НАБЛЮДЕНИЕ ВЪРХУ УПОТРЕБАТА НА СЛОЖНИТЕ БЪДЕЩИ ВРЕМЕНА В ЕЗИКА НА БЪЛГАРСКИТЕ И АНГЛИЙСКИТЕ ПЕЧАТНИ МЕДИИ

Обект на изследване в настоящата разработка е употребата на сложните бъдещи времена в българската и английската преса. Изборът на подобна тема бе мотивиран от няколко съществени обстоятелства:

а) И българският, и английският език биват определяни като аналитични, което провокира интерес не само към случаите на типологическо сходство в глаголната парадигма, но и към асиметричните явления.

б) Печатните медии, представляващи т.нар. “четвърта власт”, притежават специфични лингвистични параметри; някои от които са подчертано вариабилни. Любопитно е да се даде отговор на въпроса, до каква степен използването на футурални форми има отношение към обективността на журналистическата информация, от една страна, и стремежа към постигане на експресивност и манипулативност на публицистичните издания, от друга.

в) Важно е да се потърсят и систематизират основните различия между двата езика по отношение на системата от бъдещи времена, с оглед употребата им във вестникарския език, като се прецензира, дали тези различия са свидетелство за отлика в самите медийни стратегии или потвърждават съществуващите вътрешно системни асиметрии между двата езика.

Емпиричният материал, използван за разрешаването на поставената научна задача, е ексцерпиран от различни български и англоезични вестници. (в. “Пари”, в. “Труд”, “The Block Island Times”, “International Herald Tribune”, “The Daily Telegraph”). Употребяваме термина “англоезични”, защото според нас съществуват съществени отлики между двете разновидности на английския език, които се говорят на територията на Англия, САЩ, а също и на английските колонии. (напр. Ямайка – там в неофициалната пряка реч се използва жаргонен английски, известен под името патоа – patois.

Необходимо е да уточним, че нашият анализ не би могъл да се схваща като изчерпателен, ако не отделим специално място за морфологичния статус на категорията време в двата езика и по-точно на системата от футурални форми.

В традиционната българска граматика времето се интерпретира като деветграмемна категория.

- сегашно (пише), минало свършено (писа), минало несвършено (пишеше), минало неопределено (писал е), минало предварително (беше писал), бъдеще (ще пише), бъдеще в миналото (щеше да пише), бъдеще предварително (ще е писал), бъдеще предварително в миналото (щеше да е писал). Тази система е фиксирана за първи път у Ю. Трифонов (1905), където освен посочените грамеми фигурира и бъдеще неопределено време (писа ще), в последствие изоставено поради практически нулевата му фрекитвност в съвременния книжовен език. Деветчленната система е утвърдена и наложена в нашето езикознание и в обучението по български език от Л. Андрейчин.

Едновременно със създаването на деветчленната система започва нейното осмисляне, разкриването на отношение в нея и по този начин – мотивиране на нейното единство. Л. Андрейчин разделя времената на абсолютни и относителни, на времена “с просто хронологично отношение” и “със сложно хронологично отношение”. Абсолютните времена са сегашно (пише), минало свършено (писа) и бъдеще (ще пиша). Останалите шест са относителни, като се правят някои уговорки във връзка с минало неопределено време (писал е) – набляга се на неговата резултативност, отбелязва се и близостта му в това отношение с т.нар. “предварителни времена”. Системата от три абсолютни и шест относителни времена се приема по принцип от редица автори и до наши дни (Й. Пенчев, Ю. С. Маслов и др.) Както ще стане ясно от следващото изложение, в групата на абсолютните времена са тези, които са едновременно и нерезултативни, и неотносителни (съвременното значение на тези термини – Г. Герджиков, 1976 –вж. Г.Герджиков,1976). При това относителността се схваща като отнасяне на действието към друг ориентационен момент, различен от момента на изказването, а резултативността (изразяване на резултат от действие чрез формите, съдържащи минало свършено деятелно причастие) въобще не се отчита или пък се изяснява като особен вид относителност (срав. у Ю. С. Маслов, 1959).

Ст. Стоянов (1964) също пише за три основни времена и за времена с двойна ориентация, но категорично отнася минало неопределено време (писал е) към времената с проста ориентация. У. В. Станков (1969) вече присъстват четири времена с проста ориентация (т.е. абсолютни времена) и пет със сложна ориентация. И двамата отбелязват резултативно значение на формите от типа писал е, но това се оказва частично решение.

През 1965 г. П. Пашов пръв категорично разграничава резултативни и нерезултативни (у него – акционни) времена и по този начин открива опозицията резултативност – нерезултативност.

Друг модел в т.нар. деветчленна темпорална система представя Г. Герджиков (1973). Той приема опозицията резултативност – нерезултативност – неотносителност, която противопоставя времената, ориентирани към миналия момент, на времената ориентирани към момента на говоренето. Иван Куцаров (1997) добавя и приеманата от всички темпорална опозиция предходност – едновременност – следходност (у Г. Герджиков преходност – непреходност и в рамките на непреходността – следходност – неследходност; в изложението на Ив. Куцаров – разновременност – неразновременност и в рамките на разновременността – преходност – следходност) авторът точно определя трите опозиции, изграждащи т.нар. деветчленна темпорална система, и предлага триизмерен стереометричен модел, които нагледно представя отношенията в нея. В по-ново време (1982, 1984) той вече споменава “хиперкатегория” време, която се състои от три “синкатегории” – базисно време, нешифтърно време и надстроечно време.

Ето трите опозиции представени у Г. Герджиков, с някои уточнения, направени от Иван Куцаров, свързани с наименованието им и с формалните показатели (Напр. – а-аористна морфема за минало свършено време – писах; ш-морфема изразяваща минало несвършено време – пишеха; аористна морфема + л, н, т резултативност, имперфектна морфема +’A, Е, A относителност; щ – за бъдеще време (в частицата ще и спомагателния глагол щях), ‘А, Е – относителност.

Отношенията в хиперкатегорията могат да се представят чрез следните опозиции:

Резултативност – нерезултативност (акционност)

писАЛ е – пише

беше писАЛ – пишеше

ще е писАЛ – пишеше

ще е писАЛ – ще пише

щеше да е писАЛ – щеше да пише

О – писа

Относителност – неотносителност (абсолютност)

пишЕше – пише

бЕше писал – писал е

щеше да пише – ще пише

щеше да е писал – ще е писал

О - писа

Разновременност – неразновременност

(преходност – следходност) (едновременност)

писА ще пише - пише

щеше да пише - пишеше

ще е писал - писал е

щеше да е писал - беше писал

Неведнъж е отбелязвано сходството, което съществува между българската и английската темпорална система. Интересна е гледната точка на О. Йесперсен относно броя на грамемите на категорията време в английския език. Те са организирани в деветчленна категориална система, т.е. според повечето изследователи техният брой съвпада с този в българската граматика. Това доказва наличието на някои сходни черти между двата езика на морфологично равнище (вж. О. Йесперсен, 1991).

Р. Куърк и С. Грийнбаум посочват в своята граматика наличието на три грамеми. Те са минало просто, сегашно просто и бъдеще просто време (Past Simple, Present Simple, Future Simple). Перфектните и продължителните времена биват отнасяни към категорията аспект, която отразява начина, по който значението на глагола е представено във връзка с даден отрязък от време (вж. Р. Куърк и колеги, 1990).

В. Кацарова и Ц. Василева представят друг вид разделение на времената в английския език (вж. В. Кацарова, Ц. Василева, 1997):

- прости или неопределени – това са the Present Simple Tense, the Past Simple Tense, the Future Simple Tense, the Future in the Past;

- продължителни (Progressive или Continuous) the Present Progressive, the Past Progressive, the Future Progressive, the Future Progressive in the Past;

- перфектни (Perfect) – the Present Perfect, the Past Perfect, the Future Perfect, the Future Perfect in the Past;

- перфектни продължителни (Perfect Progressive) the Present Perfect Progressive, the Past Perfect Progressive, the Future Perfect Progressive, the Future Perfect Progressive in the Past.

От изброените грамеми със сложна конструкция са продължителните, перфектните и перфектно продължителните. Сред всички тях маркирани с темпорално значение “следходност” са бъдеще време (the Future Simple Tense) и бъдеще време в миналото (the Future Simple in the Past).

Що се отнася до бъдещите времена – основен обект на изследване в настоящия доклад – те се образуват по следните начини:

Просто бъдеще време (The Future Simple Tense) – в неговата структура участват спомагателните глаголи shall и will и инфинитивът на главния глагол. В 1 л.ед. число и мн.число обикновено се употребява shall, а във 2 л. и 3 л. ед.чл. и мн.чл. will. В съвременния език обаче се забелязва тенденция да се употребява will за всички лица. Във въпросителна форма за 2 л.ед.ч. и мн.чл. бъдеще се изразява shall, а will предава известен оттенък на молба или покана.

Пр. Shall you go? (Ще отидете ли? – имате ли намерение да отидете?)

Will you go? (Ще отиде ли?/Моля ви идете)

Когато се употребява will в 1 л. или shall за 2л. и 3 л., и то с известно ударение върху тези глаголи, не се изразява вече чисто бъдеще, а някакво отношение на говорещия – заплаха, обещание и пр.

Бъдеще време или the Future Simple Tense изразява действие, което ще се извърши в даден момент или период от време в бъдещето (вж. В. Кацарова и колектив, 1997). То може също така да представлява обичайно повтарящо се действие в бъдещето.

Важно е да се отбележи, че бъдеще време в английския език изразява действия, за които се предполага, че ще се извършат в близкото бъдеще, но не е напълно сигурно, че те ще станат. Има известна доза хипотетичност.

Бъдеще време в миналото (The Future in the Past) се образува от миналото време на спомагателните глаголи – shall – should за 1 л.ед. чл. и мн.чл. и will – would – за 2 л. и 3 л. ед. и мн. число) и инфинитива на главния глагол.

Бъдеще продължително време (The Future Progressive Tense) от the Future Tense на спомагателния глагол be и сегашното причастие на главния глагол.

Бъдеще продължително време в миналото (The Future Progressive in the Past) от the Future in the Past на глагола be и сегашно причастие на главния глагол.

Бъдеще перфектно (предварително) време (The Future Perfect Tense) от the Future Tense на спомагателния глагол have и минало причастие на главния глагол.

Бъдеще перфектно (предварително) време в миналото (the Future Perfect in the Past) от the Future in the Past на спомагателния глагол have и миналото причастие на главния глагол.

Бъдеще перфектно продължително време (The Future Perfect Progressive Tense) от the Future Perfect Tense на спомагателния глагол be и сегашно причастие на главния глагол.

Бъдеще перфектно продължително време в миналото (the Future Perfect Progressive in the Past) се образува от the Future Perfect in the Past на спомагателния глагол be и сегашното причастие на главния глагол.

Както е известно, и българският, и английският произхождат от един общ език – индоевропейския. Естествено, поради действието на разнообразни екстралингвистични фактори, тяхното развитие е протекло в различни направления.

При разглеждане на двата езика в най-общ план е важно да се спомене, че те са с аналитичен граматичен строй. По-подробна информация относно спецификата на английския и българския граматичен строй дава Марко Минков в своята студия “За аналитизма в английския и българския език” (1957). Тук той акцентува на понятията аналитизъм и синтетизъм и как те се проявяват в двата езика през различните периоди. Подчертава се фактът, че и двата езика са били синтетични, при което са се видоизменили, за да се превърнат днес в аналитични, т.е. на две различни територии протичат еднакви процеси в преобразуването на езиковата структура.

Под синтетичен или аналитичен граматически строй на даден език, т.е. под “синтетизъм” или “аналитизъм” се разбират преди всичко начините, по които се изразяват синтетичните отношения на имената и местоименията към други думи в изречението или в словосъчетанието. В едни езици тези синтактични отношения се изразяват посредством особени завършеци (падеждни окончания). Такива езици се наричат синтетични.

В други езици пък синтетичните отношения на имената и местоименията към други думи в изречението или словосъчетанието се изразяват посредством различни предлози – обща падежна форма (“casus generalis”). Такива езици се наричат аналитични.

Добре е да бъде подчертано, за да се избегнат недоразумения, че понятията аналитизъм и синтетизъм по отношение на един език не могат да се абсолютизират. Те представят, може да се каже, диалектично противоположни тенденции, границите между които са твърде относителни. Те функционират паралелно в езиците от индоевропейското семейство (вж. М. Минков, 1957).

Съществен се оказва въпросът как двата сходни в морфологично отношение езици използват богатството от глаголни времена в различните стилове и по-конкретно в публицистичния.

Английският езиковед Р. Фоулър прави изследвания върху езиковите употреби в средствата за масова комуникация. Той акцентува върху факта, че езикът не служи просто за предаване на данни за света, а той е “идея”, дори могат да се използват и други термини като “вяра”, “човешки ценности”, “теория”, “идеология” и “предположения”. Р. Фоулър се осмелява да заяви, че главната роля при извършването на цялостен образ на представената информация се дължи на лингвистичната структура, използвана в създаването на идеи в дадената преса. “Езикът не е неутрален, а напротив той е важен конструктивен медиатор”.(Вж.Фоульр.1991,стр1)

Изследователят подчертава, че журналистите притежават различен подход за представяне на факти, които трябва да бъдат съгласувани с четеца или слушателя, защото реципиентът е този, към когото е отправена информацията. Р. Фоулър обръща внимание на разнообразието от вестници и начините, които те използват в представянето на новините. За да бъде представено по различен начин едно и също събитие, в зависимост от идеологическите различия, които носи даденият израз. Дори допълва, че вестниците са индустрия със собствени комерсиални интереси; те са практика, диалог, която неутрално рефлектира върху социалната среда. Фоулър подчертава, че “новините са конспирация, те са като вид реклама, която трябва да превземе човешкото мислене”.

Срав.: “новините са индустрия със свои собствени комерсиални интереси. Така новината е практика: разговор, който неутрално рефлектира върху социалната среда и емпиричните факти, като взима участие в (...) “социалната конструкция на реалността” (*преводът е мой).(Вж.Р.Фольр.стр2)

Тези размисли на автора ни навеждат на мисълта, че смисловите и граматическите езикови конструкции са в тясна връзка с употребата им във вестникарската преса, т.е. писмената реч и новините са взаимнозависими. Ще се опитаме да подкрепим заключението на Р. Фоулър, като разгледаме специфичната функция на бъдещите времена в езика на българските и английските печатни медии. Например през 1985 г. в Британия се публикуват два различни вестника, на които предната страница отпечатва една и съща новина, като се използват две различни бъдещи форми shall и will, информацията е свързана с членовете на кралското семейство. Първият oт тях е “Daily Star”, той започва със следните думи – “The Princess speaks of her torment – I shall have to live with it – Принцесата говори за своя тормоз – Аз ще трябва да живея с него (*преводът е мой).

Вторият вестник е “The Sun” – “I will have to live with it” (вж. Д. Кристъл). Естествено, експресията не е една и съща, това се дължи на различията във възгледите и предпочитанията на двамата журналисти. При изследване на ексцерпирания материал открихме и други интересни примери за употребата на сложните футурални форми в публицистичните материали. Срав.:

- “The invasion of Iraq appears to have been planned by people who assumed that after a swift military assault, Saddam Hussein would be gone and Iraq would quickly snap into a prosperous semi democratic state that would be a model for the rest of the Middle East.

- … apparently out of fear that if Congress knew how high the bill was going to be, there would not be enough votes for another round of tax cuts.

Now we know the cost is going to be massive, with much of the tab to be paid by the future generations who will be saddled with the Bush debt (International Herald Tribune, Wednesday, September 10, 2003, the world’s daily newspaper published by the New York Times edited and printed in Paris)

- Then they insisted that the cost of occupation and reconstruction would be minimal, and used the initial glow of battle field victory to push through yet another round of irresponsible tax cuts.

If Bush had admitted from the start that the postwar occupation might cost this much he would never have gotten, that last tax cut!

Now he says “We will do what is necessary we will spend what is necessary “(by Paul Krygman, International Herald Tribune)

- “It appears the storm that shares a name with a ‘50s musical icon will not affect Block Island much.

The Storm track, as if early Thursday, September 4, indicates that Fabian will head in a north easterly direction out to sea” (by Jill Harrington, The Block Island Times, Saturday, September 6, 2003, vol XXXIII, № 36).

- “They will be presented with research showing that class divisions are apparent by the time a child 22 months old and invited to suggest solutions (transterring money from higher education, perhaps, to nursery place) They will discuss the implications of the terrorist threat and be asked whether they think ID cards might be a way of dealing with.

Critics question what “the big conversation” will achieve ”It’s a gimmick” said one former minister “Nothing is going to change as a result of it” (The Daily Telegraph, Friday, November 28, 2003 № 46, 178 60 p.)

Какви изводи могат да се направят от анализа на цитираните примери?

1. Независимо че в печатните издания на английски език се употребяват сложни бъдещи времена, явно е предпочитането на журналистите към използването на просто бъдеще време, което може да се свърже със стремежа към постигане ефекта на достъпност, конкретност и по-голяма категоричност на информацията

2. Употребата на сложни бъдещи времена е сведена единствено до т.нар. условно наклонение (conditional mood), т.е. тези времена се схващат като носители на ярки модални значения и се използват единствено, когато трябва да се изрази специфична модална семантика.

Аналогична е ситуацията и в българския публицистичен стил. Достатъчно е да разгледаме следните примери, за да се убедим в това, че нашите печатни медии си служат предимно с изявителни, неотносителни прости бъдещи времена, които притежават най-ниска модална натовареност, икономичност на изказа, еднозначност в семантично отношение. Срв. следните примери:

- “Глоби ще се налагат при всяка проверка на Държавната комисия по хазарта, ако има съмнение за хазартната дейност, а няма лиценз за това.

Санкции ще се налагат дори само ако има ротативки в заведение, без значение дали работят или не от европейските фирми, участващи в български дружества, няма да се изискват – други инвестиции в размер на 10 млн. USD с 500 работни места или отваряне на 4-звезден хотел”. (Виктория Лазова, в. Пари, София, година ХІІ, брой 161 (3366) петък, 22 август 2003 г.)

- “Причина за това е надеждата, че слабата единна валута ще направи износа на страните от еврозоната по-атрактивен, което ще помогне на единната икономика да излезе по-лесно от кризата” (Тодор Тодоров, в. Пари)

- “Велчев действал под натиск, бил и в Лондон през отпуската.

Ето как дилемата измести всички други болки на държавата – за какъв бюджет и за какви данъци ще рече, след като не е ясно кой ще ги защитава.

.... че, БНБ е без законен управител месеци наред и въпросът за централната банка щял да се решава най-рано след изборите.

Трудно е да се повярва, че Велчев ще заложи по такъв начин авторитета си и ще допусне петно в своето CV, което е основна слабост на тази версия “(Виктория Лазова, в. Пари).

- “Градският парламент излъчи вчера 12 комисии. Всички те ще се ръководят от съветници от дясното мнозинство.

Съветниците обаче си оставиха резервна вратичка, като приеха, че ако се налага ще решават на сесия всеки случай на продажба. Няма да има пари за строителство и ремонти догодина. Ще се орежат средствата за болниците и социалните домове” (Анета Петкова и Вангелина Михайлова в. Труд, събота, 29 ноември 2003 г., година LXVIII, брой 329/18930).

Както смислово еквивалентно обаче нерядко се предпочита неактуалното сегашно време (т.нар. сегашно проспективно време).

Примери:

“Съкращават ротата ни за Ирак” (в. 24 часа, 25 март, стр. 4); “Започват улични ремонти” (в. Марица, 22 април, стр. 1); “Вкарваме гардове в автобуси” (в. Марица, 22 април, стр. 1).

Резултативно бъдеще време се предпочита в изреченията със страдателен залог. Срв.:

- “С промените тото и държавната лотария остават държавни, но ще бъдат трансформирани в ЕАД” (Виктория Лазова, в. Пари)

- “Министър Милен Велчев е записал, че за София ще бъдат дадени 293 млн.лв. или с 20 млн. по-малко спрямо тази година. Софиянски ще настоява за промяна на бюджета” (вж. в. Труд).

- “Дефицитът ще бъде компенсиран за сметка на големия й резерв в Българската народна банка от около 800 млн.лв.”

“През 2005 г. се предвижда тази сума да е дори по-голяма, тъй като тогава здравната вноска вероятно ще бъде вдигната на 8%.”

“70 контрольори ще бъдат назначени в началото на 2004 г.” (Десислава Първанова, в. “Труд”).

Интересно е да се отговори на въпроса, коя е причината да се избягват относителни бъдещи времена. Смятаме, че предназначението на вестниците е да информира широката публика за станалите или тепърва ставащите събития, влиза в противоречие с идеята за “двойната” темпорална ориентация. Въвеждането на допълнителен ориентационен момент, би затруднило непосредственото усвояване на актуално протичащите събития.

Въз основа на всички наблюдения се налага извода, че българската и английската преса предпочитат да използват еднаква медийна стратегия, включване на по-прости глаголни форми с цел постигането на по-голяма достъпност на текста, обективност и категоричност при представяне на предстоящи събития.

БИБЛИОГРАФСКИ ИЗТОЧНИЦИ

1. Брезински 1975: Ст. Брезински. Художествени изразни средства в публицистиката. – В: Език и литература, 1975, кн. 6

2. Георги 1991: Ст. Георгиев. Българска морфология. Велико Търново, 1991

3. Герджиков 1976: Т. Герджиков. Българските глаголни времена като система. – В: Помагало по българска морфология. Глагол, София, 1976

4. Граматика 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. Морфология, С., 1983

5. Йесперсен 1991: О. Jespersen. Time and Tense – B: Reading in Theoretical Grammar. The English verb. Sofia 1991

6. Кацарова, Василева 1997: В. Кацарова, Ц. Василева. Английска граматика, Пловдив, 1997

7. Куцаров 1997: Ив. Куцаров. Лекции по българска морфология. Пловдив, 1997

8. Куърк, Грийнбаум 1990: R. Quirk, S. Greenbaum, A student’s grammar of the English Language, Longman, 1990

9. Минков 1957: М. Минков. За аналитизма в английски и български език – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов, София, 1957

10. Пашов 1999: П. Пашов. Българска граматика. Пловдив, 1999

11. Ранкова, Иванова 1993 – М. Ранкова, Цв. Иванова. Английска граматика. София, 1993

12. Спасов 1992: Spasov D. The verb in the structure of English. Sofia, 1992

13. Фоулър 1991: R. Fowler. Language in the News. London and New York, 1991

14. Кристъл 1995, D. Crystal The English Language, 1995

15. Лийч, Geoffrey N. Leech. Meaning and the English verb.

Периодичен печат:

1. Вестник Марица, 2003 г. 4. Вестник Пари, 2003 г.

2. Вестник 24 часа, 2003 г. 5. International Herald Tribune, 2003 г.

3. Вестник Труд, 2003 г. 6. The Block Island Times, 2003 г.