Семантична съпоставка на български и сърбо-хърватски фразеологизми, които съдържат понятията: ад, ангел, Бог, душа, дявол, рай, вещица, вампир (с препратки към фразеологизми от полски език)

ПУ „ Паисий Хилендарски”, 2003 год., дипломна работа

Увод

Настоящата дипломна работа има за обект на изследване, фразеологизмите в български и сърбо-хърватски език (с оглед и към полски език), които съдържат понятията: ад, ангел, Бог, душа, рай, вампир, вещица.

Фразеологията се смята за млада наука и все още съществуват спорни въпроси, отнасящи се преди всичко до някои семантични особености на фразеологизмите, до класификацията на устойчивите словосъчетания и обема на понятието "фразеологизъм".

Има широко и тясно схващане по тези въпроси. Тясното свежда съдържанието на фразеологичния обем до един тип устойчиви словосъчетания и по-точно онези, които са семантично преобразувани.

Широкото схващане застъпват Л. Андрейчин, Т. Бояджиев, В. Зидарова, К. Ничева.

Л. Андрейчин разглежда фразеологията като наука за словосъчетанието, която има следните задачи:

"а) да изучи словосъчетанието като фразеологична единица, което значи да се изучи въпроса за смисловата страна на словосъчетанието, за нейното отношение към лексикалния му строеж и за особеностите на нейното развитие.

б) да се изучи конкретното фразеологично богатство на езика, да го класифицира и да посочи източниците, развитието и стилистичната роля на това богатство"

Той включва в състава на фразеологичните единици няколко вида устойчиви словосъчетания:

"а) устойчиви описателни словосъчетания с пряко значение (български език, северен полюс…)

б) устойчиви словосъчетания с преносна употреба на дума (развалям пари, Черно море…)

в) устойчиви словосъчетания с разширено значение, които имат преносен смисъл като цели изрази, но запазват вътрешната си форма (отивам на вятъра, наливам масло в огъня).

Към тази категория спадат и поговорки, пословици, мъдри мисли, крилати думи и изрази (на зла круша, зъл прът; барабар Петко с мъжете; каквото сабя покаже - Хр. Ботев)

г) устойчиви словосъчетания с изцяло изменено значение, тези които имат преносен смисъл като цели изрази, но са загубили вътрешната си форма - идиоми (през куп за грош, криво ляво…)"[1]

Според Т. Бояджиев с термина “фразеология” се назовава “целия фразеологичен състав на езика - всички лексикално неделими съчетания, които се употребяват в него.”

Той отъждествява термините: фразеологично словосъчетание, фразеологизъм, фразема.

Класифицира фразеологичните словосъчетания по следния начин:

"А. Фразеологични сраствания - идиоми (Содом и Гомор; ни в клин, ни в ръкав)

Б. Фразеологични единства - преносна употреба на устойчиво словосъчетание (мели му устата, мята гръм и мълнии)

В. Фразеологични съчетания - устойчиви съчетания, в които една от думите може да се употреби само в съчетание с една или няколко думи (обръщам внимание, давам клетва)

Г. Фразеологични изрази - устойчиви по състав и употреба, възпроизводими и семантично членими словосъчетания (който много знае, бързо остарява; стой, та гледай)

а) фразеологични изрази с номинативна функция - съставни устойчиви термини (нулев цикъл, атомна енергия)

б) фразеологични изрази с комуникативна функция - пословици, поговорки, цитати, крилати фрази (парен каша духа; каквото сабя покаже - Хр. Ботев)"[2].

В. Зидарова определя фразеологията като “дял от езикознанието, който изучава устойчивите словосъчетания, функциониращи в речта като речникови единици. Този дял има собствен предмет на описание - устойчивите словосъчетания и собствена проблематика - произход, семантика и структура на различните видове устойчиви словосъчетания, състав на българския фразеологичен фонд, отношение между фразеологизмите и останалия лексикален фонд на езика.”

Тя структурира устойчивите словосъчетания в две групи:

"А. Устойчиви словесни комплексни (термин на К. Ничева) с белег устойчивост и възпроизводимост на синтактичната връзка… (захарна болест, развалям пари, всичко хубаво…)

Б. Фразеологични словосъчетания

а) фразеологизми - словосъчетания, възникнали чрез преосмисляне на свободни словосъчетания (хвърлям топа, слагам рога…)

б) устойчиви сравнения - … тъмно като в рог, мъж като планина,…

в) фразосхеми - устойчива и фразеологизирана е и синтактичната схема: от + по; като … (от глупав по глупав; село като село)

г) пословици, поговорки, крилати фрази – (…много баби - хилаво дете; кучето скача според тоягата; дойдох, видях, победих – Цезар)"[3].

К. Ничева характеризира фразеологията като млада наука със стремеж да се обособи като дял от езикознанието. Авторката представя дискусионния въпрос за характера и същността на основния обект на фразеологията, очертава граници и обем на фразеологичния фонд, определяйки фразеологичната единица като особен вид единица и прави подробна и сложна квалификация.[4]

Въпреки многобройните разработки върху същността и структурата на фразеологичната система, няма теоретично единство по някои въпроси: понятието фразеологично съчетание не е декодирано еднакво навсякъде като основна единица за изследване и проучване, липсва точна класификация на тези съчетания, граници, състав, спорно е мястото на устойчивите сравнения, крилати фрази, пословици и поговорки, не всички автори включват фразеосхемите в изследванията си.

В този случай се приема класификацията на проф. Т. Бояджиев с уточненията и допълненията на В. Зидарова. Приема се и двудялбата при характеризиране на устойчивите словосъчетания - обособяват се устойчиви словесни комплекси и фразеологични словосъчетания (по В. Зидарова). Считат се за пълноправни фразеологични единици пословици, поговорки, крилати фрази. Определят се като тъждествени термините: фразеологично словосъчетание, фразеологизъм, фразема и синонимната им група се допълва с "фразеологична единица" - смятаме, че този термин е най-неутрален и същевременно конкретен.

Използвани са теоретичните обосновки на К. Ничева:

- Същност на семантичното ядро (смислов център, семантически господстващ компонент) - може да се говори за такова ядро, когато е ясна връзката между дадена дума - компонент на фразеологизъм и значението на съответния фразеологизъм.

- Десигнат - общо понятие около, което се групират фразеологични единици:

"щастлив" - с Господа е приказвал; родил се кога вечерял дядо Господ

- Лексикални единици - характерни за компаративни фразеологизми със значение, което сочи висока степен в проява или действие (много - никак). Лексикалните единици се свързват с точно определени фразеологични единици и обратното – фразеологичните единици неразривно свързани със съответния глагол, прилагателно или няколко глагола от един семантичен кръг - т.е. лексикална единица, която в това състояние се определя като задължително съпровождащ елемент:

черен вампирин - много като черен

Приетите теории и схващания са отразени в семантичния анализ на фразеологични единици с компоненти: ад, ангел, Бог, душа, дявол, рай, вампир, вещица. Изследването е разделено на осем глави по броя на компонентите и с техните названия. Главите не са еднакви по обем, защото и обема на проучения материал не е еднакъв. Подредени са в съдържанието от по-кратки към по-дълги с оглед на симетрията и постепенното разгръщане на изследването. Съдържат текстове със съпоставителен характер въз основа на три езика - български, сърбо-хърватски, полски. Включени са още две приложения, които отразяват по-схематично направения анализ.

Приложение 1 съдържа таблица, която отразява групи с еднаква семантична, стилистична, синтактична структура - семантична десигнатните групи (СДГ), използвани при разработката на проблематика. Лявата и дясната графа съдържат съответно сърбо-хърватска и полски фразеологизми, а в средната са разположени българските, тъй като по този начин по-пълно се проследява чуждоезичния фразеологичен поток и неговото отношение с българския.

Приложение 2 представя чрез схеми приблизителния процент на семантично съвпадане (от гледна точка на български език) при фразеологизми от български и сърбо-хърватски. Процентът е приблизителен, тъй като специфичният характер на фразеологичната единица, декодирането й, определянето на корелативните взаимоотношения затрудняват точната преценка.

Примерите от полския фразеологичен фонд, използвани в този труд са малко на брой, защото имат за цел само да допълнят изведения вече семантичен модел - общ или различен в контекста на славянското фразеологично богатство.

Фразеологизмите са ексцерпирани от:

- Фразеологичен речник на българския език

съст. К. Ничева, С. Спасова - Михайлова, Кр. Чолакова, София 1974

- Frazeoloski rjecnik hrvatskog jezika.

urеdnik: prof. J. Matesic, Zagreb 1983

- Slownik frazeologiczny jezika polskiego, Warszawa, t. I 1967, t. II 1968

Изданията, отразени в библиографичната справка са използвани като основа за формиране на собствено становище по въпросите разглеждани в настоящата дипломна работа и за информация и справка при разработване на части от проблематиката.

Изборът на компонентите, които фразеологични единици съдържат (ад, ангел, Бог, дявол, души, рай, вещица, вампир) е продиктуван от факта, че този вид фразеологични единици в такъв състав не са били анализирани, а специфичният характер на основните компоненти предполага богата образност, множество варианти при образуване на СДГ и заедно с това общ модел на структуриране на смисли и значения, нещо което обогатява настоящата разработка и й придава цялостен вид.

Нейната цел е да отдели и характеризира основните семантични групи в двата езика, като разкрие произхода на някои от тях, което от своя страна задвижва процеса на съпоставка, а той разкрива основните моменти при образуване на фразеологичните единици и спецификата на декодирането им.

По този начин се постига по-пълна картина на фразеологичното богатство и се разгръща визията за фразеологията като система цялостна, но и динамична в контекста на останалите дялове от лингвистиката.

Ясно е, че разработката не изчерпва проблема - той може да бъде обект на доста по-разширено изследване. В случая мащабите са сведени до компаративен анализ, който обаче, представя голяма част от характерните семантични, стилистични и синтактични белези на фразеологичните единици като особено колоритна част от езиковата система.

Aд, Pakao, Pieklo

1. Понятието “ад” в български език е представено от фразеологичните съчетания:

ад несит – ненаситен човек, грабител

изчадие на ада – човек с крайно отрицателни качества адово изчадие

Непривлекателността на мястото “ад” и определянето му като източник на страдание и мъки за грешниците сближава и нюансира в еднаква степен българските и сърбо-хърватските фразеологизми. Присъстват и конкретни различия в семантиката и броя на фразеологичните единици (от тук нататък ФЕ) в двата езика.

2. Смислов център са най-често понятията “мъка, страдание”, изразени конкретно във ФЕ:

oganj pakleni – големи мъки

paklene muke – големи, силни мъки

paklena vika – силен вик на страдание

Фразеологизмът paklene muke се харектеризира и с омонимия. Означава едновременно “големи мъки” и “вечно проклятие”.

2.1. Българските и сърбо-хърватските ФЕ нямат общ десигнат в този случай, като известно семантично покритие се наблюдава във фразеологизмите:

изчадие на ада – човек крайно отрицателни качества, адово изчадие

paklena sila – зъл дух, дявол

2.2. Българските ФЕ се отдалечават от конкретното и повече щрихират, отколкото чертаят ясна емоционална картина. За сметка на това в сърбо-хърватските ФЕ емоционалната и стилистична експресия са по-слабо застъпени.

3. На устойчивото сравнение: “Vrucina kao u paklu – силна горещина” нямаме отговаряща схема или поне не е кодифицирана като ФЕ, въпреки, че сърбо-хърватската ФЕ има напълно адекватен бивариантен превод:

книж.: горещо като в ада

разг.: адска жега

Тези изрази са познати и използвани в българския език.

4. И в двата вида ФЕ (български и сърбо-хърватски) присъства хиперболата като средство за оформянето им в синхрон с разбирането на понятието “ад” като място за “свише наказание”.

4.1. Това потвърждават и полските ФЕ:

pieko bolesci – (адът на болестта) силни страдания при заболяване, тежка болест

miec pieklo w domu – (вкъщи е ад) неприятен психоклимат в дома, постоянни домашни свади.

smazyc siе w pieklo – (да се пържа в ада) подложен съм на големи мъки

4.2. Известна десигнация се наблюдава при:

paklene muke

oganj pakleni

smazyc siе w piekle

4.3. Като цяло тези фразеологични съчетания и изрази отразяват една по-абстрактна визия. При успоредяване се вижда, че негативният характер на експресията (главно семантична, в по-малка степен стилистична) се движи не от семантичното ядро към обекта на изразяване (както е в “изчадие на ада”), а от обекта към семантичното ядро (pieklo bolesci, pieklo vozpaczy – адът на отчаянието). Това говори за още по-размита конкретност, по-скоро метафоризация в сравнение с българските и сърбо-хърватските ФЕ. И трите обаче са от типа “търсена експресия” – ясна е връзката между дадена лексема – техен компонент, и значението на съответната ФЕ. Касае се за компоненти, които се явяват и семантични ядра. Върху тези ядра се крепи образът на дадената ФЕ, както е в случая с фразеологизмите, които имат за компонент понятието “ад”.

Рай, Raj, Raj

1. В този случай също можем да говорим за ФЕ от типа “търсена експресия”, но тук семантичното ядро не се изчерпва само със съдържанието на компонента, тъй като образът на ФЕ не се крепи единствено върху този компонент.

1.1. Известна десигнация имаме във ФЕ:

карам някого зорле у рая – насила искам да направя добро

tjerati koga batinom u raj – насилвам някого да извърши нещо, което не желае, въпреки че то е за добро

Предикатната структура е еднаква и степента на експресия се изравнява. В случая имаме стилистична и семантична експресия.

1.2. Останалите ФЕ недвусмислено характеризират понятието “рай” като привлекателно място, от което идва и интенцията за безгрижие и красота.

рай божи – хубаво, приятно място

ще ми занесе душата в кошничка в рая – ще бъда обграден с грижи и внимание

Втората ФЕ не е лишена от ироничен нюанс.

1.3. Иронията е отразена и в емоционално експресивната ФЕ:

не щял мъртвият да влезе в рая – когато някой се преструва, че не желае нещо хубаво

1.4. Още една нюансирана фразема:

магарешки рай – (шег.) затвор, тъмница

Тук експресията е семантична и стилистична, като семантичното констативно съдържание на понятието “магаре” – живо същество подложено на несгоди и насилие отстрана на човека, се прехвърля във вариативния и семантичен кръг на понятието “рай” и го нюансира и метонимизира.

По този начин пространството, което е обхванато от това понятие и почти доведено до безкрайност, изведнъж максимално се стеснява с помощта на атрибутивната лексема, дори в чисто материален аспект до абстрактност и примамливост.

2. Подобни езикови образи, хипербола, липсват в сърбо-хърватските ФЕ, което може да се обясни със семантичното съдържание на понятието “рай”. То не може да предизвика висока градация на емоционално задвижващите фактори и да отдели ФЕ от изходното съдържание, което е по-скоро уравновесено, отколкото експресивно.

2.1. Полските ФЕ в този случай пазят абстрактния си характер, като словосъчетанията са устойчиви, но лишени от полисемантично декодиране.

raj utracony – (изгубен рай) усеща се липсата на нещо в материален или в нематериален план

raj na ziemi – (рай на земята) хубаво, приятно място

rozkosze raju – (удоволствията, сладостите на рая) характеристика на приятни преживявания.

2.2. Първата ФЕ е със значение и безвъзвратна загуба, нелишена от носталгични нотки, а втората и третата създават известна десигнация с ФЕ от български език.

рай божи

raj ua ziemi

rozkosze raju

2.3. Особеността им е, че имат компаративен характер, успоредявайки място от действителността с рая и приписвайки на това място същите естетически характеристики.

2.4. Експресията е изцяло семантична, но движението й не е обърнато и субект и обект са на обичайните си синтактични и семантични позиции.

Въпреки това, като цяло този род ФЕ не са лишени от известна метафоризация.

Вампир, Vampir, Upior

1. При фраземите, включващи това понятие, основната ос е цветът, който от своя страна е поляризиран на черно и червено. Типът “търсена експресия” тук е безспорен, тъй като е ясна и видима връзката между компонента и значението на ФЕ. Така можем да го определим като семантически господстващ компонент.

1.2. Поляризацията на черно и червено е в пряка връзка с митологичната схема за наследника на вампира – дявола и неговото обиталище ада.

Но в рамките на това митично понятие цветовете се свързват преди всичко с вярването, че вампирът е същество на злите сили, броди главно нощем и, не на последно място, с “хранителните му навици”:

като вапмирин черен – много черен

zacrvenio se kao vampir – много червен

crven kaо vampir

1.2. Тук можем да открием задължително съпровождащия елемент на ФЕ, изразен чрез прилагателното в схемата:

черен като вампир - ! много черен

Значенията на тези компаративни ФЕ се нюансират от съпровождащия елемент – лексикална единица (от тук нататък ЛЕ), като за отделните ФЕ има точно определени ЛЕ. Схемата за сърбо-хърватската ФЕ е същата:

crven kao vampir - ! veoma crven

И двете ФЕ спадат към вида “минимална ФЕ с предлог”, като чрез тази синтактична схема се повишава устойчивостта, съставена от признак и неразгърнато сравняемо – тоест само с една лексема: “вампир”. Образността произтича от избрания обект за сравнение. В случая сравняемото е едно (вампир), а признаците са различни (червено и черно).

2. Ясно е, че в зависимост от психологията на възприемането, обусловена от национални, културни географски и т.н. особености, работят различни модели на характеризация и открояване на външни белези на мистичните същества.

2.1. За конструирането на българския фразеологизъм водещо е появяването на вампира през нощта, наслояването на белези като: “мрак, неизвестност, грозно, страшно”, които водят до проявяването на основния белег във ФЕ: “тъмна кожа”, в пряка връзка с гореизброените и с ФЕ от друго семантично ядро (черен като дявол).

2.2. При сърбо-хърватската ФЕ водещи се оказват “хранителните навици” на вампира и тяхното отражение върху физическия му облик. Българската фразема леко се е отдалечила от това стандартно виждане, като акцентът е повече върху произхода на вампира, отколко върху неговата дейност.

2.3. Стандартната схема се запазва в полски език, но не се изчиства от варианти:

brzydki jak upior – (грозен като вампир) много грозен

czerwony jak upior – (червен като вампир) много червен

Схемата на тези компаративни ФЕ и техните ЛЕ е вече позната:

czerwony jak upior - ! bardzo czerwony

Двете ФЕ са изградени по еднакъв синтактичен принцип с българските и сърбо-хърватските ФЕ, но в семантичното декодиране са застъпени нюанси различни, но типични за славянската християнска общност.

2.4. Според това декодиране прилагателните “грозен” и “черен” означават едно и също, тъй като оформянето на идеал за красота тръгва от лика на Бога и не се състои толкова във физическите белези, колкото в красотата на душата, носеща в себе си смирение, благост и доброта. Тези качества оказват влияние върху външния вид до толкова, че да изработят един “ангелски” модел на физическа красота, отличаващ се със светли тонове (бяла кожа, руса коса, сини очи), и да заклеймят като дяволско и грозно всичко, което има тъмни краски или е различно от божествения модел за сътворение на човека (тъмна кожа, физически недостатъци и т.н.).

Образът на вампира като същество от предхристиянска епоха, успешно преминало в християнската с всички компоненти на въздействие като необходим елемент от корелацията “добро – зло, светлина – мрак”, също участва във формирането на тези естетически принципи и е в продуктивен контакт с тях.

2.5. Следствие от тези сложни взаимодействия е и фраземата:

bladzic po nocy jak upior – бродя по нощите като вампир

2.5.1. Отново компаративна ФЕ, която обаче не се включва в десигнатните групи, образувани от предходните ФЕ в трите езика:

червен: crven kao vampir

zacrvenio se kao vampir

czerwony jak upior

черен: черен като вампир

грозен: brzydki jak upior

2.5.2. Синонимните двойки се виждат ясно, но и в семантичния нюанс на ФЕ “bladzic po nocy jak upior” могат да се открият известни съвпадения. Признакът тук е активен, сравняемото (вампир) отново е неразгърнато и отчасти ФЕ кореспондира с българската фразема “черен като вампир” с оглед на това, че акцентът е върху мрака и страха, но полският фразеологизъм разгръща в семантичното си поле по-конкретна визия за понятието, свързана с навиците на митичното същество.

3. При описания набор от ФЕ конкретността е основен белег и в трите езика, принципът е подчертано компаративен, а особеността е, че ФЕ е конкретно изразена, но признакът, който определя, е нюансиран:

черен като вампир – много черен

crven kao vampir – много червен

czerwony jak upior – много червен

Фраземите не задават просто “червен” или “черен”, а “много червен”, “много черен”.

Тази семантична натовареност е достатъчна и заради това липсват ирония, хипербола, метафоризация, което може да се обясни и с негативната емоционална оцветеност, налагаща определена дистанция от митичното същество “вампир” като представител на злото в бинарната опозиция на християнския модел за света.

Вещица (Вила, Веда), Vestica (Vila), Czarownica

1. При ФЕ в сърбо-хърватски, български и полски език съдържащи това понятие се наблюдава интересна поляризация обусловена от психологически, религиозни, културни и географски фактори.

1.1. Лексемите “вила” и “веда” са синоними на “вещица” и всъщност ФЕ с компонент “вещица” не присъстват в български език поне що се отнася до кодификацията.

1.2. В сърбо-хърватски език присъстват “vila” и “vestica” като компонент за образуване на ФЕ. Тези лексеми не са пълна синонимна двойка. Семантичната им характеристика, както стана ясно, е обусловена от културни, религиозни, териториални особености.

1.3. Всичко това налага разработката по проблема да се раздели така:

1.3.1. За български и сърбо-хърватски ФЕ – компонент “вила”, “vila”.

1.3.2. За полски и сърбо-хърватски ФЕ – компонент “czarownica”, “vestica”.

2. Вила, Vila

2.1. Кодифицираните български ФЕ са:

блазни ме вила – искам да направя нещо лошо

кара ме вила

веда ме блазни

2.1.1. Синонимията в тази група ФЕ е ясно изразена, десигнатът също е общ за всички, като покрива и още една синонимна ФЕ:

блазни ме дявола – искам да направя нещо лошо

2.1.2. Тази синонимна ФЕ говори за директната връзка между понятията “вила, веда” и “дявол” като представители на мистичните сили с нюанс на неизвестно, непонятно, тъй като употребяващият тези фразеологизми сам не може да посочи конкретен източник на желанието си за отрицателни по характер прояви.

2.2. Семантично съвпадане в малка степен наблюдаваме в сърбо-хърватската ФЕ:

dodu vile k oci – намирам се в голяма опасност

pripnu vile k ocima

2.2.1. Митичното същество отново проявява връзката си с тъмната страна от бинарната опозиция на утвърдения модел за света, като семантичната характеристика с по-конкретна, но все още далеч от логично-конкретния израз наблюдаван при други конструкции (на смъртно легло съм – умирам).

2.2.2. Посочените до този момент ФЕ притежават някои общи белези: липса на хипербола, ирония, метафоризация; експресивността е от семантичен тип, смисловият център е общ: “vila”, “вила” и отсъства междуезикова десигнация.

2.3. Друга група ФЕ в сърбо-хърватски е:

ide (juri) netko da ga ne bi vile uhvatile – върви (тичам) много бързо

ide netko kao da ga vile nose

2.3.1. Отново са налице синонимия и общ десигнат, но компарация имаме само във втората ФЕ.

Семантически господстващият компонент съвпада с основния компонент “vila” при образуването на ФЕ и те могат да се причислят към типа “търсена експресия”. Експресията в този случай остава семантична, но можем да открием хиперболизация и метафоризация.

2.3.2. Установяваме, че ФЕ:

ide netko kao da ga vile nose

е с по-неустойчив компаративен характер, но притежава необходимите елементи за класифицирането й като такава. Налице са активен признак и разгърнато сравняемо, съставено от няколко лексеми, по образността се съдържа в самата ФЕ, а не произтича от избрания обект за сравнение.

2.3.3. Може да се открои задължително съпровождащ елемент:

brzo i de netko kao da ga vile nose - ! veoma brzo

2.3.4. Разглежданата ФЕ притежава и още една от особеностите на компаративните ФЕ – не характеризира просто действие, признак или състояние, а техните нюанси: тича – тича много бързо.

2.4. Представените до този момент ФЕ са формирани под влиянието на визията, която славянските народи имат за този род митични същества и техните чието физически характеристики.

Обикновено са описани като белолики, русокоси жени със силни, особени очи, които могат да омагьосват (урочасват), имат непостоянен характер – ту помагат на хората, ту им пакостят, могат да летят с помощта на криле или специална риза – при отнемането й вилата се превръща в обикновена жена.

2.4.1. За опасния характер на вили и веди говори още и ФЕ:

praviti od igle vile – преувеличавам значението на случилото се

Лексемата “vila” тук не е наместена само фонетично и ритмично, а е елемент в бинарната опозиция “опасност – безопасност”, като представлява най-високата степен на опасност в случая.

2.4.2. Посочената ФЕ е в синонимно отношение с фраземите:

правя от влакно вълмо – преувеличавам значението на случилото се

правя от мухата слон...

2.4.3. Десигнатът е налице, но някои други белези като: ирония, метафоризация, хипербола липсват, имаме динамизация и семантична градация на ФЕ.

3. Vestica, Czarownica

3.1. Тази група ФЕ има друг нюанс в декодирането на понятието, поради факта че в повечето случаи “вещица” се приема като женски еквивалент на “вампир” или като съпруга на дявола.

3.2. Сърбо-хърватските ФЕ разкриват тези семантични особености.

kud ce vestica do и svoj rod – за човек, който е отхвърлен от роднини и приятели

vestica na svoju krv trci – за човек, който желае да бъде приет в близка среда

3.2.1. Първата ФЕ дължи образуването си на вярването, че роднините на вещицата трябва да странят от нея, за да не бъдат омагьосани или да не им навреди физически, тъй като тя има същите “хранителни навици” като вампира.

3.2.2. Тези навици потвърждава втората ФЕ, чието декодиране разкрива стремеж към приобщаван до голяма степен хиперболизиран и наситен с динамика и експресия.

3.2.3. Полските ФЕ съдържат споменатите семантични особености и някои варианти.

czarownica na miotle – (вещица на метла) вървя, тичам много бързо

proces czarownic – (лов на вещици) несправедливо преследване, мъчение

3.2.4. Във ФЕ

czarownica na miotle

са подчертани необикновените способности на митичното същество, като предмета, който ги характеризира (miotla – метла) е полисемантичен в контекста на славянската, митология, а и не само.

3.2.4.1. Този ФЕ влиза в синонимна връзка с някои сърбо-хърватски ФЕ:

ide (juri) netko da ga ne bi vile uhvahle – върви, тича много бързо

ide netko kao da ga vile nose

Оказва се, че летенето и бързината са типични белези на този род същества.

3.2.4.2. ФЕ:

proces czarownic

има метонимичен характер, стилистична и семантична експресивност, но не може да се нарече хиперболизирана, това “мъчение, преследване”, като заявява повече оценъчна и констатираща, отколкото драматично-експресивна позиция.

3.3. Като цяло ФЕ от този тип не се отличават с количествено и семантично многообразие, но нюансират и пазят основните черти на ФЕ с компоненти митични същества от негативния корпус на опозицията.

Ангел, Andeo, Aniol

1. Сравнително малко са ФЕ с този компонент, но в междуезиковото им съпоставяне се наблюдава висока степен на семантична синонимия.

(БЕ) В български език:

ангел – небесен – много добър, незлоблив човек

истински ангел – добър, благ човек

(СХЕ) В сърбо-хърватски език:

dobar kao andeo – изключително добър човек

dobri andeo – добър, приятен човек

(ПЕ) В полски език:

Aniol nie czlowier – (ангел, а не човек) много добър човек.

Десигнатът е ясно определим: “добър”, а семантически господстващият компонент може да съвпадне с основния компонент при образуване на ФЕ, тъй като е ясна връзката между лексемата “ангел” и значението на ФЕ. В случая ФЕ са от типа “търсена експресия” като образът им се крепи на лексемата основен компонент и смислов център. Що се отнася до задължително съпровождащия елемент, можем да го видим в схемата

dobar kao andeo – ! izuzetno dobar

Нюансирането на признака се извършва от ЛЕ, като в този тип компаративни ФЕ той никога не е пряко характеризиран, а се подчертава някаква негова особеност:

добър – много добър

dobar – izuzetno dobar

Моделът на семантично характеризиране в повечето случаи синтактично и логически се състои от смислово натоварена, централизираща лексема и лексема с атрибутивна функция.

Интересна е корелацията в полската ФЕ:

aniol nie czlowiek – (ангел, а не човек) много добър човек

Признакът, десигнатът са подчертани чрез отрицание, което прави структурата на образуване уникална и й придава метонимичен характер.

2. Друга група ФЕ са:

Български език:

ангел хранител – защитник, пазител

ангел пазител

Сърбо-хърватски език:

andeo cuvar – защитник, пазител, бдящ над живота

Полски език:

aniol stroz – защитник, пазител

Десигнатът е променен: “защита”, семантичното ядро остава същото. Имаме пълна лексикална, синтактична и семантична синонимия.

3. Следващата група ФЕ влиза в контакт с предходната, като я разширява и метафоризира

Силен ми е бил ангела – избавих се от беда, зло, устоях на изкушението

Як ми е бил ангела.

Слаб ми е бил ангела – сполетя ме някаква беда, случи ми се нещо лошо; подадох се на изкушението

Слаб ми е ангела

В този случай нямаме съзнателно търсена експресия и семантически господстващия компонент е изместен към “неприятност” и “справяне с неприятностите”. Десигнатът също е полюсно ориентиран и съобразен със смислоопределящите лексеми “силен” и “слаб”. Тези ФЕ наследяват и разширяват в семантичен план предходните. Избавлението от беда или преживяването на нещастие че отдават на силата или слабостта на ангела, който закриля човека през целия му живот (според вярването).

4. Също в контакт с изходната вече група ФЕ са друг набор от фраземи, които имат силно нюансирана смислова натовареност.

блъскам (бъхтя) си ангелите – мъча се да проумея нещо

виждам (видя) си ангелите – дочаквам последният си час

прилетяват (прилетят) ми ангелите – изпадам в гняв, ярост, силно се ядосвам

изкарвам (изкарах) си ангелите – силно се плаша, уплашен съм

Прави впечатление конструкцията на ФЕ:

Глагол + притежателно местоимение + съществително (ангел, ангелите)

Различните значения се задават единствено от предикатната конструкция, което от своя страна образува интересни двойки с предиката на изречението декодиращо ФЕ. Структурата на това изречение, разбира се е променлива, но нюансът се запазва:

блъскам – мъча се

виждам – дочаквам

прилетяват – изпадам, ядосвам се

изкарвам – плаша се

Много фина и затова почти незабележима е смисловата връзка между двата предикатни полюса, които поставени в своя контекст, кодират или разкодират ФЕ.

В синонимичен план тези ФЕ не намират корелати в сърбо-хърватски и полски език.

5. При следните фраземи е по-различно:

crni andeo – зло същество, дявол

pali andeo – зло същество, дявол, проклетник

паднал ангел – дявол, същество, представител на злите сили

Синонимията е налице в семантичен, синтактичен и лексикален план. И за изразяване на отрицателни характеристики се използва схемата основна лексема и лексема с атрибутивна функция. Необичайно е, че същество с негативни белези може да се изрази чрез същество с позитивна характеристика. Този метонимичен процес води началото си от схващането за произхода на дявола. Според християнските текстове дяволът е прегрешил ангел, който отказал да се подчини на божията воля, поради което бил изгонен от рая и му били отнети белезите на ангел, за които ще стане дума по-нататък.

Фраземите, образувани с помощта на това понятие се отличават с известна абстрактност като се имат предвид взаимоизключващите се техни компоненти. Въпреки това, десигнатът е съвсем ясен, но смисловият център е изместен в посока към атрибутивните лексеми.

Семантичното структуриране на ФЕ с елемент “ангел, andeo, aniol” е свързано, не на последно място с християнската визия за това същество и представите за красиво и грозно в религиозния модел на мислене и оценка, като не са пренебрегнати и чисто физическите характеристики на съществото “ангел”.

Според догматиката телесната красота не е особено ценна и има значение само ако изразява вътрешната. Прилагателните “хубав” и “добър” на практика означават едно и също. Ангелът, като божи служител трябва да е сътворен в съгласие с отличителните белези на съществата от позитивния полюс на бинарната опозиция “добро-зло”, а именно: благост, смирение, доброта ... От тук и съответните ФЕ:

Български език:

ангел небесен

Сърбо-хърватски език:

dobar kao andeo

dobri an deo

pravi andeo

Полски език:

aniol nie czlowiek

6. Функциите на ангела като божи служител и изпълнител на закрилническа роля за човека са задвижващ момент в образуването на ФЕ:

ангел пазител – български език

andeo cuvar – сърбо-хърватски език

aniol stroz – полски език

Интересно е да се отбележи, че полската ФЕ съдържа семантичния вариант “шпионин”, което придава ироничен нюанс, иначе нетипичен за този вид ФЕ.

7. Следните ФE указват на разнообразни смислови вариации

7.1. блъскам (бъхтя) си ангелите – мъча се да проумея нещо.

Процесът тук е насочен отвътре, навън, като необичайният глагол и множественото число динамизират ФЕ и й придават по-силна експресивност.

7.2. виждам (вида) си ангелите – дочаквам последния си час

Произходът на тази фразема е в непосредствена връзка с християнската представа за момента на смъртта: архангел Михаил със своите помощници отнася душата на умиращия към небесните селения, където ще се реши нейната съдба. Архангелите са невидими за всички, освен за умиращия. В случая префиксът арх – (арах-) сочи степента, което необикновеното същество притежава, в йерархията на божиите служители, а във ФЕ е подействал Закона за икономия в езика.

7.3. изкарвам (изкарах) си ангелите – силно се плаша

Тук процесът е насочен отвън навътре, не само защото е предизвикан от външен дразнител. Предикатната структура подчертава този модел на реакция и заедно с множественото число засилват експресията. Ангелът отново е визуализиран абстрактно във функциите си на блюстител над човешкия живот и дейности.

7.4. прилетяват (прилетят) ми ангелите – силно се ядосвам

Този ФЕ е по-особена поради няколко причини. На първо място в предикатната й част са разкрити физически белези: възможност за летене – наличие на крила. Динамичният характер на предиката засилва експресията, която е насочена отвътре, навън тоест към отреагиране при определена психологическа ситуация, каквато е фрустрацията.

Другият особен момент е, че за характеризиране на нюанс в състоянието (ядосвам се – ядосвам се силно), което се отчита като негативно са използвани елементи от позитивната страна на споменатата бинарна опозиция. Този начин на образуване на ФЕ е повече или по-малко в контакт със смислово-структуриращия модел на ФЕ:

crui andeo – сърбо-хърватски език

pali andeo

8. Полската ФЕ:

powiekszyl drono anilkow – (увелича групата на ангелите) умирам (за малко дете)

насочва към гореписаните белези на фразеологичното структуриране и система за възприемане на съществото ангел.

9. Съществуват известни синонимни отношения между ФЕ образувани с компонента “дявол” и ФЕ с компонента “ангел”.

прилетяват (прилетят) ми ангелите – силно се ядосвам

пернат ме дяволите – силно се ядосвам

хващат ме дяволите

Вижда се, че предикатната част е достатъчно експресивна и при двете понятия, като самите те се оказват взаимозаменяеми, но не съвсем, тъй като конкретното семантично съдържание на предиката обуславя вида на основния компонент. Като същество от позитивна страна на опозицията “добро-зло” ангелът не може да извърши непосредствените и в голяма степен силови действия “первам” и “хващам”, а може да “прилети”, което насочва към нюанс в разкодирането на значенията при тези ФЕ, а именно:

9.1. Силно се ядосвам поради несправедливост

прилетяват ми ангелите – съществата, божии служители реагират на несправедливостта

9.2. Силно се ядосвам без видима причина

хващат ме дяволите – съществата от негативнияполюс на опозицията подтикват към злини и пакостят на човека

перват ме дяволите

10. Интересна опозиция може да се види при ФЕ

pravi andeo (истински ангел)

pali andeo (паднал ангел)

паднал ангел

Ако вземем за изходна семантична опозиция pravi-pali (паднал) можем да изведем друга опозиция: истински – неистински. В случая можем да се подведем в тълкуването на ФЕ, съдържащи тези атрибути – става въпрос не за външна компарация, а за вътрешна. Значението на ФЕ “pravi andeo” не се извежда от варианта “истински, не престорен, фалшив”, а схемата е по-скоро “съвсем като ангел”.

Докато в “pali andeo” семантиката придобива варианта: “не (истински) ангел, а дявол”.

11. Християнския традиционализъм в образа на ангела и произтичащите от това понятия ФЕ е застъпен и в още полски фраземи:

(cisza) jak by aniol przelecial – (сякаш ангел е прелетял) дълбока тишина

spi jak aniol – (спи като ангел) спи кротко, дълбоко

12. Оказва се, че продуктивността при този тип ФЕ е разгърната и при двата полюса на опозицията “добро-зло” при все, че е логично да бъде разгърната само в единия, като се има предвид смисловото съдържание на понятието “ангел”, но този модел работи успешно и другаде както ще видим по нататък.

13. Като цяло ФЕ с компонент “ангел, andeo, aniol” се отличават с наситена експресия, често хиперболизация, силна синонимна връзка, метонимизация, липса на разнообразие от синтактични и семантични варианти, но за сметка на това имат бинарна система на конструиране. Изразяването на признаци, състояние и действие се изградено на принципа на нюанса и противоположността при голяма част от фраземите.

Дявол, Davo (Vrag), Diabel

1. Фразеологизмите, съдържащи това понятие, са голям брой и за удобство семантичната им съпоставка ще бъде разделена според различните характеристики на съществото “дявол”.

Тези ФЕ са образувани по образец на определени свободни съчетания и спадат към групата ФЕ със съзнателно търсена експресивност, където най-ярко се разкрива същността на ФЕ като специфична езикова единица. В този случай при създаването на ФЕ има еднакви механизми за структуриране на образите и възникване на значенията, механизми, които са обусловени от еднаквите логически процеси в човешкото мислене и покриването им в някои културни и религиозни аспекти.

2. Атрибути на физическата характеристика на дявола, отразени във ФЕ.

2.1. Според християнските схващания, намерили израз в църковната живопис и във фолклорните творби, дяволът има следния вид: рога, опашка, черен и космат, с козя брада и копита, а според някои изображения (напр. в църквата в двора на Рилския манастир) има и крила. Някои от тези физически белези са намерили отражение във ФЕ.

2.1.1. Опашка

Български език (БЕ)

хващам дявола за опашката – оправям положението, справям се с нещо, действам решително

пречупвам (счупвам) на дявола опашката – превъзмогвам вражда, омраза, скланям за примирие

хващам златния дявол за опашката – забогатявам

дърпам дявола за опашката – излагам се на риск, опасност, докарвам си нещастие

на дявола опашката кърша – умея да правя нещо много добре, изкусен съм

оставил съм дявола – привидно съм се отказал от опашката му не пущам лоши дела

Сърбо-хърватски език (СХЕ)

vuci vraga za rep – излагам се на риск, опасност

Полски език (ПЕ)

diabel ogonem cos nakryl – (дяволът го е скрил с опашката си) когато нещо не може да се намери

2.1.1.1. Десигнатна група имаме при ФЕ:

дърпам дявола за опашката (БЕ) – излагам се на опасност

vuci vraga za rep (CXE)

2.1.1.2. Позитивен нюанс съдържат ФЕ:

хващам дявола за опашката – забогатявам

хващам златния дявол за опашката – превъзмогвам вражда

пречупвам (счупвам) на дявола опашката – превъзмогвам вражда

на дявола опашката кърта – изкусен съм

2.1.1.2.1. Споменатата вече християнска визия за съществата, представители на злите сили, намира отражение във ФЕ:

пречупвам на дявола опашката – превъзмогвам вражда

Присъствието на дявола задава отрицателна по характер емоция, а “прекършването” на по-уязвима част от него (опашка, рога) предотвратява конфликтната ситуация и нарушава целостта на отрицателната (авто)сугестия, губи своята сила.

2.1.1.2.2. Друг показател за този тип визия е ФЕ

хващам златния дявол за опашката – забогатявам

Дяволът е пряко свързан с материалното обогатяване, тъй като то се смята за маловажно, ненужно според християнската ценностна система, а добиването на благосъстояние и непрекъснат стремеж към богатства често се смятат за дяволско дело, което цели да отклони мирянина от правия път на вярата, да го потопи в телесна, а не в духовната наслада, каквато представлява службата и почитта към Бога.

2.1.1.3 Оставил съм дявола, опашката му не пускам – привидно съм се отказал от лоши дела

Тази ФЕ носи подчертано негативен нюанс и влиза в контакт с ФЕ от семантично десигнатните групи (СДГ):

2.1.1.3.1. “Започвам да върша неразумни, лоши неща”

влезли са ми дяволите

възседнал го е дявола...

2.1.1.3.2. “Превъзмогвам вражда, скланям за примирение”

пречупвам (счупвам) на дявола опашката

Не се включва обаче в никое от тях, защото привидността, разкрита в семантичното й декодиране, я поставя в междинна позиция.

2.1.1.4 ФЕ

на дявола опашката кърша – изкусен съм

влиза в известни семантични отношения с ФЕ от СДГ “голям хитрец”.

Общите белези са умението да се върши нещо или да се хитрува успешно и компонента “дявол” в ролята на преграда, препятствие, което се преодолява, за да се докажат качествата на индивида. Този семантичен модел е напълно логичен, като се има предвид фолклорната му основа и героичните митове, където, за да се превърне един индивид в герой, т.е. да се извърши социализация, инициация, той трябва да преодолее изпитание от различен характер или да се пребори с митично същество (змей, ламя, Горгона, Сфинкс). При Slavia Ortotoxsia дяволът се явява естествен наследник на това същество и задвижва нови модели за образуване на ФЕ.

2.1.1.5. Полската ФЕ

diabel ogonet cos nakryl – за нещо, което се може да се намери

затвърждава приетата визия за понятието и с метафоричния си характер разгръща семантичното богатство на ФЕ съдържаща това понятие.

2.2 По-малко са застъпени ФЕ с компонент черния цвят на дявола

(БЕ)

като черен дявол се мъча(работя) – много се мъча (работя)

по-черен от дявола – много лош

дяволът не е толкова черен какъвто го пишат – нещо, което застрашава някого, може да не е толкова лошо

(CXE)

nije vrag tako crn – нещо, което застрашава някого, може да не е толкова лошо

2.2.1. Десигнатната група е ясна:

дяволът не е толкова черен (БЕ)

nije vrag tako crn (CXE)

2.2.1.1. Наблюдаваме пряката зависимост между негативния нюанс на атрибута “черен” и декодирането, което се извършва при употреба на тези ФЕ. Споменахме, че за християнския мисловен модел атрибутивните лексеми “черен” и “грозен” означават едно и също, но тук се прибавят вариантите “опасност”, “страх”, абсолютно съотносими към посочените атрибути.

2.2.1.2 В този случай ФЕ проявяват синонимични отношения с полската ФЕ:

nie taki diabel straszny (ja go malvja)

Полската и българската ФЕ имат съкратени варианти, което не нарушава семантичната им цялост:

дяволът е толкова черен (БЕ)

nie taki diabel straszhy (ПЕ)

В описаните случаи “страшната перспектива” е позитивизирана от предикатната структура, което има отрицателен статус. Това представлява още един от необичайните и интересни моменти в смисловото конструиране на ФЕ.

2.2.2. ФЕ

като черен дявол се мъча (работя) (БЕ) –

се намира в синонимни отношения с

мъча се като грешен дявол (БЕ)

muciti je kao davo u plitkoj vodi (CXE)

patiti kao davo u plitkoj vodi (CXE)

2.2.2.1. Синонимични в контекста на утвърдения мисловен модел са и атрибутивните лексеми “черен” и “грешен”, необичайно е словосъчетанието “грешен дявол”, като се има предвид, че самият дявол е символ на греха.Семантичното декодиране може да се проследи във фолклора, където изобилстват текстове за неуспели в делата си дяволи от по-ниска степен на йерархията и наказани за провала си от по-издигнатите дяволи.

Атрибутът грешен се прикачва именно към такъв неуспял дявол.

Това декодиране на ФЕ засилва експресията им до хиперболизация.

2.2.2.2. Всички ФЕ от тази СДГ са компаративни, което позволява да се подчинят на познатата вече схема:

(БЕ)

мъча се като грешен дявол - ! много се мъча

(CXE)

patiti kao davo u plitkoj vodi – mnogo patiti

Семантичното ядро съвпада с основния компонент поради наличието на съзнателно търсена експресия.

Компаративите са структурирани с участието на предикатна форма, изразяваща състояние и разгърнато сравняемо (от няколко синтактично и семантично свързани лексеми), а ЛЕ и в двата случая се изразява с предикатната форма: “много се мъча”, “mnogo pаiti”.

Експресията е от семантичен вид, засилена от разгърнатото сравняемо.

2.2.3. При ФЕ

по-черен от дявола – много лош

се наблюдава скрита хиперболизирана компарация, която структурирана поетапно, може да изглежда така:

черен (син.лош) като дявола

засилване на признака

по-лош от дявола

хиперболизиране на признака

по-черен от дявола

Тази ФЕ притежава всички белези на изброените ФЕ: съзнателно търсена експресия, нюанс на признака, семантично ядро, което съвпада с основния компонент, хиперболизация.

3. Възрастови особености

(БЕ) малкия дявол – възклицание, което изразява утешение, че бедата е могла да бъде по-голяма.

(ПЕ) do drabla starego – възклицание на неудовлетворение, досада, желание някой да се отдалечи

Атрибутивните лексеми “малък” и “stary” се намират от двете страни на бинарната опозиция и задават нюанса в декодирането на ФЕ.

Първата ФЕ няма синоним, докато втората е част от голяма СДГ, за което ще стане дума по-нататък.

4. ФЕ, отразяващи раждане на дявола, роднинска връзка, разновидности, битови навици.

4.1. (БЕ)

зная и дявола къде се коти

и на дявола дупките знам

(CXE)

znati gde davo spava

4.2. (БЕ)

воден дявол

кръстен дявол

дявол из вировете

(ПЕ) wenecki diabel

zamorski diabel

4.3. Всички ФЕ спадат към СДГ “голям хитрец”, не са лишени от известна хиперболизация. Експресивността е от семантичен и стилистичен тип. Застъпена е схемата “знам + къде става (намира се) нещо”, което е една от основните преобразувания на ФЕ от вида “търсене експресия”.

Семантически господстващият компонент е общ, но се наблюдава интересна зависимост при атрибутивните лексеми и конструкциите.

4.3.1. Ясно видима “водна” атрибутизация

(БЕ)

воден

из вировете

(ПЕ)

wenecki (венециански)

zamorski (задморски)

За произхода на такъв тип атрибутизация може да се оформят няколко тези, но по-съществените са:

4.3.1.1. Според фолклорните текстове някои от дяволите обитават затворени водни пространства – езеро, кладенец.

Дяволът, който живее на това място, се атрибутира чрез него и определението се превръща в код за разпознаване. В този смисъл, така образуваните ФЕ влизат в синонимни отношения с ФЕ от същата СДГ:

(БЕ) жив дявол

(CXE) zivi davo

pravi davo

4.3.2. Имаме и обратния модел: липсата на вода задвижва различни по смисъл ФЕ:

ziveti kao vrag u malo vode – живеем тежко, бедно

patiti kao davo u plitkoj vodi – много страдам

5. Срещат се образи, базирани на идеята, че дяволът като върховна сила на злото е всемогъщ. Най-разпространен е образът от типа “никой не знае” , като варират ФЕ, при които “дявол” се заменя с “Бог”. Двете опозиции се заменят равностойно, а възникването на значението върви по следния път: Бог (дявол) не знае нещо – никой не знае – не е известно.

5.1. (БЕ)

дявол знае

един дявол знае

(CXE)

davo bi ga znao

davo zna

vrag bi ga znao

(ПЕ)

diabli wiedze

diabel wie

5.2. Разширените варианти и множественото число засилват семантичната експресия, имаме известна хиперболизация и липсва ирония както във всички останали ФЕ досега.

6. Съществуват ФЕ, свързани с взаимоотношенията дявол – църковни обреди, които влизат в СДГ “упорито избягвам нещо или някого”.

(БЕ)

бягам като дявол от тамян

бягам (боя се) като дявол от кръста

бягам като дявол от светена вода

(CXE)

cuvati se kao davo od krsta

cuvati se kao davo od svete vodice

bjezati kao davo od tamjana (od krsta)

bojati se kao davo od krsta (od svete vodice)

(ПЕ)

bac sie jak diabel swieconej wody

Полюсните по семантично съдържание лексеми (дявoл – тамян, дявол – кръст) засилват експресията и хиперболизацията.

7. Някои ФЕ се базират на поверието, че думите на грешниците биват взети от дявола или че човек може да си продаде душата на дявола.

(БЕ)

продавам си душата на дявола

(CXE)

prodati (dati) dusu davolu (vragu)

zapisati dusu davolu (vragu)

(ПЕ)

zaprzedac dusze diablu

Тук семантичното ядро се раздвоява: душа, дявол, но десигнатът запазва целостта си: започвам да върша лоши дела, за да се сдобия с нещо. Присъстват хипербола, метафоризация, динамиката е насочена отвътре навън.

8. Специфични ФЕ със значение “неща или хора с еднакви отрицателни черти” имаме при:

jedan dano (vrag)

isti davo (vrag)

(ПЕ)

jeden diabel

Използването на “дявол” за това специфично за ФЕ значение е логически оправдано.

9. Засилване на външната експресия имаме в случаите:

9.1. Варианти на ФЕ с множествено число на компонента:

(БЕ)

влезли са ми дяволите

дяволите да те вземат

(CXE)

otici do sto davola

(ПЕ)

miech go diabli

9.2. Прибавяне на компонент “всички” като определение към основния компонент:

(ПЕ)

niech go wsryscy diabli

9.3. Употреба на по-големи числа като определение към основния компонент:

(CXE)

otici do sto davola

(ПЕ)

jak sto (trzystu, tysiaca) diabow

isc do stu diablow

9.4. Използване на синонимни названия:

(БЕ)

оставил съм дявола, уловил съм сатаната – отказал съм се привидно от непочтени действия

(CXE)

nije davo, nego vrag – все едно, същото

Синонимията засилва ироничния нюанс и експресията, като извежда на преден план поляризацията, липсваща в декодирането.

9.5. Антоними.

В редица ФЕ “дявол” варира с “бог”. Тези две понятия условно могат да се приемат за антоними. В проучваните езици срещаме ФЕ в структурата, на които се противопоставят двете понятия:

(БЕ)

след дявола върви и Богу се моли

(CXE)

paliti Bogu i davoli svecu

zapalic Panu Bogu swieczke diablu dwie

zapalic Panu Bogu swieczke, a diablu ogarek

modli sie pod figura, a ma diabla za skora

В полската ФЕ modli sie pod figura, a ma diabla za skora имаме противопоставяне на “figura” (фигура на Исус или светец край пътя) и “diabel”.

10. Различни степени на фразеологизация наблюдаваме при ФЕ от различните СДГ.

10.1. Най-слаба фразеологизация е налице при ФЕ, които имат значение, най-общо казано, “извършвам или желая да извърша нещо лошо под влияние на дялова”.

(БЕ)

дяволът ме наду

дяволът ме надъха

дяволът ме подостри

блазни ме дявола

перват ме дяволите

(CXE)

usao davo

(ПЕ)

diabel mnie biora

Фразеологизацията се определя като най-слаба, защото в случаите, когато суеверно, вярващо в съществуването на дявола лице употреби фразеологизъм от тази СДГ, не можем да говорим за наличие на ФЕ.

10.2. С по-силна фразеологизация се отличават ФЕ от СДГ “върша нечестни, лоши неща, за да постигна целта си”.

(БЕ)

с дявола съм ортак

сдружавам се с дявола

продавам си душата на дявола

възседнал ме е дявола

седнал ми е дявола на врата

(CXE)

prodati (dati) dusu davolu

zapisati dusu davolu

pobratiti se s vragom

prodati se davolu

(ПЕ)

zaprzedac dusza diablu

Семантиката на предикатната структура се отличава с динамичен момент, насочен отвътре навън (продавам, prodati), или с момент на доближаване и натиск (сдружавам се, pobratiti se, възсядам, сядам). Тези предикатни структури сгъстяват дистанцията на субекта със зададения източник на зло (дявол) и са основани при образуването на ФЕ с негативни нюанси.

10.3. Сравнително голяма семантична група са ФЕ със значение “лош, проклет, злобен”. Ясна е връзката с компонента дявол и наличието на различни образи от типа “търсена експресия”.

(БЕ)

на дявола се кланям

по-черен от дявала

влезли са ми дяволите

(CXE)

zao kao vrag

pakostan kao vrag

(ПЕ)

diabel opetal

diabel w kim siedzi

diabel patrzy (comu) z oczu

При сърбо-хърватската ФЕ от тази СДГ работи фреквентната структура със задължително съпровождащ елемент, който нюансира значението на доминиращия във ФЕ признак.

Pakostan kao vrag - veoma pakostan

10.4. Можем да обособим СДГ със значение “изпадам в силно раздразнено състояние, ядосвам се”.

(БЕ)

хващат ме дяволите

перват ме дяволите

зеха го дяволите

(CXE)

usao davo

(ПЕ)

diabel mnie biora

Отново имаме предикатни компоненти, чиято семантика скъсява дистанцията с източника на злото и показва пряк контакт с него, което усилва експресията, динамизира и хиперболизира ФЕ.

11. По-голямата част от СДГ при ФЕ с компонент “дявол” означават отрицателни емоции, явления, качества – нещо, което е напълно обяснимо, като се има предвид значението на основния компонент. Най-ярко личи фразеологичната природа на съответните езикови единици в случаите, когато те имат форма на възклицание, т.е. изразяват чисти емоции и логично е в случая да имаме емоционална експресия.

11.1. Немалко възклицания изразяват силно раздразнение, досада. Наблюдаваме и полярност в значенията: горните десигнатни белези са допълнени от изразяване на учудване, изненада, възхищение.

(БЕ)

за какъв дявол

кой дявол

дявол да го вземе

(CXE)

ici po vragu

koji davo

(ПЕ)

ki diabel

po jakiego diabla

na diabla

11.1.1. Съвсем десемантизиран е основният компонент, когато ФЕ възклицанието изразява категорично отрицание, несъгласие.

(БЕ)

анатема дявола

какъв (кой) дявол

(CXE)

ici po vragu

(ПЕ)

diabla tam

11.1.2. Същото важи и за възклицанията със значение “какво, защо”, които са силно експресивни.

(БЕ)

какъв (кой) дявол

(CXE)

na diabla

ki diabel

11.2 При част от възклицанията образът е ясен и е налице по-слаба десемантизация на компонента “дявол” –

кой ме дявол караше – възклицания за изразяване на съжаление, разкаяние

11.3. Срещаме ФЕ, с които се изразява по-силно или по-слабо неудовлетворение от ненавременно, нежелано идване на някого.

(БЕ)

за какъв дявол се мъкне

(CXE)

donio (koga) davo

(ПЕ)

diabli (kogа) przyniesli

11.4. С друга група ярко експресивни ФЕ – възклицания се изразява желание някой да се махне или отказ от нещо, неудовлетворение.

(БЕ)

иди по дяволите

върви по дяволите

дявол да те вземе

(CXE)

ici (otici) do davola

ici (otici) do vragu

ici (otici) do sto davola

odleteti do vragu

(ПЕ)

isc do diabla

isc do diabla starego

isc do stu diablow

11.5. Близки по значение до тази група са ФЕ, с които се изразява вече и желанието някой да се махне, а самото действие е с различни нюанси на значението: “махам се, пропадам безследно”

(БЕ)

пращам по дяволите

отивам по дяволите

(CXE)

baciti (sto) do davola

tjerati (koga sto) k vragu

dati davolu

isc do diabla

diabli (co, kogo) wzieli

11.6. Само в български език се срещат група възклицания, с които се изразява пожелание да не се случи нещо лошо:

на дявола пипер в очите

на дявола му куршум в ушите

да не чуе дявола

Цитираните ФЕ са с характер на заклинателни формули, с които се цели да се предотврати злото, да се попречи на дявола да извърши нещо лошо (в основата е поверието, че дяволът се дразни, когато на някого му върви).

11.7. Общо за възклицанията е характерната най-силна емоционална експресия, най-голяма десемантизация на компонента “дявол” и в известна степен липса на семантично многообразие.

12. Голяма група представляват ФЕ със значение “неприятности, беди, риск, опасност, сам си създавам неприятности”.

(БЕ)

виждам дявола на месечина – имам големи неприятности

вкарвам дявола в къщата си – сам си създавам неприятности

дърпам дявола за опашката

(CXE)

traziti davola svecom – сам си създавам неприятности

traziti davola

vuci vraga za rep

davo je u torbi – голяма опасност, неприятност

12.1. При част от ФЕ общото значение се явява като опасение:

(БЕ)

дяволът не стои мирно

дяволът си няма работа

дяволът не спи

(CXE)

vrag ne spava

(ПЕ)

diabel nie spi

12.2. Предупреждение:

(БЕ)

на дяволско село черква не прави – (не се захващай с нещо, което ще ти донесе беда)

дяволът не оре, не копае

дяволът не спи

(CXE)

vrag ne spava

(ПЕ)

diabel nie spi

12.3 Пожелание:

дано си счупи дявола краката – дано се осуети евентуалната зла помисъл

13. Особено любопитни са ФЕ с общо значение “лошо или необичайно време”. Образът се гради върху женитбата на дявола, нещо, което не може да бъде случайно, а вероятно е свързано с някакви прастари общи поверия.

(БЕ)

дяволът се жени – вали дъжд и грее слънце

дяволите си бият шамари – духа силно

(ПЕ)

wieje jak sto (trzysta) diablow – духа силно

mroz jak diabli – много студено

14. Характерна тематична група е “висока степен в проявата на някакво качество, действие”. При тези ФЕ е налице пълна десемантизация на компонента “дявол”.

14.1. Главно при компаративни ФЕ срещаме значение “много, във висока степен”.

(БЕ)

мъча се като грешен дявол – много се мъча

боя се като дявол от тамян – много се страхувам

боя се като дявол от светена вода

(CXE)

bojati se kao vrag od tamjanа – много се страхувам

bojati se kao vrag od svete vodice

cuvati se kao vrag od tamjana

ziveti kao vrag u malo vode – много се мъча

patiti (muciti je) kao davo u plitkoj vodi – живея много тежко

(ПЕ)

bac sie jak diabel sweconej wody

14.2. Високата степен се конкретизира при свързването й с различни глаголи.

14.2.1. “голям скъперник съм”:

(БЕ)

и на дявола тамян не давам

14.2.2. “знае много”:

(CXE)

znati sto davola

14.2.3. “много бързо раста”:

(БЕ)

расте, като че ли дяволът го дърпа за ушите

(CXE)

raste kao da ga davoli za usi vuku

14.2.4. При свързване с определени глаголи или съществителни ФЕ с компонент “дявол” означават висока степен в проявата на съответното съществително или глагол.

(ПЕ)

mroz jak diabli – много студено

wieje jak sto (trzysta) diablaw – все силно

15. Семантичен кръг с многобройни ФЕ сключва СДГ “много съм хитър, много хитър”.

15.1. При част от тези ФЕ образът се свързва с някакво надхитряне, измамване на дявала от страна на някого.

(БЕ)

и дявола продавам

и дявола надхитрям

и дявола на леда подковавам

и на дявола цървули обувам

(CXE)

davola bi na ledu potkovao

znati davola na selamet istjerati

15.2. Други образи със същото значение са:

(БЕ)

кръстен дявол

жив дявол

воден дявол

дявол из вировете

(CXE)

zivi davo (vrag)

pravi davo (vrag)

15.3. Част от ФЕ от тази група са построени по типичен за значението “хитър” модел, при който се използва глаголът “знае” и обикновено наречие “къде” + става нещо.

(БЕ)

зная и дявола де се коти

зная и на дявола дупките

(CXE)

znati gde davo spava

16. Специфична семантична група представляват ФЕ, в чиято структура влизат антонимите “бог – дявол”. В повечето случаи се обособява значението “лицемер, двуличен”.

(БЕ)

след дявола върви и на Господа се моли

(CXE)

paliti bogu i davolu svecu

(ПЕ)

zapalic Pamu Bogu swieczke i diabu ogarek

Наред с това значение имаме и значението “служа на двама господари”.

17. В български и полски език констатираме по-рядко семантична група със значение “нещо, което изглежда странно, екзотично”.

(БЕ)

на дявола от задния крак направен

(ПЕ)

wenecki diabel

zamorski diabel

Обяснима е функцията на атрибутите “weneski – венециански, zamorski – задморски”, които съвсем директно задават код “екзотичност”. Произходът на българската ФЕ е свързан с фолклора, където нерядко дяволът се опитва да се приобщи към човешката общност, т.е. да заличи странността си, но накуцването с един крак често го издава и връща в света на мистичните същества.

18. Положителните значения поради спецификата на компонента “дявол” са съвсем малко, но разнообразни.

(БЕ)

на дявола опашката кърша – умея да правя нещо много добре

хващам дявола за опашката – оправим положението

хващам златния дявол за опашката – забогатявам

(ПЕ)

nie ladniejszy od diabla – доста красив

Произходът на полската ФЕ може да се потърси отново във фолклорните текстове, според които дяволът обича да се появява сред хората в образа на млад елегантен и привлекателни господин, с което събужда завистта на обикновените младежи.

19. По-разнородни семантични групи можем да отделим при ФЕ специфични за отделните езици.

19.1. СДГ “дано не се случи нещо лошо” е характерна само за български език

да не чуе дявола

да се пукне дявола

на дявола камък (куршум) в ушите

на дявола пипер в очите

да се прекатурят колата на дявола

19.2. ФЕ “както дяволът чете евангелието” съдържа две изключващи се понятия и логичното й значение е “неточно, изопачено, неправилно”, породено от непривичната, странна ситуация, в която е поставен дяволът.

19.3. Някои от ФЕ имат значение “каква позиция имам, към чие мнение, поведение се придържам”.

на кой дявол свещ паля

на кой дявол се кланям

19.4. Интересни са ФЕ, отразяващи безмислени действия:

нямал си дявола работа та взел да си баца децата

19.5. Имаме ФЕ със значения “не говоря откровено”:

прикривам рогато на дявола

Според фолклорните текстове, когато дяволът реши да измами някого и да се представи за човешко същество, обикновено го издават копитата, опашката или рогата.

19.6. По-специфичните ФЕ в сърбо-хърватски са:

gdje je davo rekao laku noc

gdje je vrag rekao laku noc

vragu iza leda

19.6.2. Разпространен е структурният модел с основни компоненти “davo (vrag), torba” със семантичен нюанс опасност, нещастие, но и хитрост, съобразителност.

davolu u torbu otici – да изчезна

davo je u torbi – голямо нещастие

iskociti davolu iz torbe – справям се във всяка ситуация

iskociti (utekao) je (netko) vragu iz torbe (mreze) – съобразителен е

Последните две ФЕ влизат в синонимни отношения с ФЕ “на дявола опашката кърша”, с което се затвърждават основните характеристики на ФЕ от тази СДГ и чрез семантичното съдържание на предикатната структура се постига въздействие в посока надделяване, преодоляване на препятствия и утвърждаване на позитивните човешки качества, което, както уточнихме, има връзка с акта на инициация.

19.6.3. Интересна е СДГ, която представя хитри или опасни хора чрез компонента “дявол”:

davo od coveka

davo od tetke – с нюанс “далечно или никакво роднинство”

stari davo – с нюанс “възрастен човек”

19.6.4. Не липсват и ФЕ, изразяващи “близка, неясна опасност”:

vrag se kuha – засилен нюанс на опасност

neki vrag se kuha – засилен нюанс на неопределеност

19.6.5. В същите тъмни краски е издържана СДГ със значение “работа, която върви или ще свърши зле”:

saditi s vragom tikve

19.6.6. Невесел нюанс внася СДГ “сериозна, опасна ситуация”:

vrag odnio salu

vrag uzeo salu

19.6.7. Семантично и стилистично многообразие срещаме при ФЕ:

doci ce davo (vrag) po svoje – 1. лошите дела ще бъдат наказани

2. ще се случи нещастие

3. не може да се укроти, ще избяга

istjerati vraga iz koga – да укротя, умиря някого

ne da (komu) davo (vrag) mira – 1. неспокоен човек

2. някой, който иска да направи нещо лошо или безмислено

tu je (u tomu je) davo – в това е същността, проблема

tu je davo umesao svoj prst umesao – ситуацията внезапно се влоши

ubogi davo – беден човек

ne vrjediti ni davola – не струва

uzeo vrag usur – луд човек

В семантичен диалог влизат ФЕ:

ne da (komu) davo (vrag) mira

istjerati vraga iz koga

Преобладаващ негативен нюанс поддържат ФЕ:

doci ce davo po svoje

tu je (u tomu je) davo

tu je davo umesao svoj prst

ne vrjedi ni davola

(ПЕ)

uzeo vrag usur

ubogi dаvo

Характеризират определени социални групи от йерархията на човешкото общество, като компонентът “дявол” и съпровождащите го атрибутивни елементи отпращат така характеризирания индивид в по-ниско социално положение.

19.7. В полския език интерес представлява ФЕ:

gdzie diabel nie moze tam babe posle – където дяволът не може там жената ще се справи

Тази ФЕ влиза в контакт с по-странична СДГ:

дяволска кост – жена

дяволска унука – хитрец, хитра жена

В този случай жената е характеризирана като лукаво, способно на коварства същество, което има пряка връзка с дявола. Това значение от своя страна влиза в семантичен контакт с декодирането на понятието “вещица” като съпруга на дявола или негова представителка в човешки свят. Подобно виждане за жената е типично за славянския етнорелигиозен свят.

20. Можем да обобщим:

С малки изключения ФЕ с компонент “дявол” са от типа “търсена експресия”. Чрез преосмисляне на свободни съчетания се създават ФЕ със значение “желая да извърша нещо лошо”:

(БЕ)

дяволът ме наду

дяволът ме подостри

(CXE)

usao davo

и възклицанията:

(БЕ)

кой дявол

какъв дявол

(CXE)

koj davo

ici do davolа

(ПЕ)

ki diabel

na diabla

Поради специфичното значение на “дявол” – върховна сила на злото, повечето семантични групи означават едни и същи отрицателни качества, прояви, действия или неприятности.

Работят едни и същи механизми в различните езици обусловени от еднаквите логически процеси в човешкото мислене: “хитър”

(БЕ)

и дявола на леда подковавам

(CXE)

davolu bi na ledu potkovao

Близки и еднакви моменти има при създаването на външна експресия чрез синоними, антоними, вариране на единствено и множествено число, компонент “всички”, употреба на по-големи числа като определение към дявол.

Положителните значения се срещат рядко. Образите при повечето ФЕ са оригинални, остроумни. Наблюдаваме близки образи с различни значения:

(БЕ)

дърпам дявола за опашката – сам си създавам неприятности

хващам златния дявол за опашката – забогатявам

Интересно е, че в български и полски е налице негативно отношение към жената, като същество, което има връзка с дявола.

Бог (Господ), Bog, Bog

1. Голяма част от белезите, характерни за ФЕ с компонент “дявол”, са характерни и за ФЕ с компонент “Бог”, но присъстват и някои специфични черти, породени от семантичното съдържание на понятието “Бог” и разгръщането на визията за Бога в славянския християнския свят.

1.1. Еднакви са механизмите за структуриране на образите и възникване на значенията. Присъстват възклицания, ФЕ от типа “търсена експресия”, еднакви или подобни модели на синтактично-семантична връзка, обусловени от еднаквите логически процеси в човешкото мислене и културни и религиозни аспекти.

1.2. Сравнително по-малко са ФЕ със засилена емоционалност от негативен характер, което е обяснимо, като се има предвид значението на основния компонент.

Позитивния белег е преобладаващ, но не е ярко изразен.

Основни СДГ за ФЕ с компонент “дявол” присъстват и при ФЕ с компонент “Бог” поради факта, че понятията се намират “от двете страни на бинарната опозиция “добро–зло” и имат изравнени в известна степен позиции като върховни, властващи същества в полюсния модел.

2. Сравнително голяма СДГ представляват ФЕ със значение “неизвестно е, не се знае”:

(БЕ)

един Бог знае

Бог знае

Един Господ знае

(CXE)

Bog bi ga razumio

Bog bi ga znao

Bog bi ga sveti znao

Bog sveti jedan zna

Boga pitaj (pitaj Boga)

(ПЕ)

Bog raczy wiedziec

Bog wie

Тези ФЕ са базирани на идеята, че Бог като върховна креативна сила е всемогъщ. Възникването на значението върви по следния път:

Бог (дявол) не знае нещо – никой не знае, не е известно

Стилово и синтактично разнообразие внасят ФЕ pitaj Boga, Boga pitaj. Те имат динамичен характер, усилен от повелителната глаголна форма.

3. Конструирани на същия принцип СДГ са ФЕ със значение “не се знае кога, не се знае какво, не се знае колко, не се знае къде”:

3.1. не се знае кога

(БЕ)

един Господ знае кога

Бог знае кога

(CXE)

Boga pitaj kada

Bog te pita kada

3.2. не се знае какво

(БЕ)

един Господ знае какво

Бог знае какво

Boga pitaj sto

Bog te pita sto

3.3. не се знае къде

(БЕ)

Бог знае къде

(CXE)

Bog zna gde

3.4. не се знае колко

(БЕ)

един Господ знае колко

(CXE)

Boga pitaj koliko

Bog te pita koliko

Bog zna koliko

3.5. Наблюдаваме пълни и кратки форми за български език, което не изменя характера на ФЕ. Отново ФЕ Boga pitaj, Bog te pita се отклоняват от стандартния модел на образуване. Интересно е, че в тях се съдържа диалогична ситуация между човешкия индивид и Бога. Тези ФЕ могат да се определят към типа “търсена експресия”, като императивната глаголна форма усилва тази експресия.

4. В християнския свят битува схващането за Бога-Творец на живо и неживо, създател на природни и човешки (морално-догматични) закони, на които хората трябва да се подчиняват. Човешката съдба се развива в хармония с божия замисъл за подредбата на нещата. Това схващане задвижва образуването на група ФЕ с общо значение “както е редно, както трябва, колкото има; каквото има, каквото трябва да стане, да става”.

4.1. както е редно, както трябва

(БЕ)

както е рекъл Господ

както Бог даде (дал)

(CXE)

kako Bog naredi

kako Bog hoce

kako Bog zapovjeda

kako je milom Bogu drago

kako je milom Bogu volja

Този вид ФЕ са изцяло позитивни, като това се засилва от определението за “Бог” – “mili”. Те не изразяват примирения, а съгласия да се встъпи в общия божествен ред на нещата.

4.2. колкото има, каквото има

(БЕ)

колкото Бог даде

колкото дал Господ

каквото Бог даде

каквото Господ дал

що Бог дал

(CXE)

koliko Bog da

koliko Bog hoce

koliko Bog naredi

sto Bog da

sto Bog naredi

sto Bog hoce

Прави впечатление еднаквият структурен модел в двата езика, който е почти матрица за образуване на ФЕ от тази СДГ: относително местоимение + Бог + глагол, изразяващ действие или желание с динамика, насочена навън.

4.3. каквото има, каквото трябва да стане, да става

(БЕ)

каквото Бог (Господ) даде

каквото Бог (Господ) дал

що Бог дал

ако е рекъл Бог

ако бъде Богу на път

(CXE)

sto Bog da (dade)

sto je dao Bog

sto (komu) Bog da

Нюансираното значение изменя в малка степен основното семантично съдържание, тъй като самият нюанс сдържа всички негови белези.

5. ФЕ:

(БЕ)

кесариевто, кесарю, а божието Богу

(CXE)

dati caru, carevo, a Bogu bozje

(ПЕ)

Bogu swieszkе i diablu ogarek

Bogu swieszke i diablu dwie

При семантичното си декодиране: “да се даде заслуженото на всеки”, се вписват в стандартната визия за справедливост, ред, хармония, създадени от Бога, както и в основните модели на междучовешко общуване, посочени от християнството.

Принципът на образуване на ФЕ в трите езика не е еднакъв.

5.1. ФЕ:

кесаревото, кесарю, а божието Богу

има директен произход от свещен християнски текст – Евангелие от Марка, глава 12. Според този текст, група фарисеи изпитват Исус с въпроса: “Правилно ли е да даваме данък на Кесаря или не?” След като им показва монета с образа на кесаря (цезар) той отговаря: “Отдавайте кесаревото на Кесаря, и божието на Бога.”

5.2. ФЕ:

dati caru, carivu, a Bogu bozje

има същия произход, като е сменен единствено адресатът, но това не изменя семантиката, тъй като това е извършено в контекста на посочения откъс от Евангелието.

5.3. ФЕ:

Bogu swieczke i diablu ogaek

Bogu swieczke i diablu dwie

имат нюансите “служа на двама господари, привидно съм се отказал от лоши дела”.

Известно е, че паленето на свещ представлява християнския вариант на езическото жертвоприношение. То се извършва в случаите, когато божеството трябва да се умилостиви или помоли за нещо. Налице е пряка връзка между семантичното съдържание на ФЕ и целта на ритуала. Това е обичайно, като се има предвид, че фолклорната традиция пази доста езически обреди, приспособени към християнството, тъй като е невъзможно да се изкорени напълно една културно обредна система и да се замени с нова.

6. На схващането за Бога като върховна сила се базират и ФЕ – възклицания, които изразяват надежда, че нещата ще вървят добре:

(БЕ)

дай Боже

помози Боже

помагай Боже

(CXE)

Boze pomozi

Правят впечатление повелителната глаголна форма, която в този случай може да се определи като ”молителна” с оглед на адресата, който представлява върховна сила, и звателната форма, използвана навсякъде при назоваване на адресата. Това динамизира ФЕ и определя експресивността като емоционална и съзнателно търсена.

7. В подобен семантичен кръг се вписват ФЕ със значение “бъди благодарен, че нещо неприятно не се е случило”:

(БЕ)

благодари на Бога

(CXE)

moliti (moli, moli) Boga

neka moli Boga

Наблюдаваме също императивни глаголни форми, но съществителното е в акузативна форма. Интересно е, че въпреки абстрактната представа, която се създава за Бога, той е класифициран като одушевено същество (наред с дявола) според използваните падежни флексии.

8. В “молителен”тон са издържани и ФЕ:

(БЕ)

моля като Бог – моля искрено и продължително някого

като на Господ се моля

(CXE)

moliti kao Boga

8.1. Схемата на компаративните ФЕ е позната:

моля като Бог - !много моля

moliti kao Bog - ! mnogo moliti

ЛЕ е еднаква за двете ФЕ и нюансира значението. Този тип “минимална ФЕ с предлог” се състои от активен признак и неразгърнато сравняемо (от една лексема), компарацията е устойчива, но синтактичното представяне може да варира:

моля като Бог

като на Господ се моля

8.2. Любопитен е фактът, че не се среща ФЕ, която да отразява молба до дявола, като се има предвид, че в бинарния модел на опозицията “добро–зло” в християнската визия за света двете сили са равнопоставени – доказват го и многобройни ФЕ от различни СДГ.

Обяснението вероятно е, че дяволът не се възприема като креативна, даваща сила, а само като вземаща и разрушаваща.

9. Имаме и ФЕ със семантично съдържание “гледам с възхищение”:

(БЕ)

гледам (някого) като Бог

(CXE)

gledati (u koga) kao u Boga

Тези ФЕ притежават белезите, типични за ФЕ с компонент “Бог”, разгръщат богатата семантична палитра от позитивни нюанси и затвърждават схемата на конструирането им.

10. Положително е декодирането на ФЕ:

(БЕ)

пред Господа и пред хората – пред всички, искрено, честно

(CXE)

pred Bogom i ljudima

Тук отново проличават еднаквите механизации за структуриране на образите и възникване на значенията, обусловени от еднаквите логически процеси в човешкото мислене и религиозен аспект. Може да се говори за известна метафоричност, притежават още семантична експресия, известна хиперболизация, но липсва динамика.

11. В случаите, когато човек желае да приведе необорим аргумент в подкрепа на истинността на изказването си, той се позовава на върховната сила – Бог. Тази необходимост поражда ФЕ със значение “говоря истината, наистина, точно така”:

(БЕ)

Бог ми е свидетел

Бога ми

(ПЕ)

Bog mi swiadkiem

Дистанцията между говорещото лице и върховната сила е скъсена с помощта на кратката форма на притежателното местоимение – ми, mi (на мен/е, mnie). Тези ФЕ – възклицания са хиперболизирани със съзнателно търсена експресия.

12. Наблюдава се присъствие на сравнително многобройни СДГ с негативен характер. Те не са преобладаващи, като се има предвид семантичното съдържание на компонента “Бог”, но са повече в сравнение с положително нюансираните СДГ при ФЕ с компонент “дявол”, което води до неравно разпределение на семантичните опозиции при двата компонента, неотделимо свързани в християнската система за конструиране на света.

12.1. По-голяма СДГ образуват ФЕ със значение “умирам, умря”:

(БЕ)

Господ го прибра

Господ го повика

предавам Богу дух

духне ми Господ свещицата

(CXE)

Bog je uzeo (koga) k sebi

Bog je pozvao (koga) k sebi

dati (predati) Bogu dusu

otici Bogu na istinu

otici Bogu na racun

poci Bogu na istinu

Виждат се ясно еднаквите и различни механизми на синтактичното структуриране, а семантичното е задвижено в множество фолклорни текстове (и отразено във ФЕ), възникнали като пряк израз на симбиозата между определен културно религиозен модел и логическите процеси на творческото му преструктуриране.

12.1.1. ФЕ:

Господ го прибра

Господ го повика

(CXE)

Bog je uzeo (koga) k sebi

Bog je pozvao (koga) k sebi

Съдържат еднаква по значение предикатна структура (прибра, повика, uzeo, pozvao), което има динамичен характер и утвърждава християнската визия за човека, като същество, сътворено по образ и подобие на Бога, което след края на земния си път трябва да се върне при своя Създател и да отговаря за отклоненията си от правия път.

12.1.2. ФЕ:

(БЕ) предавам Богу дух

(CXE) predati (dati) Bogu dusu

разгръщат посочената визия и са свързани със схващането, че след сътворяването на човешкото тяло от кал, Богът –Творец е вдъхнал своя дъх (душа) на това тяло, оставяйки в него божествена част, която се връща при него след смъртта.

12.1.3. Интересен е източникът на образуване при ФЕ:

духне ми Господ свещицата

Съществува фолклорен текст, който представя мярката за продължителност на човешкия живот във вид на свещ.

Свещите на всички хора са подредени в определено топично пространство, което се пази от Бог в образа на побелял старец. Човешкият живот свършва, когато той реши да угаси свещта.

13.Оригинална е СДГ със значение “голям скъперник съм”:

(БЕ)

и на Бога (Господа) тамян не давам

(CXE)

ne dati ni Bogu tamjana

Експресията и интензитетът са усилени от основния компонент, който се явява и семантично ядро, от двойното отрицание в сърбо-хърватската ФЕ и подчертаването на действието с отрицателен статус с помощта на съюза “и”. ФЕ може да се определят от типа “търсена експресия”.

14. Позната е СДГ със значение “двуличник, измамник”:

(БЕ)

след дявола върви и на Бога се моли

служа на Бога и на мамона

(CXE)

paliti Bogu i davolu (vragu) svecu

(ПЕ)

zapalic Panu Bogu swieczke, a diablu ogarek

zapalic Panu Bogu swieczke, a diablu dwie

Полските ФЕ се декодират с нюанс “служа на двама господари, давам на всеки заслуженото”.

ФЕ са от типа “търсена експресия”, засилена от антонимичния им характер, имаме метафоризация, но липсват динамика и хипербола.

15. Още една от негативните човешки характеристики – “горделивостта”, е изразена във ФЕ със значение “възгордял се е много”:

(БЕ)

хванал Господ за брадата

хванал Господ за пардесюто

хванал Господ за шлифера

хванал Господ за чадъра

(CXE)

uhvatiti Boga za bradu

15.1. Това семантично декодиране се дължи на скъсяване на дистанцията между човешкия индивид и върховната сила – Бог, изразена в семантичното съдържание на глагола “хващам, hvatiti”. Липсата на дистанция между високопоставен и нископоставен задвижва характеризиращата оценка “възгордял се е много”.

15.2. Вижда се лексикално-стилистичното разнообразие на българските ФЕ в сравнение със сърбо-хърватски, но схемата за синтактично изразяване е еднаква. Това отново потвърждава близките процеси при формиране на ФЕ в двата езика.

15.3. Динамизмът на глаголната семантика придава специфичен характер на ФЕ, а наличието на атрибути като: брада, пардесю, чадър, рисува една доста интересна визия за субекта, който чрез сумирането на тези белези се явява в образ на възрастен, достолепен мъж – материализираната представа за понятието “Бог”. Можем да определим тези ФЕ като уникални и да ги причислим към ФЕ от типа “съзнателно търсена експресия”, също така при тях наблюдаваме известна ирония.

16. Някои от ФЕ с отрицателен статус представляват възклицание за изразяване на опасение от нещо лошо с нюанс: “дано не се случи, дано не стане”:

(БЕ)

не дай си Боже

пази Боже

да не дава Господ

(CXE)

ni daj Boze

ni daj Bog

(ПЕ)

bron Boze

16.1. Наблюдаваме отново императивни форми на глагола, които притежават “молителен” нюанс, и звателни форми на съществителното, които имат за цел да скъсят дистанцията между човешкия индивид и върховната сила, но с цел предпазване от беда, нещастие. Синтактично-морфологичното структуриране е двувидово:

16.1.1. без отрицателна частица

(БЕ) пази Боже

(ПЕ) bron Boze

16.1.2. с отрицателна частица

(БЕ) не дай си Боже

(CXE) ni daj Boze

Тази двудялба, не нарушава, а обогатява общия механизъм на образуване на ФЕ от този вид.

16.2. Експресията е съзнателно търсена, но липсва метафоризация, а фразеологизацията е по-слаба, защото е нормално лице, което вярва в съществуването на Бог, да се обърне към него за помощ или закрила. Хиперболизация и ирония не се наблюдават, което невинаги е характерно за ФЕ с компонент “Бог”.

17. Друга група ФЕ с отрицателен статус имат значение “нещо или някой толкова хубав, колкото се говори или изглежда”:

(БЕ)

не е Господ (Бог) знае какво

не е Господ (Бог) знае

(CXE)

nije Bog zna sto

nije Bog zna kakav

17.1. Тази СДГ влиза в интересна опозиция със СДГ “не се знае какво”, която съдържа ФЕ:

(БЕ)

Бог знае какво – не е Бог знае какво

(CXE)

Bog zna sta – nje Bog zna sta

Вижда се, че синтактично разликата е единствено в отрицателната глаголна форма, която изцяло изменя семантичното декодиране от ”не се знае какво” до “не е толкова хубаво, колкото се говори или изглежда” – т.е. от безлична форма с отрицателен статус към изцяло негативна.

17.2. При тези ФЕ присъства известна ирония, но липсва хипербола и метафоризацията е по-слаба, принадлежат към вида “съзнателно търсена експресия”, като тя може да се определя като семантично-емоционална.

18. Наситена с емоционална експресивност и с отрицателен заряд е СДГ “по никой начин, няма да се осъществи”:

(БЕ)

кам тоз Господ

де тоз Господ

(CXE)

toga Boga nema

В тези ФЕ – възклицание семантичното ядро съвпада с основния компонент (Господ), който е определен като липсващ, за да се подчертае и хиперболизира твърдението, че нищо няма да се случи или няма да бъде изпълнено.

19. Интересна е СДГ “съвсем гол, без дрехи”, която включва ФЕ:

(CXE)

kako je (koga) Bog stvorio

(ПЕ)

jak go Pan Bog stworzyl

19.1. Това семантично декодиране е задвижено отново от теорията за създаване на човека. В български език образуването на ФЕ с такова значение е по-конкретно:

(БЕ) гол, както го е майка родила

Общият белег е моментът на сътворение, който представя човека в естествения му вид.

19.2. Този вид не притежават ирония и хипербола, експресията е семантична, метафоризацията слаба, фразеологизацията също, ако с тях си служи лице, което приема християнската теория за сътворението на човека.

20. Друга специфична СДГ има значение “чува се силен шум, вик”:

(БЕ)

чува се нещо до Бога

(CXE)

do Boga se cuje

Тези ФЕ притежават засилена търсена експресия, хиперболизация и образуването им е задвижено от схващането за далечното местоположение на Бога най-често на небето или на края на света, застъпено във фолклорните текстове.

21. В трите езика (български, сърбо-хърватски, полски) имаме специфични ФЕ, които образуват различни СДГ.

21.1. Голямо семантично разнообразие наблюдаваме в българския език.

21.1.1. Сравнително обемна СДГ представляват ФЕ – възклицанията, които изразяват недоволство от незаслужено наказание:

Господа (Бога) ли съм гонил с камъни

Господа (Бога) ли съм замерял с камъни

Господа (Бога) ли съм бил с камъни

Господа (Бога) ли разпнах

не съм бил Господа с камъни

не съм гонил Господа с камъни

не разпнах Бога

не съм замерял Господа с камъни

Въпросителната форма засилва емоционалната експресия и хиперболизацията.

21.1.2. Друга обемна СДГ представляват ФЕ със значение “какви възгледи имам, към чие мнение се предържам”:

на кой (какъв) Господ се моля

на кой (какъв) Господ се кланям

на кой (какъв, чий) Господ служа

на кой (какъв, чий) Господ слугувам

Наблюдава се пълно синтактично, морфологично и семантично единство при изразяване на значението.

21.1.3. СДГ с негативен статус образуват ФЕ – възклицателни със значение “съмнение, неверие в нечие твърдение, изказване”:

нима го е забележил Господ на ухото

нима го е записал Господ на работа

нима е хоратил с Господ

нима седи с Бога коляно до коляно

Въпросителната форма засилва съзнателно търсената експресия от емоционален тип и хиперболизацията. Основният компонент и семантичното ядро съвпадат, което е обичайно за ФЕ с компонент “Бог”.

21.1.4. Динамична и експресивна СДГ представляват ФЕ – възклицанията със значение “голямо учудване от нещо необикновено”:

слез, Боже, та гледай

стани, Боже, та гледай

тичай, Боже, та гледай

търчи, Боже, та гледай

Императивните форми на глагола и звателните форми на съществителното придават на ФЕ емоционално експресивен и хиперболичен характер.

21.1.5. Специфична за български език е СДГ със значение “бия или съм бит”:

дървен Господ

ям дървен Господ

ще играе дървен Господ

ще играе по гърба ми дървен Господ

Произходът на необичайното съчетание “дървен Господ” със значение “тояга, пръчка” вероятно се корени в стари модели на семантично структуриране.

21.1.6. Експресивно емоционална е СДГ съставена от ФЕ – възклицания за изразяване на надежда, че нещо ще се осъществи:

чул те Господ

чул те Господ с двете уши

от твоята уста в Божиите уши

Тази СДГ носи характерните белези на СДГ с компонент “Бог” – засилена експресивност, съвпадане на семантично ядро и основен компонент и т.н. В случая глаголната форма изразява не императивност, а вероятност.

21.1.7. Няколко ФЕ се обединяват около десигната “щастлив, късметлия”:

родил се кога вечерял дядо Господ

с Господа (Бога) съм приказвал

с Бога съм вечерял

Еднаквата битова ситуация, в която са поставени говорещото лице и върховната сила (Бог), скъсява дистанцията между тях и задвижва модела на образуване.

21.1.8. Малко на брой ФЕ характеризират личност, която не върши нещо и пилее времето си:

ни царю харач, ни Богу колач

ходя за бяла Бога

21.1.9. В подобен негативен план се вписват ФЕ – възклицания:

Господи, защо не си прибереш вересиите

Защо, не си те прибере Господ

Те изразяват негодувание от крайно глупава особа или от твърдение, мнение, изказани не на място.

21.1.10. Интересни и остроумни са ФЕ:

Господ не е скитач, ами събирач – употребява се когато добър мъж се ожени за зла жена

пуща ми Господ печени врабчета – получавам наготово, богатство, имот

ще ми спусне Господ със зюмбюл – нищо няма да получа без да се трудя (ирон.)

грижа Бога за луда тиква – изтъква се, че не може да се очаква внимание (ирон.)

ще ми изпеят дългото свети Боже – ще умра

ще ми занесе душата у кошница пред Бога – ще бъда обграден с грижи и внимание

Последната ФЕ влиза в синонимни отношения с ФЕ:

ще ми занесе душата в кошница у рая

21.2. Не по-малко семантично разнообразие наблюдаваме при ФЕ от сърбо-хърватски език.

21.2.1. Върховенството на Бога е намерило израз при образуване на ФЕ със значение “важна личност, влиятелен човек”:

Bog bogova

Bog i batina

Интересно е присъствието на лексемата “batina”, която застава от другата страна на бинарния модел, за да усили сугестивния механизъм за всеобхватност.

21.2.2. Малка група ФЕ имат функция: “утвърждаване, потвърждаване на дадено твърдение, ситуация, поведение”:

Bog i bogome – наистина, сигурно

Bog i dusa

drugog Boga neta – не може да бъде по друг начин

Подобна функция на компонента е позната от български език.

21.2.3. Присъстват и ФЕ със значение “живея добре, наслаждавам се”, като моделът за образуване е задвижен от отъждествяването на човешкия индивид с Бога:

biti za Bogove

uzivati kao mali Bog

zivjeti kao mali Bog

21.2.4. Имаме известен брой ФЕ със значения “далеч, много далеч”:

Bogu iza leda

Bogu za ledima

gdje Bog svga nema

gdje je Bog rekao laku noc

Тези ФЕ създават синонимни отношения с ФЕ, каито имат антонимен основен компонент “дявол”:

gdje je davo rekao laku noc

21.2.5. Несъвместимост, непреодолими различия изразяват ФЕ:

kao Bog I sesurdzija

moj Bog I njegov Bog ne mogu zajedno

21.2.6. В синонимични отношения влизат ФЕ с антонимни компоненти:

uzeo Bog usur (od koga) – луд човек

uzeo vrag usur (od koga)

21.2.7. Съгласно християнското схващане за сътворение на човека се образуват и антонимичните в известна степен ФЕ:

ubiti (prebiti) Boga u komu – убия някого

dok Boga u komu cujes – докато е жив

21.2.8. Интересна с СДГ, която има значение “поздравявам някого при среща и отговарям на поздрава”:

nazivati (nazvati) Boga

prihvatiti Boga

primati (primiti) Boga

21.2.9. В синонимни отношения влизат ФЕ: “neki Bog и “neku davo” със значение – “нещо, нещо неопределено”.

21.2.10. Специфичнви и остроумни са ФЕ:

skidati sve Bogobeve s neba – много псувам

ubij Boze – много лошо, не може да бъде по-лошо

znati svoga Boga – примирявам се със съдбата

vidjeti svoga Boga – получавам заслужено наказание примирявам се със съдбата

divota I Boga – много красиво

ni za miloga Boga – по никой начин, никак

nista pod milim Bogom – съвсем нищо

kad je Bog po zemlji hodao – много отдавна

Последната ФЕ е образувана в границите на християнската теория за сътворение на света: след като Бог създал земя и вода, пребивавал в това пространство, за да създаде останалите компонента и човека. Същият произход и значение има българската ФЕ:

направено две недели преди дяда Адама

21.3. В полски език също не липсват специфични ФЕ, чието образуване е задвижено от християнската визия за света и същността на върховната сила назована Бог.

Jak Pana Boga za piecem – чувствам се добре, задоволен (в материален аспект)

Gosc w dom, Bog w dom – на госта се полага уважение

Jak Kuba Bogu, tak Bog Kube – на човек му се дава това, което е заслужил

22. В заключение можем да обобщим, че по-голямата част от ФЕ с компонент “Бог” принадлежат към типа “търсена експресия”, наблюдаваме ирония, хипербола, метафоризация, съвпадане на семантичното ядро и основния компонент. Поради спецификата на компонента повечето ФЕ имат положителен статус и са под формата на възклицание (дай Боже, i Boze pomozi).

Работят едни и същи механизми за структуриране на образите и възникване на значенията, обусловена от еднаквите логически процеси в човешкото мислене (“искрено, честно” – pred Bogom i ljudima, пред Бога и хората).

Близки и еднакви моменти има пресъздаване на външна експресия чрез синоними, антоними, вариране на единствено и множествено число, пълни и кратки форми. Повечето ФЕ са оригинални и остроумни, но стилистично и синтактично нямаме особено разнообразие, тъй като всички образуващи и декодиращи механизми са центрирани около основния компонент.

Някои падежни форми и архаични лексикални единици свидетелстват, че съответните ФЕ са възникнали много отдавна (ни царю харач, ни Богу колач), а другаде съвременният лексикален състав (хванал Господ за чадъра) говори за развитие и динамичност на системата за образуване на ФЕ, което подчертава уникалния й характер.

Душа, Dusa, Dusza

1. В сравнение с останалите, компонентът “душа” обединява най-много ФЕ от големи и разнообразни СДГ. Преобладават позитивните нюанси, но негативните също не са малко Малка част от ФЕ са възклицания, но тук също наблюдаваме съзнателно търсена експресия във всичките й видове.

Отново работят едни и същи механизми за структуриране на образите и възникване на значенията, обусловени от еднаквите логически процеси в човешкото мислене. Абстрактният характер на компонента “душа” задвижва и многобройни ФЕ с абстрактен характер, често хиперболизирани и динамизирани до висока степен. Присъстват и СДГ, типични за компонентите “Бог” и “дявол”, което е обяснимо, като се има предвид дълбоката връзка между трите компонента – основни за християнската религия.

2. Най-обемната СДГ има негативно значение: „много съм уморен, изтощен, умирам”.

2.1. много съм уморен, изтощен, умирам:

(БЕ)

душа не ми остава

с душа се разделям

от душа се отделям

боря се с душата

с душа се прощавам

предавам душата си

излиза ми душата

изпускам душата си

(CXE)

boriti je s dusom

djeliti je s dusom

rastati je s dusom

ispustiit dusu

gubiti (rgubiti) dusu

Наблюдаваме еднакво семантично съдържание на глаголите, обусловено от процеса, който характеризират. ФЕ са изключително експресивни и динамични, но лишени от метафоризация, хиперболизацията и фразеологизацията са по-слаби, ако говорещото лице вярва в съществуването на душата, обитаваща човешкото тяло.

2.2. умирам:

(БЕ)

душата ми е в зъбите

душата ми е зад зъбите

душата ми седи в зъбите

душата ми е под носа

душата ми мирише на плесен

душата ми се е събрала в нокът

душата се крие под нокът

душа под наем нося

държа душ зад зъбите

стискам душа зад зъбите

за един юмрук душа нося

едва душа нося

душа не ми остава

бера душа

предам душата си

предам Богу дух ( син. “душа”)

(CXE)

dosla dusa pod grlo

dosla dusa u nos

dosla dusa u podbrdac

drsce (komu) dusa na jeziku

jedva nose u kostima dusu

dati (predati) Bogu dusu

2.2.1. Веднага проличава вариативното и структурно многообразие в български език в сравнение със сърбохърватски.

Наблюдаваме локализиране на компонента в момента на смъртта около носа и устата. Това се обяснява със схващането, че душата излита като струя въздух през съответните органи в този момент, след като преди това е вдъхната в човешкото тяло от Бога.

2.2.2. Основният компонент съвпада със семантичното ядро, експресията е съзнателно търсена чрез изключително оригиналните елементи за характеризиране на състоянието (душата ми мирише на плесен, jedva nosi u kostima duisu).

Липсва ирония, но има известна хиперболизация и метафоризация.

3. Още една СДГ с негативен характер, позната и при ФЕ с компонент дявол – “върша нечестни дела, за да се сдобия с нещо”:

(БЕ)

продавам си душата на дявола

(CXE)

dati (zaloziti) dusu

izgubiti dusu

prodati (dati) dusu davolu (vragu)

zapisati dusu davolu

zapisati vragu dusu

(ПЕ)

zaprzedec dusze diablu

Тук сърбо-хърватските ФЕ са по-многобройни и разнообразни като структура, но моделът на структуриране е еднакъв. Семантичното съдържание на глаголите е динамично, насочено отвън навътре – по този начин се осъществява контакт със семантичното ядро, което в тази СДГ се разделя на “душа” и “дявол”. Що се отнася до останалите белези, те са типичните за този вид ФЕ.

4. Силно експресивна е СДГ със значение “извънредно много, дълбоко, силно”. Това значение има повече отрицателен статус и ФЕ се отличават с хиперболизация, метафоризация, но са лишени от ирония както много голяма част от ФЕ с компонент “душа”.

(БЕ)

до дъното на душата

до дън душа

засегна (обидя) до дъното на душата

бръкна в душата

(CXE)

dirnuti (koga) do dna duse

potresti (koga) do dna duse

na dnu duse

u dubini duse

uvrijediti do dna duse

dirnuti u duse

Изцяло абстрактният характер на понятието, който почти не позволява ирония, тук сякаш е пренебрегнат и на душата са дадени почти материални характеристики. Този модел за структуриране на ФЕ работи и в двата езика и не можем да видим голямо разнообразие от стилистични и синтактични варианти при изразяване на значението.

5. Друга силно експресивна СДГ има изцяло позитивен нюанс на значението – “искрено, много искрено, всеотдайно, дълбоко и силно”:

5.1. искрено

(БЕ)

от душа

от дън душа

(CXE)

(govoriti) iz duse

Наблюдаваме същата материална характеристика на абстрактно понятие, което улеснява изразяването на състоянието. Подобна материализация имаме и при останалите компоненти (хванал Господ за брадата).

5.2. искрено, дълбоко, всеотдайно

(БЕ)

от дъното на душата

от цялото си сърце и душа

с душа и сърце

от душа и сърце

от душа

(CXE)

iz sve duse

svom dusom

(ПЕ)

z calej duszy

Вижда се, че функцията и семантичният облик на предлозите са едни и същи – от, с, iz, z. Насочват към динамика отвътре навън и към всеобхватност на израза.

Това е логично, като се има предвид семантичното декориране на ФЕ. Наблюдаваме известна хиперболизация, метафоризация, но този тип ФЕ изключват иронията.

6. Изцяло негативна е СДГ със значение “притеснявам се, безпокоя се за нещо или някого, чувствам се потиснат, измъчен – т.е. общо състояние на тревога”:

6.1. чувствам притеснение и безпокойство

(БЕ)

тежко ми е на душата

турям душа на мъка

имам на душата

лежи ми на душата

камък ми тежи на душата

тежи ми на душата

(CXE)

imati (koga, sto) na dusi

imati kamen na dusi

kamen lezi (komu) nu dusi

tesko je (komu) pri dusi

Схемата за конструиране на по-голямата част от тези ФЕ може да се представи така:

статична глаголна форма + (нещо) + предлог (нар при) + съществително (душа, dusa).

Наблюдаваме метафоризация и хиперболизация, но експресията не е силна и е от семантичен и стилистичен вид и съзнателно търсена. Нямаме синтактично и лексикално разнообразие – моделът за предаване на значението е един и същ, обусловен от еднаквите логически процеси в човешкото мислене и от известното покритие в културни и религиозни аспекти:

(БЕ)

душата ме боли

тежи ми на душата

изгоря ми душата

(CXE)

boli (zaboli) koga dusa

boli (zaboli) u koga dusa

Тук имаме същите белези характерни за горната група ФЕ, но експресията и хиперболизацията са по-силни.

7. Засилена съзнателно търсена експресия и хиперболизация са характерни и за ФЕ със значение:

– мъча, измъчвам някого

– лишавам от живот някого

7.1. мъча, измъчва някого

(БЕ)

изваждам (извадя) душата

вадя душата

взема душата

вадя с памук душата

(CXE)

istisnuti (kome) dusu nа grlo

zadavit (komu) dusu

uzeti dusu

vaditi (povaditi) dusu

sisati(komu) dusu nа pamuk

Вариантното многообразие в сърбо-хърватски е по-голямо, тъй като за семантичен модел е използвано и схващането за локализиране на компонента “душа” в момента на смъртта. Общият модел, изразен във ФЕ:

(БЕ) вадя с памук душата

(CXE) sisati (komu) dusu na pamuk

има ироничен нюанс “незабелязано, с тайна злоба измъчвам някого”, като са използвани физичните свойства на материала “памук”, за да се подчертае нюансът.

Динамиката на семантичното глаголно съдържание не е навсякъде конкретизирана в една посока, а е по-скоро разнопосочно.

7.2. лишавам от живот някого

(БЕ)

взема душата

вадя душата

опържа душата

изяждам (изям) душата

ям душата

вадя с памук душата

(CXE)

sisati (komu) dusu na pamuk

piti (komu) dusu

uzeti dusu

cjepati dusu

В този случай съзнателно търсената експресия, хиперболизацията са по-засилени. Семантиката на глаголните форми недвусмислено е моделирана в рамките на грубия контраст със семантиката на съществителното (опържа душата, cjepati dusu), което води до засилена функция на (авто)сугестивния момент и драстично, почти шокиращо въздействие на така образуваните словосъчетание с функция на ФЕ.

8. Изцяло с положителен статус е СДГ, която характеризира човешко поведение и отношение: ”добър, кротък човек” с няколко семантични нюанса:

8.1. добър човек

(БЕ)

добра душа

(CXE)

plemenita dusa

cestita dusa

rajska dusa

dusa od coveка

Прави впечатление в този семантичен и синтактичен модел отъждествяването на понятията “човек” и “душа”. Според християнската теория за сътворение на човека това отъждествяване се приема за логично, тъй като се поддържа тезата, че същността, главната част на човека е неговата душа, като най-близко до създателя си божие творение и лишена от конкретни характеристики.

За ФЕ от този тип са характерни множество определения и опростена синтактична схема. Имаме ирония при всяка ФЕ, слаба метафоризация, липсва хипербола, фразеологизацията също не е ярко изразена.

8.2. кротък, незлобив човек или домашно животно:

(БЕ)

кротка душа

(CXE)

mirne dusе

8.3. незлоблив, незрял човек:

(БЕ)

невинна душа

невинна душица

(CXE)

nevina dusica

Тези ФЕ съдържат същите белези както горната група, но откриваме деминутивни форми за пръв път в набора от всички изследвани ФЕ, които съдържат понятията “ад, рай, вещица, вампир, Бог, дявол, ангел”. Това засилва позитивния статус на ФЕ от този СДГ.

9. Съществуват ФЕ, изразяващи състояние на безгрижие, дoволство и лек, осигурен живот:

9.1.

(БЕ)

гледам си душата

дам си на душата

облажавам си душата

за своя душа

(CXE)

uciniti dusu mesta

uhvatiti dusu mesta

9.2. Ироничен нюанс имат ФЕ:

(БЕ)

леко му е на душата

(CXE)

lako je komu pri duse

Интересното, е че обект на грижи и задоволяване е единствено душата, а не тялото, въпреки че състоянието на доволство се разбира предимно в материален аспект. Този модел на образуване отново е свързан с теорията за сътворение на човека и най-съществената негова част – душата. Фразеологизацията тук е слаба, метафоризацията също, хипербола липсва, експресията е само семантична.

10. Следващата СДГ също е построена върху християнската теория за сътворение, като са обособени материалният и нематериалният (абстрактният) елемент от човека.

10.1. Така се задвижва модел на образуване на ФЕ със значение “изцяло принадлежа, отдаден съм на нещо, някого”:

(БЕ)

духом и тялом (син. душа)

(CXE)

dusom i telom

(ПЕ)

disza i cialem

Бинарната структура сугестира всеобхватност, цялост,у което се оказва основно при декодиране на ФЕ от този семантичен вид.

10.2. Втората група ФЕ с основни компоненти “душа и “тяло” имат значението “близък човек, приятел”. Тези компоненти се наблюдават само в сърбо-хърватските ФЕ и присъствието им е в резултат от схващането за неотделимостта на душата и тялото до момента на смъртта.

10.2.1. Това схващане задвижва семантичното декодиране на ФЕ.

(CXE)

biti kao jedno tjelo i jеdna dusa

10.2.2. Останалите ФЕ имат атрибутивни лексеми, чието значение насочва към близост или сродство и по този начин се осъществява тяхното семантично декодиране:

(БЕ)

сродна душа

(CXE)

biti kao jednа dusa

(ПЕ)

bratnia dusza

10.2.3. Тези ФЕ притежават също слаба метафоризазция и фразеологизация, липсват ирония и хипербола, но присъстват компаративни форми – нещо рядко срещано при този тип ФЕ.

10.3. На опозицията материален – нематериален елемент се основава ФЕ в български език:

душата и сърцето – главен организатор, ръководител, вдъхновител

Тук този фразеологичен бином създава метафорично напрежение в контекста си и опозицията няма толкова разделителен или обединяващ характер, колкото задава една по-различна и експресивна визия при декодиране на ФЕ.

10.4. Останалите ФЕ от същата СДГ съдържат само абстрактния компонент на опозицията, като присъствието му се обуславя от визията за същността на душата и нейната важност и от еднаквите логически процеси в човешкото мислене. Интересно е, че компонентът играе централизираща роля във ФЕ от този вид.

(БЕ)

душата на (компанията)съм

biti dusa (cega)

(ПЕ)

dusza towarzystwa

10. Някои по-специфични СДГ с положителен статус:

11.1. Емоционално експресивна и хиперболизирана, но със слаба метафозизация е СДГ със значение

(БЕ)

душа давам

(CXE)

dusu dao

Имаме пълна синонимия в модела на структуриране и изразяване.

11.2. Заедно се включват в декодиращия механизъм глаголи, които характеризират конкретно и абстрактно действие, за да се структурира ФЕ със значение

(БЕ)

влизам (вляза) в душата – бивам харесван и обикнат от някого

(CXE)

zavirti (komu) u dusi

Тук също е пълна синонимията, липсват ирония и хипербола, имаме известна метафозирация и динамика.

11.3. Следващата СДГ е нюансирана в две значения:

– много ми харесва някого или нещо

– много обичам да правя нещо

(БЕ)

душа и свят ми е

(CXE)

biti komu na dusi

Българската ФЕ се характеризира в по-голяма степен с второто значение, а сърбо-хърватската – с първото.

Съзнателно търсената експресия е постигната при ФЕ от български език, отново с помощта на лексема, която застава от другата страна на фразеологичния баланс с различното си семантично съдържание, като създава и метафорично напрежение.

11.4. Единствената СДГ, която се декодира с по-конкретно съдържание има значение “много, в голямо количество”:

(БЕ)

колкото ти душа иска

(CXE)

koliko ti dusa hoce

(ПЕ)

ile dusza zapragnie

Ясно се вижда синонимията на всички нива, а останалите белези са изразени в границите на обичайното за този тип ФЕ: семантична експресия, нормална степен на фразеологизация и метафоризация, известна хиперболизация и съвпадане на семантично господстващ компонент и основен компонент.

12. СДГ с отрицателен статус също съдържат ФЕ от трите езика, които влизат в синонимни отношения.

12.1. ФЕ със значение “студен, коравосърдечен човек” подчертават липсата на душа като основна причина за това. Моделът, както и много други, води началото си от християнската теория за сътворението на човека и характеристиката на душата.

(БЕ)

без душа съм

нямам душа

(CXE)

biti bez duse

nemati duse

12.2. Незавидното социално и материално положение на човек също се характеризира чрез неговата най-важна част – душата. Определенията върху нея се прехвърлят автоматично върху личността. Основното значение е “беден човек”:

(CXE)

gole duse

(ПЕ)

nie ma grosza przy duszy

12.3. Силно експресивни и хиперболизирани са ФЕ от СДГ “силно ненавиждам”:

(БЕ)

мразя до дъното на душата

(CXE)

mrziti iz dna duse

mrziti iz dubtie duse

(ПЕ)

nienawidzic cala dusza

За засилване на съзнателно търсената експресия в български и сърбо-хърватски са използвани необичайните физични характеристики на абстрактното понятие, които чрез специфичното си значение (дълбочина) водят и до хиперболизация. В полски език е използван атрибут, който насочва към всеобхватност и засилва експресията по този начин. Фразеологизацията и метафоризацията са застъпени в границите на обичайното. При разгледаните досега ФЕ липсва ирония.

12.4. Липса на човешко присъствие или друга форма на живот (животни, птици...) се изразява чрез липсата на компонента душа като основен фактор в съществуването.

(БЕ)

жива душа няма

(CXE)

ni krstene duse

(ПЕ)

nie ma zywej duszy

Словосъчетанията жива душа, zywa dusza, krstena dusa потвърждават християнското схващане, което е основа на кръщенето. Преди него човек е непълноценен, застрашен, след приемане на светото кръщене в християнската вяра той става истински жив.

Метафоризацията и фразеологизацията са слаби, като се има предвид гореописаното схващане. Наблюдаваме ядро и основен компонент.

13. Като стана ясно, ФЕ с компонент “душа” са многобройни, но не са толкова разнообразни от семантична гледна точка. Разбира се, срещат се доста специфични и богато нюансирани ФЕ в трите езика. Много от тях са плод на фолклорно творчество, което е изключително, остроумно и оригинално. Представени са по-специфичните ФЕ, за да се илюстрират и различните модели за структуриране на образите и възникване на значенията, след като са очертани еднаквите модели.

14. Интересни са “превъплъщенията” на компонента “душа” в българските ФЕ и превръщането му в силен смислообразуващ елемент.

14.1. По-специфични ФЕ:

вземам си грях на душата – не съм справедлив

вземам си душата като през иглени уши – скоро ще умра, агонизирам

душата ми вонее на бъчва – голям пияница съм

една шепа душа, едно джезве кокали – дребен и слаб човек

и аз душа нося – живо същество съм (и аз), мисля, имам желания, недостатъци

изкривявам си душата – умишлено лъжа

изливам си душата – давам израз на настроение или лични преживявания

имам кучешка душа – мъжествено, твърдо понасям несгодите

като душа (тек) – мек хляб

коча душа – здрав, жилав човек, който дълго се бори със смъртта

късам от гола душа – спестявам, въпреки че съм беден

мачкина душа – дъщеря

мед (мехлем) ми капе на душата – много съм доволен

мирише ми душата на мляко – млад съм, незрял

миша душа, кован заек – страхливец

отваря ми се душата – предразположен съм към нещо, някого

от него душа излиза, пари не излизат – голям скъперник

трай, душо; черней, кожо – възклицание за безпомощност, примирение с обстоятелствата или с тежка работа

яка ми душа – очаква ме нещо много тежко

14.2. Разгледаните ФЕ притежават характерна образност и метафорично напрежение, породено от често несъвместимите семантично-лексикални елементи (миша душа, кован заек). На абстрактния компонент душа са приписани чисто физични свойства (изкривявам, изливам, късам от душа, ширите, отваря ми се душата, широка душа). Така чрез глаголната семантика се постига по-непосредствено декодиране на фразеологичната семантика, тъй като процесът на фразеологизация е силен.

Използвани са също и зооними под формата на атрибутивни лексеми (коча, мачкина), за да се характеризира определено качество или белег, който се съдържа и в семантичното декодиране на зоонима от гледна точка на конотацията. Забелязва се известно смекчаване на общата експресивност, което се дължи на семантичното държание на компонента, зададено от християнската визия за същността му.

15. Не по-малко е семантичното и стилистично разнообразие в сърбо-хърватски:

ciganska dusa – мръсен, неуважаван човек, скъперник

cuvati dusu – пазя се от всякаква лъжа и неправда

dusa se povratila – отпочинах си, съвзех се

dusa (duse) valja – наистина, точно така

gori (komu) dusa (za kim, za cim) – силно желая нещо, някого

govoriti (komu) iz duse – говоря, както другият мисли и усеща

istisniti (komu) dusu na grlo – душа някого

istresti (komu) dusu ti grla –

istresti dusu – измъча се от друсане по лош път

juriti kao bez duse – вървя, тичам много бързо

kаzati (reci, suditi) po dusi – говоря истината, искрено

opljackati (koga) do gole duse – обера някого, взема му всичко

popeti se (komu) nd dusu – досаждам на някого

stajati kao bez duse – чувства се като изгубен, без воля и сила

uvuci (povuci) dusu u se – замлъкна, отдръпна се

za ciju dusu – защо, за какво, няма причина

Отново специфичността на ФЕ се опира на необичайния контекст, в който е поставен основният компонент с функции и на семантично ядро. Тук също е характерно приписването на физични свойства:

gore dusa, popeti se na dusu

dusa se povratila, istresti, istisnuti dusu

Моменти на сила и слабост се характеризират с едно състояние – липсата на душа:

juriti kao bez duse

stajati kao bеz duse

Този модел е обичаен, но глаголната семантика „juriti, stajati” задава необичайната му функция – еднакви семантични конструкции изразяват напълно противоположни значения. От тези ФЕ само първата може да се въведе в компаративна схема:

Juriti kao bez duse – !brzo ijuriti

Втората не е лишена от компаративен характер, но семантичното й декодиране не позволява да се схематизира по този начин.

Не се наблюдават ФЕ със зооними, но присъства ФЕ с етноним: ciganska dusa. Етнонимът изпълнява същата функция както зоонимът в българският език, разгледан в конотативното си значение.

16. Малка част и от специфичните за полски език ФЕ:

hulaj dusza – възклицание, изразяващо желание за забавление

dusza vosnie – изпитвам голяма радост

miec dusze na ramenim (ze strachu) – много се страхувам

Силно експресивно състояние, свързано с отделянето на душата от тялото, е изразено и в полски език чрез последната ФЕ, а втората влиза в синонимични отношения с ФЕ от български език “отваря ми се душата” – радостен съм.

ФЕ – възклицания в полски не са многобройни, но са силно емоционално експресивни както и в другите два езика.

17. Направеният анализ на разгледаните ФЕ води до следните изводи:

Повечето ФЕ с компонент “душа” са от типа “търсена експресия”. При отделни фразеологизми, тя е смекчена, а при други – емоционално усилена. Фразеологизацията е с различна степен на проявление в зависимост от лицето, което употребява дадената ФЕ, т.е. дали то вярва или не в съществуването на абстрактния компонент.

Поради спецификата на значението му:

1. Вътрешен, психологически живот на човека

2. Безсмъртно, нематериално начало, което обитава човешкото тяло и го напуска след смъртта

семантичните модели на образуване често се покриват изцяло, дори лексикално и синтактично. Въпреки голямото количество ФЕ с компонент “душа” не се наблюдава голямо смислово многообразие при декодиране. ФЕ с положителен и отрицателен статус са почти изравнени по брой. Синонимията между отделните езици е доста голяма – особено при СДГ със значение “умирам”; “изключително дълбоко, силно, искрено, всеотдайно”; “в голямо количество” и т.н.

Хиперболизацията присъства по-интензивно във ФЕ с отрицателен статус, а метафоризацията се обуславя от наличието на контрасти, образни семантични структури и специфичните моменти в характеризирането на основния компонент.

Малко са компаративните ФЕ и ФЕ – възклицанията, като наблюдаваме смекчаване на общия тон. Това е обяснимо като се има предвид семантичното съдържание на понятието “душа”, образите и значенията, които то задвижва, обусловените и логическите процеси в човешкото мислене и културните и религиозни особености.

Някои падежни форми и архаични лексеми в български език свидетелстват за доста отдавна формирани ФЕ (с душа се разставям;трай душо, черней кожо). Отражението на народната психология е създало доста интересни и остроумни ФЕ – чрез тях най-ярко се разкрива самата същност на ФЕ като специфична езикова единица.

Заключение

Налице е голямо фразеологично богатство в български и сърбо-хърватски, застъпено и при ФЕ с компоненти: ад, ангел, Бог, душа, дявол, рай, вампир, вещица. ФЕ от този вид са многобройни и разнообразни от семантична и стилистична гледна точка. Носят спецификата на произхода си, на основния компонент и неговото тълкуване.

Наблюдаваме едни и същи механизми при създаване на образите и възникване на значенията, механизми, които са обусловени от еднаквите логически процеси в човешкото мислене и от сходствата на културно, религиозно и езиково развитие в български, сърбо-хърватски и полски.

При съпоставка се разкриват някои основни белези. Семантичната, стилистичната и синтактичната синонимия присъстват във всички СДГ съставени от ФЕ, съдържащи посочените компоненти.

СДГ: защо, за какво

(БЕ) кой дявол

(СХЕ) koji davo

(ПЕ) ki diabel

Голям брой ФЕ принадлежат към типа “търсена експресия” – при тях най-ярко се разкрива същността на ФЕ като специфична езикова единица.

СДГ: силно се ядосвам

(БЕ) перват ме дяволите

(СХЕ) usao davo

(ПЕ) diabli kogos biora

Фразеологизацията е засилена в по-голяма част от ФЕ, но е слаба там, където абстрактното понятие (Бог, душа, дявол) се възприема като реално.

СДГ: умирам

(БЕ) Господ го повика

(СХЕ) Bog je pozvao (koga) k sebi

Всяко от основните понятия чрез специфичното си значение задвижва определени СДГ, които се оказват общи за отделните езици.

СДГ: внимателен, грижовен човек

(БЕ) ангел пазител

(СХЕ) andeo cuvar

(ПЕ) aniol stroz

Експресията при този тип ФЕ е засилена, при някои от тях се стига до хиперболизация, присъстват метафоризация и по-рядко метонимизация:

- хиперболизация: (БЕ) като черен дявол се мъча (работя) – много се мъча (работя)

- метафоризация: (БЕ) душата и сърцето – ръководител, вдъхновител

- метонимизация: (БЕ) магарешки рай – затвор

ФЕ с такива характеристики притежават и засилена експресия.

Образите се създават специално с цел да окажат по-силно емоционално-естетическо въздействие и са твърде остроумни и оригинални.

(БЕ) ще играе по гърба ми дървен Господ – ще бъда бит

(СХЕ) skidati sve Bogove s neba – много псувам

(ПЕ) jak Pana Boga za piecem – чувствам се задоволен материално

Установено е, че много ФЕ имат по-скоро древен произход – възникнали са в резултат на преосмисляне на много стари в историко-хронологически план, събития, изказвания, текстове или са отразени в тях. За това говори и фактът, че в българските ФЕ присъстват падежни флексии при съществителните, а архаичните лексеми са общо явление.

(БЕ) служа на Бога и на мамона – двуличник, измамник

(БЕ) предавам Богу дух – умирам

(СХЕ) znati davola na selamet istjerati – голям хитрец

(ПЕ) vrgoljiti se kao davo na dzombi – не ми е удобно, постоянно се въртя на мястото си

От друга страна, съществуват ФЕ със съвременен лексикален състав и структура.

(БЕ) хванал Господ за чадъра

хванал Господ за шлифера

Може да се заключи, че процесът на обогатяване на фразеологичния фонд не е приключил.

Фразеологията ни се разкрива като една динамична и развиваща се система с дълбоки корени в древното митологично, фолклорно, културно и лингвистично наследство.

Бъдещото, по-задълбочено изследване на ФЕ с компоненти: ад, ангел, Бог, душа, дявол, рай, вампир, вещица, вероятно ще разкрие още специфични моменти, които могат да се установят и характеризират най-точно при съпоставяне от различен характер, а това само би обогатило направените изводи.

Семантични десигнатни групи – СДГ

Сърбо-хърватски език	Български език	Полски език
Davo (Vrag)	Дявол	Diabel
СДГ 1) Преставам да се интересувам от някого или нещо 2) Отхвърлям някого или нещо 3) Реагирам остро, невъздържано срещу някого или нещо
Baciti (sfo) do davola Poslati (koga, sfo) do davola Otjerati (koga, dfo) k vragu Poslati k vragu Baciti k vragu Pustiti k vragu Dati k vragu Dati davola	Пратя по дяволите Дявол (го) взел	Diabli (co, kogo) wzigli Sadzic diablami
СДГ 1) Упорито страня от нещо което ми е неприятно 2) Много се страхувам от нещо или някого и го избягвам
Bjezati kao davo od krsta Bjezati kao vrag od svete vodice Bjezati kao vrag od tamjana Bojati se kao vrag ot svete vodice Bojati se kao vrag ot tamjana Cuvati se kao vrag od svete vodice Cuvati se kao vrag od tamjana	Бягам като дявол от тамян Бягам като дявол от кръста Бягам като дявол от светена вода Боя се като дявол от тамян	Bac sie jak diabel sweconej wody
СДГ Неизвестно е, не се знае
Davo bi ga znao Davo zna Vrag bi ga znao	Дявол знае Един дявол знае	Diabli wiecza Dialel wie
СДГ 1) Ставам своеволен, лекомислен 2) Започвам да върша неразумни, лоши неща 3) Ядосвам се
Davo je usao (komu) u glavu Usao davo Usao (kome) davo pod kozu Rucati (vecerati) s vragom	Влезли са ми дяволите Хващат ме дяволите Влиза ми дявол под кожата Възседнал го е дявола Блазни ме дявола Седнал му е дявола на врата Седнал му е дявола на раната Дяволът ме наду Дяволът ме надъха Дяволът ме подостри Перват ме дяволите	Diabel mnie biora
СДГ Голям хитрец
Davola bi na ledu potkovao Znati davola na selamet istijerati Znati gde davo spava Zivi davo Zivi vrag Pravi vrag	И дявола на леда подковавам Знам и дявола де се коти И на дявола дупките знам Знам и на дявола гъза И дявола бих подклал на леда И дявола продавам И на дявола джувап давам И на дявола цървули обувам Дявол и половина Дяволите мътят в него Воден дявол Дявол из вировете Кръстен дявол Жив дявол	Diabel kiem jest
СДГ 1) Пропадам, не сполучвам 2) Махам се 3) Загивам
Ici (otici) do davola Otici do sto davola Ici (otici) do vraga Ici (otici) k vragu Ici (otici) po vragu Odletjeti do vraga	Вървя (отивам) по дяволите Дявол да те вземе Да отида по дяволите	Isc do diabla Isc do diabla sta rego Isc do stu diablow
СДГ Защо? За какво?
Koji davo Koji vrag	Кой дявол.	Ki diabel Na diabla Po jakiego diabla
СДГ Двуличие, неискреност
Paliti Bogu i davolu (vragu) svecu	След дявола върви и на Господа се моли Служа на Бога и на мамона	Zapalic Panu Bogu swieszke, diablu dwie (ogarek) Modli Sie pod figura, a ma diabla za skora
СДГ Много страдам, работя
Patiti (muciti se) kao davo u plitkoj vodi	Мъча се като грешен дявол Като черен дявол се мъча (работя)
СДГ Расте много бързо (за дете)
Raste (netko) kao da ga davoli za usi vuku	Расте, като че дяволът го дърпа за ушите
СДГ Върша нечестни дела за да се сдобия с нещо
Prodati (dati) dusu davola Zapisati dusu davolu Prodati dusu vraga Zapisati vraga dusu	Продавам си душата на дявола	Zaprzedac dusze diablu
СДГ Предприемам нещо крайно рисковано или постъпвам нечестно, за да постигна нещо
Prodati se davolu Pobratiti se s vragom Predati se vragu	Ставам с дявола ортак Сдружавам се с дявола
СДГ Излагам се на риск, опасност, сам си докарвам нещастие
Traziti davola Traziti davola svijecom Trazih vraga sa svijecom Vuci vraga za rep	Дърпам дявола за опашката
СДГ Утешение, че нещо, което застрашава някого може да не е толкова лошо
Nije vrag tako crn	Дяволът не е толкова черен Дяволът не е толкова черен, какъвто го пишат	Nie taki diabel straszny jak go malvja
СДГ Предупрждение към деца или хора с опасна работа, да внимават, за да не се случи нещастие
Vrag ne spava	Дяволът не оре, не копае Дяволът си няма работа Дяволът не стои мирно Дяволът не спи	Diabel nie spi
СДГ Все същото, все едно
Jedan davo (vrag) Isti davo (vrag)		Jeden diabel
СДГ Неудовлетворение от нежеланото ненавременно идване на някого
Donio (koga) davo	За какъв дявол се мъкне	Diabli (kogo) przyniesli
Andeo	Ангел	Aniol
СДГ Внимателен, грижовен човек
Andeo cuvar	Ангел пазител Ангел хранител	Aniol stroz
СДГ Много добър, кротък човек (ирон.)
Dobar kao andeo Dobri andeo	Ангел небесен	Aniol nie czlowiek
СДГ 1) Зъл човек 2) Дявол
Pali andeo	Паднал ангел
СДГ Добър, кротък човек
Pravi andeo	Истински ангел
Raj	Рай	Raj
СДГ Добро, направено насила
Tjerati (koga) batinom u raj	Карам (някого) зорле у рая
Pakao	Ад	Pieklo
СДГ Големи мъки
Oganj pakleni Paklene muke		Pieklo bolesci Pieklo rozpaczy Smazyc sie w piekle
Vampir	Вампир	Upior
СДГ Много черен, грозен
	Черен като вампирин	Brzydki jak upior
СДГ Много червен
Crven kao vampir Zacrvenio se kao vampir		Czerwony kak upior
Dusa	Душа	Dusza
СДГ Студен, коравосърдечен човек
Biti bez duse Nemti duse	Без душа съм Нямам душа
СДГ Главен организатор, вдъхновител, ръководител
Biti dusa (cega)	Душата на ... съм Душата и сърцето	Dusza towarzystwa
СДГ Близък човек, приятел
Biti kao jedno telo i dusa Biti kao jedna dusa	Сродна душа	Bratnia dusza
СДГ 1) Много ми харесва 2) Много обичам да правя нещо
Biti (komu) na dusi	Душа и свят ми е
СДГ 1) Много съм уморен, изтощен 2) Умирам
Boriti se s dusom Djeliti se s dusom Odjeliti se s dusom Rastati se s dusom Gubiti (izgubiti) dusu Ispustiti dusu	С душа се разделям От душа се отделям Боря се с душата С душа се прощавам Предавам душата си Разделям се от душа Излиза ми душата Изпускам душата си
Dati (predati) Bogu dusu	Предам душата си Предам Богу дух (син. “душа”)
СДГ 1) Добър човек
Plemenitia dusa Cestita dusa Dobra dusa Rajska dusa Dusa od coveka	Добра душа
СДГ Много искрено, много силно, с много чувство, всеотдайно
Citavom dusom Punom dusom	С цялото си сърце и душа Със сърце и душа	Wkladac w cos cale dusze
СДГ Почувствам облекчение, освобождение от грижа или неприятност
Danuiti dusom	Олекне ми на душата Отпусна ми се душата Поемам си душа Отпуска душа
СДГ Върша нечестни дела, за да се сдобие с нещо
Dati (zaloziti) dusu Izgubiti dusu Prodati (dati) dusu davolu Zapisati dusu davolu Prodati dusu vragu Zapisati vragu dusu	Продавам си душата на дявола	Zaprzedec dusze diablu
СДГ Извънредно много, дълбоко силно
Dirnuti (koga) do dna duse Protresti (koga) do dna duse Na dnu duse U dubini duse Uvrijediti do dna duse Dirnuti u duse	До дъното на душата До дън душа Засегна (обидя) до дъното на душата Бръкна в душата
СДГ Умирам
Dosla dusa pod grlo Dosla dusa u nos Dosla dusa u podgrlac Drsce (komu) dusa na jeziku Jedva nositi u kostima dusu	Душата ми е в зъбите Душата ми е зад зъбите Душата ми седи в зъбите Душата ми е под носа Душата ми мирише на плесен Душата ми се е събрала в нокът Душа се крие под нокът Душа под наем нося Душата ми се е запряла в зъбите Държа душа зад зъбите Стискам душа зад зъбите За един юмрук душа нося Едва душа нося Душа не ми остава Бера душа Боря се с душа
СДГ Изцяло принадлежа, отдаден съм на нещо, някого.
Dusom i telom	Духом и телом	Dusza i cialem
СДГ Желая силно нещо.
Dusu dao	Душа давам
СДГ Беден човек
Gole duse		Nie ma grosza przy duszy
СДГ Искрено
Govoriti iz duse	От душа От дън душа
СДГ Тревожа се безпокоя се за нещо или някого
Imati (koga, sto) na dusi	Имам на душата Лежи ми на душата
СДГ 1) Мъча, измъчвам някого 2) Лишавам от живот някого
Istisnuti (kome) dusu na grlo Zadaviti (kome) dusu na gvlo Izvaditi (komu) dusu Uzeti (povaditi) dusu	Извеждам (извадя) душата Вадя душата Взема душата Вадя с памук душата
СДГ Искрено, дълбоко, силно
Iz dubine duse	От дъното на душата
СДГ Много искрено, много силно, всеотдайно
Iz sve duse Svom dusom	От цялото си сърце и душа С душа и сърце От душа и сърце От душа	Z calej duszy
СДГ Много, в голямо количество
Koliko ti dusa hoce	Колкото ти душа иска	Ile dusza zapragnie
СДГ Няма грижи, чувства се добре (ирон.)
Lako je (komu) pri duse	Леко му е на душата
СДГ Добър незлоблив човек или домашно животно
Mirne duse	Кротка душа
СДГ силно ненавиждам
Mrziti iz dna duse Mrziti iz dubine duse	Мразя до дъното на душата	Nienawidzic cala dusza
СДГ няма никого
Ni krstene duse	Жива душа няма	Nie ma zywej duszy
СДГ 1) Притеснен съм, разтревожен съм 2) Измъчва се за нещо
Tesko je (komu) pri dusi	Тежко ми е на душата Тежи ми на душата Турям душа на мъка
СДГ Водя хубав живот и си угаждам
Uciuiti dusu mesta Uhvatiti (hvatiti) dusu mesta	Гледам си душата Дам си на душата Облажавам си душата За своя душа
СДГ Бивам харесван и обикнат от някого
Zaviriti (komu) u dusu	Влизам (вляза) в душата
СДГ 1) Притеснен съм, разтревожен съм 2) Измъчвам се за нещо
Imati kamen na dusi Kamen lezi (komu) na dusi	Камък ми тежи на душата
СДГ 1) Мъча, притеснявам някого 2) Убивам, унищожавам някого
Cjepati dusu	Опържа душата Изяждам (изям) душата Ям душата
СДГ Незлоблив, незрял човек (дете)
Nevina dusica	Невинна душа Невинна душица
Bog	Бог (Господ)	Bog
СДГ Не се знае, неизвестно е
Bog bi ga razumio Bog bi ga znao Bog bi ga sveti znao Bog sveti jedan zna Bog sveti sam zna Boga pitaj (pitaj Boga)	Един Бог знае Един Господ знае	Bog raczy wiedziec Bog wie
СДГ Умрял е
Bog je uzeo (koga) k sebi Bog je pozvao (koga) k sebi	Господ го прибра Господ го повика
СДГ Не се знае кога, не се знае къде, не се знае какво, не се знае колко
Boga pitaj kada Bog te pita kada	Един Господ знае кога Бог знае кога
Bog zna gde	Бог знае къде
Boga pitaj sto Bog zna sto Bog te pita sto	Един Господ знае какво Бог знае какво
Boga pitaj koliko Bog zna koliko Bog te pita koliko	Един Господ знае колко Бог знае колко
СДГ Умирам
Dati Bogu dusu Predati Bogu dusu	Предавам Богу дух Духне ми Господ свещицата
СДГ Да се даде заслуженото на всеки
Dati caru, carevo, a Bogu bozje	Кесариевото, кесарю, а божието Богу	Bogu swieczke, diablu ogarek
СДГ Силен шум, вик
Do Boga se cuje	Чува се (нещо) до Бога
СДГ Гледам с възхищение
Gledati u koga kao u Boga	Гледам някого като Бог
СДГ Възклицание за изразяване на надежда, че нещата ще се вървят добре
I Boze pomozi	Дай Боже Помози Боже Помагай Боже
СДГ 1) Както е редно 2) Колкото има 3) Каквото има 4) Както трябва
1) Kakoje mulom Bogu drago Kako Bog da Kako Bog naredi Kako Bog hoce Kako je milom bogu volja	Както Бог даде Както Бог дал Както е рекъл Господ
2) Koliko Bog da Koliko Bog naredi Koliko Bog hoce	Колкото Бог даде Колкото дал Господ
3) Sto Bog da Sto Bog naredi Sto Bog hoce	Каквото Бог даде Каквото Господ дал Що Бог дал
4) Kako Bog zapovjeda	Както е рекъл Господ
СДГ Съвсем гол, без дрехи
Kako je (koga) Bog stvorio		Jak go Pan Bog stworzyl
СДГ Както е редно
Kako te Bog uci	Както Бог ме е научил Каквото Бог ме е научил И с Бога и с прилика
СДГ Бъди доволен, че нещо неприятно не се е случило
Moliti (moli, mole) Boga Neka moli Boga	Благодари на Бога
СДГ Моля искрено и продължително някого
Moliti kao Boga	Моля като Бог Като на Господ се моля
СДГ Голям скъперник съм
Ne dati ni Bogu tamjana	И на Бога тамян недавам И на Господа тамян недавам
СДГ Възклицание за изразяване на опасения от нещо лошо; дано да не стане
Ni daj Boze Ni daj Bog	Боже опази Не дай си боже Пази Боже Да не дава Господ	Bron Boze
СДГ Нещо, не е толкова хубаво, колкото се говори
Nije Bog zna sto Nije Bog zna kakav	Не е Господ знае какво Не е Господ знае какъв Не е Бог знае какво Не е Господ знае какъв
СДГ Двуличник, измамник
Paliti Bogu i vragu svecu Paliti Bogu i davola svecu	След дявола върви и на Бога се моли Служи на Бога и на мамона	Zapalic Panu Bogu swieczkea diablu dwie Modli sie pod figura, a ma diablu za skora
СДГ Пред всички, искрено и честно
Pred Bogom i ljudima	Пред Бога и пред хората Пред Господа и пред хората
СДГ 1) Каквото има, с каквото разполагаме 2) Да става, каквото има да става
Sto Bog da Sto Bog dade Sto je dao Bog Sto (komu) Bog da	Каквото Бог даде Каквото Господ даде Каквото Бог дал Каквото Господ дал Ако е рекъл Бог Ако бъде Богу на път Що Бог дал Що Господ дал
СДГ Възгордявам се много
Uhvatiti Boga za bradu	Хванал Господ за брадата Хванал Господ за пардесюто Хванал Господ за шлифера Хванал Господ за чадъра
СДГ Говоря истината, наистина, точно така
	Бог ми е свидетел Бога ми	Bog mi e swiadkiem
СДГ Няма да стане, по никой начин, невъзможно е
Toga Boga nema	Кам тоз Господ Де тоз Господ

Проценти на семантично съвпадане при ФЕ от български и сърбо-хърватски език
	№	Понятие	Съвпадане	Несъвпадане	Количество
	1	Дявол	58%	42%	63	45	108
	2	Душа	55%	45%	83	67	150
	3	Господ	24%	76%	15	47	62
	4	Бог	34%	66%	32	61	93
	5	Ангел	11%	89%	1	8	9

Библиография

1. Андрейчин, Л. Български език. София, 1974

2. Балкански, Т. За произхода на някои фразеологизми в историята на българския език. Български език, 1983, кн. 5

3. Богданов, Ив. Енциклопедичен речник на литературните термини. София, 1993

4. Бояджиев, Т. Лексикология, Съвременен български език. София, 1999

5. Български тълковен речник. София, 1994

6. Дюлгерова, Г. Минимални фразеологични единици в съвременния български език. Български език, 1985, кн. 2

7. Зидарова, В. Помагало по българска лексикология. Пловдив, 1998

8. Зечевиh, С. Митска биhа српских предана. Београд, 1981

9. Иванова, М. Ролята на езиковите образи при оформяне значението на българските фразеологизми. Български език, София, 1990, кн. 1

10. Калоянов, А. Старобългарското езичество. Велико Търново, 2000

11. Кравцов, Н. И. Славянский фолкльклор. Москва, 1976

12. Кювлиева-Мишайкова, В. Фразеология и езикова икономия. Език и литература, София, 1988, кн. 2

13. Мршевиh-Радовиh, Д. Етичке категориje у фразеологиjи православних словена (о “лепом” и о “ружном”). Зборник Матице Српске за филологиjу и лингвистику, ХL (1), Нови Сад, 1997

14. Мршевиh-Радовиh, Д. Остраху у српскоj фразеологиjи

15. Мршевиh-Радовиh, Д. Фразеолошка jединица и нен синоним. МСЦ 19 - 19 ІХ, Београд, 1982, кн. 2

16. Мршевиh-Радовиh, Д. Из фразеолошке семантике: Божjи дужници. Зборник Матице Српске за филологиjу и лингвистику, ХХХLII, Нови Сад, 1994

17. Народна енциклопедиja српско-хрватско-словеначка, Уредник: проф. Ст. Станоjевиh, Загреб

18. Ничева, К. Тематична характеристика на фразеологизмите в българския език. Език и литература, 1978, кн. 4

19. Ничева, К. Семантично ядро на фразеологичните единици. Български език, 1986, кн. 1

20. Ничева, К. Фразеологизми с компонент “дявол” в българския, руския, чешкия, полския и френския език. Съпоставително езикознание. София, 1983, кн. 3

21. Ничева, К. Българска фразеология. София, 1983

22. Ничева, К. Фразеологични модели обусловени от структурата и семантиката на фразеологичните единици. Български език, 1986

23. Новият завет. София, 1938

24. Popovic, M. Ofrazemu i zamenljivosti njegovih elemenata. Iz frazeoloske problematike, Zagreb, 1980

25. Речник српскохрватског книжевног jезика. Нови Сад, Загреб, 1967

26. Речник српскохрватског книжевног jезика. Матица Српска, Нови Сад, 1976, кн. 1 – 6

27. Slownik frazeologiczny jezyka polskiego. Warszawa, t. I 1967, t. II 1968

28. Sprichoworeter, Proverba, Пословицы, Przyslowia, Priglovi, Proverbes, Proverbios, Proverbia. Berlin 1990

29. Фразеологичен речник на българския език. Съст. К. Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова, София, 1974

30. Frazeoloski rjecnik hrvatskog i srpskog jezika. Urednik prof. J. Matesic, Zagreb, 1983

31. Христова, И. Фразеологизми, съдържащи название на животни в сърбо-хърватски език (Дипломна работа). Пловдив, 2000

---

[1] Андрейчин, Л. Български език, 1974, стр. 139-141.

[2] Бояджиев, Т. Лексикология, Съвременен български език, 1999, стр. 208-209, стр. 212-215.

[3] Зидарова, В. Помагало по българска лексикология, 1998 стр. 135-140.

[4] Ничева, К. Българска фразеология, 1983.