Особености при съгласуването на някои
лексеми в множествено число
в български и сърбо-хърватски език
Съпоставителното изследване на лингвистични процеси при близко родствените
езици е особен вид изследване, тъй
като може да разкрие доста неочаквани пътища на развитие за отделните езици при
сходни лингвистични ситуации. Преструктурират
се различни морфологични, синтактични
и лексикални модели и тяхната функция в съвременното състояние на езика.
1. Такова преструктуриране на конгруентния модел имаме при
някои лексеми в мн. число
от български и сърбо-хърватски език. Те могат да се разделят на три групи в
зависимост от плуралните форми, които придобиват.
2. Съществителни от мъжки род с формални показатели а, я за български език и а
за сърбо-хърватски език в единствено число.
В множествено число формалният показател е и
за български и е за сърбо-хърватски език.
съдия; съдии
слуга; слуги
войвода; войводи
старейшина;
старейшини
sudija;
sudije
sluga;
sluge
vojvoda;
vojvode
staresina;
staresine
deda;
dede
poslovoda;
poslovode
pismonosa;
pismonose
racunovoda;
racunovode
2.1 Тук могат да се включат и лексеми, които назовават едновременно лица
от м.род и ж. род, обикновенно с негативен нюанс на
семантично декодиране, но
не във всички случаи.
пияница; пияници
скръндза; скръндзи
мераклия; мераклии
мющерия; мющерии
pijanica;
pijanice
kukavica;
kukavice
varalica;
varalice
skitnica;
skitnice
tvrdic;
tvrdice
ulizica;
ulizice
ubica;
ubice
musterija;
musterije
2.2 При тези съществителни съгласуването на атрибутивната и
предикатна конструкции е двояко – по значение и по форма в сърбо-хърватски
език, тъй като тричленната морфологична категория род в множествено число
позволява вариативно структуриране на формите в зависимост от това за лице от
какъв род се говори и дали се използва формален показател и, е или а
за обозначаване на рода. В български език няма възможност за такава
вариативност.
2.2.1 Съгласуване по форма в ж. род, мн. число
Всички съдии дойдоха
на заседанието.
Добрите слуги
струват повече от господаря си.
Онези пияници пак се
връщат.
Savesne
sudije su dugo razgovarale.
Staresine
su sedele veoma zabrinute.
Ove
pijanice su opet dosle.
2.2.2. Съгласуване по значение в м. род, мн. число
Svi
voijvode su se skupili.
Nasi
racunovode jos nisu zavrsili posao.
Sta
su uradili ovi pijanice.
2.2.3 Лексикалният набор в сърбо-хърватски е по-богат отколкото
в български, където повечето съществителни са се ориентирали към заемане на
определена родова позиция: убиец, лъжец, страхливец
са думи от м. род. При употреба на лексемите: пияница, pijanica, kukavica
в женски граматичен род към лице от мъжки род се
засилва негативния
нюанс при семантичното декодиране на понятието.
3. Събирателните съществителни които означават съвкупност от
множество явления или предмети, но имат граматична форма за единствено число
също се съгласуват двояко. Такива съществителни не са съгласувани в български,
присъстват в сърбо-хърватски, като различният им фонетичен облик е следствие от
процесите на йотация и африкатизация.
lisce, svece,
grozde, pruce, drvece,
granje, trnje
Предикативната и атрибутивната
конструкция са в ср. род, ед. число съгласно граматичния род и число на
съгласуваните лексеми:
Granje
je izlomljeno, zuto lisce je pocupano, a
trnje s ograde je razneseno.
4. При втория вид събирателни съществителни назоваващи
съвкупност от млади същества или по-дребни предмети също имаме по-особен модел
на съгласуване. Въпреки че смислово формите са в с. род, мн. число,
граматически те са от ж. род, ед.число – спадат към склонитбения тип на
лексемите: mladost, radost, stvar и др. Отново в
сърбо-хърватски лексикалният набор е по-голям.
челяд
Telad,
unucad, celjad, perad, burad, dugmad, jagnjad, prasad, pilad
4.1 Атрибутивната констукция е винаги в ж. род, ед. число в
българския и в сърбо-хърватски.
Челядта на стареца
беше работлива и засмяна.
Nijegova
plava unucad je bila mala.
4.2 Предикатната конструкция има форми за ж. род, ед. число
с. род, мн. число за сърбо-хърватски език и ж. род, ед. число за български
език.
БЕ
Голямата му челяд
беше заминала за града.
Оvde
je celjad uvek slabo radila.
Gladna
pilad su izasla.
Juce
su burad nestala.
5. Третият вид събирателни съществителни назоваващи
множество лица от м. род или млади същества семантично принадлежат към формите
от м. род, мн. число или ср. род, мн. число, но граматичният им род е женски а
числото единствено. В български лексемите запазват същинския си род и число при
преминаване от немножественост в множественост и за това нямаме застъпени
примери.
braca,
deca, gospoda, vlastela,
5.1 Глаголната част от предикатната стуктура на изречението
е в мн. число.
Neka
vlastela posle Dusanove smrti su se odmetnula od centralne vlasti.
5.2 Когато съществителните vlastela, gospoda се употребяват със
значение „много господари или управляващи лица” предикатната конструкция е в
мн. число, но когато се употребяват, за да означат отделна социална прослойка
тогава предикатът е в единствено число.
Dubrovacka
vlastela je volela knjigu.
Gospoda
se nije mesala s narodom.
5.3 Атрибутивната конструкция притежава същите конгруентни особености:
Braca
su mi visoka I plava.
6. Общи за български и сърбо-хърватски са много
съществителни pl. tamtum
както и
тези, които са наследници на двойнственото число от старобългарската тричленна
морфологична категория.
6.1 Съществителни назоваващи предмети, съставени от две
основни части.
кола, уста, врата,
ножици, гащи, клещи, окови, навуща, плещи, очила,
панталони
кola, vrata, usta, leda, pluca, pleca, makaze, gace, grudi, prsi, naocare, рantalone
6.1.1 Конгруенцията при тези съществителни е сходна в двата
езика. Предикатната и атрибутивна конструкции се изменят в съответния род и
число.
6.1.1.1 Съгласуват в ср. род, мн. число при лексемите с
граматичен род среден.
кола, уста, врата,
навуща, очила
кola, usta, vrta, leda, pleca, pluca.
В българския език формите
в множествено число: кола, уста, врата се срещат
педимно в диалектите или се използват в поетическата лексика, докато в
сърбо-хърватски са във фреквентни лексеми.
Нейните уста шепнат
непонятни думи.
Колата им се
повредили на нивата.
Leda
su mi bolesna.
Usta
joj su bila lepa I crvena.
6.1.1.2 Имаме конгруенция в ж. род, мн. число при:
ножици, гащи, клещи,
букаи, окови
мakaze, gace, novine, naocare, pantalone, prsi, grudi
Съществителните prsi, grudi принадлежат към
склонитбения тип на лексемите от женски род с консонантен завършек.
Нашите ножици са
немски.
Тежките окови
паднаха на пода в килията.
Danas novine nisu
interesantne.
Moje
nowe naocare su veoma skupe.
6.1.1.3 Ясно може да се види различното родово определяне на
лексеми с еднаква морфо-семантична форма.
очила – ср. род, мн. ч
панталони – м. род, мн. ч
naocare – ж. род, мн. ч
pantalone – ж. род, мн. ч
6.2 Съществителни назоваващи народни обичаи или болести:
повратки, заговезни,
поклади, засевки
poklade, bognije, zauske
6.2.1 Съгласуването миже да се извърши по форма и смисъл.
Миналогодишните
заговезни бяха много весели.
Следващата седмица е
нашият заговезни, а вашият кога е?
Атрибутивната конструкция има
вариативен облик в случаите, когато е в единствено число определя словосъчетанието”празникът
заговезни” в функцията на субект, а лексемата “празник”, която се подразбира е
пропусната. Същото важи и за предиката. Може да се определи безлична
конструкция, но в този случай понятието остава в периферията на конгруентната ситуация:
По време на
заговезни е много весело.
6.2.2 Подобни особености притежава и съгласуването в
сърбо-хърватски. Атрибутивната и предикатна конструкции се моделират в
единствено или множествено число в зависимост от лекскикалната ситуация:
Ove
poklade su bile veoma duge.
Zauske
su vrlo opasno.
Zauske
je vrlo opasna bolest.
В последния случай понятието
поделя позицията си на субект, но не се измества в периферията на конгруентната
ситуация.
6.3 Лексеми назоваващи планини, планински масиви и вериги.
Анди, Карпати,
Апенини, Коордилери
Ande, Karpate, Apenine
Предикатната и атрибутивна
конструкции обикновенно са в ж. род, мн. число. Масивността и събирателната
същност на понятието изискват такова съгласуване,
Андите са високи, красиви,
пълни с природни забележителности.
Karpate
su jedne od najlepsih u svetu.
6.4 Лексеми назоваващи вещества, същини, които могат да се
мислят като множество от отделни частици или съставни елементи.
трици, макарони, мощи,
устои, разноски, финанси
мekinje,
makarone, finansije
Поради специфичното си семантично
декодиране като определни цялости към тези понятия може да се прибавя
атрибутивната лексема “един, jedan”, която присъства в системата на т.нар. “неопределители”, които са все още в периферията на
функционално семантичнтото поле на категорията “положение”. Конгруентният модел
при този вид събирателни съществители е в ж. род мн. число.
Едни макарони не
струват много.
Мощите на светците
са чудодейни.
Jedne
tvoje makarone su bile ukusne.
Mekinje
su veoma korisne.
Moje
finansjie nisu u dobrom stanju.
7. Несъмнено от гледна точка на лексикалното богатство и
конгруентни варианти в описаните случаи, сърбо-хърватският език показва по-
екзотични черти, но голяма част от синтактичните, морфологичини и др.
особености са белези на на все още синтетичното състояние на езика, близостта
му до лингвистични ситуации от по-ранен етап на развитие, които българският
език отдавна е преодолял и се е отърсил от излишното многообразие на формите по
пътя си към аналитизъм.
Буров,
С. Форми и значения
на съществителното име. В. Търново, 1996
Величкова, С. Теоретичен курс сърбо-хърватски език. 1, 2 ч.
Величкова, С. Историческа граматика на сърбо-хърватски език – лекционен курс.
Граматика на съвременния български
книжовен език, Т. 3, Синтаксис, С., 1983
Граматика на съвременния български
книжовен език, Т. 2, Морфология, С., 1993
Граматика српскога jезика,
Београд, 2000
Иванова, Н. История на сръбския и хърватския кножовен език, С., 2000
Иванчев, Св. Приноси в българското и в славянското езикознание. С., 1978
Иви, П. Српски народ негов jезик,
Т. 5, Нови Сад, 1998
Иви, П. Преглед историje српскога jeзика, Т. 8, Нови Сад, 1998
Лашкова, Л. Сърбо-хърватска граматика, С., 2000
Любенова, Е. Помагало по сравнителна граматика на славянските езици, П-в, 2000
Майевски, М. Множественото число на
съществителните СЛУГА, СЪДИЯ в български език през 12 и 13 век, Научни трудове на П. У., Т. 29, кн. 1,
1991
Мирчев, К. Старобългарски език
Пачев, Анг. Малка енциклопедия по социолингвистика, П-в, 1993
Пашов, П. Практическа българска граматика, С., 1994
Русинов, Р. Съществителните имена
от общ граматичен род в съвременния български език, Език и литература, № 3, 1966
Славянски езици – граматични очерци, С., 1994
Съвременен български език, С., 1999
Учебник по сърбо-хърватски език, С., 1954