Съпоставително-типологичен анализ на предметните имена в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език

ПАЛМИРА ЛЕГУРСКА

ЗА ТЕОРЕТИЧНАТА ОСНОВА НА ПРОЕКТА

„СЪПОСТАВИТЕЛНО-ТИПОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ НА ВТОРИЧНАТА НОМИНАЦИЯ НА ПРЕДМЕТНИТЕ ИМЕНА В БЪЛГАРСКИ, РУСКИ, СРЪБСКИ, ЧЕШКИ, ФРЕНСКИ И АНГЛИЙСКИ ЕЗИК“

В тази статия ще се спра на някои въпроси, свързани с теоретичните основи на проекта “Съпоставително-типологичен анализ на вторичната номинация на предметните имена (върху материал от български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език )”, разработван като част втора на рамковата тема “Фрагменти от езиковата картина през призмата на вторичното назоваване (върху материал от български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език)[1].

В предлаганата разработка има три ключови понятия: съпоставително типологичен анализ, вторична номинация и предметни имена. За да бъдат формулирани правомерно целите и задачите на изследването, е необходимо очертаването на границите на тези понятия и актуализирането им за лингвистичната аудитория.

Сравнителната типология е раздел на езикознанието, изучаващ определени езици в съпоставка с други езици с цел да се установят присъщите на тях особености, а също сходствата и разликите между тях (Гак 1983: 5).

Сравнението (или съпоставката) е един от основните методи за изучаването на езика. В зависимост от обекта и целта на изследването се отделят различни отрасли на езикознанието, използващи метода за сравнение на езиците: сравнително-историческо езикознание, ареална лингвистика и съпоставително-типологично езикознание (Гак 1983: 5).

Съпоставително-типологичното езикознание изучава езиците независимо от тяхното родство с цел да се установят сходствата и разликите на техните структури, начина на изразяване на едни и същи значения и разликата във функцията на еднотипните елементи в структурата на езиците. Типологичните сходства не са свързани непосредствено с генетичното сходство на езиците. Съпоставителната типология обединява съпоставителното и типологичното езикознание (Гак 1983: 7).

От своя страна съпоставителната лингвистика сравнява два (или повече) езика независимо от степента на тяхното родство с цел откриването на сходства и разлики между тях. Типологичната лингвистика си поставя по-широки задачи. Тя изучава спецификата на езиците на фона на техните общи черти, които са присъщи на човешките езици изобщо (Гак 1983: 7). Всеки един език съчетава в себе си всеобщи, по-малко общи (обединяващи го с част от езиците) и специфични черти (Гак 1983: 8).

Всеобщите черти, присъщи на езика, се наричат универсалии. Универсалиите се определят от общите закономерности във функционирането на езиците. Освен всеобщите черти във всички езици (в процеса на съпоставка) се откриват черти по-малко общи, както и специфични. Задачата на съпоставителната типология се състои в определянето на съотношенията на всеобщото, общото и специфичното.

Във връзка с това съществува понятието езиков тип, т.е. съпоставителната типология се занимава с обща класификация на езиците на основата на определени техни признаци с цел извеждането на типове (всеобщи и по-малко общи) по отношение на техен общ структурен знаменател, който на метатеоретично равнище се нарича език-еталон (Гак 1983: 8 – 9).

Съпоставителната типология има също така и практически аспекти: извеждане на сходства и разлики в използването на езиковите средства от различните езици (с цел преодоляването на езиковата интерференция); изучаване на конкретните особености на съпоставяните езици; изучаване на общите езикови закономерности и факти с цел да бъдат изведени езикови универсалии и техните реализации в конкретните езици (Гак 1983: 9 – 10). Резултатите от подобни изследвания могат да се приложат също така в практиката на езиковото обучение, лексикографията, превода и други области.

Съпоставително-типологичните изследвания се делят на универсалнотипологични и специалнотипологични в зависимост от броя на съпоставяните езици, а в зависимост от обема на привличания материал са общотипологични и частнотипологични (Гак 1983: 10 – 11).

Коментираното тук изследване се отнася към областта на специалната частна съпоставителна типология: специална, тъй като явлението вторична номинация на предметните имена се изучава върху материал от няколко европейски езика – родствени на българския, руски, сръбски и чешки – и неродствени – френски и английски; частна, защото се разглежда едно явление в лексиката – полисемията на предметните имена - на базата на характеризирането й чрез отделни съдържателни и структурни параметри – и се търси взаимодействието на общите закономерности и факти (наричани в изследването фреквенталии)[2] и тяхната възможна реализация в конкретните избрани езици (собствено типологичният момент). Особеностите на всеки отделен език, очертавани при съпоставителния анализ, рамкират съпоставителния характер на изследването (Легурска, Бечева 2003).

Второто понятие – ключово за разбирането на заглавието – е вторична номинация. Тук само ще отбележим, че за авторския колектив вторична номинация и полисемия са синоними, като първият термин очертава ономасиологичния характер на явлението и противопоставянето на първична и вторична номинация, а вторият – семасиологичния: структурата на значенията на многозначната дума, елементите на която са свързани в определени отношения. Както тук, така и по-нататък няма да се спираме подробно на отделните лингвистични теории за полисемията и произтичащите от тях терминологични разлики. В тази статия ще определим само онези теоретични моменти в разглеждането на полисемията, които характеризират прилагания теоретичен конструкт при анализа.

Третото понятие засяга типа лексика, която е предмет на анализ, а именно предметните имена. В една наша статия специално се спряхме на въпроса, че съпоставителният анализ на различните типове лексика изисква използването на различни теории (Легурска, Веселинов 2001 – 2002). Характеризираната теория засяга единствено предметните имена според класификацията на лексиката, направена от С. Д. Кацнелсон (Кацнелсон 1972).

И така обект на настоящата работа е полисемията на предметните имена в изброените по-горе езици, а предмет е съпоставително-типологичният анализ на явлението, направен в кратка и компактна форма за научно изразяване, каквато е семантичния речник, предназначен за лингвисти. Да се представя съдържанието на лингвистичното знание във формата на речник е вече характерна практика в науката, като се имат предвид работите на Ю. Д. Апресян (Апресян 1999) и Ч. Филмор (Филмор 2000) и школите им. Освен това под формата на речник може да бъде отразен даден фрагмент на изследователски интерес, без да бъде изчерпвана изцяло тематичната област на знанието – обект на внимание на изследователя.

Целта на изследването е да се очертаят общите (характерни за всички привличани за анализ езици), по-малко общите (характерни за отделни от тях) и разликите (очертаващи спецификата на явлението във всеки от езиците) в рамките на полисемията на предметната лексика. Тази цел се реализира имплицитно в работата чрез структурирането на отделните раздели на семантичния речник.

По дадените въпроси са направени вече значително количество публикации (Легурска 1983, 1984, 1985, 1987, 1991, 1993, 2000, 2002, 2003, 2006а), както от авторката на тази статия, така и в съавторство[3], и предлаганата работа е поредната стъпка в анализа на явлението.

Общите задачи на изследването са следните:

1. Изработване на съпоставително-типологична картина на начините и видовете полисемия в разглежданите езици в съпоставка, оформени като “Типология на начините на вторичното назоваване” (задача изпълнена в периода 2003 – 2005 г. като първи етап на проекта и представена в белб. нет).

2. Създаване на ономасиологичен каталог на семантичните преходи в изброените езици (Легурска 2006б; Легурска, Бечева 2006).

3. Съставяне на ономасиологичен каталог на семантичните паралели в привличаните за анализ езици (Легурска 2005).

Изброените задачи на изследването се реализират във формата и структурата на семантичния речник, разглеждан единствено като удобен начин за систематизиране на изводите на разработваната научна теория за полисемията, предназначена за съпоставителни анализи. Задачите, изброени по-горе, кореспондират по своята същина с изразените идеи от Анна Зализняк в последните няколко години и намерили израз в изработвания от нея и колектив “Каталог на семантичните преходи”, представящ семантичната деривация в диахрония (Зализняк 2001, 2004а, 2004б, 2006). Авторката предлага да бъдат инвентаризирани във формата на бази данни езиковите факти на полисемията в диахрония и синхрония с крайна цел да се направи типология на явлението в различни езици. Нейната идея отпраща към работите на О. Н. Трубачов (Трубачов 1988) и В. Г. Гак (Гак 1988) за изучаване на сходствата и разликите при формирането на вторичните значения на думите върху материал от различни езици като част от тяхната семантична типология. Решаването на подобна твърде амбициозна задача предполага набирането на достатъчно представителен фактологичен материал, който да фиксира отношенията на семантична производност в разглежданите езици. Възможно е обединяването на двата термина – вторична номинация и семантична деривация. Обединяването на термините предполага възможността от едновременното прилагане на двата възможни подхода към полисемията: първият, – изучаващ различните значения на една и съща дума на равнище на синхронната й семантика (дефиниран като вторична номинация и поставящ ударение на резултативността на полисемията), и вторият, – разглеждащ отношенията между отделните значения на думата в нейната история или иначе казано в диахронната й семантика (наричан кратко семантична деривация и насочващ към процесуалния характер на полисемията). А. А. Зализняк подчертава тезата, че синхронната полисемия е проекция на диахронното развитие на думата, взето в синхронна плоскост, – идея, изразена по-рано в работите на В. В. Виноградов (Виноградов 1994, цит. по Зализняк 2001: 13) и Н. И. Толстой (Толстой 1997: 15, цит. по Зализняк 2001: 13). Създаването на “Каталог на семантичните преходи” предполага необходимостта от обединяването на две идеи: от една страна на фактите, получени при синхронните и диахронните изследвания; от втора – последното може да се извърши, ако анализираните факти бъдат представяни във вид на бази данни, чрез които явлението полисемия да бъде инвентаризирано. Двете идеи предполагат изместване на научните изследвания в метатеоретична посока – от описание на фактите чрез тяхното моделиране към обяснението им с цел те да бъдат инвентаризирани (Зализняк 2001: 13). Това теоретично положение е изразявано неведнъж в една или друга форма от водещи учени в теорията на семантиката като Ю. Д. Апресян и научния кръг, свързан със създаването на Новия речник на синонимите на руския език (Апресян 1999), а също и от научната група, свързана с изработването на базата данни на системата “Лексикограф”, като Е. В. Падучева, Г. И. Кустова, Е. В. Рахилина, Р. И. Розина (Кустова др. 1991). Подобни разработки стават изключително актуални днес и формират лицето на семантичната типология и възможностите й за развитие, опиращи се на използването на бази данни, правени за различни езици, но изработени със съизмерими методики, даващи възможност за получаване на съизмерими данни и изводи.

Както неведнъж се случва в научната практика, когато подобни идеи се развиват едновременно на няколко места и в рамките на различни научни колективи, така и извършваното от нашия български колектив съвпада по време с извършваното от руските колективи. За създаването на изследвания от подобен род, както забелязва А. А. Зализняк (Зализняк 2004), е необходим концептуален апарат, от една страна, и бази данни, разработени с помощта му.

Идеята за разработването на коментирания проект в три части е предложена от ръководителката му в нейни предишни работи (Легурска 1984, 1985, 1987, 1991, 2002, 2006а)[4] В този смисъл извършваното от нас емпирично семантично изследване се вписва в общата рамка на концептуалното и фактическото развитие на семантичната типология на езиците. Чрез направените анализи в двата проекта се инвентаризират езиковите факти, свързани с полисемията, в няколко тематични групи предметни имена в изброените по-горе езици със собствен концептуален апарат, на който ще се спрем по-долу.

Когато се прави семантична типология на група езици по даден параметър е необходимо базата данни за съответните езици да бъде получена от гледна точка на общи изследователски позиции. На този етап на развитие на съпоставителните изследвания у нас това изглежда нелека задача.

На първо място, е необходимо да бъдат определени онези части от картината за света и свързаните с тях езикови картини[5] които имат общочовешка значимост, характеризират се с достатъчна денотативна и контекстна честотност и с лекота могат да бъдат открити в съпоставяните езици. Подобно ядро на лексикона са подбраните лексикални тематични групи – названия за естествени предмети – растения, животни и части на тялото и изкуствени предмети – названия за съдове, оръдия, мебели и облекло. Те се характеризират с простота и структурна определеност на първичните си значения, съществува голяма вероятност да бъдат намерени във всички езици, привличани за анализ, и са подходящ обект за съпоставително-типологично изследване.

От друга страна, извлечените от всеки език лексикални масиви се анализират и съпоставят, като се използва матричен модел като еталон за структуриране както на отделната лексикална група и всеки неин представител по отношение на полисемията като явление, така и като основа на съпоставителния анализ – tertium comparationis.

Матричният модел е лингвистичен конструкт за полисемията на предметното име, който може да бъде използван както в синхронни, така и в диахронни съпоставителни изследвания, посветени на даденото явление. Създаването на конструкта се базира на предпоставката, че откриването и отчитането на вторичните значения на лексемата в синхрония е огледална рамка на онова, което се наблюдава в диахрония. В този смисъл матричният модел е информационна рамка на образуването и функционирането на вторичните значения на предметните имена и е от типа хибрид – семасиологично-ономасиологичен, тип “вместилище” на значенията от дадена тематична група в даден език. Конструктът се изработва като изчисление на базата на съществуващите тълковни речници, също така езикови бази данни онлайн, коригирани от данни на информанти – носители на съответните езици (Легурска 1985, 1991, 2002, Легурска, Веселинов 2002, Легурска 2006а). Първоначално матриците са изработени и приложени за съпоставителен анализ на полисемията на предметните имена от съответните лексикални микрогрупи на два езика – руския и българския (Легурска 1985, 1987, 1991, 2002). Получените матрици се използват като база за изработването на матриците за другите езици, привличани в съпоставката. Матриците се изработват индуктивно за всеки следващ език – сръбски, чешки, френски и английски. Получените данни за всеки от тях се анализират от гледна точка на единна методика за определяне и класифициране на значенията на многозначната дума. Ако дадено значение в даден език не влиза в матрицата, използвана като прототип за анализ и класификация, то последната се коригира и модифицира за съответния език, без да бъде променяна съществено общата й семантична основа.

Като отделна предпоставка за извършвания анализ в проекта се приема универсалният характер на полисемията, който се изразява в допускането за съществуване на еднакви механизми на вторична номинация, определени както от неезикови, така и от езикови фактори, които се реализират своеобразно във всеки от езиците в рамките на тематичната група лексика и всеки отделен неин член – многозначна лексема.

Така на базата на тези три предпоставки, когнитивни по своя характер, се конструира основният параметър за семантично изследване на вторичната номинация, който се заключава в следното: типовете полисемия, характерни за дадено предметно име, зависят от принадлежността му към дадена тематична група лексика в даден език. Всеки тип лексикално значение може да бъде дефиниран като семантичен механизъм на множители[6], участващи в дадена когнитивна ситуация. Така полисемията се дефинира чрез троен параметър: семантичен множител, лексикално значение и тематична група. И трите параметъра се определят от изследователя на конкретния език, конструират се на метаезик и се залагат в матрицата за вторична номинация за всеки език, участващ в анализа. Всеки от трите участника в семантичния параметър е зависим от другите два. С тяхна помощ се конструира матрицата – прототип за вторичните значения на предметното име от дадената тематична група лексика в даден език.

Необходимо е още да се спра на разбирането за полисемията, актуално от теоретична гледна точка за извършвания анализ.

Може да се смята за общоприето твърдението, че полисемията е проява на човешката възможност и склонност към систематизиране на знанията. В своя статия А. Зализняк (Зализняк 2004: 41) отбелязва, че съществуват два главни въпроса, свързани с изучаването на полисемията. Първият се изразява в това, как да бъде организирана информацията, свързана с многозначните думи, предназначена за определен ползвател. Този въпрос може да се смята за чисто лексикографски и се решава в рамките на конкретния речник от съставителите му. Вторият въпрос е свързан с това, как е устроена многозначността в езика, какво е съотношението между възпроизводимо и пораждано и как могат да се изведат механизмите на семантичната деривация. Първият въпрос може да бъде наречен чисто семантичен и засега най-оптималният отговор като реализация е лексикографското портретиране на думата (Апресян 1995, цит. по Зализняк 2004: 41). Вторият е когнитивен и се свързва с модела за пораждане на производните значения от изходния модел, опериращи с понятията концептуален модел и неговите реализации.

От своя страна Р. Робинс (Robins 1987: 52) смята, че за многозначността са възможни три гледни точки:1. предтеоретична – на носителя на езика; теоретична – на лингвиста от гледна точка на теорията за значението; 3. практическа – гледната точка на лексикографа.

Възможно е обаче да бъдат търсени онези параметри на полисемията, които да дават опорните точки за представянето й в база данни и едновременно приложими както от изследователя на езика, така и от неговия ползвател.

Смятам, че подобна гледна точка намира своята реализация в рамките на разработвания проект. В него са отчетени две теоретични понятия за интерпретиране на полисемията. Първото е свързано с възможността полисемията да бъде разглеждана в рамките на научните представи за инвариант и вариант. Инвариантът е абстрактна езикова същност, включваща съвкупност от семантични компоненти, които в една от своите конфигурации се намират в основата на всички или редица лексикално-семантични варианти, съставящи семантичната структура на думата в съответствие с интуицията на средния носител на езика (Песина 2005: 59). Понятието за инвариант се противопоставя на понятието вариант като конкретна реализация на езиковата единица в съответствие с дихотомията “език – реч”, като инвариантът се смята за единица на езика, а вариантът – за конкретна реализация на инварианта в речта (Бондарко 2001: 5 –20, Джирартс 1996: 3227 – 3228, Песина 2005: 59).

Съществуват основания, терминът “прототип” също да бъде използван при интерпретирането на лексикалната структура на думата. Прототипът като съдържателно ядро на многозначната дума е своего рода стереотип (матрица) в рамките на наивното мислене, облекчаващ процеса на протичането му (срв. Песина 2005: 59). В. Г. Гак (Гак 1977: 17) смята, че представителите на даден езиков колектив създават стереотипни нагласи, определящи еднаквия начин за членене на света и фиксиране на признаците на отделните обекти. Стереотипите облекчават процеса на общуване: човекът не може самостоятелно да преработва всички ситуации, в ежедневната реч при идентификацията на даден обект е достатъчно той да бъде фиксиран в общ вид. Така могат да бъдат формулирани критерии за определяне на лексикалния прототип по отношение на полисемията. Един от тях е, че лексикалният прототип е съдържателният инвариант от всички значения на многозначната дума (Архипов 1998: 16).

Лингвистичният конструкт, използван в коментирания проект при анализа на полисемията както в отделния език, така и служещ за съпоставка на езиците, е хибрид, в който понятията “инвариант” и “прототип” са обединени от гледна точка на ролята на източника за системно въздействие на зависимите обекти при анализирането на лексикалното значение и полисемията. Идеята за обединяването на двата подхода: инвариатния и прототипния при обяснението на лексиката – принадлежи на А. Вежбицка и се отнася до разумното съчетаване на подхода на Платон (в случая засягащ понятието “инвариант”) и този на Витгенщайн (отнасящ се към понятието “прототип”) (Вежбицка 1990: 347 – 367). Съществува още схващането, че прототипът е най-репрезентативният вариант на определен инвариант от гледна точка на системния подход при анализ на лексиката и граматиката (Живон 1986: 195; Бондарко 2001, 20 – 22). Така че към полисемията може да бъде изработен подход, в който едновременно да се прилагат и двата конструкта: от една страна, като инвариант може да се разглежда създаваната инвариантна семантична структура на думата – член на дадена тематична група от думи в даден език, по отношение на която отделните вторични значения на лексикалните единици са варианти. Възможно е също така да има единица, която да синтезира всички значения, заложени в инвариантната семантична структура, и тя служи за прототип при идентификацията на вторичните значения на лексикалните единици от същата група в процеса на езиковата практика. Тази единица е когнитивно-операционална матрица, служеща за еталон при формирането на вторични значения. Матрицата е изходен комуникативен ресурс за говорещия и слушащия. Прототипът предшества всички актуализации на значенията в речта. Допускането се подсилва от факта, че всички семантични неологизми, следват значенията, заложени в прототипа. Като работно понятие в проекта на този етап от работата се използва терминът инвариантна семантична структура на прототипен представител на тематичната група думи за даден език (Легурска 2004).

В първата част на проекта “Типология на начините на вторичното назоваване (в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език)” се изработва езикова картина на вторичните номинации на предметните имена в изброените езици. Прави се интерпретация на явлението като процес и резултат в съпоставяните езици в синхрония. При анализа намира реализация следната процедура. Като се опират

на рамката, изработена за полисемията за два съпоставяни езика: руски - български (Легурска 2006), разглеждана като матрица – прототип, съавторите по отделните езици – сръбски, чешки, френски и английски език - идентифицират всяко отделно значение на изследваните лексеми и го класифицират в предлаганата рамка. Когато изследователската рамка се оказва тясна или неточна за конкретното явление, тя се променя и модифицира за отделния език. Този подход към полисемията е семасиологичен: всяка отделна лексикална единица във всеки отделен език се разглежда като семантичен вариант на инвариантната семантична структура на многозначната дума, характерна за съответната тематична група и съответния език. Тази инвариантна семантична структура (матрица) става основа за съпоставка на значенията на отделните лексеми по двойки в съпоставяните езици. Най-общо може да се каже, че матрицата се смята за информационен носител на типологията на вторичното назоваване. Тя се илюстрира от реализацията на отделните начини, типове и конкретни семеми в рамките на избраните тематични групи в съпоставяните езици (Легурска 2006б; белб. нет). Може да се допусне, че тази изследователска операция имитира действието на прототипа в комуникативната практика на езиковия носител.

Във втората част на проекта “Ономасиологичен каталог на семантичните преходи” изследователят извършва за всяка отделна дума прехода: значение – изразяваща го лексикална единица в съответния език по отношение на семантичните процеси, фиксирани в първата част на семантичния речник и смятани за фреквенталии в областта на полисемията, след което данните от отделните езици се съвместяват по двойки думи с оглед на еквивалентността или липсата на такава между значенията на отделните единици (Легурска 2006б; Легурска, Бечева 2005). Направеният анализ коригира последователността на семантичните преходи в матрицата за всеки език поотделно. На базата на този каталог се очертават семантично-типологичните черти на полисемията в съпоставяните езици в подреждането на матрицата.

На базата на изработения каталог се съставя като трета част на проекта “Ономасиологичен каталог на семантичните паралели”, съдържащ случаите на съвпадане на семемите в изброените езици и представящ аналогичното семантично развитие на думата със същото значение в другия език в синхронен план (Зализняк 2001: 15; Зализняк 2004; Толстая 2002; Легурска 2005; Легурска 2006б/.

Идеята за създаване на каталози на семантичните преходи принадлежи на Е. Бенвенист (Бенвенист 1954, цит. по Зализняк 2004а) и О. Н.Трубачов (Трубачов 1964, цит. по Зализняк 2004а) и за първи път се осъществява в областта на диахронната семантика на полисемията от А. А. Зализняк (Зализняк 2001, Зализняк 2004аб, Зализняк 2006).

Представяният в тази статия проект е първи опит да се представи полисемията в синхрония във вид на каталог от семасиологично-ономасиологичен тип върху материал от посочените езици, в който българският език се оглежда в три родствени славянски езика – руски, сръбски и чешки и два неродствени – френски и английски. Каталогът се прави с цел да бъде направена семантична типология на явлението полисемия в синхронен план върху материал от съпоставяните езици и представянето на фактите във формата на база данни.

БЕЛЕЖКИ

1Проектът е представен основно в следните статии: Легурска, П., Д. Веселинов. Съпоставка на лексикалните картини през различни еталони tertium comparationis. – Български език, 2001 – 02, № 2, 51 – 63; Легурска, П. Фрагменти от езиковата картина през призмата на вторичното назоваване (основи на научноизследователски проект). – Чуждоезиково обучение, 2003, № 5, 5 – 22; Легурска, П., Н. Бечева. Некоторые проблемы сопоставительно-типологического анализа предметных имен в русском, сербском и болгарском языках. – Српски jезик, 2003, № 8/ 1 – 2, 279 – 290; Легурска, П. Полисемията в рамките на структурно-семантичното и когнитивното изследване на лексиката. – Чуждоезиково обучение, 2004, 2, 3 – 13; Легурска, П., Д. Веселинов. Вторични значения на лексикалните единици от тематичната група “съдове” в руския, френския и българския език. – Чуждоезиково обучение, 2004, № 3, 3 – 19; Легурска, П. Отново по въпроса за универсалиите в областта на полисемията. – Чуждоезиково обучение, 2004, № 5, 3 – 13; Легурска, П., Д. Веселинов. Съпоставително-типологичен анализ на полисемията (върху материал от тематичната група „оръдия“ в български, руски и френски език) – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, 9 - 29; Легурска, П. Сопоставительно-типологический анализ предметной лексики (на материале болгарского, русского, сербского, чешского, английского и французского языков – представление научно-исследовательского проекта). - Opera Slavica, 2005, № 4, 1-17; Легурска, П., Н. Бечева. Съпоставително-типологични аспекти на полисемията на назван

ията за животни (в български, руски и сръбски). – Српски jезик, 2006, броj 10/ 1 – 2, 235 – 271; Легурска, П. Съпоставително-типологичен анализ на лексиката в родствени и неродствени езици (каталози на типологичните характеристики на вторичното назоваване). – Чуждоезиково обучение, 2006, № 6, 3 – 14.

Всички публикации по проекта, както и части от реализацията му във вид на “Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език”: част І “Типология на начините на вторичното назоваване в изброените езици” са представени в Българска електронна лингвистична библиотека (www.belb.net).

Концепцията и частта за руски – български език с автор П. Легурска са депозирани в ЦИНТИ (Легурска 2006б).

2Въпросът е разгледан по-подробно в статията: Легурска, П. Отново по въпроса за универсалиите в областта на полисемията. – Чуждоезиково обучение, 2004, № 5, 3 – 13.

3Двете части на разглеждания проект са дело на авторски колектив от Института за български език към БАН в състав: ст. н. с. д-р П. Легурска (ръководител на проекта, автор на концепцията, съпоставката на руски и български език) , ст. н. с. д-р Н. Бечева (сръбски език), н. с. д-р Цв. Аврамова (чешки език), доц. д-р Д. Веселинов (френски език), н. с. д-р М. Лилова (английски език).

4Предложеният конструкт, подходящ за прилагане в съпоставителни изследвания на предметната лексика, е разработен в работата Легурска 1984. Първоначално е приложен при съпоставителния анализ на предметни имена в руски и български език (Легурска 1985, 1987, 1991), отделни семантични явления в рамките на метафората са апробирани върху материал от няколко славянски езика (Легурска, Сираков 1984; Легурска, Златанов 1985). Като концептуален апарат за многоезично съпоставително изследване е използван в Легурска 2006а.

5Терминът езикова картина е въведен в българската лингвистична наука през 1989 г. от Ст. Димитрова (Димитрова 1989: 173), за езиковата картина на света в теоретичен план се правят сполучливи твърдения и от други български учени като Ем. Пернишка (Пернишка 2006: 11) и М. Божилова (Божилова 2006: 179).

6 Към семантичния множител (семата) са възможни два подхода (krugosvet.ru – статия “сема”). От гледна точка на онтологичния статус се смята, че семите са реално съществуващи същности, от които се “монтират” значенията на думите (възгледи на А. Вежбицка); или че това са конструкти за описание на значението (възгледи на представителите на когнитивната семантика). Ако се приеме подходът на Вежбицка, е необходимо да се докаже, че съществува вроден инвентар от “семантични примитиви”, с помощта на които могат да се представят значенията на всички думи във всички езици; от друга страна следва да се докаже, че процесите на възприемане и пораждане на речта се осъществяват на тяхна основа, иначе казано, че семите имат психологическа реалност. Представителите на когнитивната семантика обаче твърдят, че в много случаи говорещият взема семантични решения на базата на съпоставянето на обозначаваната същност с прототипен представител на съответната категория, без да бъдат разглеждани отделните семантични признаци. В такъв случай ако се приеме втората позиция, се допуска множественост на интерпретациите на значението в неговото метаезиково разбиране. Така една и съща дума може да бъде различно разложена в зависимост от задачите на анализа. Отговорът на Вежбицка (Вежбицка 1990: 226) на този аргумент е, че използването на понятието прототип, ще покаже своята пригодност, ако се включи в конкретни семантични описания. Ерата на сериозните лексикографски изследвания, базирани върху строги теоретични основи, едва започва (имат се предвид работите на Мелчук, Жолковски 1984 и Апресян 1991). Въпрос на бъдещето е да бъдат усвоени наблюденията, направени от психолози и философи, за ролята на прототипите в човешкото мислене. Това обаче, смята Вежбицка, не освобождава учените от изработването на строги лексикографски изследвания и създаването на определения, ориентирани към концептуализацията на реалността от човека и получаващи плът в езика.

ЛИТЕРАТУРА

Апресян 1991: Апресян, Ю. Д. Об интегральном словаре русского языка. – Семиотика и информатика. Вып. 32.

Апресян 1995: Апресян, Ю. Д. Интегральное описание языка и системная лексикография. – В: Ю. Д. Апресян. Избранные труды, т. ІІ, Школа “Языки русской культуры”, М.

Апресян 1999: Апресян, Ю.Д. и др. Новый объяснительный словарь синонимов русского языка. Первый выпуск, 2-е издание, исправленное. Школа “Языки русской культуры”, М.

Архипов 1998: Архипов, И. К. Проблемы языка и речи в свете прототипической семантики. – В: Проблемы лингвистики и методики преподавания иностранных языков. – СПб: Studia Linguistica, 6, 5 – 22.

белб. нет: Българска електронна лингвистична библиотека. Електронен адрес: www.belb.net

Бенвенист 1954/74: Бенвенист, Э. Семантические проблемы реконструкции. – В: Э. Бенвенист. Общая лингвистика.”Прогресс” М., 1974 (E. Benveniste. Problèmes sèmantiques de la reconstruction. − Word, vol. X, № 2 – 3, 1954).

Божилова 2006: Божилова, М. Картина ли е “езиковата картина на света”. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-г. на чл. кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново.

Бондарко 2001: Бондарко, А.В. Лингвистика текста в системе фундаментальной грамматики. – В: Текст. Структура и семантика. Т.1, М.

Вежбицка 1990: Wierzbicka, A. Prototypes saves: on the uses and abuses on the notion of prototype in linguistics and related fields. – In: Tsohaisidis, Savas L., ed. Meaning and prototypes: Studies in linguistic organization. L., N.Y.: Routlege. 17, 347 – 367 /превод на руски език от Г. И. Кустова: А. Вежбицкая. Прототипы и инварианты. – В: А. Вежбицкая. Язык. Культура. Познание. „Русские словари“, М.

Виноградов 1994: Виноградов, В. В. Слово и значение как предмет историко-лексикологического исследования. – В: В. В. Виноградов. История слова. М.

Гак 1977: Гак, В. Г. Сопоставительная лексикология, “Наука”, М.

Гак 1983: Гак, В. Г. Сравнительная типология французского и русского языков. “Просвещение”, М.

Гак 1988: Гак, В. Г. Метафора: универсальное и специфическое. – В: Метафора в языке и тексте. “Наука”, М., 11 – 26.

Джирартс 1996a: Geeraerts, D. Polysemy. – In: The Encyclopedia of language and linguistics. Pergamon Press, Oxford, vol. 6, 3227 – 3228.

Джирартс 1996б: Geeraerts, D. Prototype Semantics. – In: The Encyclopedia of language and linguistics. Pergamon Press, Oxford, vol. 6, 3384 – 3386.

Живон 1986: Givón, T. Prototypes: Between Plato and Wittgenstein. – In: Noun classes and categorization: Proceedings of a Symposium on categorization and noun classification. Eugene Oregon, Oct. 1983, A. Ph. Benjamins, 77 – 102.

Димитрова 1989: Димитрова, С. Лингвистична относителност. “Наука и изкуство”, С.

Зализняк 2001: Зализняк, А. А. Семантическая деривация в синхронии и диахронии: проект “Каталога семантически переходов”. – Вопросы языкознания, 2001, №2.

Зализняк 2004а: Зализняк, А. А. Феномен многозначности и способы его описания.. – Вопросы языкознания, 2004, № 2, 20 – 45.

Зализняк 2004б: Зализняк, А. А. К типологии семантической деривации. – В: Диалог 2004. VІІ Международная конференция “Когнитивное моделирование в лингвистике”, Варна.

Зализняк 2006: Зализняк, А. А. Многозначность в языке и способы ее представления. “Языки славянских культур”, М.

Кацнельсон 1972: Кацнельсон, С. Д. Типология языка и речевое мышление. “Наука”, Ленинград.

Кустова 1991: Кустова, Г. И. и др. Словарь как лексическая база данных: об экспертной системе “Лексикограф”. – Научно-техническая информация, серия 2. Информационные процессы и системы, № 11.

Легурска 1983: Легурска, П. Вторичные лексические номинации конкретных имен существительных. Дисертация за присъждане на научната степен “Кандидат на филологическите науки”, С., 289 стр.

Легурска 1984: Легурска, П. Тематическая группа и типы полисемии предметных имен (на материале русского и болгарского языков). – Болгарская русистика, № 5, 31-39.

Легурска 1985: Легурска, П. Семантичен анализ на вторичните значения на предметните имена в руския и българския език (върху материал от имена, обозначаващи естествени и изкуствени предмети). Ръкопис, С., 115 стр.

Легурска 1987: Легурска, П. Проблеми на предметната лексика (върху материал от руски и български език). – Съпоставително езикознание, кн. 5.

Легурска 1988: Легурска, П. Полисемията като метамодел. – В: Проблеми на овладяването на чужд език. “Народна просвета”, С.

Легурска 1991: Легурска, П. Предметните имена в руския и българския език (теоретични проблеми). Депозиран ръкопис в ЦИНТИ, 128 стр.

Легурска 1993: Легурска, П. Семантични процеси с редовна проява в рамките на предметната лексика в български и руски. – Съпоставително езикознание, кн.1.

Легурска 2000: Легурска, П. Абстрактная семантическая структура и ее значение для целей двуязычной лексикографии. – In: Acta Universitatus Nicolai Copernici. Studia Slavica 5, Nauki Humanistyczno-społeczne – zeszyt 343 – 2000.

Легурска 2002: Легурска, П. Анализ на предметните имена в руския и българския език (теоретични проблеми). – В: Българско езикознание, т.3: Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография, Академично издателство “Проф. М. Дринов”, С.

Легурска 2003: Легурска П. Фрагменти от езиковата картина през призмата на вторичното назоваване (основи на научноизследователски проект). – Чуждоезиково обучение, кн. 5.

Легурска 2004: Легурска, П. Полисемията в рамките на структурно-семантичното и когнитивното изследване на лексиката. – Чуждоезиково обучение, кн. 4.

Легурска 2005: Легурска, П. Сопоставительно-типологический анализ предметной лексики (на материале болгарского, русского, сербского, чешского, английского и французского языков – представление научно-исследовательского проекта). – In: Opera Slavica, № 4.

Легурска 2006а: Легурска, П. Фрагменти от езиковата картина през призмата на вторичното назоваване. Концепция. Съпоставка: руски и български език. Депозиран ръкопис в ЦИНТИ, 116 стр.; www.belb.net

Легурска 2006б: Легурска, П. Съпоставително-типологичен анализ на лексиката в родствени и неродствени езици (Каталози на типологичните характеристики на вторичното назоваване). – Чуждоезиково обучение, кн. 6.

Легурска 2007: Легурска, П. Съпоставително-типологични аспекти на полисемията в родствени и неродствени езици. – В сб. от националната конференция в чест на 85-годишнината на акад. И. Дуриданов. “Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”, проведена през май 2005 г. Велико Търново (под печат).

Легурска, Бечева 2003: Легурска, П., Бечева, Н. Некоторые проблемы сопоставительно-типологического анализа предметных имен в русском, сербском и болгарском языках. – Српски jезик, 2003, броj 8/1-2.

Легурска, Бечева 2006: Легурска П., Бечева, Н. Съпоставително-типологични аспекти на полисемията при названията за животни (в български, руски и сръбски език). - В: Српски jезик , броj 10/1-2.

Легурска, Веселинов 2001/2002: Легурска, П., Веселинов, Д. Съпоставка на лексикалните картини на света през различни еталони – tertium comparationis. – Български език, кн. 2.

Легурска, Веселинов 2006: Легурска, П., Веселинов, Д. Съпоставително-типологичен анализ на полисемията (върху материал от тематичната група “оръдия” в български, руски и френски език). - Съпоставително езикознание, 2006, кн. 1.

Легурска, Златанов 1985: Легурска, П., Златанов, И. Номинативна метафора (върху материал от славянските езици). – Съпоставително езикознание, кн. 4.

Легурска, Сираков 1984: Легурска, П., Сираков, А.. Образна метафора (върху материал от славянските езици). – Съпоставително езикознание, кн. 4.

Мелчук, Жолковски 1984: Mel'cuk, I., Zolkovskij, A. Explanatory combinatorial dictionary of modern Russian. – Wiener Slawistischer Almanach, Sonderband 14, Vienna.

Пернишка 2006: Пернишка, Ем. Времето в нас, в езика и в лингвистиката. – Списание на БАН, кн. 5.

Песина 2005: Песина, С. А. Инвариант многозначного слова в свете прототипической семантики. – Вестник ОГУ, №2. Приложение. Гуманитарные науки, 57 – 63.

Робинс 1987: Robins, R.H. Polisemy and the lexicographer. – In: Studies in lexicography. Oxford.

Толстая 2002: Толстая, С. М. Мотивационные семантические модели и картина мира. – Русский язык в научном освещении, № 1, 112 – 127.

Толстой 1997: Толстой, Н. И. Избранные труды. Т. І, М.

Трубачов 1964: Трубачев, О. Н .’Молчать’ и ‘таять’. О необходимости семасиологического словаря нового типа. – В: Проблемы индоевропейского языкознания. М.

Трубачов 1988: Трубачев, О. Н. Проблемы семантической реконструкции. – В: Сравнительно-историческое изучение языков разных семей. Теория лингвистической реконструкции.”Наука”, М.

Филмор 2000: Fillmore, Ch. J. Tools for Lexicon Building (NSF IRI - 9618838). March 1997 – February 2000.

Публикувано в: сп. Български език, 2007, с. 77 – 89.