Създаване на Речник на българската лингвистична терминология

Създаване на Речник на българската лингвистична терминология

(с английски, немски, френски и руски съответствия)

· доц. д-р Красимира Ангелова Чакърова

· проф. дфн Диана Петрова Иванова

ПРЕДГОВОР (Файлът е в pdf формат.)

Анотация:

Обект на изследователския проект е създаването на нов (синхронен) речник на термините, използвани в българската лингвистика, с паралелни съответствия на четири от най-популярните европейски езици - английски, френски, немски и руски език. Предвижда се той да бъде синхронен, с предимно учебна насоченост.

Поначало по своята жанрова специфика терминологичният речник е справочник с дидактичен характер и с лаконична форма на изразяване, чиято основна цел е да обслужва конкретна сфера на човешкото познание. През последните години в България се забелязва засилен интерес към подобен род издания (вж. Музикален терминологичен речник, София, 1969; Л. Ницолов и кол. Речник на литературните термини, София, 1980; Ст. Еймос. Речник по електроника, София, 1987; Г. и П. Арнаудови. Terminologia medica poliglota (Медицинска терминология на шест езика), София, 1992; К. Ангов. Речник банкови термини, София, 1994; Д. и Е. Добреви. Речник на семиотичните термини, Русе, 1994 и др.), но за съжаление тази тенденция не засяга в еднаква степен всички научни области. Налице е остра необходимост от попълване на съществуващия лексикографски регистър с нови видове терминологични речници. Направената констатация се отнася в огромна степен до областта на лингвистиката, чиято обезпеченост със справочници, отразяващи в пълнота съвременното състояние на науката за езика, е все още недостатъчна. По причини от различно естество (вж. История на проблема и досегашни резултати) издадените до момента няколко речника на български език (вж. Приложение № 1), не са в състояние да удовлетворят напълно нуждите на широката читателска аудитория от актуален, достъпен, цялостен речник по лингвистика. Те не съумяха да се утвърдят като популярни пособия в родно- и чуждоезиковото обучение, а също и сред академичната общност.

Главният подтик за разработването на настоящия проект бе именно осъзнаването на огромната нужда от справочник, който да бъде в помощ не само на специалистите езиковеди, на студентите по филология във ВУЗ, на учителите и учениците в средното училище, но и на широк кръг читатели. От друга страна, като се има предвид, че една от най-характерните черти на съвременното състояние на лингвистиката в контекста на постиженията на другите науки е изискването за максимална точност и еднозначност на понятийния инвентар, сериозно предизвикателство за избора на тема бе стремежът да представим лингвистичната терминология не само в най-пълен обем, но и достатъчно прецизно, в съответствие с най-новите постижения в лексикографската теория и практика.

Идеята ни е да осъществим цялостна дескрипция на българската езиковедска терминология, използвана както в специализираните лингвистични трудове, така и в учебната литература (университетски учебници, граматики за средното училище). Смятаме, че създаването на речника ще бъде не само изключително полезно (от дидактична гледна точка), но и актуално начинание, тъй като ще се опита да отрази динамиката на развойните процеси в съвременната българска езикова наука.

Представени в резюмиран вид, основните приносни моменти от разработването на предлагания проект се свеждат до следното:

1. Разширяване обема на словника с неописани до момента терминологични единици, свързани с някои от най-новите области на съвременното езикознание - прагматика, когнитивна лингвистика, лингвокултурология, функционална граматика, компютърна лингвистика, генеративна граматика и пр. (предвиденият обем на речника е около 1500 речникови статии);

2. Поставяне на специален акцент върху дискусионни термини, интерпретирани различно от отделните филологически школи. Казаното трябва да се разбира в смисъл, че независимо от предпочитанията на съставителите на словника към конкретни становища, при оформянето на речниковите статии ще се представят и алтернативни дефиниции;

3. Иновационна стратегия при оформянето на речниковите статии - чрез използване на специални графични, символни и шрифтови означения, улесняващи ползването на подобен справочник;

4. Решаване на някои важни теоретични въпроси, свързани с лексикографската теория: определяне границите на понятието лингвистичен термин (с оглед преодоляването на опасността от “еклектичност” при комплектуването на словника); разработване на надеждни критерии за обема, съдържанието и графичния вид на речниковите статии, използване на най-актуалните методи и похвати, съществуващи в съвременната лексикографска практика;

5. Посочване на най-подходящите чуждоезикови еквиваленти на включените в словника единици, което ще предотврати колебанията при избор на термини в съпоставителни изследвания;

6. За улеснение на читателите ще бъдат изработени приложения към речника - показалец на използваните термини; тематичен регистър (в него термините ще бъдат диференцирани на тематичен принцип);

7. Проектът е гъвкава, мобилна структура, което предполага не само възможност за актуализиране на единиците от речниковия фонд (попълване на състава му с нови термини), но и бъдещо увеличаване на броя на езиците за съпоставка (славянски, балкански и др.);

8. Многоезичният речник на българската лингвистична терминология ще бъде първото издание от подобен тип в България.

I. История на проблема и досегашни резултати

1. История на проблема

Терминологичната граматична лексика, като част от общолингвистичната, започва развитието си с Болгарска граматика на Неофит Рилски (1835 г.) – първият системен граматичен труд за българския език. В следхождащите го граматики, учебници по български език и общо езикознание, речници на българския език този фонд се попълва и доразвива.

Първият опит да бъде обработен и представен терминологичният корпус в българската граматична наука представлява издаденият през 1988 г. Речник на българската граматична терминология (част І, 1835 – 1962) с автори В. Станков, Е. Георгиева, Й. Пенчев и К. Иванова. Първата и за жалост единствена част на този речник е базирана върху терминологичния апарат на граматиките от Възраждането до 1962 г. Втората част на речника, която трябва да включва термини от граматичните трудове, издадени след този период, все още не е публикувана, с което речникът остава по-скоро исторически справочник, отколкото съвременен източник на граматична терминология. Все пак авторите са посочили, че обемът на словника не е изчерпващ и главната му цел е да служи като основа за създаване на по-пълни лексикографски справочници от такъв характер.

След излезлия през 1988 г. “Речник на българската граматична терминология”, който проследява хронологията на изграждащата се у нас система от лингвистични термини, през 1993 г. се появява Кратък речник на българската езиковедска терминология под авторството на Л. Манолова, в който са включени 535 лексикални единици. Речникът претендира да бъде първи опит за представяне на основните понятия от областта на фонетиката, морфологията, синтаксиса, словообразуването, лексикологията и общото езикознание. Както пише самата авторка, дефинициите са ексцерпирани главно от учебници за основните и средни училища, което го прави достъпен за по-широката читателска аудитория, но недостатъчно прецизен за използване в академичните среди. Излязъл преди близо десет години, речникът не отразява съвременните лингвистични теории и въведените от тях термини, добили гражданственост през последните години.

По подобен начин стоят нещата и със следващата книга на авторката (Речник на лингвистичните термини в българския език, 1999). Макар и “преработен и обогатен с над 200 нови термина”, речникът не отговаря на нуждите на хора, занимаващи се задълбочено с езика, тъй като предлага фонд от понятия, който може да служи по-скоро като основа за изграждането на един по-задълбочен труд над лингвистичната терминология. И двата речника на Л. Манолова се явяват недостатъчно практични за читателя и поради графичното им оформление. Дефинициите на грамемите на една и съща граматична категория не са обединени под наименованието на самата категория, а са представени отделно (напр. повелително наклонение на стр. 121, условно наклонение на стр. 185, а изявително наклонение на стр. 72). В същото време в речниковата статия към дадена категория (напр. наклонение) се споменават грамемите на категорията, но никъде няма отпратки, които да сигнализират, че тези грамеми също са дефинирани, но на отделни места. Липсва убедителна теоретична обосновка на критериите, по които е селектиран терминологичният фонд. Това е най-вероятната причина за смущаващото отсъствие на някои от най-популярните лингвистични понятия, използвани активно в съвременното българско езикознание (напр. алтернация, амфиболия, асонанс (независимо, че в речника се открива статия за алитерация), конклузив, конюнктив, литота (при наличието на хипербола), период (периодична реч), предикатив, предикация, тавтология (въпреки включването на плеоназъм), хипербат и мн. др. Остава впечатлението за случаен, несистематизиран подбор на речниковите единици.

Работата на читателя не е улеснена и поради отсъствието на индекс, който би бил изключително полезен и практичен при изработването на всеки един речник, особено от такъв характер.

От друга страна, прави впечатление явният субективизъм и традиционализъм при дефинирането на отделни термини в словника – налице е тенденция към моноцентризъм при отразяването на постиженията в областта на българската лингвистика, осъществени от различни академични школи.

През 2000 г. излиза Енциклопедия на съвременния български език със съставители проф. Русин Русинов и проф. Станьо Георгиев, която е сравнително изчерпателна в представянето на граматичната система на българския език. Описанията са направени в доста подробни речникови статии. Енциклопедичният подход предполага подробно описание не само на съществените особености на езиковите единици, но и на тяхната история, като се стига до постиженията на езиковедската мисъл в миналото. Всяка статия е утежнена и от съпътстващите я указания за периодични издания, сборници, граматики и библиографски източници, което прави речника труден за употреба от читатели, които се интересуват от конкретното съвременно значение на понятието, и невъзможен за тези, които търсят лингвистични аналози на основните световни езици на науката – руски, немски, френски и английски. Противоречията по отделни лингвистични проблеми намират отражение и тук, като отделните езикови различия са посочени и изброени, без да е предложен опит за единност в полза на правилното им разрешаване, проблем, който е основен в концепцията на замисления от нас речник.

Ще споменем и няколко от речниците, издадени в Русия, които представляват значителни постижения в науката за езика, но за съжаление са недостъпни за българските читатели поради различни причини и най-вече поради факта, че руският език вече не се радва на масово изучаване в училищата, което води до слабото му познаване от младите българи. Един от тези речници - на О. С. Ахманова Словарь лингвистических терминов от 1969 г. е изключително ценен принос за науката, тъй като руските термини са придружени от съответствия на английски, немски и френски, но вече е стар, поради което е недостъпен на българския пазар, а и отново тук се изправяме пред основния проблем – липсата на български съответствия. Други подобни речници, които можем да споменем, са речниците на Д. Э. Розенталь и М. А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов от 1976 и изключително подробният Лингвистический энциклопедический словарь с главен редактор В. Н. Ярцева от 2002 г. Това обаче са едноезични речници на руски език, които не задоволяват нуждите на българския читател.

2. Изводи от досегашните резултати

· От направения преглед на досегашното състояние на проблема става ясно, че е налице остра нужда от издаване на нов, по-пълен и актуален речник на лингвистичните термини, който да бъде използван не само в академичните среди, но и сред по-широка читателска аудитория.

· Отпечатването на многоезичен речник на лингвистичните термини е належащо и поради засиления интерес към западните филологии и изучаването на чужди езици, който се наблюдава последното десетилетие.

II. Цели на проекта:

· Основната цел на проекта е съставеният речник да се превърне в ценен справочник, улесняващ студентите и учениците, които не владеят добре чужди езици;

· Да облекчава подготовката на студентите от филологическите специалности при изучаване на лингвистичните учебни дисциплини;

· Да помага на студентите филолози за по-лесното осмисляне на огромното разнообразие от термини, методологии и теории на различните лингвистични школи, което често затруднява младите учени не само в усвояването на по-абстрактни понятия, но и в опитите им за разработване и изследване на езиковедски проблеми;

· Да отрази някои от най-новите тенденции в развитието на съвременната лингвистика;

· Да бъде достатъчно достъпен и разбираем както за студентите от филологическите специалности, така и за по-широка аудитория от читатели, които проявяват интерес към езикознанието;

· Да представи тълкуване на такива лингвистични понятия, невключвани в досегашните речници на българската езиковедска терминология (напр. от областта на лингвокултурологията, психолингвистиката, теорията за речевите актове и др.). Идеята ни е този речник да се превърне на своеобразно продължение на издадения вече, но за жалост недовършен Речник на българската граматична терминология. Част I (1835-1962), София, 1988;

· Да се опита да преодолее академичната “капсулираност” на подобен род справочници чрез осигуряването на обратна връзка с част от евентуалните потребители на речника - студентите филолози. По този начин терминологичният фонд може да бъде по-лесно адаптиран за учебни цели;

· В езикознанието има много дискусионни термини, лингвистични реалии без еквивалент в съответния език (напр. в английския, френския, немския и руския език не съществува характерната за българския език грамема преизказност). Речникът ще се опита да предложи адекватно решение на редица подобни казуси, като в някои от случаите асиметричният термин не просто ще се калкира, а ще се посочват и негови реални граматични еквиваленти в четирите чужди езика (вж. Приложение № 5). Това ще улесни значително работата върху съпоставителни изследвания на студентите от всички филологически специалности;

· Съставителите на речника нямат за цел да предлагат нови тълкувания на термините, а да селектират най-точните дефиниции, като при наличие на спорни моменти предложат повече от една гледна точка;

· Съставителите ще се стремят използваните от тях дефиниции на термините да притежават следните характеристики: научност (определението да е в съзвучие с последните постижения на граматичната наука), еднозначност (да не се препокрива със значението на други термини), достъпност и прозрачност на семантичната структура (изключително необходими с оглед учебния характер на речника), продуктивност (терминът да бъде основа за образуване на производни понятия), приемственост (да се намира в тясна връзка със съществуващата традиция), отчетливост (да се отделя достатъчно ясно от останалите лингвистични понятия);

· С оглед на активното използване на речника от специалисти и неспециалисти, които не владеят български език, ще бъдат подготвени и индекси на чуждоезиковите съответствия.

III. Методи

1. В основата на този многоезичен речник стои дедуктивният метод при подбора на терминологичните единици и техните чуждоезикови съответствия, т.е. изходна база на ексцерпцията ще бъде понятийният инвентар, използван в съвременната българска лингвистика, без да се изключват термините за назоваване на някои “асиметрични” явления, които нямат аналози в сравняваните езици;

2. Метод на тоталната ексцерпция - обработка на всички достъпни у нас справочници на лингвистичните термини, системни граматики и учебници по български език за средното училище с цел осигуряване на необходимата пълнота при съставянето на предварителната база данни;

3. Метод на диференциация и селекция при обобщаването на предварителната база данни - с негова помощ ще бъдат игнорирани спорадично употребяваните (респ. неутвърдените) в българската лингвистика термини, т. нар. несъщински термини, както и термините без референти в нашата езикова действителност. Като се има предвид фактът, че терминологичната лексика, използвана в българската езиковедска литература, съдържа както лексеми с чужд (основно гръко-латински) произход, така и домашни термини (калкирани и новосъздадени), е важно да се уточни, че при наличие на синонимия между българска и чужда дума изходен при тълкуванието ще бъде домашният термин (вж. представка и префикс в Приложение № 2);

4. Честотно-статистически метод - прилагането му ще гарантира прецизност, надеждност и обективност при определяне окончателния състав на терминологичния корпус. В речника ще бъдат включени само словни единици, отговарящи на изискването за фреквентност в използваните източници;

5. Дескриптивен метод - това е основният метод за изработването на речниковите статии. Семантичното съдържание на всеки термин ще бъде представяно чрез няколко похвата - превод - ако в речниковата статия е използвана дефиниция от чуждоезичен източник (с отпратка към източника), - цитиране (дословно заемане на дефиниция с отпратка към автора), перифразиране на вече публикувани дефиниции (целта е да се постигне по-голяма достъпност и лаконичност на изказа) и - в редки случаи - собствено тълкуване (при разрешаване на спорни казуси).

6. Сравнителен и контрастивен метод - прилагането му се налага с оглед откриването на най-точните семантични съответствия на българските лингвистични термини на четирите чужди (сродни и несродни) езика.

Приложение № 1

Списък на лингвистични речници и енциклопедии на български език:

Георгиев Ст., Р Русинов. Енциклопедия на съвременния български език, Велико Търново, 2000.

Добрев Д, Е. Добрева. Речник на семиотичните термини, Русе, 1994

Манолова Л. Кратък речник на българската езиковедска терминология, София 1993

Манолова Л. Речник на лингвистичните термини в българския език, София 1999

Станева Хр. Речник по българска стилистика. Пловдив, 2002.

Станков В., Е. Георгиева, Й. Пенчев, К. Иванова. Речник на българската граматична терминология. Част I (1835-1962), София, 1988

Приложение № 2

Проект за структура на речниковите статии

в многоезичния терминологичен речник

Бълг.En De Fr Рус.

представка, -и ж (Їпрефикс) - словообразувателна морфема, която се поставя пред корена или пред други представки в думата. Напр. раз-хвърлям; по-раз-хвърлям. prefix n Prдfix, -e n;

Vorsible, -n f prйfixe, -s m приставка, -и ж;

префикс, -а м

преизказно наклонение ср. - вж. преизказност renarrative mood;

citational mood

Ж Indirekter Modus m

Ж mode rapportatif m Ж пересказывательное наклонение ср.

преизказност ж^® - маркираният член на глаголната морфологична категория вид на изказването, изразяващ индиректно изказване. Формален показател: допълнителна морфема -л и изпускане на гл. съм в 3 л - напр. четял съм (<чета, четях), четял Ж

^®В традиционната българска граматика (ЛА, СС, СГ, Гр 1983 и др.) - едно от четирите глаголни наклонения (у Ал. Балан - “приказно”). renarrative n

Ж Renarrativ m

^Konjunktiv, m narration indirecte, f Ж пересказывательность ж

префикс, - и м (от лат. praefixus)

- вж. представка

Основни положения:

1. Термините се подреждат в азбучен ред;

2. След заглавния термин се отбелязва неговата родова характеристика; в случаите, когато терминът е броимо съществително име, се посочват и флексиите му за мн. ч.;

3. При термини от чужд произход се посочва и етимология;

4. Чрез кратко тълкуване се пояснява значението на лингвистичния термин, а там, където е необходимо, се представят и илюстративни примери;

5. За удобство на читателите на речника при оформяне на статиите в него са използвани следни означения:

Ї – терминът е обяснен в следходна речникова статия;

– терминът е обяснен в предходна речникова статия;

^ – за обозначаване на семантически сходни, често употребявани граматични еквиваленти на разглеждания термин в конкретния чужд език;

^® – за обозначаване на случаите, когато терминът има и друго тълкуване;

Ж – езиковото явление липсва в конкретния чужд език.

6. При представяне на чуждоезиковите съответствия на български термини, които нямат буквален аналог, се използва удебелен курсив.