ДИНАМИКА И АКТУАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ
В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКАЛНА
СИСТЕМА
Основна
особеност на лексикалната система е нейната екстралингвистична детерминираност.
Речникът реагира както количествено, така и качествено на промените, които се извършват
в обществено-политическата сфера, в материалната и духовната култура, в
социалните отношения. Основната функция на лексемите е номинативната, т.е.
ословесявянето на извънезикови факти.
Всяко изменение във външния и вътрешния свят на субекта поражда
съответната лексикална иновация – поява на нова лексема, семантична промяна,
нова функция, преминаване от една в друга лексикална подсистема. По този начин
лексиката осигурява нормалното протичане на комуникативния процес.
Динамиката
на речника обикновено има еволюционен характер, но в периоди на социални и
политически земетръси развоят придобива революционен характер. Краят на 20 век
бе именно такъв период. Той се отличава със смяна на политическата система,
формиране на нови социални и икономически отношения, поява на нови технологии,
развитие на материалната култура, бум на комуникациите, отваряне на културните
и езиковите граници. В резултат на това в речника на българския език се появиха
много нови лексикално-семантични факти, които с помощта на медиите бързо се
установиха в активната речева практика. Някои от тях бяха директно заети -
главно от английски или от международната лексика, други бяха образувани на
българска почва по модела на българската лексика, при трети се комбинираха
чужди и домашни словообразувателни компоненти, настъпваше вторична номинация и
разширяване на първоначалната лексикална семантика.
Динамиката
на лексикалната система в края на 20 век предизвика закономерно интереса на
лингвистите и особено на лексиколозите към протичащите процеси и резултатите от
тях. През 90-те години се появиха разнообразни
изследвания върху структурата и функционирането на българската лексика в
условията на променящата се обективна действителност. [Йорданова 1994, Актуални
проблеми....1999, Речник на новите....2001, Медиите и езикът ....1999]
Процесите на поява на лексикални иновации и на тяхното изследване вървяха почти
паралелно, като по разбираеми причини речта изпреварваше науката. С нарастване
на темпоралната дистанция можем да имаме все по-обективен поглед върху
последните две десетилетия и да се направят изводи за актуалните тенденции в
българската лексика от края на двадесети и началото на двадесет и първи век.
Някои
от тези тенденции имат характер на функционални антиномии и се проявяват в
следните насоки:
· архаизация на активна до
1989 г. лексика и актуализация на пасивна към този момент лексика.
С промяната на обществените
и икономическите отношения през 90-те години в пасивната лексика попаднаха
лексеми като другар, съботник, пионер,
чавдарче, комсомолец, бригада, петилетка,
звеновод, ТКЗС, АПК, милиционер и др. За сметка на това настъпи вторична
актуализация на някои архаизирани до този момент лексеми като стачка,
полицай, кмет, господин, госпожа, цар, община, жандармерия, сараф и др. При
актуализирането си те запазиха старото си денотативно значение. Връщането им в
лексикалната система бе продиктувано не толкова от номинативни нужди, колкото
от желанието за изразяване по нов езиков начин на новите обществени понятия и
нагласи.
· засилена терминологизация на
речта и същевременно детерминологизация на редица ограничени откъм употребата
си до момента лексикални единици.
Развоят на новите
технологии, информатиката и комуникацията доведе до появата на нови термини –
както заети, така и вторично преосмислени лексеми. Появата им се обуславяше от
новите факти и отношения в материалната култура. Поради специфичната си семантика,
свързана с определен отрязък от действителността, те са в по-голямата си част
чужди думи с международна употреба: файл,
джиесем, есемес, банкомат, мобифон, сървър, интернет, принтер, плейстейшън,
дивиди, сиди, имейл, провайдър, фонокарта, дебитна карта, кредит, сайт и
под. По-рядко това са калкирани или терминологизирани по пътя на вторичната
номинация лексеми – меню, икона, мишка,
памет. От друга страна, обществената достъпност на новите технологии бързо
доведе до детерминологизация на тези лексеми и навлизането им в масовата
говорна практика, а денотатите им се превърнаха в част от битието на голяма
част от българите.
· интелектуализация на речта и
същевременно опростяване на изказа и навлизане на “уличния език” в публичната
комуникация.
От една страна, голям брой
специална лексика от сферите на политиката, икономиката, информатиката излезе
от средите на специализираното общуване и навлезе в масовата говорна практика.
От друга страна, публичната комуникация възприе средствата на битово-разговорната
и жаргонната лексика, като ги наложи в такива публични по предназначение форми
на общуване като електронните и печатните медии. През последните десетилетия
многократно е обръщано внимание върху езика на средствата за масово
осведомяване, особено пресата, които вулгаризираха – под предлог за
демократизиране и експресивност на
въздействието – стила си. Така на практика почти е заличена днес границата
между високия и ниския стил на общуване. Жаргонът от специализирана в социално
отношение лексикална подсистема все повече се превръща в общоупотребима
лексика, като често експресивността е на крачка от нарушаването на добрия вкус.
Основна
тенденция в лексикалната система през последните две-три десетилетия си остава
бурното количествено и качествено обновление на речниковия фонд във всичките му
сфери. Този процес се извършва по три основни начина – чрез активизиране на
словообразуването, чрез образно преосмисляне или възраждане на съществуваща
лексика и - не на последно място - чрез
заемане на чужди думи.
· разгръщане на първичната
номинация в езика и същевременно активизиране на вторичната номинация.
С най-голяма значимост е
словообразуването, тъй като то е основен начин за развитие на речника по
принцип. В българската лексика се появиха голямо количество нови думи,
образувани чрез традиционните за езика похвати – афиксация, композиция,
универбизация, абревиация. Лексикалните иновации засягат широк кръг от
тематични области и на практика се забелязват в почти всички сфери на общуване.
Афиксацията
си остава основният начин за словообразуване. В структурата на новите думи се
използват както домашни, така и чужди в етимологично отношение конституенти.
Например: новинар, телевизионер,
валентинка, реститутка, мутреса, миска, боксерки, Т-шъртка, чалгар, кримка,
битак, фритюрник, есемесвам, натовец, зографка, вазовка (превърнали се вече в
историзми), нововремец, седесар, бесепар, костовист, живковист, живковщина,
тоталитаризъм, посттоталитарен, посткомунистически, Татов (прил.)
Композицията
бележи подем в продуктивността си като словообразувателен похват. Поради
трудности при афиксалното словообразуване или поради желание за по-голяма ономасиологична
прозрачност все по-често се прибягва до
образуването на сложни думи. При
композитите също наблюдаваме използване на различни средства: домашни и чужди
по произход морфеми и основи, съкратени основи: едномандатен, многомандатен,
многопартиен, работодател, попфолк, чейнджбюро, рекламодател, еко-(система,
министерство, палто, продукт, туризъм), топ-(манекенка, новина, полицай, модел,
събитие), евро-(комисар, интерграция, стандарт, политика, програма). Като
новост в словообразувателно отношение може
да се отбележи необичайно голямото количество на съставни (описателни) думи,
чиято структура и семантика се доближават до тези на словосъчетание и има
максимално експлициране на вътрешната форма: бизнес (секретарка, дама, партньор, операция, туризъм, център, проект,
предложение), офис (материали, оборудване, техника, обзавеждане), интернет (зала,
адрес, страница, кафе, карта), дебитна карта, валутен борд, пенсионен фонд,
гласова поща, електронна поща, здравна каса, личен лекар, борческа групировка,
втора употреба (секънд хенд), топлинно счетоводство, телефонен секретар. ;
Противоположна
тенденция наблюдаваме в появата на голям брой
универбати. При тях отношението текст : код е в полза на кода. По-голямата езикова маса,
характерна за сложните езикови структури,
се компенсира чрез съкращението на словосъчетанието до универб: офшорна фирма – офшорка, кабелна телевизия –
кабеларка, маршрутно такси – маршрутка, патрулна кола – патрулка, сапунена
опера – сапунка, панелен апартамент – панелка, компенсаторни бонове –
компенсаторки. [За съотношението текст : код виж
Радева 2004]
В
името на същото отношение текст : код се появиха през последните години
множество абревиатури и други видове съкращения. Сред най-разпространените са:
НАТО, НОИ, ДКЦ, ЕТ, ООД, ЕООД, АД, СЕМ, ДДС, bTV, названия на политически
организации СДС, БДП, НДСВ, ДСБ, ДПС.
Като неологизми функционираха за известно време и някои лексеми, при
които откриваме преосмисляне на семантиката, наличие на известна доза
експресивност или промяна в първоначалната семантика: сърфирам, менте, ченге,
мутра, пират, пиратски, борец, прашки, чалга. Особено любопитен е
семантичният развой на последната дума, чието съдържание се превърна в емблема
за интонационната среда на 90-те години на 20 век. Чалга е регистрирана още в началото на миналия век като жаргонна лексема, произлизаща от
циганския език. Първоначалното значение е музика, а чалгар, чалгаджия означава музикант. В съвременния речник думата е
стеснила понятийното си съдържание и днес чалга
означава вид музика, а чалгар, чалгаджия
– както човек, изпълняващ този вид музика, така и човек, любител на този вид
музика. С новите си значения думата присъства в речта предимно на лица,
отнасящи се негативно към този музикален вид.
· бурно, понякога безразборно,
заемане на чужди думи и използване на чужди компоненти в процесите на
словообразуване.
Типичен белег на
лексикалната система от края на 20 век е нейната откритост спрямо лексика от
чужд произход. Интерференцията между езиците е постоянен процес, но в разглеждания
тук период можем да говорим категорично за инвазия на чужда лексика - на първо
място от английския език и международна обществено-политическа и икономическа
терминология. В тематично отношение тя се разпростира в широк кръг области на
познанието и бита:
-
общество, икономика и политика (спонсор,
килър, дилър, юпи, брокер, рейтинг, имидж, лизинг, холдинг, мениджър,
маркетинг, бодигард, реституция, приватизация, бартер, акциз, лиценз, кеш, лоби)
-
култура (мейкинг, ток шоу, трилър,
телешопинг, плейлиста, чарт, слоган,
лого, сешън, профайлър, промоция, бонус, хепънинг, клъбър, рапър, хип-хоп,
скинар, билборд, пиърсинг, бодиарт, кастинг, бинго, нюзрум, джакпот, кетъринг)
-
бит (оказион, секънд хенд, фреш, фризер,
боди, т-шъртка, суитчър, фреш, мюсли, шопинг, баркод)
-
комуникация, техника и информатика (чат,
чатър, он лайн, принтер, файл, джиесем, сиди, хакер, геймър, дивиди, провайдър,
уебсайт, сиди ром, сиди ар, роуминг, PIN код, имейл).
По-голямата
част от английските думи са заети
буквално в семантично и структурно отношение: нюзрум (news room), мейкинг (makeing), рейнджър (ranger), копирайтър (copy
wrighter), прайм тайм (prime time), секънд хенд (second hand), парти (party),
хендс фрий (hands free), кеш (cash), фейс контрол (face control).
Абревиатурите се употребяват както в оригиналния си вид, така и в българската
си транскрипция като субстантиви: джиесем
(GSM), есемес (SMS), джипи (JP), пиар (PR), сиди (CD), сиви (CV), дивиди (DVD).
Често срещано явление е думата да се изписва, както е в чуждия език: GSM, SMS,
DVD, PR, сash, оn line,
Макар
че навлизането на нови, особено от чужд произход, думи в българския език през 90-те години
имаше в голяма степен кампаниен характер и се осъществяваше спонтанно, повечето
от думите намериха трайно място в съвременната речева практика. Част от тях
бяха номинативна необходимост, тъй като означаваха нови за битието на българина
понятия. Друга част дублираха съществуващи вече в българския език думи –
домашни или по-ранни заемки. Така се създадоха условия за разширяване на
синонимните отношения и разрастване на някои синонимни редове. Например: чейндж бюро - сарафско бюро, премиер –
министър-председател, парламент – народно събрание, бодигард – телохранител,
джипи – личен лекар, натовец – атлантик, сиди – компакт диск, сиви –
автобиография, еър къндишън - климатик,
имейл – електронна поща, кмет – градоначалник, секънд хенд – втора употреба,
спонсор – дарител, спомоществовател, сайт – страница, Синонимията понякога е абсолютна, но има случаи и на
стилистична диференциация между старите и новите названия.
Тъй
като появата на новите лексикални средства бе първоначално в устната реч и
често имаше динамичен, неконтролируем характер, разгледаните по-горе изразни
средства битуваха доста време в обществената практика, преди да се кодифицира
писмената им форма. Това положение водеше до колебания и липса на уеднаквеност
в писмената им употреба. Норма бе въведена с издаването на нов правописен
речник на българския език, в който са отразени повечето от новозаетите и новосъздадени
думи през последните две десетилетия.[Правописен речник....2002]
В
крайна сметка езиковата ситуация в момента отново доказва твърдението, че
езикът е саморегулираща се система. Той осъществява самоконтрол върху
средствата, с които разполага, изхвърляйки думите еднодневки и запазвайки тези,
които допринасят за обогатяване на номинативните възможности и на синонимията.
Тенденциите, които бяха набелязани, са нормални с оглед на ситуацията, в която
се намираше българското общество в края на 20 век. Те са присъщи на езиковата
система по принцип, но в разглеждания период добиха особено подчертан характер.
Част от лексикалните иновации вероятно ще отпаднат с течение на времето, но
повечето ще се запазят в лексикалната система на българския език. Възможно е
само да променят функционалната си принадлежност и фреквентността си. Колкото и да ни дразнят (често с основание!)
отделни думи или конструкции, настанили се през последното десетилетие в речта
на българина, не бихме могли съществено
да повлияем върху цялостната структура на езиковата система и в частност на
речника. Поради неуместността предимно на някои от заетите думи и изрази
българската общественост поде кампания за премахването им от съвременната реч.
Поставя се нееднократно и въпросът за изработване на “закон за езика”. От
лингвистична гледна точка такъв закон е утопичен. Не е възможно да се регулира
и контролира по законов път употребата на езиковите средства. Проблемът
всъщност опира до отношението на всеки човек към предоставените му изразни
възможности. Това, което е възможно, е изграждането на необходимата обща и
езикова култура, които да регулират още от най-ранна възраст езика и речта на
българина.
БИБЛИОГРАФИЯ
Актуални проблеми....1999: Актуални проблеми на българското словообразуване.
С., 1999 г.
Йорданова 1994: Йорданова, Л. Езикът на промяната. С., 1994
г.
Медиите и езикът 1999: Медиите и езикът. С., 1999 г.
Правописен речник....2002: Правописен речник на
съвременния български книжовен език. С., 2002 г.
Радева 2004: Радева, В. Традиция и иновационност в съвременните словообразувателни
процеси. – Българистични студии. С., 2004 г.
Речник на новите....2001: Речник на новите думи и значения. С., 2001 г.