Един семантико-словообразувателен тип глаголи в съвременния български език (глаголи с префикс по-)

Semantic parameters of a word-formation process in the contemporary Bulgarian language (verbs with prefix “по-”)

The verb as a part of speech stands for an attribute thrown into relief by time. This attribute and its temporal manifestation can be modified in different ways by means of morphemes, mainly prefixes. The prefix “по-” is one of these means of modification. It activates qualitative and quantitative shades of meaning of the verbal lexeme. One of its functions is to modify the verb stem in the direction of duration and intensity of action. Verbs with the prefix “по-” denote a shorter period for the manifestation of the activity and / or less of an intensity of the activity. The word-formation type [“по-” + V] is widely spread in contemporary literary and conversational speech. It does not concede to any serious lexical or word-formation constraints. To some extent it can be influenced by aspectuality, the mode of the activity in terms of rate of frequency, phase, lexical semantics, or by the presence of additional prefixes. The function of lexical intensifiers of meaning is performed by adverbs of quantity and phrases with limited temporal semantics.

Префиксите са основен семантичен модификатор в системата на глаголното словообразуване. Те участват във формирането на цялостната глаголна семантика, модифицирайки ономасиологичния признак, експлициран от коренната морфема. Главна функция на префикса е да нюансира глаголната семантика на произвеждащата основа по показателите темпоралност, модалност и локалност. Тези три параметъра получават различни разновидности при образуването на конкретната глаголна лексика. Например темпоралност в различни разновидности има при глаголната верига: чета ~ почета, зачета, дочета, а модалност – в реда: чета ~ изчета, начета се. На първо място обаче префиксите модифицират глаголната семантика по отношение на аспектуалността - преминаване от първичен несвършен вид към свършен вид: летя ~ прелетя, копая ~ изкопая, бия ~ убия. Едновременно с това се подлага на модикация начина на извършване на глаголното действие: пея ~ запея, пуша ~ препуша, чета ~ дочета, говоря ~ проговоря, лежа ~ полежа. Като цяло в резултат на префиксацията се променя както видовата принадлежност на лексемата, така и нейната лексикална семантика. Поради важната си роля в рамките на глаголната система префигирането като словообразувателен похват и префиксите като средство на този похват се отличават с висока продуктивност в съвременния български език.

Един от най-разпространените семантико-словообразувателни типове в глаголната система са глаголите с префикс по-. Този префикс – както и повечето префикси в българския език – е полисемантичен и може да актуализира различни семантични нюанси, присъединявайки се към глаголната основа. Предмет на наблюдение и анализ тук ще бъдат глаголи от типа поиграя, полегна, позапържа, поостана, поусмихна се, поразмествам и под. Историята на този префикс показва, че в старобългарските и среднобългарските писмени паметници не е регистрирана подобна семантична функция. Префиксът има първо пространствено, а след това развива и темпорално значение. Първите прояви на разглежданата тук семантика е в дамаскините, както посочва М. Лилов в обстойния си преглед върху семантичния развой на префикса по- (Лилов 1964). Семантико-словообразувателният тип ПО+V е интересен преди всичко именно в семантично отношение, тъй като представя специфичен семантичен нюанс - отклонение в посока минус от логическата мяра в извършването на действието, изразявана от непрефигирания корелат. Сравни играя ~ поиграя, легна ~ полегна, запържа ~ позапържа, остана ~ поостана, усмихна се ~ поусмихна се, размествам ~ поразмествам. Префиксът по- в този вербален модел модифицира интензивността и/или времетраенето на действието, означено с глаголната лексема. Този тип глаголи се определят като най-общо като атенуативни.

Първо ще засегна терминологичната страна на въпроса. В най-обстойното изследване върху начините на глаголното действие авторката К. Иванова свързва този семантико-словообразувателен тип глаголи с два различни начина на действие - “атенуативния начин на действие” и “делимитативния начин на действие”. Представката по- е посочена като основен носител и на двата типа семантика. Атенуативните глаголи са свързани със слабия интензитет на действието, а делимитативните – с краткото времетраене на действието (Иванова 1974:71,77). В. Радева, изследвайки българското словообразуване, използва термина “атенуативни” за глаголи, означаващи “ограничено времетраене”, докато – както посочих – за К. Иванова атенуативни са глаголите, означаващи “ограничен интензитет” (срв. Радева 1991:189). К. Иванова използва и термина “итеративно-атенуативни глаголи” за деривати от несвършен вид като похапвам, помигвам, похърквам (Иванова 1974:79-83). В изследването си за итеративността Кр. Чакърова възразява срещу включването на глаголи с мултипликативен корен и префикс по- в групата на итеративно-атенуативните и смята за по-подходящо наименуването им като “мултипликативно-атенуативни” (Чакърова 2003:52). В изследването си К. Иванова посочва няколкостотин лексеми от разновидностите на този словообразувателен тип глаголи, но поради изключителната му продуктивност и липсата на сериозни семантични ограничения за реализирането му в съвременната глаголна лексика броят е нараснал значително.

Във връзка с представката по- този словообразувателен тип глаголи се разглежда и от Др. Матеев (Матеев 1952:79). Според него представката по-, която първоначално е имала главно пространствена семантика, е развила две нови значения – темпорално и модално. Първо се е формирало темпоралното значение, а по-късно и модалното. С тези нови значения е свързано образуването на глаголи от типа поседя (темпорално значение) и понакажа (модално).

Б. Кръстев в изследването си върху умалителността засяга и нейните прояви при глаголите. Според него една от семантичните функции на представката по- е да образува “глаголи с умалително значение” – полегна, поработя, почета (Кръстев 1976:24). Не се конкретизира обаче насоката на “умалителност” откъм време, степен, интензивност и прочие. Като “деминутивна” определя тази семантична функция на префикса и М. Лилов, квалифицирайки я още като “модална”. Според него с глаголи от този тип се означават действия, които “по преценка на говорещия (курсив М. Л.) траят по-малко време” (Лилов 1964:144). Темпоралното ограничение се проявява при глаголи, означаващи “протяжно, траещо действие”. Вероятно се има предвид глагол от несвършен вид. Ако означеното действие не се отличава с продължителност, деминутивната функция означава, че “действието засяга предмета слабо, неинтензивно”. Наистина има основание разглежданият тип глаголи да се свързва с деминутивността в най-общ смисъл. Но докато при субстантивната лексика деминутивността е свързана с размера на денотатите, при глаголите, чиято семантика съчетава акционност и атрибутивност, деминутивността е свързана с интензитета (напр. послъгвам, поизлъжа) или времетраенето (напр. поспя, поспивам).

Смятам, че в интерес на терминологичното удобство е да се използва един термин и това да бъде “атенуативни глаголи”, а разграничението на техните прояви да се извършва в процеса на семантичния анализ. Атенуативността е един от начините на глаголно действие, маркирана морфологично с префикса по-.

Анализът на атенуативните глаголи поражда въпроси, свързани със семантичните признаци, актуализирани в лексемата, с отношението спрямо произвеждащата основа, с наличието на модалност в семантиката, с логическите категории “степен” и “време” и т.н. .

Разглеждайки категориите “количество” и “степен” от логико-семантична гледна точка, авторите на българо-полската съпоставителна граматика свързват количествената информация в глаголната лексема с информация за времето, през което е актуален даденият предикат, т.е. времето на съществуване на даденото действие (БПСГ 1994). Т.е. категорията “количество” при глаголите се свързва с “количество време” или “времетраене”. Категорията “количество” по принцип има релативен характер – тя е съпоставима и е свързана с опозицията “малко количество – голямо количество”, като количествената единица може да бъда както субстанция, така и предикат. Признакът “количество” не е присъщ само на мерими субстанции, както и признакът “качество” не бива да се свързва само с атрибути на субстанциите. Глаголните лексеми, както е известно, са предикативни единици – те означават по силата на речниковата си семантика действие или състояние (представени като признак, предикат), осъществяващо се във времето. Т.е. те имат както количествено, така и качествено измерение. Поради това при глаголите можем да разглеждаме както количеството на признака – неговия интензитет, сила на проявление, така и количеството време, в което признакът е актуален. Поради това и могат да се перифразират с помощта на експликатори от типа повече, по-малко, много, кратко, дълго време, силно. Т.е. количественият аспект на глаголната семантика е свързан с две основни категории – количество време (времетраене) и количество качество (степен, интензитет). Диференцирането им зависи от ономасиологичния признак, залегнал в глаголната семантика и въпреки това разграничаването им понякога е доста трудно. В някои лексеми на преден план излиза предикацията, атрибутивността, а в други лексеми – акционността, действието.

В семантиката на класа атенуативни глаголи можем да открием и двата нюанса – квантитативен (свързан с темпоралната продължителност на действието) и квалитативен (свързан с интензивността на осъществяване на действието).

Първо - време, продължителност на осъществяване на действието. Такива глаголи означават относително кратка продължителност на действието във времето спрямо неутралната мяра, означена с непрефигирания глагол. Например: поостана, пооставам, полегна, полежа, поседна, поседя, поработя, поработвам, почета, повалява, повластвам, погостувам, поергенувам, погоря, повървя, повозя се, попътувам, посвиря, поиграя, потърпя, помълча, покръшквам, полюлея, помечтая, покихвам, поживея, поклеча, покикотя се, потичам и т.н. В контекста като лексикални интензификатори могат да се срещнат думи и изрази като “малко”, “за кратко време”, “минута-две”, “известно време”. Например: Ще поиграя час-два, Свещта трябва да погори минута-две, Да се повозим малко на метрото, Помълчахме известно време, погостувах им за ден-два, Потърпи малко и под.

Второ - степен, интензивност на проявление на действието. Действието се извършва в относителна слаба степен спрямо приетата за неутрална мяра, означена с непрефигирания глагол. Например: позавехна, позасрамя се, поназнайвам, повъзмъжавам, поразхлабя, поприкрия, поразхубавя се, понапълни, посвия, поразместя, помръзна, поизпера, повеселя се, попрекаля, попритисна, поизплаша, позапържа, посваря, поомекна, похапна, похапвам, понамокря, поразширя и др. Например: Ще поразместя малко мебелите, Тази пола трябва да се постесни, Попрекалих с виното, Виждаш ми се малко повъзмъжал, Прасковите са поомекнали, Той поназнайва английски език, Оризът се е посварил, Позатегнах малко възела и под. Основен лексикален интензификатор е наречието “малко”. Този лексикален маркер е общ за двата типа атенуативни глаголи, тъй като в българския език наречията за количество и степен “много” и “малко” са полисемантични и означават както размера на количеството, така и степента на качеството. Но и без лексикален интензификатор префигираният глагол с префикс по- на лексикално-семантично равнище е способен самостоятелно да изрази недостатъчната интензивност или краткото време на действието.

Но и в двата случая – времетраене и интензитет на действието - става въпрос за мярка, различна от приетата за неутрална. Т.е. по-кратко време на осъществяване или по-слаба степен на проявление на действието. Атенуативните глаголи – независимо от конкретния семантичен нюанс – имплицират сравнение. То може да бъде по време или по интензивност спрямо непрефигираната лексема.В количествената опозиция “малко – много” тези глаголи стоят по-близо до левия полюс или с други думи означават недостатъчна мяра. При двойно префигирани глаголи може да се получи семантичен контраст между значенията на представките. Например глаголът “разхубавявам” означава “правя по-хубав”, т.е. увеличавам интензивността на качеството. Но префиксът по- в “поразхубавявам” модифицира производния глагол в смисъл “правя да стане малко по-хубав”.

Когато се разглеждат атенуативните глаголи обикновено те се свързват с категорията “количество”, като невинаги се уточнява дали понятието количество се разбира само като свързано с размер, време, брой, или пък се схваща в по-широк смисъл – количество като синоним и на интензивност. В. Радева определя като атенуативни само глаголите, означаващи ограничено времетраене, докато означаването на слаба или по-ограничена степен на действието се свързва с представките под-, при-, про- (Радева 1991:192). Кр. Чакърова прибягва до сполучливия израз “количество на качеството”, имайки предвид именно глаголите за слаб интензитет на действието ( Чакърова 2003:60).

На трето място префиксът по- може да не внася качествен или количествен нюанс, а да се свързва със субективна модалност. До такива лексеми се прибягва в речта, когато интенцията на адресанта е да омаловажи значимостта или интензивността на предиката. В такива случаи понякога е трудно без контекст да се прецени дали става дума за обективно малка степен, или за преднамерено омаловажаване на степента. Например: Попийвам чаша вино от време на време, Похапнахме и легнахме да спим, Тази нощ се понаспахме, Поплясквам я понякога, Подочух, че си станал депутат. Понякога е трудно да се определи дали става въпрос за обективна атенуативност, или за субективна модалност, както е в примера от разказа “На оня свят”: “Мене като пуснаха тук, че пиянствах и я побийвах...” (Елин Пелин). Тъй като модалността е тясно свързана с контекста, този семантичен нюанс не следва да се приписва на атенуативните глаголи като лексикални единици и да се разглежда като облигаторен семантичен признак. Др. Матеев говори в тези случаи за “модални представки” (Матеев 1952:77), но съм повече склонна да приема мнението на Кр. Чакърова, че в тази случаи префиксът по- няма пряко отношение към експлицирането на мяра, а семантиката на атенуативния глагол е по-скоро резултат на контекстови показатели (Чакърова 2003:60).

И така, по отношение на семантиката на глаголи с префикс по-, влизащи в групата на глаголите за атенуативен начин на действие, можем да приемем съществуването на два семантични признака. Първият е свързан с акционността на глаголните лексеми и факта, че действията се осъществяват във времето. Атенуативните глаголи означават “по-кратко времетраене” в сравнение с неутралната мяра, означена чрез непрефигирания глагол. Вторият е свързан с предикативността на глаголните лексеми и факта, че с тях се означават активни признаци. В такъв случай атенуативните глаголи означават “ по-слаб интензитет на признака” в сравнение с неутралната мяра, означена отново с непрефигирания глагол. Словообразувателен маркер на атенуативността и в двата аспекта е префиксът по-, като в контекстовото обкръжение специфичната семантика може да се интензифицира с подходящи наречия или синтагми за количествена и качествена мярка. От какви фактори зависи актуализацията на единия от двата семантични признака ще отбележа по-нататък. Вън от речниковото си значение атенуативните по структура и семантика глаголи могат да имат и модален оттенък, свързан с отношението на адресанта към означеното действие. Той се проявява в подходящ контекст. Атенуативният глагол в такива случаи се използва от говорещия с цел да се омаловажи значимостта на действието.

Семантиката на атенуативния глагол се запазва във формообразуването, по-специално в адективираните причастия: поусмихнат, позасмян, поотслабнал, понапълнял, попритиснат, посмачкан

Ще се спра и на отношението префикс + основа. По принцип разглежданият тук словообразувателен тип се отличава с висока продуктивност и несъществени лексикално-словообразувателни ограничения. Въпреки това словообразувателният анализ може да покаже някои закономерност в образуването на атенуативните глаголи, както и да внесе яснота по въпроса за реализацията на единия от двата семантични признака.

Наблюденията показват следната закономерност в семантико-словообразувателно отношение. Когато глаголната основа е с подчертано процесуална семантика, префигираният глагол означава кратка продължителност на действието във времето. Например: тичам – потичам, лежа – полежа, пея – попея, скачам – поскачам, чета – почета, играя – поиграя и под. Когато глаголната основа е с по-силно изразена атрибутивност и се свързва с качество или промяна в качеството на аргумента в синтагмата, префигираният глагол означава по-слаб интензитет. Например: зная – поназнайвам, сварявам – посварявам, отслабвам – поотслабвам, смекчавам – посмекчавам, плаша – поизплаша, мръзна – помръзна, засрамя се – позасрамя се и т.н. Освен в комплексната лексикална семантика на произвеждащата глаголна основа атрибутивният акцент може да се види и на словообразувателно равнище в коренната морфема, която често е субстантивна или атрибутивна: мек – смекча – посмекча, мраз – мръзна – помръзна, срам – засрамя се – позасрамя се. Лексикалната семантика на изходния глагол също може да повлияе върху възможността за образуване на атенуативен глагол. Ако действието не може да бъде степенувано откъм интензивност и време или не протича в относително дълъг интервал от време, не е възможен атенуативен дериват. Например: *поумирам, *позаспя, *поприспя, *пообичам, *помразя, *позаработя, *повляза, *позапуша. Ингресивните глаголи например, които маркират началото на действието, не позволяват то да бъде характеризирано откъм време или степен, доколкото тези две качества все още не са разгърнати. Ограничение по същата причина има и при префигирането на други фазови глаголи – *попродължавам, *посвръшвам, *поприключа. Такива деривати са възможни само като носители на субективна модалност в изказването.

Важна е и връзката на префиксацията с вида на глагола. Според Др. Матеев префиксът по- в темпоралното си значение се свързва с несвършени по вид глаголи, за да означи по-кратко време от процеса на тяхното действие. В съчетание с глаголи от свършен вид пък означава по-слаб интензитет. Т.е. от темпоралното измерение се преминава към измерение на интензитета, което авторът определя като “модално” (Матеев 1952:78). Но има много примери за несвършени глаголи, в които префиксът по- не е свързан с време, а със степен: поразкрасявам, понамалявам, поприглаждам и т.н. В случая може би двойната префиксация оказва някакво влияние. Сравни: попръскам (време) и поопръскам (степен), попека – поизпека, подърпам – пораздърпам. . В общи линии приемам зависимостите, посочени от цитирания автор, но не съм съгласна с окачествяването на степента, интензитета, като модална характеристика. А и лексиката показва, че няма строга зависимост между атенуативността и вида на глагола. По-скоро такава зависимост има по отношение на други начини на действие.

Първичните несвършени глаголи са непрефигирани и при тях няма да открием такива, означаващи атенуативен начин на действие. Префиксът по-, присъединявайки се към глаголната основа от несвършен вид, води до две семантични промени – смяна на вида в свършен и внасяне на атенуативен семантичен признак. Този признак се запазва при суфиксацията, която води до формиране на вторичния несвършен вид. По принцип несвършените глаголи се характеризират с процесуалност и неограниченост във времето, докато свършените глаголи означават действие, финализирано във времето. Поради това по-често се срещат атенуативни глаголи от несвършен вид, макар че няма строга забрана във видово отношение. Сравни: полежа – полегна – полягам, поседя – поседна – посядам, посвия – посвивам, полюлея – полюлявам. Невъзможност за образуване на атенуативен тип глагол има при основи от свършен вид, изразяващи еднократност: *повдигна, *помигна, *постана, *помахна, *поглътна, *посмукна, *попадна, *поклекна. Б. Кръстев посочва такива изключения (повикна, почукна), като отдава словообразувателната дефективност на свършения вид плюс суфикс –н- (Кръстев 1976:24). Той смята, че морфемата –н- в такива глаголи има умалително значение и поради това не се внася вторично умалителност чрез префикс по-. Но това не може да бъде семантично препятствие – умалителният нюанс може да се дублира и да се изрази едновременно както със суфикса –н-, така и с префикс по-. Например похапна, попийна, потропна. Лексикалният материал показва, че видовата принадлежност, суфиксът –н-, както и умалителността в семантиката не са безусловен фактор за словообразувателна дефективност. Смятам, че в тези случаи релевантен фактор представлява начинът на действие, и по-точно еднократността, която поставя семантична забрана за образуването на атенуативен тип глагол. Сравни: *почукна, но почукам, почуквам (малко, известно време). Причината е като при ингресивните глаголи – еднократността на осъществяване на действието не позволява то да се представи вариативно с по-малко времетраене или по-слаб интензитет. Така че основна предпоставка за образуване на атенуативен глагол е процесуалност на действието и градуалност на активния признак, означен с произвеждащата основа. Префиксът по- като носител на атенуативна семантика не се свързва с еднократни глаголи, с фазови глаголи, както и с такива, означаващи неизменно състояние.

Префиксът по- се присъединява както към непрефигирани (поработя, посмея се, помълча, потърпя, попея, поваря, полежа), така и към вече префигирани (понапълня, поразхлабя, понауча, повъзмъжавам, позасуча, поутихна, попритисна, позагладя) глаголи. Натрупването на префикси естествено усложнява глаголната семантика, нюансира я, тъй като всеки префикс внася собствен семантичен признак в цялостното значение на лексемата. Но при двойната префиксация можем да открием и още една зависимост. Присъединяването на префикс по- към първичен несвършен глагол води до смяна на вида и на лексикалната семантика, като една от семантичните промени е именно превръщането на глагола в атенуативен: вали – повали, работя – поработя, пека – попека, копая – покопая, уча – поуча и т.н. Но сършен по вид глагол може да се образува и с други префикси. Когато се извърши двойна префиксация от типа ПО + pref + V, полученият дериват е атенуативен, но вече префиксът по- не е темпорален, а качествен модификатор. Например: понавали, попревали, поизработя, позапека, поразкопая, понауча, поразмачкам, понамачкам, поизмачкам и т.н. При образуването на вторичен несвършен вид префиксите се запазват и в семантично отношение се запазва качествената атенуативност: понаучавам, поразмачквам, позапичам, поразкопавам, попревалява и т.н. Тези факти подсказват, че вероятно има зависимост не толкова между вида и атенуативния нюанс на глагола, колкото между нюанса и лексикалната семантика, дължаща се на наличието на други префикси. Словообразувателната закономерност може да се представи по следния начин:

НСВ1 СВ НСВ2

Вали ПОвали време ПОвалява време

ПОНАвали степен ПОНАвалява степен

ПОЗАвали степен ПОЗАвалява степен

Първата писмено регистрирана атенуативна глаголна форма в Тиквешкия ръкопис е именно от този тип (Лилов 1964). Макар че М. Лилов не отделя повече внимание на двойната префиксация и нейната роля, и той отбелязва факта, че префиксът по- обикновено е вторичен словообразувателен елемент в “деминутивните” – по авторовата терминология – глаголи.

И така, българският език разполага с морфологично средство (префикс по-) за изразяване на степен и времетраене на действието. Морфемният начин на изразяване може да се дублира от наречия или словосъчетания за количество в лексикалното обкръжение. В словообразувателно отношение за внасяне чрез префикс по- на атенуативен признак в лексикалната семантика на глагола няма строги закономерности. Като релевантни фактори все пак се проявяват такива характеристики на глагола като аспектуалност, начин на действие, ономасологичен признак, допълнителна префиксация. Именно липсата на сериозни и последователни словообразувателни ограничения превръща разглеждания глаголен тип в широко разпространено явление в глаголната система, позволяващо по морфемен път да се изразят специфични семантични оттенъци, свързани с количествената и качествената характеристика на означеното действие.

Библиография

БПСГ 1994: Българо-полска съпоставителна граматика. Семантичните категории количество и степен. С., 1994.

Иванова 1974: К. Иванова. Начини на глаголното действие. С., 1974.

Кръстев 1976: Б. Кръстев. Умалителността в българския език. С., 1976.

Лилов 1964: М. Лилов Семантичен развой на глаголната представка по-. В: Известия на Института за български език, 1964, кн. 10.

Матеев 1952: Др. Матеев. Семантиката на глаголните представки и нейното отношение към видовото значение на глаголите. В: Известия на Института за български език, 1952, кн. 1.

Радева 1991: В. Радева. Словообразуването в българския книжовен език. С., 1991.

Чакърова 2003: Кр. Чакърова. Аспектуалност и количество. Велико Търново, 2003.