СБОРНИК – РАВНОСМЕТКА НА ЕДНО МАЩАБНО ТВОРЧЕСТВО

Димитър Кенанов, Българистични простори. Пловдив: ЖАНЕТ-45, В. Търново: ПИК, 2007, 304 с.

Българските българисти (няма тавтология) не са хора с вкус към пиара и рекламата, но ако някога решат да съставят класация на най-даровитите и най-известните сред тях, проф. дфн Димитър Кенанов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” несъмнено ще влезе в първата десятка. По характер скромен, съсредоточен, трудолюбив, той извървя трънливия път от редовен аспирант до доктор на филологическите науки и професор, като посвети целия си съзнателен живот на публикуването и изследването на старобългарското книжовно наследство. Кенанов преподава история на старобългарската литература, сравнително балканско литературознание и народопсихология. Досега той е обнародвал десетки статии и няколко книги: „Ораторската проза на Патриарх Евтимий Търновски” (1995), „Метафрастика. Симеон Метафраст и православната славянска агиография” (1997), „Евтимиева метафрастика. Път и мисия във времето” (1999), „Озареният Григорий Цамблак. По материали от Вилнюските ръкописни и старопечатни сбирки” (2000), „Славянска метафрастика” (2002), както и учебното помагало „Библия и старобългарска литература” (2006). Редица от материалите, поместени и анализирани в тези монографии, са открити от автора в Балтика, където беше гост-преподавател, в Русия и в България.

Сборникът „Българистични простори” (Пловдив и Велико Търново, 2007, 304 с.) представя проф. Кенанов в нова светлина. В него са събрани 32 негови съобщения и статии, повечето от които вече са обнародвани. Чисто практически щеше да бъде от полза, ако авторът беше отбелязал след съответния текст библиографските данни за първата публикация. Каква е целта на този сборник? На първо място стремежът е да бъдат събрани в един том публикации, пръснати в малотиражни и специализирани издания. Но за един виден учен като Димитър Кенанов, който през 2009 г. отбелязва своята 60-годишнина, това е също добър повод да направи равносметка на постигнатото досега и да потърси нови области на изследване и нови творчески подходи.

Заглавието на сборника предполага само изследвания по българистика, но едно от тях, посветено на живота и делото на преп. Козма Етолийски (с. 127-137), няма нищо общо с България или българската тематика. Би могло да се направят редица паралели между този новогръцки будител и неговите съвременници отец Паисий Хилендарски или еп. Софроний Врачански, но това почти не е сторено. Козма е типичен балкански просвещенец, който съчетава битовото православие с интензивен гръцки национализъм.

Книжовничката Акилина, на която е посветена кратко съобщение (с. 118-120), е рядък пример за жена, преписала сборник със словата на преп. Григорий Синаит. В сложен тайнопис тя съобщава информация за семейното си положение и времето, когато работи - 1615 г. Кенанов не дава мнение за народността на Акилина, но според мен няма съмнение, че е руска аристократка. Не е изключено тя е да тъждествена с монахинята Акилина, която ръководи възстановяването на девическия манастир „Успение Богородично” в Стара Ладога след шведското нашествие (1617-1621 г.) (http://www.oldladoga.ru/?id=633). Нейният ръкопис има отношение към българистиката само дотолкова, доколкото словата са преведени в Търново през втората половина на ХІV век.

Дължината на текстовете, включени в сборника на Кенанов, варира от 2 до 18 страници. Както може да се очаква, подредбата на материалите следва хронологическия принцип. Първата статия е посветена на стила „плетение словес” (с. 9-18), в който авторът откроява за първи път два етапа – старобългарски (опростен) и среднобългарски (усложнен). Следват студии за руските версии на цар Симеоновия „Златоструй”, император Константин Велики като модел в старобългарската литература, позоваванията на св. Йоан Дамаскин от Йоан Екзарх и Патриарх Евтимий. Що се отнася за Презвитер Козма (с. 48-58), неговите филипики срещу „падението” на тогавашното духовенство непосредствено след Златния век на България не трябва да се възприемат като реална констатация, а по-скоро като очаквани хиперболи на един средновековен полемист и сатирик. Твърде приносно е заключението на Кенанов, че Бдинският сборник от ХІV век е съставен по дометафрастови старобългарски преводи (с. 68-76). Той отделя внимание на бележките в ръкописи, посветени на катастрофалната битка при р. Марица през 1371 г. (с. 77-82), на старобългарския превод на житието на св. Николай Мирликийски (с. 90-99), на търновските преводи на словата от св. Доротей, Исаак Сириец и Йоан Лествичник (с. 100-117).

Заслужава интерес публикацията на паметта за св. Константин-Кирил Философ в боландистките „Acta sanctorum” (1683), която е заимствана от първата пълна славянска Библия, печатана в Острог, Украйна, през 1581 г. (с. 121-126). Впрочем тук можеше да се спомене факта, че издателят на тази Библия – Иван Фьодоров, пътува из Балканите и купува български ръкописи, по които набира текста. Значително място в разглеждания сборник е отделено на пет статии, свързани с дейността на неоисихаста св. Паисий Величковски и неговите български ученици като йеросхимонах Спиридон Рилски и Памво Калоферски (с. 138-197).

Следват бележки за Мерданския препис на Паисиевата История (с. 198-207), за титула „Велички” на епископ Методий Кусев, по-късно Старозагорски митрополит (с. 208-210), за три стихотворения на Христо Ботев (с. 211-229). В следваща статия авторът сравнява описването на кръстен знак над Родината в една патриотична поема на Пейо Яворов и над целия свят едно богослужебно слово на св. Климент Охридски (с. 230-233). Двата жеста наистина са еднакви по форма, но техният мащаб и семантика са съвсем различни. Последният тематичен дял на сборника обхваща приноси, свързани с изследването на българската култура от руски и наши учени като Полихроний Сирку, Христо Даскалов, Юрдан Трифонов, Михаил Попруженко, Дмитрий Лихачов и Сергей Аверинцев. Характерно за Кенанов е, че умело разнообразява повествованието с факсимилета от ръкописи и дори икони.

Към автора може да се отправи пожеланието да цитира св. Отци по оригинални издания, каквито не липсват у нас и вече в интернет, а не предимно по руски преводи. Като цяло сборникът е огледало на един виден и плодовит изследовател с ярко изявен евристичен нюх и увлекателен стил. От все сърце му пожелаваме нови постижения в полето на българистиката и славистиката, с което той ще обогати нашата и световната наука.

Архимандрит Павел Стефанов