Един (една, едно, едни) като показател за референтна неопределеност[1]

Десислава Тодорова, Елиза Василева

 

Въпросът  за граматическия статут на лексемата един е широко обсъждан в българската лингвистична наука. Настоящата статия също е опит за изследване на проблема. Основните задачи, които си поставяме, са да разгледаме случаите, в които един е показател за референтна неопределеност на основата на опозицията броими-неброими съществителни имена, както и да направим опит за изясняване на граматическия статут на  лексемата един, т.е.да се опитаме да дадем отговор на въпроса дали един е морфологизирано средство за изразяване на референтна неопределеност в съвременния български език[2].

За диференциалните признаци на категорията неопределеност-определеност

Наличието на граматическата категория неопределеност-определеност отличава българския от останалите славянски езици. В българския език тази категория се определя от различните изследователи като морфологична, изреченска или семантико-прагматична, като най-разпространено е схващането, че това е словоизменителна морфологична категория, мотивирана само при съществителните имена. На семантично равнище категорията се изгражда на основата на опозициите обособеност-необосoбеност и идентифицираност-неидентифицираност на означавания обект. Чрез противопоставянето на тези  два признака се изгражда тричленна система, включваща субкатегориите определеност, референтна (специфична, конкретна) неопределеност и нереферентна (неспецифична, обща) неопределеност. Определеността се характеризира с признаците обособеност и идентифицираност на означавания обект, като в този случай съществува едно-еднозначна връзка между обекта и неговия денотат. При референтната неопределеност връзката между обекта и денотата е едно-еднозначна от гледна точка на логиката, а субкатегорията е маркирана с признаците обособеност и неидентифицираност. Нереферентната неопределеност се характеризира с необособеност и неидентифицираност на обекта, т. е. отношението на обекта към денотата е едно-многозначно.

Опозицията обособеност-необособеност е релевантна само при броимите съществителни имена. Семантиката на неброимите съществителни имена, които нямат единични референти, е в противоречие с признака обособеност, тъй като той предполага отделяне на един от елементите на класа. Тази опозиция не се осъществява и в множествено число. Тя не се различава дори на синтактично равнище поради множествеността на денотатите. Поради това категорията определеност-неопределеност се изгражда само върху признака идентифицираност.

В морфологично отношение определеността се изразява с определителен член, нереферентната неопределеност – с нулев неопределителен член, а при изразяване на  референтна неопределеност  има тенденция за употреба на един  плюс нечленуваната форма на съществителното име.

Един като показател за референтна неопределеност:

         При броимите съществителни имена  лексемата един  означава обособяване на един  обект от общия клас.  Обектът е познат за адресанта и непознат за адресата на съобщението. Един функционира като показател за референтна неопределеност при броими съществителни както за нелица (напр: [срещу Нова година един товар падна пред вратата ни от таксито.][3]), така и  за лица (напр: [Скоро един икономически мъж се сърдеше на въпроса .....]). Абстрактните броими съществителни имена също допускат употребата на един като маркер за неопределеност: [тогава ме осени една идея. Веднага я отблъснах, но тя пак се върна].

При неброимите съществителни имена лексемата един може да е маркер за референтна неопределеност, въпреки че признакът “обособеност” е нерелевантен: [Според едни данни броят на репатрираните надминава 15 000 души], но в повечето случаи употребата ú е стилистично маркирана: [ какво има на тази улица, освен едни "издължени" хали?]; [невъзможно  е дори с една 100-хилядна публика ти да върнеш парите].

При неброимите съществителни за маси и течности един в много редки случаи функционира като показател за неопределеност, напр. [да прецени дали едно вино с категоризация по старата нормативна уредба може да получи лиценз]; [да кажат навреме доколко едно вино с категория по старото законодателство ще може да се изнася]. В огромната част от тези случаи при употребата на един от семантична гледна точка има елипса на съществителното, изразяващо обекта, съдържащ течността или масата: [влезеш, пиеш един коняк, подходящо размесен с планински чай за тонус].  

Интересни  са случаите като [отправи се да търси една ароматна трева, която придаваше чудесен вкус на месото]; [тече рекламата на една бира с проникновения текст: "- Мечти, мечти-и-и... ] при които имаме неброими съществителни  имена с елипса на тип, вид. 

Лексемата един може да функционира като показател за референтна неопределеност и при  съществителни имена, означаващи множество от единични елементи, мислени като цялост: [синята власт на една алчна и корумпирана върхушка"]. Тези примери обаче са с ниска фреквентност. Събирателните съществителни имена в повечето случаи не се съчетават с маркер за  референтна неопределеност поради семантични причини.

Мнения за статуса на един като показател за референтна неопределеност

Интерес представлява въпросът за морфологичния статут на един като показател за референтна неопределеност. Някои изследователи смятат, че в българския език неопределителен член не съществува. Според Стоян Стоянов първичното числително един при всички случаи на употреба като неопределително местоимение пази както числителното си значение, така и значението си на неопределително местоимение. Според автора един все още не се е превърнал в чисто граматически показател на значението неопределеност, т.е. не се е превърнал в  неопределителен член  (Стоянов 1998:183-195). Л. Андрейчин смята, че употребата на един по аналогия с други езици трябва да се избягва (Андрейчин 1987: 124).

В своето изследване "Българските местоимения" Руселина Ницолова отбелязва, че "В българската граматична литература е изказано мнение, че и един (една, едно) функционира като неопределително местоимение. Тъй като все още не е изяснен въпросът, дали в случая не става дума за неопределителен член, засега не включваме тези форми в системата на неопределителните местоимения." (Ницолова 1986: 172). В лекционния си курс по българска морфология за студенти в СУ “Св. Кл. Охридски” Р. Ницолова посочва, че един функционира като неопределителен член. Авторката добавя, че според някои учени в определен контекст един се реализира като неопределително местоимение, най-вече преди абстрактни съществителни имена.

Станьо Георгиев анализира употребата на формата един в различни типове контекст и стига до заключението, че един се явява допълнително средство при изразяването на граматическото значение, което се съдържа в нулевия неопределителен член. Авторът смята, че “неопределителната частица един е толкова по-близо до функцията на нулевия неопределителен член, колкото по-неконкретизиран е предметът, колкото по-общо и обобщено е значението на съществителното име или на израза, в който се намира то” (Георгиев 1978: 401).

Светомир Иванчев отбелязва, че в някои случаи нечленуваната форма на името е неупотребима без един. В такива случаи според него може да се говори за един като неопределителен член (Иванчев 1957: 514-516). Съществуването на неопределителен член  в българския език категорично се приема от Ю. С. Маслов, според когото неопределителният член е напълно естествен за език, който в системата на съществителното име е развил категорията определеност-неопределеност (Маслов 1982: 162-171). Валентин Станков  и Стоян Буров също подкрепят тезата за съществуването на един като неопределителен член, когато е показател за референтна неопределеност.

Ваня Зидарова посочва, че един е неопределително местоимение, което се реализира в два лексикално-семантични варианта, различаващи се по признака "възможност за идентификация на референта". И при двата варианта е налице признакът неидентифицираност, но при единия  идентификацията е потенциално възможна, докато при другия не е. Според В. Зидарова и в двата случая един е лексикален детерминатор и не представлява граматикализиран елемент със служебен характер, т. е. един не може да бъде смятан за неопределителен член (Зидарова 1994: 100-101).

Според Г. Герджиков[4] един не може да се счита за неопределителен член, тъй като употребата му не е облигаторна във всички случаи, в които се явява значението “обособеност, неидентифицираност” на обекта.

Различно от гореизложените мнения е това на Й. Пенчев, според когото местоименната дума един изразява определеност, при която предметът е определен за говорещия и неопределен за слушащия. Пенчев нарича тази определеност неиндивидуализираща, а определеността, изразявана чрез определителен член – индивидуализираща (Пенчев 1984: 75).

Критерият за облигаторност на морфологичните определители на думата и статусът на един

За да опитаме да  определим  морфологичния статус на  лексемата един в съвременния български език при изразяване на референтна неопределеност, трябва да се опираме на достатъчно надежден критерий. Това би могъл да бъде критерият за морфологизация, посочен от Р. Якобсон и И. Мелчук и доразработен от Г. Герджиков. Този критерий разграничава морфологичните определители на думата (граматическите категории) от синтактичните определители, които все още не са граматикализирани езикови средства.

Морфологичните и синтактичните определители се разграничават на основата на критерия за облигаторност, при това се сравнява употребата им с контекстово изразената информация в изказването. Употребата на морфологичните показатели се реализира при всички случаи, независимо дали информацията е предварително зададена от контекста. Дори и да дублират информацията, изразена в изказването, те са облигаторни (срв. много плодове – всъщност –ове дублира информацията за множественост на обектите, дадена от много). За разлика от морфологичните определители на думата, синтактичните показатели са облигаторни само когато са единствени изразители на информацията,  в останалите случаи те са факултативни  (Алексова, Петрова 2002). Целта е върху примери от електронния корпус да се опитаме да отговорим на въпроса дали при изразяване на референтна неопределеност с един има случаи на факултативна употреба на един. Ако такива случаи съществуват, то един все още няма статута на морфологизирано средство за изразяване на референтна неопределеност.

Случаи на облигаторна употреба на един:

Валентин Станков отбелязва, че при начален подлог и начално допълнение-тема употребата на един е задължителна (Станков 1998: 134), напр: [Една интелектуалка, бивша министърка, каза, че подкрепя ударите]; [Един краен колега наскоро ми "отвори очите"]; [Сещам се за едни "другари" - каза Христо. ];  [Познавам едни близначки, много са хубави!]. В тези примери  лексемата един показва, че референтът е обособен от общия клас, известен на адресанта, но идентифицирането му  в конкретния случай е нерелевантно. За слушателя референтът остава неидентифициран.

Употребата на един е задължителна в случаите, в които той е показател за  неизразена в предходния контекст информация. Напр.: [Един войник изпраща на баба си граната в колет с бележка ];  [ Ето защо една нощ успях да се промъкна до един от външните люкове и просто го отворих ]; [Ето тук едни баби ви оставиха здравец].

Прякото допълнение в някои случаи изисква задължителна употреба на един дори когато в именната група има повече от едно конкретизиращо определениe. От особен интерес са случаите, когато има употреба на абстрактно съществително име, принадлежащо към лексикално-граматическия разред на неброимите съществителни:  [Така България изпълни един висок хуманен дълг, отговарящ на високите европейски стандарти].

         При неброимите съществителни, както вече споменахме, е нерелевантен признакът обособеност, тъй като той е в противоречие с тяхната семантика. Въпреки това обаче употребата на един в съчетание с неброими абстрактни имена може да е облигаторна в определен контекст. Напр. [персонажите на един политически резерв, основан на тези настроения];  [това е най-лошото решение за една независимост. В колониалния смисъл на думата, естествено.. ]; [истинската алтернатива на едно безалтернативно синьо управление].

Облигаторност на един има и в примера [управляващите превръщат един земен рай в икономическа пустиня], в който формата един е  прибавена към понятие, означаващо единствен, уникален обект. В случая употребата на лексемата  рай е стилистично маркирана.

При съществителните за маси, за течности и при събирателните съществителни имена са редки случаите на облигаторност при употребата на един. В примера [заслони се зад един ближен дърволяк, който я криеше от погледите] един е маркер за обособеност, но неидентифицираност на референта. Причината  за облигаторността на един в този случай  е във възможността думата все пак  да образува мн.ч. и в това, че семантиката ú предполага обособена цялост. Това доближава лексемата до броимите съществителни, особено като се има предвид, че в българския език думата “дърволяк” е неологизъм .

В изречението  [Трябва да му удариш един доматен сок.] употребата на един  е експресивна или е налице елипса на броимо съществително име (напр. една чаша доматен сок). В примера [освен да пие една вода и да събира пари за нови ботуши]  употребата е облигаторна поради факта, че изразът да пия една вода е станал идиоматичен.                                           

Облигаторност на употребата на един се наблюдава и  при съществителни имена, означаващи множество от единични елементи, мислени като цялост: [синята власт на една алчна и корумпирана върхушка"]; [ може да попречи на едно абсолютно парламентарно мнозинство да приеме даден закон] 

Случаи на факултативна употреба на един

Употребата на един е факултативна, когато дублира вече изразена от контекста информация. При наличие на елементи, които конкретизират обекта и му придават признака обособеност, употребата на един не е облигаторна. Такива конкретизиращи елементи в изречението са разширените определения:  [че (те) са един небесен, избран от Бога народ]; [да бъде само един декор за произнасяне на речи]; [членовете на националния съвет за радио и телевизия напомниха миналия понеделник, че са получили една много по-добре развита програмна схема, но очакват останалите документи, за да започнат процедура по лицензиране на канал 1.]; [и ще започнат едни безкрайни съдебни спорове", коментира банкер, пожелал да остане анонимен ]. Конкретизиращи елементи, при употребата на които един се превръща във факултативен показател за референтна неопределеност, са и подчинените определителни изречения: [да избират между един подарък, за който знаят, че е плод на лицемерие];  [притежава едни акции, които няма да има кой да купи]

 При неброимите съществителни употребата на един най-често не е облигаторна и изпълнява стилистична функция. Пр: [трябва да сваря един боб, спомни си Мая.]; [(ти) се плъзгаш по един много тънък лед, Костело.]; [невъзможно е  дори с една 100-хилядна публика ти да върнеш парите].

При абстрактните неброими съществителни дори при начален подлог-тема употребата на един не е облигаторна. Напр.: [Една изключителна близост откри Клемент между своите идеи за бъдещето ].

 

Изводи

 От разгледаните примери става ясно, че при някои категории съществителни имена (неброимите съществителни, и особено тези за течности и маси) употребите на един като показател за референтна неопределеност са с много ниска фреквентност и обикновено са стилистично маркирани.

          Употребата на един като показател за референтна неопределеност не е облигаторна във всички случаи на изразяване на признаците “обособеност, неидентифицираност”. В действителност има употреби, при които един е облигаторен показател за референтна неопределеност, но това са обикновено случаите, в които един е носител на неизразена от контекста информация. Изключения, при които употребата на един е облигаторна при вече изразена от контекста информация, съществуват (пр: [Така България изпълни един висок хуманен дълг, отговарящ на високите европейски стандарти.]), но в многобройната част от случаите употребата на един при вече изразени показатели, маркиращи обособеността на референта, е факултативна. Това дава основание да се твърди, че процесът на морфологизиране на един все още не е завършил и засега тези употреби на един, -а, -о могат да бъдат тълкувани само като употреби на синтактичен определител за референтна неопределеност в съвременния български език.

 

 

Библиография:

Алексова, Петрова 2002: Алексова, Кр., Петрова, Кр. Семантико-грамматические особенности русского ОДИН и болгарского ЕДИН. - В: VІІІ международный симпозиум МАПРЯЛ “Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного в начале ххі века”, 4 -7 април 2002 г., Велико Търново: FABER, с. 869-75.

Андрейчин 1987: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София, 1998.

Георгиев 1987: Георгиев, Ст. Лексико-морфологическа модификация на първичното числително един в съвременния български език. В: Помагало по българска морфология. Имена. (съст. Пашов, П.), София.1978.

Зидарова 1994: Зидарова, В. Семантика и употреба на един в съвременния български книжовен език (с оглед на категорията определеност-неопределеност). (Автореферат на дисертация ), 1994.

Иванчев 1957: Иванчев, Св. Наблюдения върху употребата на члена в български език. В: Български език. кн.6, 1957.

Маслов 1982: Маслов, Ю. Граматика на българския език. София,1982.

Ницолова 1986: Ницолова, Р. Българските местоимения. София,1986.

Пенчев 1984: Пенчев, Й.Строеж на българското изречение. София, 1984.

Станков 1998: Станков, В. За категорията неопределеност на имената в българския език. В: Помагало по българска морфология. Имена. (ред. Александров, А.Русинова. Р.) Шумен,1998.

Стоянов 1998: Стоянов, Ст. По въпроса за наличието на неопределителен член в българския език. В: Помагало по българска морфология. Имена. (ред. Александров, А.Русинова. Р.) Шумен, 1998.

 


[1] Доклад, представен на Деветите Национални студентски четения във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, м. май, 2005 год. Тогава съавторките са студентки в СУ, БФ, ІІІ курс.

[2] В нашето изследване не е засегнат въпросът за генеричната употреба на един, не са изследвани и случаите, в които един е числително име, експресивните му употреби, както и съчетанията на един със съществително собствено име.

 

[3] Използваният емпиричен материал е част от електронен корпус от 70 милиона словоформи, събран от екип с ръководител ст.н.с. Кирил Симов от Лабораторията по лингвистично моделиране към БАН.

[4] Тук се опираме на неговия лекционен курс, четен през учебната 2001/2002 г.