НЕБРОИМИТЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА В БЪЛГАРСКИЯ И АНГЛИЙСКИЯ ЕЗИК
(ОПИТ ЗА СИСТЕМАТИЗАЦИЯ)
Ясена Ал. Бозева, БЕАЕ,
ПУ “Паисий
Хилендарски”, гр. Пловдив
Въпросът за
класификацията на съществителните имена е занимавал още възрожденските
граматици, но и до днес той си остава остро дискусионен. Най-общо при опитите
за подобна систематизация се изхожда от три критерия: семантичен, граматичен
(морфологичен и синтактичен), словообразувателен. Въпреки че класификацията на
съществителни е преди всичко морфологичен въпрос, трябва да се каже, че
формалният критерий не бил доминиращ в българските граматики.
Според Ст.
Стоянов (Граматика 1983, стр. 43–46) в съвременния български език има следните
видове съществителни: съществителни с веществено и съществителни с отвлечено
значение; съществителни събирателни; съществителни имена за действия. Според
терминологията на автора съществителни с веществено значение са тези, които
назовават материални, веществени същини, т.е. конкретните същетвителни.
Л. Андрейчин
отбелязва, че това са “всички материални неща, достъпни за нашите външни сетива
със своята форма или маса”. (Андрейчин 1978, стр. 83)
Семантичната
подялба на съществителните на конкретни и абстрактни (отвлечени) има логическо
основание, ако се има предвид разделянето на понятията на конкретни и
абстрактни, която е в зависимост от това, дали понятието отразява предмет (клас
от предмети), или неговото свойство (отношение между предметите), т.е.
противопоставянето на признака конкретност/абстрактност е лингвистичен критерий с логическа основа. Отново според Ст. Стоянов “някои от
съществителните с отвлечен характер нямат форми за множествено число” (Стоянов
1964, стр. 159). Закласификацията на съществителните имена пише и Ст. Георгиев – срв.:
“Класификацията на съществителните имена се изгражда върху основата на
съдържанието на понятието за предмет, което е в основата на лексикалното им
значение и обуславя в много отношения характера на граматичните им значения и
форми” (Георгиев 1985, стр. 40). Изследователят определя и следните
категориални и семантични класове съществителни: нарицателни (конкретни,
абстрактни, събирателни) и собствени. От своя страна конкретните съществителни
биват за одушевена същност (за персоналност – неперсоналност) и за предметна
същност (за вещност, за вещественост, за локалност, за природност), а
абстрактните – за дейност, за състояние и качество, за изявеност и за даденост.
По-късно Ст. Георгиев добавя към нарицателните съществителни умалителните и увеличителните
имена, които отделя в самостоятелен “категориален клас” заедно с конкретните,
абстрактните и събирателните.
Ю. С. Маслов
разграничава три основни семантико-граматични бинарни категории същетвителни имена в съвременния български език:
а) съществителни нарицателни – съществителни собствени;
б) съществителни за броими предмети и явления – съществителни за неброими
предмети и явления – съществителни за неброими предмети и явления;
в) съществителни
имена за лица – съществителни имена за нелица (вж. Маслов 1982).
Към
съществителните за неброими предмети и явления авторът отнася събирателните (от
типа студентство), названията за маси
(от типа ориз, трици), отвлечените (гняв, здраве) и названията на
двусъставни предмети (от типа очила).
Съществителните
нарицателни за неброими предмети (или неброими съществителни) са имена с
дефективна парадигма, т.е. те са или сингулария тантум, или плурамия тантум.
Понеже категорията число на съществителните поначало е категория със
сегментична доминанта, при този клас съществителни са налице лексикално
семантични ограничения, които блокират възможността за числово противопоставяне, основано единствено на количествения
признак.
Неброимите
съществителни (сингулария и плуралия тантум) не са еднородна група. От една
страна, тук се включват имената на недискретни
и количествено неопределени веществени и абстрактни маси, от друга страна,
названия на множество от еднородни единици, които могат да се броят само извън
съвкупността. Освен това налице са и веществено-събирателни и абстрактно-събирателни
съществителни плуралия тантум, т.е. преходни типове, които притежават част от
характеристиките както на масите, така и на събирателните имена.
Формите на
съществителните за единствено и множествено число могат да бъдат в отношение на
редовна корелация, когато е налице инвариантният семантичен потенциал на
категориалното значение. Причините за дефективността на парадигмата обаче се
свеждат само най-общо до ограничения от
лексикалносемантично естество (Соболева 1979). Те могат да бъдат още:
1. Структурни (формални) – когато се проявяват затруднения от чисто формален характер при
образуване на формата за множествено число на съществителни, които принадлежат
към броимите. В българския език това са основно думи с чужд произход:
- видео
– видеа
- кенгуру
– кенгура, кенгурута
- студия
– студиа, студия
- шоу
– шоута, шоа
(Примерите
са на Ст. Буров 1998, стр. 24.)
В
многотомния Речник на българския език (РБЕ), в който последователно се оперира
с граматичните бележки, свързани с дефективността на някои
съществителни, се забелязват съществени пропуски. Така напр. възражение буди в този речник формата капричия, посочена като единствено правилна, и още повече формите
за мн.ч. на кенгуру, които за
авторите са четири: кенгурута, кенгурата, кенгури, кенгура...(?!). Още
през 1976 г. Л. Крумова препоръчва формата кенгурута, която е в съотвествие и с
наложения модел в нашия език съществителните от чужд произход на -у, и -то да приемат мн.ч. с окончания на -та, като например: кану-канута,
ращ-ращта, рандеву-рандевута, какаду-какадута, пардесю-пардесюта, меню-менюта.
2. Узуални (терминът е на Ст. Буров) – с това
понятие се дава определение на случаите, в които вещественото съществително е
сингулария тантум. Ако сравним подобни съществителни (напр. лук) с други от типа на картофи
например ще установим, че когато съществителното е в мн.ч. (картофи), то представя качествен
признак. В случая на партиципация на веществения континиуум и сингуларизация се
използва същото съществително в ед.ч. – картоф.
В други случаи сингулативът представлява производна от вещественото
съществително дума – зелка < зеле, грозд < грозде.
Непременно
трябва да се изтъкне, че семантичните причини за проявите на дефективност по
името са най-важни, а и най-често срещани.
Отношенията
на редовна корелация не изключват възможността за взаимозаменяемост на формите.
Транспозицията на формите, вкл. и на формите за число на съществителните, не е
необичайно явление – тя се обуславя от някои специфични изисквания на комуникативния
акт и от редица прагматически фактори. Но според Е. Красилинкова обаче
транспозицията е възможна само ако е забележима от слушащия, ако той може да
открие нейната мотировка. Ако обаче комуникативното намерение на говорещия не е
съобразено с възможностите на слушащия “да разшифрова мотивите за заместване на
формите”, то комуникацията ще остане неосъществена.
Основанието
да се разглежда числото на съществителните като класификационна категория е
именно съществуването на класа имена с дефективна парадигма – сингулария или
плуралия тантум. Ако приемем, че числото е класификационна категория, на
практика означава да признаем всички числови форми на съществителните за
отделни лексеми, а корелацията единство/множествено число – изцяло за
деривационна.
По мнението
на някои изследователи при съществителните имена противопоставянето на формите
за единствено и множествено число има както граматичен (словоизменителен), така и семантичен
(словообразувателен)
характер.
При първия
тип противопоставяния морфологични форми и лексикално значение са в състояние
на симетричност, при втория тип – на асиметричност. Асиметричността в
парадигмата на съществителните по число е резултат от ликвидирането на нейната
дефективност. Т.е. неброимите съществителни започват да се държат като броими,
като получават пълна парадигма, и обратно – броимите съществителни преминават в класа на неброимите, което
предопределя съответната дефективност на числовата парадигма.
При
семантичния тип противопоставяне се нарушава
лексикалносемантичното тъждество между формите за единствено число и
множествено число. От една страна, лексикализиралата форма променя своята
принадлежност към даден морфологичен клас, а, от друга, тя променя своята
функционална характеристика. В резултат се получават нови лексико-граматични
варианти – срв.:
апетит (1)
(само ед.) “желание за ядене”
апетит (2)
(обикн. мн.) “страст за печалба, домогване до нещо”.
Твърде често
категориалното значение на числото на съществителните се представя като
“единичност/множественост”
и се твърди, че формата за единствено число означава “един предмет”, а формата
за множествено число “повече от един” = много предмети. От това твърдение
произтичат някои съществени недоразумения, тъй като на практика извън
противопоставянето единичност/множественост остава значителна част от съществителните.
Проблемът обаче е там, че далеч не всички съществителни означават единични и
цялостни обекти, чието количество може да се установи, като се използва
процедурата на броенето.
Напълно се
солидаризираме със становището на П. Кузнецов, че разликата между единствено и
множествено число е обусловена от разликата между предметите от
действителността и на мисленето, а не от някакви отношение в изречението и
словосъчетанията.
Извън
противопоставянето по единичност/множсетвеност остават абстрактните,
веществените, събирателните имена, т.е. всички онези съществителни за неброими
предмети. Това са преди всичко названия на маси, чието количество е величина, а
не брой, затова то се определя чрез измерване, а не чрез изчисляване
(събирателните са значително по-малко).
Всъщност
както съществителни за неброими предмети, така и съществителни дуалия тантум не
са безразлични към морфологичната категория число. Морфологичната категория
число означава количество (брой или мяра) на предмети и маса, назовани със
съществителните. Категориалното му значение се конструира върху два семантични
признака, основани на опозициите дискретност/недискретност и количествена
определеност/ неопределеност.
Например
веществени (веществено-събирателни) съществителни плуралия тантум, както трици,
въглища и др. Въпреки че назовават маси, съставени от множество малки и
еднообразни частици или дори по-големи самостоятелно съществуващи цялости,
означават недискретно количество.
Опозицията
количествена определеност/неопределеност е релевнатна за разкриване същността
на категорията число на съществителните.
И. Ревзин
свързва понятието определеност/неопределеност и с грамемата единствено число, с
което се прокарва ярка граница между съществителните за броими и за неброими
предмети (Ревзин 1969). Веществените съществителни като например: шоколад, захар, сол, вода, кафе, чай, се
различават от съществителните за броими предмети от типа на: книга, стол, чаша, часовник, по това, че
те не са маркирани със семантичния признак “количествена определеност” (Ст. Буров, цит. съч., стр. 39).
Според О.
Йесперсен събирателното съществително представлява единство от редица предмети
или същества, които вън от единството могат да се броят (Йесперсен, 1958, стр.
224-5).
Събирателните
имена заемат помеждутъчно положение между броимите в единствено и в множествено
число. Семнатичните им признаци са в комбинацията (+дискретност, +количествена
определеност).
Схемата е на Ст. Буров.
Броимите
съществителни в единствено число от типа стол,
чаша, захарница имат структура от схемата (1)
Броимите
съществителни в множествено число – столове,
чаши, захарници, имат семантична структура (4)
Неброимите
съществителни за маси – веществени от типа: захар,
вода, кожа, пясък (сингул.тантум) и трици,
въглища (вещ.-събирателни pluralia tantum) и абстрактните: смелост, щастие, разцвет (singularia
tantum) и аплодисменти, данни, наченки
(абстр. – събир. pluralia tantum) – имат семантична структура (2).
Неброимите
събирателни съществителни от типа: персонаж,
камънак, паваж имат семантична структура (3).
Съществителните
дуалия тантум от типа очила, клещи, ръце,
ботуши имат семантична структура като броимите съществителни в единствено число
(1) (Панфилов 1976, стр. 30)
В
граматиките на английския език (вж. напр. Кацарова,
Василева, 1977) – делението на съществителното име е следното:
Прости (Simple или Primary)
Сложни (Secondary)
- производни (Derivative)
- саставни (ComPaend)
- съществителните нарицателни
(the Common Nouns):
броими (countable) и събирателни
(collective)
неброими (Uncountable):
- конкретни (material)
- абстрактни (abstract)
Някои имена
на риби и животни имат само една форма: sheep
(овца), deer (елен), swine (свиня), salmon (сьомга), trout (пъстърва).
Други думи
като fruit (плод, -ове), fish (риба, -и), fowl (птица, -и) се употребяват в мн. число само когато се имат
предвид различни видове плодове, риби, птици.
Някои
съществителни в английския език имат само форми за ед.число и се възприемат
като неброими:
information
(информация)
business
(работа, заетост)
work
(работа)
progress
(прогрес)
knowledge
(знание)
Ето защо се
използват готови фрази – срв. напр.:
|
a piece of |
advice information news |
Означава на бълг. език |
един съвет сведение новина |
Думата news се употребява с глагол в единствено число:
What is the news? (Какви са новините?
Какво ново?)
Money (пари) е винаги в единствено число.
Пример: The money is on the table (Парите са на
масата).
Някои
съществителни имат форма само за мн. ч.
Trousers – панталони; scales – везни; spectacles
(glasses) – очила; scissors – ножици.
Неброими
съществителни са gold (злато), music (музика), blood (кръв), excitement (вълнение).
Пред тези
думи може да се поставят спомагателни лексеми като the (пълен член), some (малко), any (малко
в отриц. значение или въпр. значение), much
(много), this (този), his (негов) и др.
Някои
неброими съществителни в ангилйския език биват броими
в други езици. Това са и едни
от най-срещаните думи – срв.:
accommodation (настаняване)
advice (съвет)
baggage (багаж)
behavior (поведение)
bread (хляб)
chaos (хаос)
furniture (мебели, обзавеждане)
information (информация)
luggage (багаж)
news (новини, събития)
permission (позволение)
progress (прогрес)
traffic (трафик)
travel (пътуване)
trouble (злополука)
weather (време)
work (работа)
