ПРЕПОДРЕЖДАНЕ НА МАТРИЦАТА ПРИ АНАЛИЗ НА ПОЛИСЕМИЯТА В МНОГОЕЗИЧНО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ
В данной статье рассматривается ранжирование матрицы при анализе вторичной номинации предметных имен в болгарском, русском, сербском, чешском, французском и английском языках. Работа является частью сопоставительно-типологического анализа вторичной номинации предметной лексики в данных языках.
Обект на изследователски интерес в проекта[1] “Съпоставително-типологичен анализ на вторичната номинация на предметните имена в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език” е полисемията, анализирана чрез използването на общ, матричен модел като еталон за структуриране както на отделната лексикална група и всеки неин представител по отношение на полисемията като явление, така и като основа за съпоставителен анализ - tertium comparationis.
Разработваният матричен модел е лингвистичен конструкт за полисемията на предметното име, който може да бъде използван както в синхронни, така и в диахронни изследвания, посветени на даденото явление. Предпоставка за създаването на този конструкт е допускането, че вторичните значения на лексемата в синхрония са огледална рамка на онези явления, които се наблюдават в диахрония. Матричният модел е информационна рамка за образуването и функционирането на вторичните значения на предметните имена и е от типа хибрид – семасиологично-ономасиологичен, тип вместилище на значенията на дадена тематична група от думи в даден език (Легурска 2005, 2006а, 2006б, 2007).
Конструктът се изработва като изчисление на базата на фиксираните значения в съществуващите тълковни речници, бази данни онлайн и данни от информанти, носители на дадените езици.
Матричният конструкт се нарича инвариантна семантична структура на прототипен представител на дадена тематична група от думи. В матрицата са представени всички възможни типове вторични значения на думите, характерни за дадената тематична група. Чрез предварително изучаване на значенията, те се типологизират и разпределят по схема, която се формира в процеса на анализ на конкретните значения във всеки изследван език. Смята се, че за предметните имена са характерни два типа метафорични значения – образна и номинативна метафора (според класификацията на Арутюнова 1979) и един преходен тип - образнометафорични значения (Легурска 1985: 12), който се нуждае от минимален контекст за експлициране на значението, както това е характерно за номинативната метафора. Метонимиите на предметните имена също са краен брой и са изчислими за всяка лексикална микрогрупа в даден език (Гинзбург 1985, Легурска 1985).
Извличаните значения се типологизират и така инвариантната семантична структура на прототипния представител за дадена тематична група от думи е подредено множество значения, в което под съответен номер се фиксира отделната типова полисемия, представена на метаезик. Редът на следване на дадената полисемия съответства на нейната представеност в материала за дадения език.
Когато матрицата се реализира в плана на конкретните лексикални единици е възможно да бъдат запълнени отделни нейни клетки, други могат да останат празни. Възможно е също така да бъдат запълнени всички клетки. Запълнените клетки съответстват на типичните видове полисемия на думите, принадлежащи към дадена тематична група от думи. Незапълнените клетки се разглеждат в план на развиването на нови значения, които обаче могат да не станат реален езиков факт.
Първоначално матриците са изработени за два езика – руски и български език с цел да бъдат съпоставени вторичните значения на предметните имена от определени лексикални микрогрупи. След тестването на хипотезата в тези два езика, се пристъпва към разширяване на базата данни чрез привличането и на други езици – сръбски и чешки като родствени на българския и руския, и френски и английски като неродствени. Матриците за всеки следващ език се изработват индуктивно по процедурата, приложена за руски и български език.
На първия етап на анализ всяко ново типово значение, характерно за дадения език, се добавя към конструираната матрица за руски и български език като пореден номер. Така се формират следните матрици за тематичните групи “оръдия”, “съдове”, “мебели”, “облекло”(и украшения) като артефакти и “растения”, “животни” и “части на тялото” като естествени предмети, които се наричат в изследването основни матрици.
Тематична лексикална група “оръдия”:
1. ‘определено оръдие’
2. образна метафора: ‘човек/предмет, охарактеризиран по определено свойство, приписвано на артефакта’
3. номинативна метафора: ‘част на предмет/предмет, подобна/подобен по свойство (външно или функционално) на артефакта’
4. метонимии:
4.1. ‘артефактът като мярка за вещество’
4.2. ‘място, обозначено по артефакта’
4.3. ‘част от артефакта, обозначена чрез цялото, или обратно’
4.4. ’действие, обозначено чрез артефакта’сръбски език
4.5. ‘състояние/свойство на артефакта’ френски език
4.5.1. ‘произход’
френски език
4.6. ‘съдържание на артефакта’
Изброените типове
значения се реализират във всички изследвани езици. Значението 4.5. и 4.5.1. е
характерно само за френския материал, значението 4.4. – за сръбския.
Тематична лексикална група “съдове (и домакински принадлежности)”:
1. ‘определен съд или домакинска принадлежност’
2. метонимии:
2.1. ’съдържанието на артефакта’
2.2. ’артефактът като мярка за вещество’
2.3. ‘действие, обозначено по артефакта’
2.3.1. ‘ситуация/част от нея, обозначена по артефакта’ български език
3. номинативна метафора: ‘предмет/част на предмет, подобен/подобна по свойство (външно или функционално) на артефакта’
4. образна метафора: ‘човек/предмет, охарактеризиран по свойство, приписвано на артефакта’
Изброените
типове значения са представени във всички съпоставяни езици, значението 2.3.1.
се среща само в българския материал.
Тематична лексикална група “мебели”:
1.’определена мебел’
2. номинативна метафора: ‘част на предмет/предмет, подобна/подобен по свойство (външно или функционално) на артефакта’
3. метонимии:
3.1. ‘място, обозначено по артефакта’
3.2. ‘част от артефакта, обозначена чрез цялото, или обратно’
3.3. ‘дейност, обозначена чрез артефакта’
3.4.’ съдържание на артефакта’
4. образна метафора: ‘човек/предмет, охарактеризиран по свойство, приписвано на артефакта’
Отделните типове
значения са представени в лексикалния материал от всички изследвани езици.
Тематична лексикална група “облекло (и украшения)”:
1. ‘определено облекло’
2. номинативна метафора: ‘част на предмет/предмет, подобна/подобен по свойство (външно или функционално) на артефакта’
3. образна метафора: ‘човек/предмет, охарактеризиран по свойство, приписвано на артефакта’
4. метонимии:
4.1.0. ‘обозначаване на частта по цялото или цялото по частта му’
4.1.1. ‘човек като единица чрез артефакта’ руски, български, сръбски език
4.2. ‘действие, обозначено по артефакта’
4.3. ‘съдържание на артефакта’
4.4.‘част на човешкото тяло, назована по частта от дрехата, която я покрива’
4.5. ‘състояние, свойство на артефакта’ сръбски език
4.5.1. ‘произход’ сръбски език
Типовото
значение 4.1.1. се фиксира в руския, българския и сръбския материал, 4.5. и
4.5.1. – само в сръбския, останалите значения се срещат в лексикалния материал
от всички езици, привличани за анализ.
Тематична лексикална група “растения”:
1. ‘определено растение’
2. метонимии:
2.1. ‘плод на растението’
2.2. артефакт от растението: ‘ястие от растението’
2.3. артефакт от растението: ‘семето на растението/растението като подправка’
2.4. артефакт от растението: ‘промишлен продукт от растението’
2.5. артефакт от растението: ‘храна за животни от растението’
2.6. ‘място, заето с растението’
3. образна метафора: ‘човек/предмет, охарактеризиран по свойство, приписвано на растението’
4. номинативна метафора ‘част от предмет/предмет, подобна/подобен по свойство (външно или функционално) на растението’
Отделните
типови значения са характерни в определена степен за всички изследвани езици.
Тематична лексикална група “животни”:
1. ‘определено животно’
2. образна метафора: ‘човек/предмет, охарактеризиран по свойство, приписвано на животното’
3. номинативна метафора: ‘част на предмет/предмет, подобна/подобен по свойство (външно или функционално) на животното’
4. метонимии:
4.1. артефакт от животното: ‘кожа от животното’
4.1.1. артефакт от животното: ’изделие от кожата/черупката на животното’
4.2. артефакт от животното: ‘месо/ ястие от животното’
4.3. ‘действие/състояние, подобно на действието на животното’
4.4. ‘животното като мярка’ български, сръбски, чешки език
4.5. ‘артефакт с изображение на животното’ руски език
Тип 4.4. се
среща в български, сръбски и чешки език, 4.5. – само в руски език, останалите
типове са характерни за всички съпоставяни езици.
Тематична лексикална група “части на тялото”:
1.’определена част на тялото’
2. номинативна метафора: ‘част на предмет/предмет, подобна/подобен по свойство (външно или функционално) на частта на тялото’
3. метонимии:
3.1.0. ‘артефакт от частта на тялото’:
3.1.1.
‘ястие от частта на тялото’
3.1.2. ‘част от дреха, назована по частта на тялото’
3.2. ‘състояние/свойство на частта на тялото’
3.2.1. ‘заболяване на частта на тялото’
3.2.2. ‘произход’
3.3. ‘част – цяло’: ‘човекът, обозначен по частта на тялото’
3.3.1. ‘част – цяло’: ‘животно, обозначено по частта на тялото’
3.3.2. ‘част – цяло’: ’друга част на тялото, обозначена по частта на тялото’ руски, чешки език
3.4. ‘дейност, свързана с частта на тялото’
3.5. 'място, обозначено по частта на тялото’
3.6. 'частта на тялото като мерна единица’
4. образна метафора: ‘човек, охарактеризиран по свойство, приписвано на частта на тялото’
Тип
3.3.2. е характерен само за руски и чешки език, останалите типове се срещат във
всички изследвани езици.
В първата част на проекта «Фрагменти от езиковата картина през призмата на вторичното назоваване (върху материал от български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език)» (белб.нет) формулираните по-горе матрици се запълват с езиков материал, като съпоставката по езиците се извършва по двойки: руски − български, сръбски − български, чешки – български, френски – български, английски – български. Във всяка тематична група отделните лексеми се съпоставят по лексикални двойки и се оценява наличието на типовата полисемия, определяна като начин и вид вторична номинация. Резултатите от анализа се представят във вид на семантичен речник, отразяващ типологията на начините на вторичното назоваване на предметната лексика в изброените езици (белб. нет). Конструкцията на речника е такава, че българският език се оглежда в руски, сръбски и чешки като славянски езици, френски – като език от романската група и английски – език от германската група. Терминът “речник” се разбира не в обичайното му за лингвистиката значение, а като удобна форма за представяне на определена научна теория за полисемията и нейното многоезично съпоставително представяне (Легурска 2007).
На втория етап на анализ се проверява представеността на всеки фиксиран в матрицата семантичен преход и се извършва пренареждане на матрицата на вторичната номинация за всеки отделен език. Така например за руски и български език матричното нареждане има следния вид:
Основната матрица за тематичната група “съдове” варира по следния начин:
Руски език:
1./ 2.1. метонимия: ‘съд като артефакт’ − ’съдържание на артефакта’ 24 семеми
2./ 3. номинативна метафора: ‘съд като артефакт’ − ‘предмет/част на предмет, подобен/подобна по свойство (външно или функционално) на артефакта’ 23 семеми
3./ 2.2.метонимия: ‘съд като артефакт’ - ’артефактът като мярка за вещество’ 6 семеми
4./ 4. образна метафора: ‘съд като артефакт’- ‘човек/ предмет, охарактеризиран по свойство, приписвано на артефакта’5 семеми
5./ 2.3. метонимия: ‘съд като артефакт’ - ‘действие, обозначено по артефакта’ 0 семеми
6./ 2.3.1.метонимия: ‘съд като артефакт’ - ’ситуация/ част от нея, обозначена по артефакта’0 семеми
Български език:
1./ 2.1.метонимия: ‘съд като артефакт’ − ’съдържание на артефакта’ 23 семеми
2./ 3. номинативна метафора: ‘съд като артефакт’ − ‘предмет/част на предмет, подобен/подобна по свойство (външно или функционално) на артефакта’ 16 семеми
3./ 4. образна метафора: ‘съд като артефакт’− ‘човек/предмет, охарактеризиран по свойство, приписвано на артефакта’ 12 семеми
4./ 2.2.метонимия: ‘съд като артефакт’ − ’артефактът като мярка за вещество’ 9 семеми
5./ 2.3. метонимия: ‘съд като артефакт’ − ‘действие, обозначено по артефакта’5 семеми
6./ 2.3.1.метонимия: ‘съд като артефакт’ − ’ситуация/част от нея, обозначена по артефакта’ 2 семеми
Основната матрица за тематичната група “оръдия” варира по следния начин
Руски език:
1./ 3. номинативна метафора: ‘оръдие’ − ‘част на предмет /предмет, подобна /подобен по свойство (външно или функционално) на артефакта’ 38 семеми
2./ 2. образна метафора: ‘оръдие’ − ‘човек/предмет, охарактеризиран по свойство, приписвано на артефакта’ 28 семеми
3./ 4.1. метонимия: ‘оръдие’ − ‘артефактът като мярка за вещество’ 4 семеми
4./ 4.3. метонимия: ‘оръдие’ − ‘част от артефакта, обозначена чрез цялото, или обратно’ 3 семеми
5./ 4.6. метонимия: ‘оръдие’ − ’съдържание на артефакта’ 3 семеми
6./ 4.2. метонимия: ‘оръдие’ − ‘място, обозначено по артефакта’ 0 семеми
7./ 4.5. ‘състояние/свойство на артефакта’ 0 семеми
8./ 4.4. ‘действие, обозначено по артефакта’ 0 семеми
Български език:
1./ 3. номинативна метафора: ‘оръдие’ − ‘част на предмет /предмет, подобна / подобен по свойство (външно или функционално) на артефакта’ – 43 семеми
2./ 2. образна метафора: ‘оръдие’ − ‘човек/предмет, охарактеризиран по определено свойство, приписвано на артефакта’ 35 семеми
3./ 4.1. метонимия: ‘оръдие’ − ‘артефактът като мярка за вещество’ 4 семеми
4./ 4.6. метонимия: ‘оръдие’ − ’съдържание на артефакта’ 3 семеми
5./ 4.3. метонимия: ‘оръдие’ − ‘част от артефакта, обозначена чрез цялото, или обратно’ 2 семеми
6./ 4.2. метонимия: ‘оръдие’ − ‘място, обозначено по артефакта’1 семема
7./ 4.4. ‘действие, обозначено по артефакта’ 0 семеми
8./ 4.5. ‘състояние/ свойство на артефакта’ 0 семеми
Основната матрица на тематичната група “мебели” варира по следния начин:
Руски език:
1./ 2. номинативна метафора: ‘част на предмет /предмет, подобна /подобен по свойство (външно или функционално) на артефакта’ 9 семеми
2./ 4. образна метафора: ‘човек/ предмет, охарактеризиран по свойство, приписвано на артефакта’ 7 семеми
3./ 3.2. метонимия: ‘мебел като артефакт’ − ‘част от артефакта, обозначена чрез цялото, или обратно’ 7 семеми
4./ 3.1. ‘мебел като артефакт’ −‘място, обозначено по артефакта’ 4 семеми
5./ 3.3. ‘мебел като артефакт’ − ‘дейност, обозначена чрез артефакта’ 2 семеми
6./ 3.4. ‘мебел като артефакт’ − ‘съдържание на артефакта’ 1 семема
Български език:
1./ 2. номинативна метафора: ‘част на предмет/ предмет, подобна/ подобен по свойство (външно или функционално) на артефакта’ 11 семеми
2./ 4. образна метафора: ‘човек/ предмет, охарактеризиран по свойство, приписвано на артефакта’ 8 семеми
3./ 3.2. ‘мебел като артефакт’ − ‘част от артефакта, обозначена чрез цялото, или обратно’ 6 семеми
4./ 3.1. ‘мебел като артефакт’ − ‘място, обозначено по артефакта’ 3 семеми
5./ 3.3. ‘мебел като артефакт’ − ‘дейност, обозначена чрез артефакта’3 семеми
6./ 3.4. ‘мебел като артефакт’ − ‘съдържание на артефакта’ 1 семема
Основната матрица за тематичната група “облекло”варира по следния начин:
Руски език:
1./ 2. номинативна метафора: ‘облекло’ − ‘част на предмет/предмет, подобна/подобен по свойство (външно или функционално) на артефакта’ 43 семеми
2./ 3. образна метафора: ‘облекло’ − ‘човек/предмет, охарактеризиран по свойство, приписвано на артефакта’ 10 семеми
3./ 4.1.0.метонимия: ‘облекло’ − ‘обозначаване на частта по цялото или цялото по частта му’ 1 семема
4./ 4.3. метонимия: ‘облекло’ − ‘съдържанието на артефакта’ 1 семема
5./ 4.4. метонимия: ‘облекло’ − ‘част на човешкото тяло, назована по частта на дрехата, която я покрива’1 семема
6./ 4.1.1. метонимия: ‘облекло’ − ‘човек като единица чрез артефакта’ 0 семеми
7./ 4.2. метонимия: ‘облекло’ − ‘действие, обозначено по артефакта’ 0 семеми
Български език:
1./ 2. номинативна метафора: ‘облекло’ − ‘част на предмет/предмет, подобна/подобен по свойство (външно или функционално) на артефакта’ 39 семеми
2./ 3. образна метафора: ‘облекло’ − ‘човек/предмет, охарактеризиран по свойство, приписвано на артефакта’ 9 семеми
3./ 4.1.1. метонимия: ‘облекло’ − ‘човек като единица чрез артефакта’ 3 семеми
4./ 4.1.0. метонимия: ‘облекло’ − ‘обозначаване на частта по цялото или цялото по частта му’ 2 семеми
5./ 4.2. метонимия: ‘облекло’ − ‘действие, обозначено по артефакта’ 1 семема
6./ 4.3. метонимия: ‘облекло’ − ‘съдържание на артефакта 1 семема
7./ 4.4. метонимия: ‘облекло’ − ‘част на човешкото тяло, назована по частта от дрехата, която я покрива’ 1 семема
8./ 4.5. ‘състояние/свойство на артефакта’ 0 семеми
9./ 4.5.1. ‘произход’ 0 семеми
Основната матрица за тематичната група “растения” варира по следния начин:
Руски език:
1./ метонимия: 2.1. ‘растение’ − ‘плод на растението’ 70 семеми
2./ 2.2. метонимия: ‘растение’ − артефакт от растението: ‘ястие от растението’ 25 семеми
3./ 2.4. метонимия: ‘растение’ − артефакт от растението: ‘промишлен продукт от растението’ 17 семеми
4./ 2.3. метонимия: ‘растение’ − артефакт от растението: ‘семето/растението като подправка’ 14 семеми
5./ 3. образна метафора: ‘растение’ − ‘човек/предмет, охарактеризиран по свойство, приписвано на растението’10 семеми
6./ 4. номинативна метафора: ‘растение’ − ‘част от предмет/предмет, подобна/ ен по свойство (външно или функционално) на растението’ 9 семеми
7./ 2.6. метонимия: ‘растение’ − ‘място, заето с растението’ 8 семеми
8./ 2.5. метонимия: ‘растение’ − артефакт от растението: ‘храна за животни от растението’ 6 семеми
Български език:
1./ 2.1. метонимия: ‘растение’ − ‘плод на растението’ 68 семеми
2./ 2.6. метонимия: ‘растение’ − ‘място, заето с растението’ 45 семеми
3./ 2.2. метонимия: ‘растение’ − артефакт от растението: ‘ястие от растението’ 31 семеми
4./ 2.4. метонимия: ‘растение’ − артефакт от растението: ‘промишлен продукт от растението’ 17 семеми
5./ 2.3. метонимия: ‘растение’ − артефакт от растението: ‘семето/растението като подправка’ 14 семеми
6./ 3. образна метафора: ‘растение’ − ‘човек/предмет, охарактеризиран по свойство, приписвано на растението’ 13 семеми
7./ 4. номинативна метафора: ‘растение’ − ‘част от предмет/предмет, подобна/подобен по свойство (външно или функционално) на растението’ 12 семеми
8./ 2.5. метонимия: ‘растение’ − артефакт от растението: ‘храна за животни от растението’ 6 семеми
Основната матрица за тематичната група “животно”варира по следния начин:
Руски език:
1./ 2. образна метафора: ‘човек, охарактеризиран по свойство, приписвано на животното’ 124 семеми
2./ 4.2. метонимия: ‘животно’ − артефакт от животното: ‘месо от животното’ 32 семеми
3./ 3. номинативна
метафора: ‘част на предмет/предмет, подобна/подобен по свойство (външно или
функционално) на животното’ 27 семеми
4./ 4.1. метонимия: ‘животно’ − артефакт от животното: ‘кожа от животното’ 19 семеми
5./ 4.1.1. метонимия: ‘животно’ − артефакт от животното: ’изделие от кожата/черупката на животното’ /1 семема/
6./ 4.5. метонимия: ‘животно’ − ‘артефакт с изображение на животното’ 1 семема
7./ 4.3. метонимия: ‘животно’ − ‘действие, подобно на действието на животното’ 0 семеми
8./ 4.4. метонимия: ‘животно’ − ‘животното като мярка’ 0 семеми
Български език:
1./ 2. образна метафора: ‘човек, охарактеризиран по свойство, приписвано на животното’ 127семеми
2./ 4.2. метонимия: ‘животно’ − артефакт от животното: ‘месо от животното’23 семеми
3./ 3. номинативна
метафора: ‘част на предмет /предмет, подобна/подобен по свойство (външно или
функционално) на животното’ 22 семеми
4./ 4.1. метонимия: ‘животно’ − артефакт от животното: ‘кожа от животното’ 8 семеми
5./ 4.3. метонимия: ‘животно’ − ‘действие, подобно на действието на животното’ 2 семеми
6./ 4.4. метонимия: ‘животно’ − ‘животното като мярка’ 1 семема
7./ 4.5. метонимия: ‘животно’ − ‘артефакт с изображение на животното’ 0 семеми
8./ 4.1.1. метонимия: ‘животно’ − артефакт от животното: ’изделие от кожата/черупката на животното’0 семеми
Основната матрица на тематична група “части на тялото” варира по следния начин:
Руски език:
1./ 2. номинативна метафора: ‘част на предмет/ предмет, подобна/ ен по свойство (външно или функционално) на частта на тялото’ /109 семеми/
2./ 3.4. ‘дейност, свързана с частта на тялото’ 24 семеми
3./ 4. образна метафора: ‘човек, охарактеризиран по свойство, приписвано на частта на тялото’ 20 семеми
4./ 3.2.1. метонимия: ‘заболяване на частта на тялото’ 11 семеми
5./ 3.3.0. метонимия: ‘част – цяло’: ‘човек, обозначен по частта на тялото’ 11 семеми
6./ 3.1.2. метонимия: ‘част от дреха, назована по частта на тялото’ 11 семеми
7./ 3.1.1.метонимия: ‘ястие от частта на тялото’ 5 семеми
8./ 3.1.0. метонимия: ‘артефакт от частта на тялото’ 4 семеми
9./ 3.2.0. метонимия: ‘състояние/ свойство на частта на тялото’ 3 семеми
10./ 3.2.2. метонимия: ‘произход’ 3 семеми
11./ 3.3.2. метонимия: ’част – цяло’: ‘част на тялото, обозначена по друга част на тялото’ 2 семема
12./ 3.3.1. метонимия: ’част – цяло’: ‘животно, обозначено по частта на тялото’ 1 семема
13./ 3.5. 'място, обозначено по частта на тялото’ 1 семема
14./ 3.6. 'частта на тялото като мерна единица’1 семема
Български език:
1./ 2. номинативна метафора: ‘част на предмет/ предмет, подобна/ ен по свойство (външно или функционално) на частта на тялото’ 61 семеми
2./ 3.4. ‘дейност, свързана с частта на тялото’ 25 семеми
3./ 4. образна метафора: ‘човек, охарактеризиран по свойство, приписвано на частта на тялото’ 16 семеми
4./ 3.2.1. ‘заболяване на частта на тялото’11 семеми
5./ 3.3.0. метонимия: ‘част – цяло’: ‘човек, обозначен по частта на тялото’ 10 семеми
6./ 3.1.2. ‘част от дреха, назована по частта на тялото’ 8 семеми
7./ 3.1.1.‘ястие от частта на тялото’ 4 семеми
8./ 3.2.0. ‘ състояние/ свойство на частта на тялото’3 семеми
9./ 3.6. 'частта на тялото като мерна единица’ 2 семема
10./ 3.2.2. ‘произход’ 2 семеми
11./ 3.1.0. ‘артефакт от частта на тялото’ 1 семема
12./ 3.3.1.’част – цяло’: ‘животно, обозначено по частта на тялото’ 1 семема
13./ 3.5. ‘място, обозначено по частта на тялото’ 1 семема
14./ 3.3.2. ‘част – цяло’ : ‘част на тялото, обозначена по друга част на тялото’ 1 семема
В предишна моя статия (Легурска 2006б), в която представям основните теоретични положения на проекта в двете му части, илюстрирам с конкретни примери реализацията на подобно матрично изследване на лексиката в изброените по-горе езици върху материал от тематичната група “животни”.
Замисълът на проекта в двете му части се заключава в изработване на типологичните характеристики на полисемията в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език със собствен изследователски модел и изразяването на последния в семантичния речник. Всяка част на речника показва отделна характеристика на явлението полисемия в изброените езици като част от специалната частна типология на съпоставяните езици (Легурска 2007): първата част е типология на начините и видовете вторична номинация в дадените езици, изразена параметрично чрез тематичната група, лексикалното значение и семантичния множител като три параметъра, конституиращи изследователското виждане за явлението както в модела, така и при използването му като tertium comparationis. В тази част на изследването се прави езикова картина на полисемията, в която се показват приликите и разликите в начините за вторично назоваване в изброените езици. Каталогът е семасиологичен. Втората част на работата е ономасиологичен каталог на семантичните преходи в езиците, привличани за анализ. В него се представят еквивалентните и нееквивалентните отношения на отделните лексикални единици и семеми с оглед на пренареждането на матриците във всяка двойка изследвани езици като самостоятелна типологична характеристика на полисемията. В третата част на проекта се извличат семантичните паралели в синхрония върху материал от ономасиологичния каталог на семантичните преходи. Последната част интегрира двете преходни части.
В книгата “Езикови универсалии и типология. От описание към обяснение” М. Пенчева коментира въпроса за моделирането като метод на познание (Пенчева 2006: 488) и изтъква, че то играе централна роля в теорията и практиката на типологията днес. Според авторката, моделирането предполага два момента: 1) създаване на модел и 2) използване на модела за адекватно описание и обяснение на изследвания обект. По този път се изгражда теоретичният модел на контенсивната типология. Според М. Пенчева, контенсивната типология “не създава аналог на обектите или на някакво тяхно състояние, а моделира самия процес на научно познание” и работи не с обекта на описание, а с неговия предмет (Пенчева 2006: 488). Авторката допуска, че е възможно процесът на абстракция да бъде разчленен на степени и конструктите, с които оперира изследователят, да бъдат с различен онтологичен статус. Пример за подобно научно разчленяване, заключава М.Пенчева, е частносистемната типология.
Илюстрация на частносистемна типология е представяният проект, в който се прави модел на полисемията на предметните имена в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език. В работата извършваното моделиране по езици има гносеологична функция, като “едновременно интерпретира, обяснява и прогнозира” (Пенчева 2006: 488). На този етап на анализ моделът може да се определи като статичен, тъй като борави само със синхронни езикови факти. Възможно е моделът да бъде превърнат в динамичен, ако се привлекат и диахронни факти, като се предполага, че между диахронните и синхронните подсистеми съществува изоморфизъм.
ЛИТЕРАТУРА
Арутюнова Н.Д. 1979: Языковая метафора(синтаксис и лексика). – сб. Лингвистика и поэтика, Москва.
Гинзбург, Е.Л. 1985: Конструкции полисемии в русском языке. Таксономия и метонимия, Москва.
белб. нет: Българска електронна лингвистична библиотека. www.belb.net
Легурска, П. 1985а: Семантичен анализ на вторичните значения на
предметните имена в руския и българския език (върху материал от имена,
обозначаващи естествени и изкуствени предмети). Ръкопис, 115 стр.
Легурска, П. 1985б: Някои типове редовна метонимия при названията на предмети (върху материал от руския и българския език). − Съпоставително езикознание, кн.5, 5 – 9.
Легурска, П. 2005: Сопоставительно – типологический анализ предметной лексики (на материале болгарского, русского, сербского, чешского, английского и французского языков – представление научно-исследовательского проекта). − Opera Slavica, 4 /1 - 17/.
Легурска, П.
2006а: Фрагменти от езиковата картина през призмата на
вторичното назоваване. Концепция. Съпоставка: руски и български език. Ръкопис,
депозиран в ЦИНТИ, 2006, 116
стр. Електронен адрес: www.belb.net
Легурска, П. 2006б: Съпоставително-типологичен анализ на лексиката в
родствени и неродствени езици (каталози на типологичните
характеристики на вторичното назоваване). – В: Чуждоезиково обучение, 2006, 3 – 14.
Легурска, П. 2007: За теоретичната основа на проекта
“Съпоставително-типологичен анализ на вторичната номинация на предметните имена
в български, руски, сръбски, чешщи, френски и английски език». – Български
език, 2007 (под печат).
Пенчева, М. 2007: Езикови универсалии и типология. От описание към обяснение. София.
Публикувано в: Чуждоезиково обучение, 2007, 5, с. 3 – 15.
[1] Проектът е втора самостоятелна част на рамковата тема “Фрагменти от езиковата картина през призмата на вторичното назоваване (върху материал от български, руски, сръбски, чешки, френски, английски език и иврит)” и се разработва от колектив сътрудници на Института за български език при БАН в състав: ст.н.с. д-р Палмира Легурска (ръководител на проекта, автор на концепцията и частите за руски и български език), ст.н.с. д-р Ничка Бечева (сръбски език), доц. д-р Димитър Веселинов (френски език), н.с. д-р Цветанка Аврамова (чешки език), н.с. д-р Мария Лилова (английски език) (Легурска 2006б и литературата към статията).