ПОРЕДНИЯТ ТЕМАТИЧЕН ПРОЕКТ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО И НИШ

 

Играта в културата на българи и сърби/ Игра у култури бугара и срба. Авторски колектив, В. Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий”, 2008, 186 стр.

 

Сборникът ИГРАТА В КУЛТУРАТА НА БЪЛГАРИ И СЪРБИ е петият по ред съвместен сборник от двуезичния тематичен проект на преподаватели от Филологическия и Философския факултет на два партниращи си университета с дългогодишно сътрудничество,  което датира от 1989 г. – Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” и Университета в гр. Ниш. От 2002 г. датират ежегодните разменни посещения на преподаватели и студенти и както образователната и културната програма, така и научните тематични сборници са неотменна част от академични контакти, които утвърждават съвременния облик на междусъседските отношения.  

Първият сборник – Трапезата в културата на българи и сърби излезе през 2004 г. във Велико Търново. Вторият сборник – Комичното в културата на сърби и българи излезе през 2005 г. в Ниш. Третият тематичен сборник – Свое и чуждо в културата на българи и сърби бе издаден във Велико Търново през 2006 г. Четвъртият сборник със заглавие Еротичното в културата на сърби и българи излезе през 2007 г. в Ниш. През 2008 г. колегите от двата факултета посветиха своите изследвания на темата за играта в нейните различни проявления в културата на българи и сърби.

В предговора се посочва, че участниците в тези вече традиционни събития преминаха през различни етапи: от опознаването и осъзнаването на близостта, през овладяването на езика на дипломацията и потребността от искреност, откритост и спонтанност, до импровизациите по време на ежегодните срещи, когато установеният протокол отстъпва на спонтанно възникналите идеи и прояви на задоволство от диалогичността – състояние, чиято многопластовост могат истински да оценят само тези, които са минали през етапите на този вид междусъседска игра.

Изборът на темата за 2008 година беше и естествено осъзнаване на нестандартната концепция на тази поредица, в чиято основа също има игров елемент: сборниците са двуезични – на български и сръбски, а размяната на местата на думите българи и сърби в заглавията показва кой е домакинът за годината (и поема върху плещите си цялостната организация по издаването на сборника и по програмата на четирите дни, когато се събират 70-80 студенти и преподаватели от двата университета); заглавията на статиите, резюметата и бележките за авторите са на двата езика; в изложението си и с поясняващи бележки авторите се стремят да улеснят възприемането на съдържанието на текста от носителите на другия език и другата култура.

В сборника за 2008 г. (с редакционна колегия Ценка Иванова, Радослав Радев, Валентина Бонджолова, Валентина Седефчева и с работа по превода на Биляна Васич и Валентина Велич) със свои теми се представят 5 автори от Ниш и 11 автори от Велико Търново.

По темата за структурата и семантиката на фолклорната игра пише Тодор Моллов в Миторитуалните корени на две фолклорни игри / Митско-ритуални корени две фолклорне игре („чиракман” и „еременче”) (9-20 стр.). Миливойе Р. Йованович проследява връзката между народната песен и поезията за деца в епохата на Романтизма в Мотив игре у народној песми и романтичарској поезији за децу / Мотивът на играта в народната песен и в романтичната поезия за деца (21-28 стр.). За отдалечеността на езика на най-големия поет за деца от епохата на Романтизма – Йован Йованович Змай от езиковите възприятия на съвременните деца пише Йордана Маркович в Деда Јова српској деци / Дядо Йован (Йован Йованович Змай) за сръбските деца (29-42 стр.). Мая Вукич разглежда една любопитна тема – за детската игра с думите в Разбрајалице као један од облика говорне игре код деце / Игралките като една от говорните игри при децата (43-51 стр.). На метаморфозите на играта в детската поезия е посветил своето наблюдение Славолюб Обрадович в Метаморфозе игре у авантуру у поезији за децу Милутина Ђуричковића / Метаморфозите на авантюристичните игри в поезията на Милутин Джуричкович (52-71 стр.). Радослав Радев разглежда еротичния и социалния компонент на любовните игри през призмата на българските обичаи и традиции в Любовни игри по български / Љубавне игре на бугарски начин 72-78 стр.). Петър Стефанов представя социокултурната значимост на играта на общуването в приятелския интелектуален кръг „Весела България“ от края на 19. век и неговия идеен заряд, който преминава в сюжетите от творбата на Алеко Константинов „Бай Ганьо“: „Весела България” и „Бай Ганьо” / Пријатељски круг Весела Бугарска и роман Баја Гања Алека Константинова (79-88 стр.). Илияна Павлова добавя щрихи към изследванията на модернизма от края на 19. и началото на 20. век чрез наблюдения над идентификационната подмяна и играта със самоличността в поезията на ранния Пейо Яворов в П.К. Яворов. Игри и маниери / П.К. Јаворов. Игре и манири (89-100 стр.). Наталия Няголова разглежда игровия модел в един от култовите български филми: “Играта на играчките” в българското кино от 70-те години (“Адаптация”) / “Игра играчака“ у бугарском филму из 70-тих година (“Адаптација”) (101-109 стр.). Марина Владева представя един характерен за романите на Иво Андрич литературен похват в Актуалност  на  модела  „пия – пея – играя” в  романа  „Мостът  на  Дрина”  на  Иво  Андрич / Актуелност модела пијем-певам-играм у роману На Дрини ћуприја Иве Андрића (110-117 стр.). Снежана Милосавлевич-Милич разглежда една специфична форма на разказване като фикционална игрова рамка чрез примери от разказ на Борисав Станкович: Лудички субјект у наративној игри – о једном типу second person нарације / Игровият субект в наративната игра - за типа  second person нарация (118-127 стр.). Христо Бонджолов представя историческите паралели и последиците от една опасна игра с човешките съдби на Косово чрез произведение на писателя Вук Драшкович: Играта на руски консул  в Косово, Югославия (За романа на Вук Драшкович “Руският консул”) / Игра руског конзула на Косову, Југославија  (О роману Вука ДрашковићаРуски конзул) (128-134 стр.). Валентина Седефчева прави своеобразно допълнение към особеностите на славяно-славянския превод през призмата на една неочаквана развръзка на отношението преводач – превод в За играта на превода (интертекстуален анализ на превода на „Дневник за/на Чарноевич” от Милош Църнянски) / О игри у превођењу (интертекстуална анализа превода ''Дневника о Чарнојевићу'' Милоша Црњанског)(135-143 стр.). Валентина Бонджолова представя разнообразни прояви на вербални игри в текста на рекламите с графични илюстрации на най-любопитните игрови форми: Вербалните игри в рекламните текстове / Језичке игре у рекламним текстовима 144-156 стр.). Айтян Делихюсеинова  предлага семантична класификация на турцизми в сръбския език, които, освен като част от неутралната лексика, са елемент от езиковата игра на жаргона и ги сравнява с техния статус в българския език: Турцизмите като елемент от езиковата игра в жаргона / Турцизми као елемент језичке игре у жаргону (157-173 стр.). Ценка Иванова разглежда последиците от разминаванията в езиковата еволюция между двата езика чрез установили се различия в значенията на общи по произход думи и тяхната съчетаемост в Междуезиковата “игра” на думи, смисли и употреби – български и сръбски / Међујезичка игра речи, смисла и употреба бугарски и српски (174-180 стр.).

            Темата за следващия сборник от този проект с продължение е ТЕЛО И ОДЕЛО У КУЛТУРИ СРБА И БУГАРА / ТЯЛО И ДРЕХИ В КУЛТУРАТА НА СЪРБИ И БЪЛГАРИ. От играта на думите в заглавието е видно, че домакините през 2009 г. ще бъдат преподавателите и студентите от Ниш.

 

                                                                                                            Ценка Иванова