на обратно, противоположно по насочености резултат действие”. Със сложната представка извън- се свързват пък думи с локална семантика: училищен – извънучилищен, държавен – извъндържавен, парламентарен – извънпарламентарен.

Някои от посочените словообразувателни компоненти имат сравнително по-самостойна семантика от обичайните морфемни средства и по-скоро наподобяват лексеми, с които се образуват двойки от типа проста дума – сложна дума. Става въпрос за думи като атака – контра- атака, настъпление – контранастъпление, монархически – антимонархически, брачен – извънбрачен, градски – извънградски, училищен – извънучилищен, конституционен – противоконституционен, законен – противозаконен.

Словообразувателният елемент анти- пък може да се разглежда по-скоро като член от биафиксално противопоставяне в опозицията про- ~ анти- (пробългарски – антибългарски, профашистки - антифашистки).

Често се наблюдават случаи на синонимия и конкуренция между префиксите за образуване на антоними. Т.е. езикът предоставя няколко лексикални варианта за образуване на афиксален антоним, като се използват различни префикси от гореизброените. Например: честен – нечестен, безчестен; основателен – неоснователен, безоснователен; успешен – неуспешен, безуспешен; интересен – неинтересен, безинтересен; рационален – ирационален, нерационален; логичен – алогичен, нелогичен; морален – аморален, неморален; дискретен – индискретен, недискретен; формирам – деформирам, разформирам; кодирам – декодирам, разкодирам; законен – незаконен, антизаконен. При домашни думи се конкурират префиксите не- и без-, а при чужди думи конкуренцията е между домашен и чужд показател.

След като очертахме картината на моноафиксалните антоними в българския език, да погледнем за сравнение лексикалния материал, който предоставя полският език. Вниманието ще бъде насочено предимно към това доколко съществува аналогия в словообразувателно отношение между двата езика и има ли случаи на несъответствие при образуване на антонимните двойки.

Първо, да сравним антонимните двойки с префикс не- (като най-фреквентни в деривационно отношение) с техните аналози в полския език. Сравнението показва, че е налице почти пълно съответствие между двата езика. В почти всички случаи на българската антонимна двойка, образувана с префикс не-, отговаря също моноафиксална двойка с префикс nie-. Например:

гостоприемен – негостоприемен	gościnny – niegościnny
определен – неопределен	określony – nieokreślony
движим – недвижим	ruchomy – nieruchomy
доволен – недоволен	zadowolony – niezadowolony
съвършен – несъвършен	doskonały – niedoskonały
уместен – неуместен	stosowny – niestosowny
смилаем – несмилаем	strawny – niestrawny
допустим – недопустим	dopuszczalny – niedopuszczalny
дотъпен – недостъпен	dostępny – niedostępny
съществен – несъществен	istotny – nieistotny
точен – неточен	dokładny – niedokładny
задължителен – незадължителен	konieczny – niekonieczny
охотно - неохотно	chętnie – niechętnie

С префикс без- (bez-) отново откриваме аналогия в антонимните двойки в двата езика:

алкохолен – безалкохолен	alkoholovy – bezalkoholovy
болезнен – безболезнен	bolesny – bezbolesny
воден – безводен	wodny – bezwodny
гръбначен . безгръбначен	kręgowy – bezkręgowy
деен – бездеен	czynny – bezczynny
звучен – беззвучен	dźwięczny – bezdźwięczny
облачен – безоблачен	chmurny – bezchmurny
планов – безпланов	planowy – bezplanowy
принципен – безпринципен	zasadny – bezzasadny
условен – безусловен	warunkowy – bezwarunkowy
цветен – безцветен	barwny – bezbarwny
срочен – безсрочен	terminowy – bezterminowy
резултатен - безрезултатен	skuteczny – bezskuteczny

Прeдставката раз- (roz-), макар и с по-ограничена деривационна продуктивност, също се появява както в българския, така и в полския език: повивам – разповивам powijać – rozpowijać

товаря – разтоварвам ładować – rozładowywać

очаровам – разочаровам czarować – rozczarować

Има някои варианти и синоними в полските еквиваленти. Например освен rozładowywać съществува и синоним wyładowywać, на българския антоним разубеждавам съответства в полския език префикс od- (odradzić)

Подчертано сходство между двата езика не е необичайно. То се дължи на общославянските корени, афикси и деривационни модели. Има естествено и някои различия, на които ще се спрем по-надолу.

По отношение на чуждите префикси също наблюдаваме явно подобие в словообразувателно отношение. Става въпрос за структурно-семантични елементи от международната лексика, които са заети и в двата езика:

§ асоциален - aspołeczny, асиметричен – asymetryczny, аполитичен – apolityczny, анормален – anormalny.

§ ирационален – irracjonalny

§ контраатака – kontratak

§ контраразузнаване – kontrwywiad

§ антирелигиозен – antyreligijny, антидържавен - antypanstwowy

§ дисхармония – dysharmonia

§ демонтирам - demontować, демобилизирам - demobilizować, дезорганизирам – dezorganizować

На сложния префикс извън- в полския език отговаря неговият синоним poza- (извънбрачен – pozamałżenski, извънградски - pozamiastowy). И в полския език думите, образувани с тези префикси, са относително малък дял спрямо цялото количество моноафиксални антоними. Когато е възможно, и в двата езика се предпочитат синоними с домашен префикс, обикновено префикс не-.

Въпреки преобладаващите случаи на сходство, при някои антонимни двойки откриваме и различия в сравняваните езици. Тези разлики се проявяват най-често в различен префикс при словообразуването или в различен начин на изразяване на антонимното отношение.

Сравнително малко на брой (около пет антонима) са случаите, в които на българския префикс не- съответства полски префикс bez-. Например: неоснователен - bezpodstawowy, несъзнателен - bezwiedny, безспорен – bezprzeczny.

Значително повече са случаите, в които на българския антоним с префикс без- отговаря полски антоним с префикс nie-. Тук се включват около 25 лексеми. Например:

безупречен	nienaganny
безформен	nieforemny, nieksztaltny
безгрешен, безпогрешен	niemylny
безплоден	niepłodny
безсъзнание	nieprzytomność
безкраен, безконечен	nieskonczony
безвкусен	niesmaczny, niegustowny
безсмъртен	nieśmiertelny
безполезен	niepoźyteczny
безброен	niezliczony
бездарен	niezdarny, nieudolny, nieutalentowany
беззлобен	niezłośliwy

Останалите случаи на разминаване в словообразуването на антонимите са свързани с разлики в изграждането на самата антонимна двойка: на афиксална двойка да отговарят семантични антоними и обратното, да се изразява антонимията в единия от езиците не чрез лексеми, а чрез описателни конструкции, да са маркирани различно антонимите и т.н.

Ето някои от тези случаи. В българския език има антонимна моноафиксална двойка, а в полския език – семантична антонимия: бурен – безбурен // burzliwy – cichy, spokojny. И обратното – в полския език има афикс, а в българския противопоставянето е семантично: widomy – niewidomy // зрящ – сляп. В българския език антонимията е биафиксална, а в полския – моноафиксална: присъстващ – отсъстващ // obecny – nieobecny.

Интересен е и следният случай с оглед на посоката на словообразуването – при двойките опасност – безопасност и niebezpeczenstwo – bezpeczenstwo. В българската двойка има нормален процес на префигиране с префикс без-. В полския език има двойно маркиране с префиксите nie- и bez-, като на българската непрефигирана лексема (опасност) отговаря сложно маркираната лексема niebezpeczenstwo. Аналогично е положението и при двойките пряк – косвен, непряк // bezpośredny – niebezpośredny. Във връзка с двойното префигиране на антонимите в българския език има един любопитен случай на такова префигиране, при което чрез еднократно отрицание се получава негативният антоним, а чрез двукратно отрицание – синоним на позитивния. Става дума за редицата известен – неизвестен – небезизвестен (=известен).

В сравнително редки случаи полският еквивалент не е лексема, а описателна конструкция: безжичен – bez drutu, безапетитие – brak apetytu, безжизнен - bez życia.

Направените сравнителни наблюдения върху моноафиксалните антоними в българския и полския език се базират на българския “Речник на антонимите” и на двуезичиния Полско-български и Българо-полски речник. Макар че не са ползвани равностойни лексикографски справочници (поради недостъпност на специализиран полски речник на антонимите), наблюденията и установените закономерности в словообразуването могат да бъдат приети за показателни. В тях е обхваната значителна като количество лексика, въз основа на която имаме основание да направим своите заключения. А те са, че в българския и в полския език има преобладаващо подобие при образуването на моноафиксални антоними. С най-висока фреквентност са общославянските префикси не- и без- (nie- и bez-). По-висока е фреквентността на представката не-, която в поския език има макар и неголям, но доловим превес спрямо употребата на същата представка в българския език. Сходство има и в заетите чужди словообразувателни средства. Установените случаи на разминаване при някои антонимни двойки само подкрепят твърдението, че по отношение на моноафиксалната антонимия полският и българският език са развили аналогични средства и методи на словообразуване.

Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я

Апресян 1974: Ю.Д.Апресян. Лексическая семантика, М., 1974г.

Бояджиев 1986: Т.Бояджиев. Българска лексикология, С., 1986г.

Викторова 1981: К.Викторова. Към въпроса за антонимията. – “Български език”, 1981г., кн.5.

Георгиев 1993: Ст.Георгиев. Българска семасиология, В.Т., 1993г.

Гочев 1989: Г.Гочев. Антонимите в българския език, С., 1989г.

Зидарова 1998: В.Зидарова. Очерк по българска лексикология, Пл., 1998г.

Каспартова 1979: М.Каспартова-Попова. Антонимията в естествените езици. Докт. дисертация, 1979г.

Lyons 1975: John Lyons. Wstęp do językoznawstwa. W., 1975.

Lyons 1984: John Lyons. Semantyka. Tom 1.,W., 1984.

Marczewska 1986: Hanna Marczewska. Hierarchiczny charakter zjawiska asymetrii antonimow. – Wiedza a język, W., 1986.

Zagrodzki 1986: Michal Zagrodzki. Semantyczna złożoność antonimow a zjawisko asymetrii. – Wiedza a język, W., 1986.

Wiedza a język (ogolna psychologia języka). W., PAN, 1986.

Речник на антонимите в българския език. Ем.Пернишка и Ст. Василева. С., 1997г.

Słownik polsko-bułgarski. С., 1988г.

Słownik bułgarsko-polski. С., 1987г.