ПРЕГЛЕД НА ТИТРОЛОГИЧНИТЕ ПРАКТИКИ В НОВАТА БЪЛГАРСКА ПРЕСА

Понятието “нова преса” се роди в българското медийно пространство в началото на 90-те години и веднага придоби терминологичен статут.[1] С него започна да се означава пресата след демократичните промени, която действително в много отношения е “нова” и се противопоставя на “старата”. До 1989 г. пресата в България беше държавно и идеологически манипулирана, което се отразяваше и на нейните изразни средства – политически клишета, тематично еднообразие, схоластичен език. Формирането на нов тип преса след промените доведе до коренна промяна в тематиката и езика на вестниците и списанията. Тази промяна стана видима още в самото начало на 90-те години и многократно е била коментирана в обществото и в специализираната литература. Първо, значително нарасна броят на печатните издания и се оформи богата палитра от тематични и жанрови разновидности, появиха се издания, непознати до момента за българската читателска аудитория като таблоиди, жълта преса, еротична преса, по-късно – лайфстайл списания. Второ, ежедневната преса доби (поне на пръв поглед) надпартиен характер и отсъствието на цензура допринесе за по-голямо разнообразие в темите и интерпретациите, преследване на атрактивност в съдържанието и начина на неговото поднасяне. Трето, качествено се промени езикът на пресата – отвлеченият, десемантизиран и клиширан официален език на тоталитарния печат бързо бе осъзнат като изкуствен и неефективен, затова първото нещо, което новата публицистика направи, бе да се оттласне максимално от него по принципа на махалото в търсене на по-голяма близост с разговорните комуникативни стандарти. Забранени (или най-малкото нетипични) до този момент изразни средства се настаниха по първите страници на изданията, шокирайки несвикналия с такъв език читател. Но едновременно с политическото освобождение на пресата възникна нов тип зависимост – икономическата. Основна цел на изданията стана тиражът, завладяването на по-голям пазарен дял, като борбата за привличане на читателска аудитория доби огромен мащаб и вече допускаше използването дори на непозволени средства в преследването на популярност и икономическа конвертируемост. Вестникът се превърна в стока, а предназначението на всяка стока на първо място е да се продава добре, да се пласира успешно на пазара. А както гласи една стара журналистическа максима – “Заглавието продава”. Затова и усилията на журналистите се насочиха към оформянето на нов тип заглавия – атрактивни, понякога шокиращи, привличащи вниманието, като в името на тези цели бяха впрегнати всички възможни езикови средства. Запазвайки основната си функция – информативната, заглавието се опита да я съчетае с експресивност, манипулативност, прилагане на игрови похвати. Така се създаде една нова титрологична практика, някои аспекти на която ще бъдат предмет на настоящия анализ.

Заглавието като изключително важен елемент от структурата на вестникарския текст има донякъде метаезиков характер. То представлява “езикова квалификация с относително завършена, достатъчно информативна и по определен начин организирана езикова структура с единна комуникативна задача” (Ичева, 2003). В макроструктурата на вестника заглавието има конститутивен характер. В структурно отношение могат да се разграничат прости заглавия (от едно просто или сложно изречение, едно словосъчетание) и заглавни комплекси, включващи заглавие и подзаглавие. Подзаглавието има за цел да разгърне информацията в заглавието и да я конкретизира.[2] В информативно отношение заглавието може да представя новина или коментар на новина. В помощ на заглавието се привличат освен езиковите средства и всички други средства, с които разполага печатният текст – шрифт, размер, сенки, други начини за маркиране и акцентиране, графика, цвят, рубрични ленти, подложки. Така се оформя един цялостен езиково-технически дизайн, чиято основна функция е въздействието.

Заглавието по принцип осигурява първият досег на читателя с текста. То се явява своеобразен посредник между читателя и същинския вестникарски текст. Ако заглавието е достатъчно интригуващо, читателят продължава с прочитане на целия материал. В противен случай се ограничава само с кратката и насочваща информация, кондензирана в заглавието. Много от читателите се ограничават само до бърз преглед на заглавията във вестника, без да навлизат в същинския текст. Поради това ролята и силата на заглавието придобива извънредно голяма значимост. То трябва да представя в кондензиран вид информацията, да подсказва за позицията на журналиста, да насочва мислите на читателя в посока на определен тип интерпретация на новината, да привлича вниманието и по възможност да го задържа и да приканва към прочитане на целия текст. Във функционално отношение заглавието има за цел да въведе читателя в проблематиката, да маркира новината, да синтезира основния текст в относително кратка, но ясна форма, да формира определено отношение към изложената информация, да подскаже комуникативната интенция на журналиста. Така че заглавието като компонент от вестникарския корпус е се отличава с полифункционалност, изпълнявайки едновременно номинативна, информативна, въздействащо-манипулативна и експресивна функция. Проблемът при формулирането на заглавието е именно как да се съчетаят в оптимален вид тези разнородни функции, за да не бъде новината поднесена сухо и безлично, но и да не се удави информацията в самоцелна атрактивност и стилистични експерименти.

За правилното възприемане на заглавието определено голяма роля има и пресичането на когнитивните и комуникативните пространства на автора и читателя. Ако читателят не разполага с достатъчно предварителна информация за събитията и обстановката, заглавието може да остане неразбрано и да не постигне комуникативните си цели. Например чужденец трудно би се ориентирал в заглавия, предполагащи предварителна запознатост с културния и обществения контекст – например при употреба на абревиатури, прякори, културно-исторически цитати, народопсихологически манипулации, специфични образи и аналогии. Понякога дори за българин е трудно от пръв прочит за осмисли заглавието и разбере информацията, към която отвежда. Най-често това се получава при недоглеждане от страна на журналиста в процеса на вербализация. Например: Дивани стават брикети (Ст.), Пускат от небето ваксини (Ст.), Правителството влиза във френска приказка (Тр.).

В следващите наблюдения над лексикално-граматичните особености на заглавията в новата българска преса вниманието ще бъде съсредоточено върху структурата и синтактичните модели, словореда, морфологичните особености, стилистичните похвати и лексикалния корпус. Целта е да се откроят характерните за съвременната българска преса титрологични практики. Предмет на наблюдение са ежедневници с относително голям тираж и аудитория.[3] Те са избрани при ексцерпцията поради относително универсалния си характер, голям брой читатели, заявена надпартийност и доминираща информативност. При анализа са взети предвид само онези заглавия, които съответстват на облика на вестника, като извън обсега на внимание са оставени страници и заглавия, отнасящи се до теми от бита, спорта, модата, здравето, прогнозите за времето, шоубизнеса. Те обикновено заемат последните няколко страници и имат по-различно информативно предназначение от т.нар. водещи заглавия.

Обхванати са 280 заглавия (заглавните комплекси се приемат за едно цяло) от четири ежедневника. Общият брой на думите е 1652 (самостойни и служебни). Това прави средно 5,9 % на думите в заглавие. По отношение на представянето на различните части на речта се открояват на първо място имената (съществителни и прилагателни) – 982 (около 60 %), значително по-малко е количеството на глаголите – 251 (около 15 %).[4] Сред имената съществителните имат значителен превес над прилагателните имена. Това е обяснимо, като се има предвид, че при съществителните имена водеща е номинативната функция, докато прилагателните имат атрибутивен характер и употребата им предполага изразяване на оценъчност, на квалификация. Далеч не всички заглавия съдържат прилагателно име в езиковата верига, а когато има такова има, то е рядко повече от едно. Така че можем да обобщим, че заглавията са изградени основно от съществителни имена и глаголи – това са думите, определящи характера на информационния поток.

1. Синтактични особености. В синтактико-структурно отношение изреченските форми надвишават неколкократно словосъчетанията, макар че синтагмата също е обичана от журналистите форма. Категорично преобладават непредикативните и монопредикативните заглавия.[5] Те съставляват над 90 % от общия брой на ексцерпираните заглавия. Това е лесно обясним факт – простата изреченска структура се възприема много по-лесно и бързо. Полипредикативните структури предполагат известно интелектуално напрежение, двата предиката трябва да се възприемат както поотделно, така и в логическата връзка помежду им и да се направи съответното логическо заключение. Не е без значение и фактът, че сложните изречения представляват и по-голяма словесна маса, което затруднява техническото оформление на заглавието. Когато все пак авторът прибягва до сложни изреченски структури в заглавието, те са безсъюзно свързани и наподобяват всъщност две отделни заглавия в логическа връзка между тях. Например: Кмет се изследва за СПИН, дава пример (Тел.), Домашната ракия няма цена – по-велика е от “Джони Уокър” (М.), Късат плакати на Атака, спират СКАТ (М.), Връщаш пералня, вземаш десетачка (Ст.), Кънев печата бюлетини, Кръстева – изборни книжа (Тр.), Вземаш дом – доплащаш до две години (М). По-рядко могат да са и структурно самостоятелни: Няма кофи? Дават чували за боклука (24 ч.). Конюнктивните връзки се възприемат по-лесно и вероятно поради това сложните структури най-често съдържат този тип синтактична връзка. Подчинителна връзка между простите изречения се среща значително по-рядко: Брюксел гледа под лупа как се харчат европарите (Ст.), Кризата отказа клошарите да ровят за кашони и бутилки (24 ч.).

До сложни изречения се прибягва и в случаите, когато заглавието представлява пряка или косвена реч: Станишев: Да уволня Орешарски – стига глупости! (М), Сега е моментът да си купите возило, съветват търговците (24 ч.), Борисов: Копират програмата на ГЕРБ (М.), Шулева: Влизаме от криза в криза (Тр.), Калоянчев: Губя си паметта (Ст.), Станишев: Иде криза (24 ч.). Преките цитати са обичан и често използван похват в съвременните вестници. Чрез цитата авторът елиминира собствената си присъствие, изключва елемента на интерпретация, дистанцира се от факта и подчертава достоверността на информацията, предавайки дословно чуждата реч.

Изключително популярен синтактичен похват в заглавията е елипсата на предиката. Тя се прави с цел да се олекоти синтактичната структура и да се подчертае същността на номинацията. До 12 градуса в неделя, пролет на националния празник (24 ч.), Тротоарите – за автомобили, пешеходците скачат от капак на капак (М.), 25 сантиметра преспи в Кюстендил, спира да вали утре (Тр.), Огнен ад в София, изгоряха десет коли (Тр.), Живееш в столицата – забавачка с предимство” (Тел.). Най-често се пропуска копулативният глагол, но има немалко случаи, в които пълнозначен глагол бива елиминиран, доколкото се подразбира от синтактичния контекст: Превозвачите (излизат) на протест за горивата (24 ч.), Първолаците с двойки (остават) две седмици повече в час (Тр.). Чрез предикативната елипса заглавието се “стяга”, набляга се на информативността и номинацията, съдържащи се в именните части. По същата причина често срещани са и заглавията словосъчетания: Нова сделка за изборите (Ст.), Цените за GSM без таван (Ст.), Българското сирене – само от мляко (Тр.), Хайка за кучета в Шумен (Тр.), Лино, венецианският търговец (М.), От 1 март – боклукът в чували (24 ч.), Опасно лекарство за бъбреци (Тел.), Тротоарите – популярният паркинг (Тр.), Баретата болен (Ст.), Кастинг за куче в Белия дом (Ст.).

Синтактичен интерес представлява и словоредното оформление на заглавията. Той беше едно от първите неща, които привлякоха вниманието върху вестникарския език в новата преса. Постепенно се утвърди един своеобразен субективен словоред, влизащ в противоречие с логическите темо-ремни отношения в изречението: Златно съкровище спасиха антимафиоти (Ст.), Необлагаем минимум искат от КНСБ (Тр.), Енергонезависима къща строи фирма (М.).

Този тип словоред беше особено характерен за началото на 90-те години, но днес се среща значително по-рядко. В първите години от изграждането на новия тип преса подобен тип заглавия често бяха обект на коментар и критика, тъй като в стремежа си към оригиналност авторите често допускаха двусмислено тълкуване на заглавието. Все още можем да попаднем на подобни недоглеждания: Котка роди куче в гр. Левски (Тр.), Обица от Лили пази Драго (Ст.).

В момента в изреченските заглавия преобладават два структурни типа.

Първият тип е N1 – Pred. – N2 – (N3): Кризата глътна 43 милиона лева (Ст.), Съдът препъна синята коалиция (Ст.), Пет банки обрани за ден в Гърция (М.), Съд връща уволнен юрист (Тел.), Румънци пълнят русенските кафенета (Ст.), Елена Йончева стана брюнетка (Тр.), Танкист гази колата на шефа (Ст.), ГЕРБ дава кризата на прокурор (Ст.) .

Вторият тип е Pred. – N1 – (N2): Влачим се пет часа до Гърция (Ст.), Предлагат “Адара” на безценица (Ст.), Привикват свидетели есемеси (Тел.), Оправдаха обвинените за смъртта на Политковская (Тр.), Разпродават жилфонда и парцели за къщи (М.), Разреждат цветните контейнери (24 ч.), Връщаме 12 млн. по ФАР (М.).

В комуникативно отношение доминират повествователните изречения. Те са стилистично неутрални и акцентират върху поднасяната информация. На фона на този изреченски тип изпъква експресивността на въпросителните и възклицателните изречения. Възклицателните се срещат най-рядко, тъй като те предполагат експресия, емоция, а това изразяването на чувства не е препоръчително в информативните ежедневници. Но въпросителните изречения не са такава рядкост. При този комуникативен тип можем да различим същински от несъщински въпроси. Вторите имат по-скоро риторичен характер. В същинските въпроси обикновено е включен лексикален маркер – въпросителна дума или частица: Защо родният ток е по-евтин за чужденците? (Тр.), Как да посрещнем грипа? (Тр.), Удържахме ли газовия фронт на преговорите” (Тр.). Несъщинските въпроси са по-експресивни. При тях въпросителната в края на изречението иска да подскаже съмнение в оповестяваната информация, предполагаемост на събитието: Маргина в Гърция тайно? (Ст.), Илиана Раева печели Денсинг старс? (24 ч.), Лондонското Сити се мести в София? (Тр.), Наказват съветник за лова на видинския кмет? (24 ч.), Идва голямо земетресение?(Тел.), Кардам остава парализиран?(Тр.). Несъщинските въпроси всъщност са съобщителни изречения, в които обаче съобщението е поднесено по експресивен начин и се подсказва известно съмнение в достоверността на факта. Пунктуационният знак в тези случаи може да се перифразира с лексикалните маркери май, вероятно, дали, може би и подобни.

2. Морфологични особености. В морфологично отношение най-голям интерес предизвикват глаголни параметри като темпоралност, модалност и персоналност, както и транспозициите в рамките на тези категории.

В темпорално отношение предпочитаните от журналистите форми са за сегашно време. Те съставляват около 80 % от глаголните форми в заглавията. Това съотношение е логично, като се има предвид, че заглавията трябва да са актуални и да осведомяват за протичащите в момента събития и процеси. Например: Владко Живков продава семейния дом (М.), Прокурори погват депутатски син (Тел.), Фонд храни общинари вместо фирми (Тр.), Пращат на безплатна почивка чиновници (Ст.), Втори педофил броди из Трън (Тел.). Преобладават случаите на неактуално сегашно време, което е свързано с факта, че на референтно ниво сегашно време включва момента на говорене, но не изключва останалите отправни точки във времето – едно настоящо действие или състояние може да се разпростира както в миналото, така и в бъдещето.[6] Прави впечатление, че се предпочитат глаголи от несвършен вид, които подсилват процесуалната семантика на изказването. На второ място по честота на употреба са формите за минало време, до които се прибягва за подчертаване на фактологичността, сигурността на събитието: Блондинка от Уелс обра наградите Брит (Тр.), Дружеството на художниците се стопи до 100 членове (Тр.), Плъхове плъзнаха от боклука (Тел.), “Нафтогаз” пак закъса за пари (Ст.), Разбиха международен канал за трафик на хора (М.), Масларова ни уреди с дълга почивка (24 ч.). В минало време са обикновено заглавия, отразяващи реално отминали събития, необратими факти. Времето на събитието се конкретизира в основния текст. Форми за бъдеще време се срещат най-рядко. Заглавия в бъдеще време се избягват не само по стилистични причини. Вестникът трябва да осведомява най-вече какво се е случило и какво се случва в актуалния момент, докато предстоящите събития обикновено остават извън обсега на вниманието поради своята хипотетичност. Срещат се бъдещи форми (Лихвите по кредитите ще тръгнат надолу, Братя Галеви няма да стават деуптати (Тр.), Кризата ще ни мъчи до 2012 година, Ще строим затвор), но обичайната практика е по отношение на бъдещи събития да се използват форми за сегашно време. Така се подсилва сигурността в информацията, предстоящи факти се представят като осъществяващи се или вече осъществени. Например: Ники Кънчев се връща в Нова телевизия (по-нататък – “Шоуменът се връща в Нова телевизия след Нова година”), Сестрата на Лозанов става шефка на Нова тв (следва – “Олга Лозанова най-вероятно ще стане шефка на мястото на Павел Станчев”), Лучано пее (вм. ще пее) в Мюзик Айдъл, Сняг вали (ще вали) до събота, Първанов отива (ще заминава) при Берлускони, Пускат (ще пуснат) билетите за Мадона утре. Този тип темпорална транспозиция е много характерна и за разговорната реч. Чрез нея вероятното, предстоящото се представя за действително. Същинското време на действието се подразбира от контекста. В някои случаи сегашното време се използва и за означаване на отминали факти: Славчо Пеев гледа Бербатов в Лондон (Пеев изгледа наживо вчерашното дерби....), Майка захвърля (вм. захвърли) бебе в кладенец, Банда задига (вм. задигна) 12 кг злато за две минути, Митко Щерев пее “Осъдени души” на депутат (композиторът изпя хита си в парламента....). Фактологичността и реалността на събитието понякога се означават и чрез миналите причастия, най-често с изпускане на спомагателния глагол: Букмейкър арестуван за трафик на хора (М.), Пет банки обрани за ден в Гърция (М.), Ламборгинито разследван за далавери (М.), Кристияна от Либия влиза във ВИП Брадър (Тел.).

Част от миналите събития се означават с преизказни форми. При тях освен предходността на действието се реализира и типичният за тези форми сигнал за вторична информираност – Изгонили Караджов за черно тото в Китай (Ст.), Българинът чакал да забогатее (.....според Националния статистически институт) (24 ч.), Българинът живеел по-добре напук на световната криза (......по данни на социологическа анкета) (24 ч.), Борниците натрупали дългове за 60 млн. лева (.....съобщи министърът на здравеопазването) (Тр.), Люк бесон харесал наш филм (Ст.), Училищният убиец страдал от депресия (Тел.), Щатски банкер прал пари на нарокбарони (Тр.). Чрез преизказните форми авторът на материала експлицира семи като нелична информация, дистанция спрямо информацията, съмнение в информацията, отпратка към друг източник на информация. В повечето случаи при употреба на преизказни форми може да се долови и елемент на дубитативна модалност, подчертана понякога и пунктуационно. Например: Йоанна Буковска имала магия за безбрачие? (Ст.), Индустрията ни била зле, но щяла да се оправи (Тр.), Болестта тръгнала от мизерна ферма? (Тр.). Килърът на хърватския журналист се покрил у нас (....килърът вероятно се крие в България) (Тел.). Присъствието на преизказни форми в езика на българската преса не е част от изразния арсенал на вестниците до 1989 г. и още през 90-години бе отбелязан като специфичен похват с нарастваща фреквентност. Но съвременните факти показват, че употребата на преизказни форми не е така значителна, както се отбелязваше в изследванията в началото на 90-те години. Този тип форми остават предпочитани главно в таблоидните издания, и чрез тях се подчертава предполагаемостта на информацията

Сред морфологичните особености на заглавията в съвременните български вестници се откроява персоналността, нейната експликация, транспозиции, вербализирането на глаголния субект или неговото елиминиране. Прави впечатление, че в заглавията като че ли се отбягва конкретната персонализация. Съществуват, разбира се, заглавия, в които субектът е персонализиран (Сашо Томов в скандал с Уляна Пръмова, Сектата на Круз вербува юпита, Кризата изхвърли пържолата от менюто, Електрокабел се отказа от участие в Белене, Яне Янев преследва олигарси за измама), но в повечето случаи се набляга на факта, а не на неговия извършител.

Най-често срещани са неопределеноличните изказвания с глагол в 3л. мн.ч. Те представляват повече от 50 % от всички обхванати заглавия. Типична за съвременната преса е формулата: Обмислят ограничения в облагането (М.), Искат 15 години затвор за измамниците (Ст.), Хакнаха сайта на Недялко Йорданов (Тел.), Замразяват заплатите до юни (Ст.), Пращат на безплатна почивка чиновници )Ст.), Канят ученици за гидове на Путин (М.), Оправдаха Гергов (Ст.), Свалят богаташките синчета от мощни возила (Т.), Забраняват реституция в училищата (24 ч.). Тази формула позволява да се подчертае фактът, събитието, чрез извеждане на неопределонличния глагол в инициална позиция. В някои от случаите субектът е колективен или не може да бъде конкретизиран, но не са малко и изказванията, в които авторът преднамерено се отказва от възможността да назове субекта, преценявайки, че неговото конкретизиране е ненужно. Той може да бъде назован в основния текст: Променят закона за туризма (паламентът започна дебати по закона......., Забраняват боя между учители и ученици (Министерството на образованието взе решение......), Искат държавните имоти (една от исканите от ректорите промени.....), Отчитат водомерите дистанционно (проверители от ВиК ще отчитат .......).

Често в заглавията се прибягва до изказвания в 1 л. мн. Например: Ядем 45 000 хляба по-малко на ден (М.), Правим карта на трусовете в столицата (Т.), Искаме си 50 цълкви от Анкара (Тел.), Ще строим затвор (Тр.), Проверяваме имáнето на митничари (Т.), Тъпчем боклука в чували (Ст.), Връщаме пари по ФАР (М.). Тук могат да се отнесат и примери като Кризата ще ни мъчи до 2012 г. (Ст.), Масларова ни прати на кино за 1 май (Тр.), Наша хубавица покорява света (Ст.), Връщат ни по 50 лв. от парно (Тел.). В посочените заглавия употребата на 1 л. мн. ч. или на местоимение в 1 л. мн. ч. има за цел да приобщи в едно цяло пишещия и читателя. Преодолява се естествената опозиция автор – читател и склонността на читателя да се отнася подозрително към интерпретациите и съобщенията в пресата. Този тип заглавия са начин да се покаже на читателската аудитория, че всички сме еднакво засегнати от събитието, дори читателят може да се почувства субект на действието, да бъде накаран да се почувства съпричастен, активна страна в действието.

Пряк диалог с читателя се постига чрез формите за 2 л. ед. и мн. ч. Те не са често срещани в заглавните рубрики, но за сметка на това се отличават с по-ярка експресивност. Те също имат за цел да приобщят читателя към дадено събитие, да го накарат да се почувства фактор в събитието, да го подтикнат към определена интелектуална или дори физическа активност. Например: Следят дали караш с колан (М.), Вземаш дом днес – доплащаш до две години (М.), сега е моментът да си купите ново возило (24 ч.), Живееш в столицата – забавачка с предимство (Тел.), Надвий грипа с пържоли (Ст.), Спечелете шефа с тоалет и ум (Ст.), Ставате Робин Худ за 200 лева (Ст.).

3. Лексикални особености. Най-видимо новата титрологична практика в съвременната преса пролича в лексиката, използвана в заглавията. В лексикално отношение заглавията показват голяма близост с дискурсивните практики при всекидневното общуване (Замбова, 1999).

Наред с неизбежната културна и обществено-политическа лексика, термини и икономически понятия, в заглавията изпъкват думи, неприсъщи на публичната комуникация – пейоративна и разговорна, разговорни и авторски неологизми, жаргонизми, турцизми, дори вулгаризми. Още в началото на 90-те години обществеността бе шокирана от грубия език, който се пренесе от улиците и площадите върху страниците на вестниците.[7] Думи и изрази, смятани за табу в публичното пространство превзеха вестниците. Така по отношение на изразните средства се заличи необходимата граница между публична и битова комуникация. Чрез думите най-бързо и лесно се постигаше търсената атрактивност, провокативност, комуникативност. В момента се наблюдава отлив от крайната провокативност. Първоначалната безконтролна употреба на неуместни в стилистично отношение експресивни изрази от ниския регистър на езика е овладяна в значителна степен. Първоначалното опиянение от „свободата на словото” е преодоляно и случаите на неуместна употреба на лексеми, отнасящи се към уличния език, са намалели значително. Отново трябва да се подчертае, чу това овладяване се наблюдава главно в информационната преса и не се отнася за „жълтите” издания, които залагат именно на експресивна лексика както в заглавията, така и в основния текст.

Експресивната разговорна лексика (жаргонизми, турцизми) изпъква ярко на фона на заглавието, влизайки понякога в стилистичен контраст с обкръжаващата я лексикална среда: Двойник на Медведев живее в панелка (24 ч.), Бившата на Баташки оглави ХЕИ (24 ч.), Кабеларка кърти незаконно (М.), Софиянка и гларус първи по красота в УНСС (Ст.), Телефон казва къде има тапи (Ст.), Японски министър аут (М.), Ирландски шмекер иска банка у нас (М.), Куршум вместо борч (Ст.), Отрязаха мерака на Рединг за евтин GSM (Тр.), Магазините хлопват кепенци (Тел.), Лекуват на аванта на плажа (Ст.), Ченгета крадат от банкомати (Тр.), Шест часа тарашат вилата на Слобо (Тр.), Автографи на брадърите вървяха по петарка в сити центъра (Ст.), Амнистия спаси ортаци на Топлото (Ст.). Наред с експресивната лексика често се срещат и разговорни словосъчетания, идиоми, присъщи на разговорната реч, словесни каламбури, метафори, сексуални асоциации: Четири банки на червено (Ст.), Луди фенове мръзнат цяла нощ за Мадона (24 ч.), Защитени свидетели пропяват за олигарсите (М.), Говорим по-тънко на Балканите (Ст.), Брюксел гледа под лупа как се харчат европарите (Ст.), Щатски банкер пере пари на наркобарони (Тр.), Кой как избива махмурлука? (Тр.), Путин не обели дума за таксите (Ст.), Падаме на европейското като за световно (24 ч.), Киркоров и Алла ни удрят рамо в Москва (Ст.), Кола помете четирима (Ст.), Родното кино излиза от дупката (Ст.), Стоян Александров – банкерът секира (Ст.), Д-р Кунчев върти скарата (Ст.).

Във връзка с лексикалното оформление на заглавията трябва да се отбележат две подчертано характерни особености – изключително често прибягване до метонимия и включването на собствени имена по специфичен начин.

Предпочитан похват от страна на авторите е да заменят метонимично лицата и институциите с тяхното местоположение. Това води до висок процент на метонимии в заглавията: Москва отстъпи за тръбите (Ст.), Европа връща експортни субсидии (Тр.), Брюксел иска наш трафикант (Тр.), Изкупиха Мадона за 10 минути (Ст.), Васко Кеца се мръщи – Пловдив не пие (М.), Краставицата скочи летвата от 5 лева (М.), Пловдив лудна по анголско танго (М.), От “Позитано” готвят новите листи (24 ч.), Гърция продължава стачката на границата (24 ч.), България обещава война с корупцията (Тр.), Варна отчете бързо правосъдие (Тел.). Едни от най-разпространените в съвременния печат метонимии са „Европа” и „Брюксел”, асоциирани с Европейския съюз и неговите институции.

Както беше изтъкнато по-горе, заглавията често избягват прякото споменаване на субекта, предпочитайки неутралните неопределенолични конструкции. Все пак заглавието не може да мине и без поименно споменаване на политически и обществено значими личности. Като количество обаче прякото назоваване в ежедневниците е относително малко. В сравнение например с таблоидната жълта преса, в която конкретизирането на личността е от особено значение. Докато ежедневниците акцентират предимно на факта, в жълтата преса се залага на името. В 77 заглавия от жълтата преса се срещат 80 собствени имена, което надхвърля 100 % процента.[8] За сравнение – в наблюдаваните ежедневници в 280 заглавия употребените собствени имена са едва 114, което прави по-малко от 50 % от думите. При употребата на собствени имена се наблюдава една несвойствена фамилиарност, назоваване на лицата (дори когато това са значими обществени фигури) с малките им имена, само с фамилните или с прякори (когато става въпрос за лица от криминалния контитгент). Например: 500 000 лева рушвет за бай Миле ( 24 ч.), Кево, Хачо и Дългия подложили динена кора на диджеи (Тр.), Шест часа тарашат вилата на Слобо (Тр.), Арестуваха двама от шайката на Тотьо Бореца (Тр.), Без гащи по терасите заради Путин и Хилари (М.), Стилянски нямал достъп до документите на Мургина (М.), Васко Кеца се мръщи – Пловдив не пие (М.), Бойко съсипа десните (М.), Елена и Сергей – съидейници (24 ч.), Майката на Бербо: Писна ми от жени, които живеят на гърба на Митко (Тр.), Гибона заби ново гадже (Тр.), Левче за снимка на малък Тошко (Ст.), Волен ще дебне родното ФБР (Ст.), Яне иска да разтури КАТ (Ст.), Лупи дава рамо на Генерала (Тр.), Вальо Топлото остава в ареста (24 ч.). Този тип употреба на собствените имена може да бъде отнесен към средствата, с които се постига експресивност. В стилистично отношение се постига ефект на близост, на фамилиарност, на принизяване на личността в обществен план. Така се скъсява дистанцията между читателя и важни фигури от общественото пространство. Като начин за постигане на ефекта обаче този похват е по-скоро нежелан, нетипичен за стила и езика на ежедневници с осведомителна функция и претенции за сериозност.

Оформят се специфични номинативни вериги за означаване на публичните личности, като номинацията често е с разговорен оттенък: Бойко Борисов ↔ Бойко, Борисов, бат’Бойко, Генерала, софийският градоначалник, кметът; Сергей Станишев ↔ Сергей, Станишев, Серьожката, премиерът, министър-председателят; Иван Костов ↔ Костов, Ванката Костов, Командира, синият лидер.

В заключение може да се обобщи, че заглавието като публицистичен жанр се отличава в новата българска преса с директност, диалогичност, стремеж към обективност и фактологичност, които привидно изместват индивидуалната интерпретация, комуникативност и атрактивност, докосващи границата на кича, и до нарушаването на определени езикови и етични норми. Колоквиализацията, обхванала пресата като цяло, се наблюдава и в заглавието като жанр. Тя се изразява в безпардонен език, понякога в самоцелна експресия и псевдодемократичност. Налице е стремеж събитията да се представят колкото се може по-драматично, сензацията да стане по-скандална. Всички отбелязани похвати имат едно основно предназначение – да се скъси пътят до читателя, да се мобилизира вниманието на аудиторията и в крайна сметка да се осигури по-добра продаваемост на изданието.

Библиография

Велева, М. За несъщинската разговорност на вестникарските заглавия. – Съпоставително езикознание1 1995, 1.

Желязков, Н. За някои употреби на сегашно неактуално време в българските и английските печатни медии. – Електронна версия, www.belb.net.

Замбова, А. Лексикални характеристики и експресивни цели на съвременния български популярен печат. – Български език и литература, 1999, 1.

Замбова, А. популярната таблоидна преса – жанрова, функционална и комуникативна характеристика. – Език и литература, 2000, 2.

Знеполски, Ив. Новата преса и преходът. С., 1997.

Ичева, Н. Заглавието във вестника. С., 2003.

Николова, А. Информативност на вестникарското заглавие. – Eлектронна версия , www.belb.net.

Парзулова, М. За типовете заглавия в езика на българските медии в периода на прехода след 1989 г. – Български език, 1999/20001 6.

---

[1] За първи път определението “нова преса” е употребено от Ивайло Знеполски – Сп. “Литературен форум”, 1990 г.

[2] По-големият обем страници в съвременните вестници позволява по-често да се прибягва до разгърната номинация, до заглавни комплекси, което повишава информативността на заглавието.

[3] Заглавията са ексцерпирани от вестниците “Труд” (Тр.), “24 часа” (24 ч.), “Стандарт” (Ст.), “Телеграф” (Тел.) и регионалния вестник “Марица” (М). За съпоставките са използвани два седмичника с таблоиден характер – “Шоу” (Ш) и “Уикенд” (У).

[4] В тези проценти не са включени служебните думи и други думи без предметно-логическа семантика, тъй като те не участват пряко в номинацията и в подаването на семантичната информация.

[5] Изречението е основният синтактичен модел в пресата, докато в електроните медии са предпочитани кратките синтагми и думите заглавия: “Календар”, “Тази сутрин”, “Сеизмограф”, “Пирамида”, По света и у нас”, “Горещо”, “Глобусът”, “Другата България”, “Емигранти” и под.

[6] Употребата на неактуално сегашно време в пресата е характерно не само за българската преса. Виж Н.Желязков. За някои употреби на сегашно неактуално време в българските и английските печатни медии. – електронна версия в www.belb.net.

[7] Този език навлезе и в електронните медии, така че можем да говорим за глоблна медийна тенденция и практика, характерна за публичния език в периода на прехода. На тази тенденция и нейните проявления са посветени вече множество лингвистични и социологически изследвания.

[8] За сравнение са използвани вестниците “Уикенд” и “Шоу” (2009), които имат най-голям тираж. В жълтата преса освен това се забелязва значително по-голям дял на експресивна, дори нецензурна лексика, което отговаря на профила на изданията.