Съпоставителен анализ на
предлозите и предложните съчетания
в българския и френския език
Обект
на изследване в настоящата разработка са предлозите и предложните съчетания в
два генетически несходни, но аналитични в морфологично отношение езика - българския
и френския. Основната ни цел е не толкова да допълним теоретичното описание на
този лексикален клас, колкото да акцентуваме върху специфичните прояви на
междуезикова симетрия и асиметрия при превод на тези несамостойни думи.
Поначало
може да се смята, че в българската лингвистика предлозите за представени
обстойно, без особени различия между схващанията на отделните изследователи.
Анализът е сведен до семантико-функционална интерпретация на предложните
употреби, а в някои случаи - и до диахронни аналогии
(вж. Л. Андрейчин 1962г.; С.Спасова-Михайлова 1964г., 4-5 кн., стр.350; Ст.
Стоянов 1983г.; Ив. Куцаров 1997г.; П. Пашов 1999г.; В. Костадинова и др.)
Така
например според Л. Андрейчин предлозите са думи, които се употребяват пред
съществителни имена (или местоимения) и показват отношението между предмети и
действия, признаци или други предмети.
# Ходя по улицата
Пиша с молив
Болен от треска
Отивам у тях
Те
най-често показват връзка по място (на, в, пред, зад, под, над, при, до, от),
но те могат да означават и връзка по време(преди, след), причина (на),
предназначение (за, на) и др. Авторът разглежда предлозите като думи, които се
поставят пред словоформата, към която се отнасят.По форма те са неизменяеми
думи, т.е. не могат да приемат различни окончания, за да изразят разнообразни
оттенъци в значението си. Повечето предлози са имали първоначално само
пространствено значение (на,от,според,срещу, за, зад и т.н.), а по-късно с
течение на времето някои от тях са развили по метафоричен път и други,
отвлечени значения (за време, причина, средство, принадлежност, предназначение
и др.).
#
Говоря на някого
Мисля за нещо
Болен от треска
Андрейчин
отбелязва, че пространствените предлози могат да означават дадено положение в
покой, като готово състояние (статично значение):
#
Стоя на брега
Работя в стаята
Освен
това означават движение, като цел или краен резултат на действието
при глагола, което експлицира в някакъв смисъл приближаване или отдалечаване
спрямо предмета (финално значение).
#
Отивам на брега
Влизам в стаята
Аналогична
е и трактовката на Ив. Куцаров (Куцаров, 1997). Според него предлогът е
неизменяема служебна дума, изразяваща отношение между явления, изразени с пълнозначни
части на речта. Тя изпълнява предимно морфологични функции. Изследователят дели
предлозите на две групи-прости (първични) и сложни (производни). Простите се
състоят от една морфема (#от, към, без и т.н.), а сложните се състоят от прости
предлози, свързани с друг предлог, с наречие или с имена (# помежду, поради,
покрай и др.).
С
предложна функция могат да се употребяват и съчетания от две или повече думи,
които най-често са устойчиви и имат смислово единство. Наричат се предложни
изрази (# с оглед на, по отношение на , въз основа на, независимо от, предвид
на и др.).
Солидаризирайки
се със становищата на своите предходници, езиковедът П. Пашов акцентува върху
факта, че в съвременния български език употребата на предлозите се засилва след
отпадането на падежната система. Този тип думи не са отделни части на
изречението, а подчинени, зависими, въвеждащи други самостойни части. П. Пашов
обръща голямо внимание на предложните съчетания и особено на предлога “на”,
който според него е най-често употребяваният предлог. В основното си
пространствено значение той се употребява за посочване на място като
повърхност. С финалната си употреба означава повърхност, към която е отправено
определено действие – срв.:
#
Излизам на улицата
Със
статична употреба на предлога се обозначава повърхност, върху която се намира
нещо или се извършва действие без определена посока.
#
Стоя на улицата
Характерно
за предлозите и предложните изрази е, че са разпространени във всички стилове
на българския език и особено в научния, официално-деловия и публицистичния.
Любопитно е, че те нямат смислово-стилистични варианти.
Що
се отнася до френските предлози и предложни съчетания, те също са добре
проучени - както от
структурно-семантична, така и от функционалностилова гледна точка.
В
най-известните френски граматики като “Grammaire vivante du Français” на
издателство “ Larousse”, “Grammaire utile du français” на издателство
“Didier” е отбелязано, че предлогът е неизменяема дума, която има за цел да
свърже две думи или група от думи, показвайки синтактичното отношение, което се
установява между тези думи:
#
Le frère et la soeur de Marie jouent dans la cour avec un ballon.
Братът и сестрата на Мария играят на двора с
балон[1].
Според
формата си френските предлози биват:
·
____´Ïb_´de (на), chez (у), parmi
(из),pour (за), sans (без), sur (върху) и др.
·
стари причастия или прилагателни-plein (пълен),
attendu (очакван)
·
предложни изрази-а cause de (поради), jusqu’а (чак
до), loin de (далеч от) и др.
Според
значението си пък те се делят на:
·
по-конкретни-devant (пред), sur (върху), parmi (из)
·
по-отвлечени- par (чрез), dans (в), а/de (на)
В
първия случай е установено едно-единствено отношение между думите. Тези предлози
имат само една семантична стойност. Във втория случай-имат две или повече.
#
L’ enfant joue devant la maison
Детето играе пред къщата (“пред” показва
мястото)
Il est dans la piиce voisine
То е в съседната стая (“в” също показва
мястото)
Le train arrive dans un quart d’ heure
Влакът пристига след 15 минути (“след”
показва времето)
Според
функцията на думите, въведени с предлога на определена дума, се разграничават
различни видове допълнения:
·
на съществителни имена
# La maison de mes parents
Къщата на
родителите ми
·
на местоимения
# Quelqu’un de vos camarades
Някой от вашите другари
·
на прилагателни имена
# Une étoffe agréable au toucher
Приятен
плат за докосване
·
обстоятелствено
# Se promener sur les boulevards
Да се разхождам
по улиците
Както
проличава от представените примери, невинаги предлозите в българския и във
френския език се превеждат еднакво. В зависимост от контекста един френски
предлог може да съответства на няколко български предлога – срв.:
#
“de” (на, от)
“en” (в, на)
Lire en français
Чета на френски
Vetue en blanc
Облечена в бяло
Passer pour jolie
Минавам за хубава
Un livre d’espagnol
Испанска книга
Във
френския език се използват съчетания от два предлога - т. нар. предложни
групи - срв.:
# de chez moi
Тези
съчетания от два предлога запазват лексикалната си самостоятелност и всеки от
тях е изразител на отделно самостойно отношение.
Както
посочихме в началото, най-важната цел на нашето изследване е да се опита да
систематизира основните прилики и разлики по отношение на семантиката и
функциите на предлозите в двата разглеждани езика. Представени в най-общ вид,
резултатите от съпоставката са следните:
1.
Френският език разполага с предлози, които са
преводни аналози на няколко различни български предлога:
# dans (в) притежава аналогични характеристики като
в българския език:
-
място, където прониква действието на глагола за
движение
Stoyan écrasa dans la neige et partit
Стоян
нагази в снега и се отправи нататък ( Д. Талев)
-
място, в чиито предели се извършва нещо
# Finalement ils tombèrent dans le
piège
Накрая те
паднаха в капана
-
темпорални значения
# Est-ce que vous pouvez me passer un coup de fil
dans la matinée ?
Можете ли да
ми телефонирате през деня?
Във френския език предлогът dans на български се
превежда “в”, когато показва място , и “след”, когато отразява период от време.
Подобен е и предлогът sur (на, върху).
# Je voulais entrer dans la salle
Исках да
вляза в стаята
# J’ arriverai dans trois jours
Ще пристигна
след 3 дни
# J’ai posé la vase sur la fenetre
Поставих
вазата на прозореца
# Sur la table il y avait beaucoup de livres
Върху
масата имаше много книги
Тези
съответствия на предлозите в българския и френския език предизвикват сериозни
проблеми при превод.
2.
Съществуват и примери, в които френският предлог
разполага само с едно българско съответствие.
# avec (с,със),par (през), devant (пред), avant
(преди), après (след) и др.
3.
И в българския, и във френския език предложните
изрази се използват преимуществено в така наречените официални стилове-научен,
публицистичен, административен.
4.
Някои френски предлози се характеризират със строга
(облигаторна) дистрибуция.
Предлогът “jusque” (до) винаги се свързва с наречие
за време и място, с помощта на които образува свободни форми
# jusqu’ ici (дотук)
jusque lа (дотам)
jusqu’ alors (дотогава)
Предлогът
“avant” (преди) пък се свързва обичайно със съществителни, обозначаващи време.
#
Je veux terminer ce travail avant vendredi
Аз искам да свърша тази работа преди петък
Подобни
“предпочитания” по отношение на съчетаемостта се наблюдават, макар и по-рядко,
и в българския език. Например предложният израз “благодарение на” се свързва
основно с предикативни или непредикативни конструкции с позитивна семантика.
#
Благодарение на моя учител аз се представих добре на изпита.
Но
* благодарение на поледицата аз си счупих крака (този израз е напълно неуместен
в стилистично отношение).
5.
Специфична за българския език е т. нар. предложна
реприза, т. е. удвояване на предлога чрез употребата му не само в предложния
израз, но и в структурата на глаголната форма (в ролята на префикс).
#
отскачам от огъня,влизам в стаята ,наддавам над допустимото, свързвам се с
Иван, отбивам се от пътя – срв. следните изречения
Той
реши да отмести погледа си от красивия залез.
Мария
се вкопчи в обятията му.
Приятелят
му се оттегли от заседателната зала.
За
разлика от българския, френският език е лишен от т. нар. предложна реприза
поради безвидовия му характер, както и заради по-специфичния характер на
лексикалната деривация.
Като
цяло се налага изводът, че независимо от неизменяемата си природа предлозите
във всеки естествен език заслужават специално внимание от страна на
лингвистите. Именно те твърде често създават сериозни проблеми в преводната
дейност, тъй като преводачът не отчита достатъчно прецизно спецификите им в
езика източник. Може да се смята, че именно тук-в умението да се намери
най-точният еквивалент на “малките” думи, наречени предлози, както и на други
служебни думи (като частиците например)-според нас с проявява най-ярко
езиковият усет на преводача.
Библиография
Андрейчин 1962: Л. Андрейчин. Български
език за началните учители, София, 1962
Куцаров 1997: Ив. Куцаров. Лекции по
българска морфология, Пловдив, 1997
Спасова-Михайлова 1964: С.
Спасова-Михайлова. Една особеност във функцията на пространствените предлози в
българския език с оглед на функцията им в другите славянски езици. - Български език,
кн. 4-5,София, 1964
Стоянов 1983: Ст.Стоянов. Морфология на
българския книжовен език, София, 1983
Пашов 1999: П. Пашов. Българска
граматика, Пловдив, 1999
Grammaire vivante
du français-Larousse
Grammaire utile
du français-Didier