ПОРЕДНИЯТ
ТЕМАТИЧЕН
ПРОЕКТ НА
ПРЕПОДАВАТЕЛИ
ОТ ВЕЛИКО
ТЪРНОВО И НИШ
Играта
в културата
на българи и
сърби/ Игра у
култури
бугара и срба.
Авторски
колектив, В.
Търново: Унив.
изд. „Св. св.
Кирил и
Методий”, 2008, 186
стр.
Сборникът
ИГРАТА
В КУЛТУРАТА
НА БЪЛГАРИ И
СЪРБИ е
петият по ред
съвместен
сборник от
двуезичния
тематичен
проект на
преподаватели
от
Филологическия
и
Философския
факултет на
два
партниращи
си
университета
с дългогодишно
сътрудничество, което
датира от 1989 г. –
Великотърновския
университет
„Св. св. Кирил и
Методий” и
Университета
в гр. Ниш. От 2002 г.
датират
ежегодните
разменни посещения
на
преподаватели
и студенти и
както
образователната
и културната
програма,
така и
научните
тематични
сборници са
неотменна
част от
академични
контакти, които
утвърждават
съвременния
облик на междусъседските
отношения.
Първият
сборник – Трапезата в
културата на
българи и
сърби
излезе през 2004
г. във Велико
Търново.
Вторият сборник
– Комичното
в културата
на сърби и
българи
излезе през 2005
г. в Ниш. Третият
тематичен
сборник – Свое и
чуждо в
културата на
българи и
сърби бе
издаден във
Велико
Търново през
2006 г. Четвъртият
сборник със
заглавие Еротичното
в културата
на сърби и
българи
излезе през 2007
г. в Ниш. През 2008
г. колегите
от двата
факултета посветиха
своите
изследвания
на темата
за играта в
нейните
различни
проявления в
културата на
българи и
сърби.
В
предговора се
посочва, че
участниците
в тези вече
традиционни
събития
преминаха
през
различни
етапи: от опознаването
и
осъзнаването
на близостта,
през
овладяването
на езика на
дипломацията
и
потребността
от искреност,
откритост и
спонтанност,
до импровизациите
по време на
ежегодните
срещи, когато
установеният
протокол
отстъпва на
спонтанно
възникналите
идеи и прояви
на задоволство
от
диалогичността
– състояние,
чиято
многопластовост
могат
истински да
оценят само
тези, които
са минали
през етапите
на този вид
междусъседска
игра.
Изборът
на темата за 2008
година беше и
естествено
осъзнаване
на
нестандартната
концепция на
тази
поредица, в
чиято основа също
има игров
елемент:
сборниците
са двуезични
– на
български и сръбски,
а размяната
на местата на
думите българи
и сърби
в заглавията
показва кой е
домакинът за
годината (и
поема върху
плещите си
цялостната
организация
по
издаването
на сборника и
по програмата
на четирите
дни, когато се
събират 70-80
студенти и
преподаватели
от двата
университета);
заглавията
на статиите, резюметата
и бележките
за авторите са
на двата
езика; в
изложението
си и с
поясняващи
бележки авторите
се стремят да
улеснят
възприемането
на
съдържанието
на текста от
носителите
на другия
език и другата
култура.
В
сборника за 2008
г. (с
редакционна
колегия Ценка
Иванова,
Радослав
Радев,
Валентина Бонджолова,
Валентина
Седефчева и с
работа по
превода на
Биляна Васич
и Валентина Велич)
със свои теми
се
представят 5
автори от Ниш
и 11 автори от
Велико
Търново.
По
темата за
структурата
и
семантиката
на фолклорната
игра пише Тодор
Моллов в Миторитуалните
корени на две
фолклорни игри / Митско-ритуални
корени две
фолклорне
игре („чиракман” и
„еременче”) (9-20
стр.). Миливойе
Р. Йованович
проследява
връзката
между
народната
песен и
поезията за
деца в
епохата на
Романтизма в Мотив игре
у народној
песми и
романтичарској
поезији за
децу / Мотивът
на играта в
народната
песен и в
романтичната
поезия за
деца (21-28 стр.). За отдалечеността
на езика на най-големия
поет за деца
от епохата на
Романтизма – Йован
Йованович
Змай от
езиковите
възприятия
на съвременните
деца пише Йордана
Маркович в Деда
Јова српској
деци
/ Дядо
Йован (Йован
Йованович
Змай) за сръбските
деца (29-42 стр.). Мая
Вукич
разглежда
една
любопитна
тема – за
детската
игра с думите
в Разбрајалице
као један од
облика
говорне игре
код деце / Игралките
като една от
говорните
игри при
децата (43-51 стр.). На
метаморфозите
на играта в
детската поезия
е посветил
своето
наблюдение Славолюб
Обрадович в Метаморфозе
игре у
авантуру у
поезији за децу Милутина
Ђуричковића /
Метаморфозите
на авантюристичните
игри в
поезията на
Милутин Джуричкович (52-71 стр.). Радослав
Радев
разглежда
еротичния и
социалния
компонент на
любовните
игри през
призмата на
българските
обичаи и
традиции в Любовни
игри по
български / Љубавне
игре на
бугарски
начин 72-78 стр.). Петър
Стефанов
представя
социокултурната
значимост на играта
на общуването
в
приятелския
интелектуален
кръг „Весела
България“ от
края на 19. век и
неговия
идеен заряд,
който преминава
в сюжетите от
творбата на
Алеко Константинов
„Бай Ганьо“: „Весела
България” и
„Бай Ганьо” / Пријатељски
круг “Весела
Бугарска” и роман “Баја Гања” Алека
Константинова (79-88 стр.). Илияна
Павлова
добавя щрихи
към
изследванията
на модернизма
от края на 19. и
началото на 20.
век чрез наблюдения
над
идентификационната
подмяна и
играта със
самоличността
в поезията на
ранния Пейо
Яворов в П.К. Яворов.
Игри и маниери
/ П.К. Јаворов.
Игре и манири (89-100 стр.). Наталия
Няголова разглежда
игровия
модел в един
от култовите
български
филми: “Играта
на играчките”
в
българското
кино от 70-те
години (“Адаптация”)
/ “Игра
играчака“ у
бугарском филму из 70-тих
година (“Адаптација”) (101-109 стр.). Марина
Владева представя
един
характерен
за романите
на Иво Андрич
литературен
похват в Актуалност на
модела „пия –
пея – играя” в
романа
„Мостът на Дрина” на Иво Андрич / Актуелност
модела “пијем-певам-играм”
у роману
“На
Дрини
ћуприја” Иве
Андрића (110-117 стр.). Снежана
Милосавлевич-Милич
разглежда
една
специфична
форма на
разказване като
фикционална
игрова рамка
чрез примери
от разказ на
Борисав
Станкович: Лудички
субјект у
наративној
игри – о
једном типу second person нарације / Игровият субект в
наративната
игра - за типа
second person
нарация (118-127 стр.). Христо
Бонджолов представя
историческите
паралели и
последиците
от една
опасна игра с
човешките съдби
на Косово
чрез
произведение
на писателя
Вук
Драшкович: Играта
на руски консул в
Косово,
Югославия (За
романа на Вук
Драшкович
“Руският консул”)
/ Игра руског конзула
на Косову, Југославија (О роману
Вука
Драшковића
“Руски конзул”) (128-134 стр.). Валентина
Седефчева прави
своеобразно
допълнение
към
особеностите
на
славяно-славянския
превод през
призмата на
една
неочаквана развръзка
на
отношението
преводач –
превод в За
играта на
превода
(интертекстуален
анализ на
превода на
„Дневник за/на
Чарноевич” от
Милош Църнянски)
/ О игри у
превођењу (интертекстуална
анализа
превода
''Дневника о Чарнојевићу''
Милоша Црњанског)(135-143 стр.). Валентина
Бонджолова представя
разнообразни
прояви на
вербални
игри в текста
на рекламите с
графични
илюстрации
на най-любопитните
игрови форми:
Вербалните
игри в рекламните
текстове / Језичке игре у рекламним
текстовима
144-156
стр.). Айтян
Делихюсеинова
предлага
семантична
класификация
на турцизми в
сръбския
език, които,
освен като
част от неутралната
лексика, са
елемент от
езиковата
игра на жаргона
и ги сравнява
с техния
статус в
българския
език: Турцизмите
като елемент
от езиковата
игра в
жаргона / Турцизми
као елемент
језичке игре
у жаргону (157-173 стр.).
Ценка
Иванова разглежда последиците
от разминаванията
в езиковата
еволюция между
двата езика
чрез
установили се
различия в
значенията
на общи по
произход
думи и тяхната
съчетаемост
в Междуезиковата
“игра” на думи,
смисли и
употреби –
български и
сръбски / Међујезичка
“игра” речи,
смисла и
употреба –
бугарски
и српски (174-180 стр.).
Темата
за следващия
сборник от
този проект с
продължение
е ТЕЛО
И ОДЕЛО У
КУЛТУРИ СРБА
И БУГАРА /
ТЯЛО И ДРЕХИ
В КУЛТУРАТА
НА СЪРБИ И
БЪЛГАРИ. От
играта на
думите в
заглавието е
видно, че
домакините
през 2009 г. ще
бъдат
преподавателите
и студентите
от Ниш.
Ценка
Иванова